България – добре дошли в рая на оШфорките*

zx860y484_3135927Защо Гинка Върбакова да не просперира? Тя просто следва „българската мечта“. За нея не се иска труд или талант. Просто връзки с правилните хора

Юлиана Бончева, Сега

Сделката между голямата чешка компания ЧЕЗ и скромната милионерка от Пазарджик Гинка Върбакова разтресе държавата по осма степен по скалата на Рихтер. Президентът Румен Радев очерта мащабите на скандала безпощадно ясно: „Явно става въпрос за схема за скрито придобиване, въпросът е кой и защо крие своите намерения“.

Гинка Върбакова от Пазарджик сигурно е единственият собственик на фотоволтаици в света, комуто е хрумнало, че може да притежава и управлява електроенергийна мрежа. То е като

рибка бананка да погълне кит

Трайчо Трайков, бивш министър на енергетиката, използва друго сравнение – да дадеш на петокласник да управлява самолет. В КЕВР обаче не са притеснени, че Върбакова ще пилотира електроразпределението на Западна България. Законът не им позволявал да се произнасят за смяната на собствеността, обясниха комисарите, като припомниха, че по подобен начин Е.ОН е продал активите си в Източна България на „Енерго-Про“. Само дето „Енерго-Про“ е от ранга на CEZ и Е.ОН, има достатъчно опит в бизнеса и финансирането бе прозрачно.

Което не може да се каже за Върбакова, въпреки че пред камери и микрофони тя не пропуска да изтъкне, че се занимава с енергетика от почти 10 години и че върти бизнес за 100 млн. лева. Браво за тези постижения, но 6 фотоволтаични централки с обща мощност 23 мегавата не са впечатляваща референция за фирма, която иска да купи и управлява електромрежата на 40% от територията на България ведно със столицата.

Да не говорим, че дамата показа странна неосведоменост по въпроса какво точно купува и какво точно залага – в едното си интервю говори за акциите на българското поделение на ЧЕЗ, в другото за акциите на нейната фирма. Затова не е случайно, че всички коментатори на сделката са единодушни – милионерката от Пазарджик е само лицето на истинския купувач,

мозъкът и мускулите са скрити зад кадър

Цената на неприключилата сделка още е тайна, но неофициално се говори за 320 или 370 млн. евро. Това са много пари. Дори голяма компания трудно би си осигурила финансиране от такъв мащаб, а Върбакова е дребен играч. Тя обаче е успяла и е готова да се нагърби с над 600 млн. лева заеми, за да придобие акциите на чешката ЧЕЗ в България. Отделно бизнес фурията от Пазарджик се кани да изкупи и дяловете на дребните акционери в дружествата, с които се разделят чехите. Сред тях са например фондове на пенсионните компании „Доверие“, „Алианц“, „ДСК Родина“ и много др. За целта на Върбакова ще й трябват още доста пари.

И точно при парите започва голямата бъркотия. Според дамата е осигурено финансиране от голяма международна банка, но на този етап не може да съобщи име. Издаваният от чешкия премиер Андрей Бабиш вестник „Лидове новини“ обаче изброи три банки, две от които със сигурност са български – ББР, ПИБ и „Уникредит“.

„Уникредит“ отказа коментар, но ПИБ и ББР отрекоха. ББР даже се обиди, че я спрягат като кредитор, и напомни заплашително, че законът преследва разпространяването на неверни данни за банки. Странна реакция – всяка банка би се гордяла да финансира или гарантира заем за придобиването или развитието на национално важна стратегическа инфраструктура, каквито са мрежите за пренос и разпределението на електроенергия. А държавната ББР се засегна…

Говорителката на ЧЕЗ обаче потвърди, че има писмо за намерения от тази банка. Повтори го и премиерът Бойко Борисов, като се позова на документи, изпратени от чешкия му колега. От думите му става ясно, че има подобен документ и от ПИБ. Затова той ще сезира БНБ да направи проверка кой – крив, кой – прав.

Така въпросът какви сили и капитали стоят зад Върбакова стана още по-интересен. Дамата се кълне, че оШфорки (точен цитат) в сделката няма. Точно обратното твърди „Лидове новини“, според който руско-грузински милиардер осигурява по-голямата част от парите. Същото се твърди и в документите, изпратени от Бабиш на Борисов. Кой лъже?

Но защо се дивим на Гинкиния успех?

В България отдавна е практика фирми еднодневки и с неясни капитали с лекота да купуват ключови предприятия – под носа или със съдействието на управляващите. Всеки знае, че офшорките са предпочитани в два случая – за пестене на данъци и за скриване на реалните собственици. Във втория случай вместо офшорка може да бъде използвано подставено лице.

България обаче повече от десет години е сред страните с най-ниски данъци в Европа, че и в света. Очевидно не данъчното бреме, а желанието за анонимност е основна причина за използването на офшорки и подставени лица. По едно време епидемията от офшорки стана толкова голяма, че двама славни депутати от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев написаха цял Закон за ограничаване на ролята на офшорките в икономиката, медиите, спорта и прочее.

Той, разбира се, бе зле написан и още по-зле редактиран и мнозина предупредиха, че е чиста бутафория. И фактите са налице – след приемането на ограничаващия закон употребата на офшорки у нас превзе нови висоти. Истината е, че и 5% да станат подоходните данъци у нас, определени бизнес обръчи пак ще се крият зад офшорки, фирми еднодневки и подставени лица. Защото иначе трябва да обяснят как стават все по-богати и откъде са им парите. Ако някой ги попита, де. Защото определени персони очевидно не бодат очите на компетентните органи въпреки корпулентните си фигури.

Всъщност самият Пеевски не се свени да използва офшорки в бизнеса си. Той например придоби акции в някои от най-апетитните предприятия като „Булгартабак“, „Техномаркет“ и др. точно чрез офшорки. През 2014 г. например кабинетът на Бойко Борисов допусна продажбата на „Булгартабак холдинг“ на някакво си „БТ инвест“, австрийско дружество, зад което стоят мистични персони и капитали.

Дружеството, което години наред ДПС яростно бранеше да не попадне в частни ръце и отхвърляше всеки реномиран кандидат, защото ще остави без препитание електората му. Накрая обаче тактично си замълча, когато правителството на Борисов продаде „Булгартабак“ на неизвестна фирма за смешна сума. Може би, защото холдингът попадна в „правилните“ ръце?

Банкерът Цветан Василев се кълне, че зад кадър стои и фондация с участието на Ирена Кръстева, майката на Пеевски, но дирите се губят нейде в Люксембург, където фирмената тайна е по-недостъпна от компютрите на НАСА. За кратко в холдинга се появи като непряк акционер и Делян Пеевски, имаше и дубайска офшорка. А холдингът бе бавно разпродаден, фабриките му – една по една затворени.

Само преди дни един от най-ценните активи на „Булгартабак“- фабриката за цигарени филтри и опаковки „Юрий Гагарин“, се озова в ръцете на арабска офшорка – Quarta LLC, базирана в едно от емирствата, родена през ноември 2017 г. и представлявана от пакистанеца Ризван Анвар Абаши. Кой е фактическият собственик на Quarta, не е ясно.

Как се докарахме дотук?

От скандал на скандал и с постепенно притъпяване на обществената чувствителност. При тройната коалиция например усилено се пробутваше концесия на магистрала „Тракия“. Без конкурсна процедура магистралата трябваше да бъде харизана на консорциум с участието на български и португалски фирми. Усилено се говореше, че всъщност зад сделката стоят хора от правителството на Симеон Сакскобургготски.

Заради огромната обществена съпротива договор не бе подписан. Но това е една от малкото победи на гражданския глас. Той се оказа слаб и безпомощен пред следващи мегасделки и суперскандали.

През 2004 г. кабинетът „Сакскобургготски“ продаде БТК на виенската офшорка „Вива Венчърс“ – фирма, създадена месеци по-рано именно с цел да влезе като акционер в телекома. Зад „Вива Венчърс“ не стоеше стратегически инвеститор, а някакъв американски фонд, който скоро се оттегли. После БТК многократно смени акционерите си, стана арена на сблъсък между бившите съдружници Делян Пеевски и Цветан Василев, а в Лондон продължават да текат съдебни дела между задгранични фирми, претендиращи да са нейни собственици.

А помните ли как енергийният бос Христо Ковачки пазаруваше ключови предприятия на килограм, като използваше за целта наперени девойки и новородени фирми. Години наред скромно обясняваше, че не е купувач, а само консултира приватизационните сделки. После консултантът прехвърляше активите в ръцете на сейшелски и други офшорки. Държавата не бе и не е притеснена, че с въглищни мини и тецове се разпореждат незнайни собственици.

И собственикът на „Юлен“ панически бяга от известност. Години наред ни пробутваха на преден план някакъв кипърец Георгиус Георгиу, който уж инвестирал в ски зоната в Банско, обаче тв разследване го освети като безработен социално слаб островитянин.

Представител на „Юлен“ най-сетне призна, че Георгиус е собственик само номинално, на хартия, а Борисов внесе известна яснота по въпроса, като рече, че „всички знаят, че е Цеко Минев“. После се поправи, че ако не е Цеко, то е някой, който е близък до него. От Първа инвестиционна банка отрекоха официално Цеко Минев – той е основен акционер в ПИБ, да е собственик на „Юлен“. Сега знаем, че собственикът на „Юлен“ е от орбитата на Минев, но

пак не знаем кой е той

През 2016 г. трима младежи на по 20 години без никакъв бизнес опит пожелаха дипломатическия клуб в „Бояна“. Сегашният министър на икономиката Емил Караниколов като шеф на Агенцията за приватизация изпълни задачата и триото придоби апетитния актив за 8.5 млн. лева. Понесе се слух, че зад купувачите стои Делян Пеевски. НАП провери и установи, че младежите са теглили кредит и че със сделката и парите за нея всичко е точно. И случаят бе приключен.

Е, щом хора без никакъв бизнес опит получават с лекота 8.5 млн. кредит и могат да отцепят и купят обособена част от АДИС, която уж е абсолютно забранена за приватизация, защо пък Върбакова да не може да си напазарува електроснабдявнето на Западна България?!?

Наскоро бе продадена Общинска банка. За първи път в новата ни история БНБ официално разреши българска банка да бъде купена от офшорка – лихтенщайнски фонд. Разбра се, че част от средствата за придобиването се осигуряват от Георги Самуилов, собственик на „Инса Ойл“, петролен бизнесмен с нулев опит в банковата сфера.

След като БНБ охотно разрешава такива сделки, защо фотоволтаичната Гинка Върбакова да не просперира? Тя е просто поредната, която бе на крачка да реализира „българската мечта“. За нея не се иска труд или талант. Просто връзки с правилните хора. Във властта!

* Най-одумваната бизнес дама в България Гинка Върбакова упорито произнася „оШфорки“ в своите интервюта в последните дни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s