Тръкнете тук за президентска република

Преди няколко дни беше учредено движението на Божидар Димитров, което засега е известно като нещо като надпартиен съюз „Кан Кубрат“. Засега – защото самите основатели казаха, че името може и да се промени след формалната регистрация на неправителствената организация.

То името и без това не е толкова важно, но каузата си звучи важно – „Възход и величие на България“. Каквото и да означава това. Вероятно идеята за промяна на националния химн автоматично ще поправи и образование, и икономика, и всичко. Положението е: „Вервайте ми!“

„Кан Кубрат“ започна с фалстарт. “Професорската партия“ щеше да бъде учредявана на няколко други предварителни дати, но събитието бе отменяно поради липса на интерес. В крайна сметка движението бе учредено. Е, без избор на председател, защото се подразбирало кой е – Той е! Божидар Димитров бил идеолог на “Кан Кубрат“ и то било ясно, че той ще бъде и шеф.

От „професорското“ нещо става част и Коцето Калки – е, не е точно професор, но е певец, актьор, стоматолог и активен борец срещу бежанците. А защо ли към тази интересна комбинация от личности не добавим и един боксьор?

С това име Кубрат Пулев няма никакъв избор да не е част от „Кан Кубрат“ – „продължаваме напред“ с Кобрата, защото като истински българи сме длъжни да го подкрепим. Е, ако някой не приема аргументите му и се наложи да бъде убеждаван, после Коцето Калки ще му ремонтира усмивката. Дотук с шегите обаче, има и по-сериозни въпроси:

Питаме се кой стои зад Гинка, но не питаме кой стои зад „Кан Кубрат“

Българската политическа практика има една неотменима черта – подставените лица. Какво стои зад цялата веселба около Божидар Димитров – дали просто историкът уплътнява скучните си пенсионерски дни, или ставаме свидетели на поредния опит за политическо инженерство с дъх на Държавна сигурност. Не може да остане незабелязано мястото на учредяване – сградата, където се е помещавало Шесто управление на ДС. Не може да забравим и принадлежността на Димитров към тайните служби под агентурното име „Кардам“.

Сега Божидар Димитров, вдъхновен от професори и боксьори, започва да работи за президентска форма на държавно управление. Ама не каза като коя чужбина иска да направи България и коя точно президентска република ще ни служи за пример. Президентска република са Съединените американски щати. Президентска република е и Зимбабве.

Доналд Тръмп или Робърт Мугабе – кой ще бъде нашата пътеводна светлина? Сега офертата е да изкопираме някакъв модел и да очакваме той задължително да проработи тук независимо от културни, икономически и какви ли още не различия. Липсва конкретика за това какви точно трябва да бъдат компетенциите на президентската институция – дайте да дадем!

Божидар Димитров поне е наясно, че такава промяна може да бъде въведена от Велико народно събрание и затова призовава за неговото свикване. Защото можеше и той като Слави Трифонов да твърди, че това се прави с референдум.

А защо президентска република?

Божидар Димитров аргументира желаната от него промяна така: Парламентарните демокрации са атрофирали и изчерпани. Сред основните му аргументи бе този – коалиционните кабинети карат партиите да се отказват от принципите си. А пък един президент щял да има пълната свобода да си следва принципите и да прави всичко, което е обявил пред избирателите си.

Дори да приемем, че всичко това е вярно, то овластяването на един-единствен човек не ми се струва най-удачното нещо – какви са гаранциите, че и той няма да се окаже безпринципен? Или че няма да залитне под тежестта на личните си страхове и паранои. Колкото и да са различни, Русия и САЩ в момента дават достатъчно храна за разсъждение по темата.

На тези съображения Божидар Димитров отговаря така: Ще имаме възможността да го „бутнем“ от властта, ако не ни слуша. Ами то и правителството можем да си бутаме, когато се разминем много. Не е като да нямаме случаи на подадени оставки.

Дали Божидар Димитров би прегърнал абсурдната идея за точно такава промяна в държавното устройство, ако не виждаше себе си в ролята на този нов и силен президент? А щеше ли да се опитва да „продава“ тази идея, ако президент не бе Румен Радев, а Росен Плевнелиев? Преди две години одобрението за държавния глава бе значително по-ниско, а и чисто политически Божидар Димитров се родее повече с днешния, отколкото с предишния президент.

В момента наблюдаваме пореден опит обществото да бъде подлъгано по някаква вълшебна формула за експресно разрешаване на всички проблеми. Никакви конкретни идеи, никакви конкретни стъпки за развитието на България. Опит за яхване на вълната на популизма и възползване от сравнително високото доверие в президента Радев. И за отклоняване на вниманието на българите от конкретните проблеми – спазването на закона, опазването на природата, икономическото развитие и преодоляването на бедността и т.н.

Въпросът е дали вече не се изморихме от старите познайници, които често ни се представят в ново амплоа. Силно се надявам, че няма да хукнем и този път да си избираме “спасители“ по до болка познатия ни принцип: Не че тези нещо, ама пък от старите ми писна – тръкни тук и може да ти се падне друго.

* Този материал е създаден по проект „Генерация Z“.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s