Патриотите „влязоха с бутонките“ на международния терен на Борисов

27747824_10156211749914581_5280358440355425137_o-300x160Негативите за премиера от управляващата коалиция вече са повече от позитивите

Илия Вълков, Сега

Доскоро патриотичното трио във властта притежаваше един незаменим позитив за премиера Бойко Борисов – не му се пречкаше на международен терен и не му отнемаше от международните лаври.

В пленарна зала изпълняват ролята си на патерица, подкрепяща стабилността, а по злободневните теми бяха ползвани за дилаф, който да вади горещите кестени на управлението.

Но така беше до миналата седмица. След като „лошото момче“ в триото – вицепремиерът Валери Симеонов, по янбибиянски сътвори международен скандал с обидите си срещу евродепутата Ска Келер, атакувайки Германия и дори канцлера Меркел, картината не е същата. А в комбинация с другите двама лидери от тройката – Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, които поставиха ултиматум: или отказ от Истанбулската конвенция, или оставката на кабинета, ситуацията стана направо нетърпима.

След тази опиянена седмица на високите тонове лидерът на ГЕРБ вече не изглежда като „отличник“ пред западноевропейските си ментори. И дори превъзнасяната стабилност не може да бъде алиби за коалицията с подобни образци.

Патриотичните формации „влязоха с бутонките“ на терен, на който лидерът на ГЕРБ смяташе, че е единствен властелин – международния. В предишните си кабинети Бойко Борисов делеше „международното положение“ с малките сестрински партии вдясно или с хора, които направиха кариера, усвоявайки инструкции от дипломатическите квартири на чужди посолства. В „Борисов 3“

дори външният министър има по-малко изяви от премиера,

заел се да интегрира Западните Балкани в ЕС, да помирява Ердоган с Меркел, Анкара с Брюксел, да приема световния политически елит в Евксиноград. Дори договорът за добросъседство с Македония ще остане в историята като дело на Бойко Борисов, а не на воеводите от ВМРО.

Заклинанията, вулгаризмите и обидите, които отправиха поединично представители и на трите патриотични организации срещу лидерката на фракцията на Зелените в Европарламента Франческа Келер, дават

нов етап в отношенията в управляващата коалиция

„Да изгоним зелената джихадистка Ска Келер с камионетка през Капъкуле“, даде първи изстрел Валери Симеонов. И беше последван от серия откоси. Евродепутатът на ВМРО Ангел Джамбазки определи колежката си от Европарламента като „крайнолява зелена екстремистка, подкрепяща ислямското нашествие в Европа“, а депутатът Десислав Чуколов („Атака“) нарече появата на Келер на протеста срещу застрояването на Национален парк „Пирин“ „чисто политическа акция“. Изяви, които няма как да не се отразят на отношенията на Борисов с Меркел.

Затова и реакцията на Министерския съвет по скандалната декларация на НФСБ срещу „зелената“ Келер е писана в духа на Чудомировия разказ „Како Сийке, не съм от тях!“: „Правителството на Република България винаги е отворено към критики и зачита правото на свободно изразяване на лично мнение в рамките на закона. В българското общество също се е наложила свобода на словото, гарантирана и с конституцията“.

Самите патриоти също не са единни. От половин година все по-видимите разломи помежду им се превръщат в пукнатина в стабилността на управлението. Разногласията между Волен Сидеров и Красимир Каракачанов с третия съпредседател Валери Симеонов се отразяват на коалиционното здраве.

Още повече че вицепремиерът Валери Симеонов започна да се дели от патриотарското трио и по други въпроси и редовно „отстъпва“ своите депутати на ГЕРБ срещу нови постове в кабинета.

Досега

танцуващите около Борисов патриоти

много умело бяха използвани, за да тушират или възпламеняват вътрешнополитически дребнотемия. Те поеха като лична кауза „едното лифтче“ на Пирин, както и „от воле“ газирания дебат за „третия пол“ в Истанбулската конвенция, които доведоха протестиращи пред прозорците на премиера.

През техните квоти във властта се промъкнаха редица персони, които дори не крият, че изпълняват ангажиментите си към хората, които са ги пратили там. Изявите им се разминават драстично с обществения интерес, а Борисов все по-често се сблъсква с ултиматуми. А както е известно, премиерът най мрази две неща – протести и ултиматуми. И вероятно все по-често си задава въпроса

струва ли си тази коалиция

През тези няколко месеца лидерът на ГЕРБ използваше съюза си с „Обединените патриоти“, за да не го свързват в управлението с ДПС. Тази легенда обаче отдавна беше разбита – воеводите може и да пеят юнашки песни срещу Сокола, ама в редица гласуват законопроектите на депутата фантом Делян Пеевски. И така хем ДПС не са с Борисов във властта, хем всички, наедно с „тримата патриоти“, са част от „колективното тяло“ на Ахмед Доган.

Напоследък обаче претенциите на патриотите станаха твърде големи и носят повече вреди, отколкото ползи. Не че те са склонни да изпълнят заканите си за излизане от властта, ако не стане по тяхната – това е просто игра за пред своята публика. От чист срам да не ги пришият към „третия пол“. А иначе много добре осъзнават, че при нови избори може и да няма място за тях на държавната трапеза.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s