Петреотични игри – кауза подута

Зарибих се от тезата, че за всичко трябват доказателства, толкова популярна у нас във връзка с основанията да смятаме Путин за невинен до доказване на противното (му деяние).

Вече ще търся доказателства за всичко, макар да ми струва очевидно като натрупване на следи които водят към престъпника. Ще го смятам за невинен винаги, ако не си е оставил на местопрестъплението егенето, днк проби (надлежно взети, съхранени и описани в обезопасен контейнер), отпечатъци от средния пръст, снимка в профил и анфас (от затворническото му досие на рецидивист) и писмени свидетелства на най-малко двама независими съучастници.

Имаме ли например доказателства, че нашият министър на отбраната е с всичкия си? Питам, защото сподели с нас какво му говорят звездите. Явно са го посъветвали да ни инструктура чрез медиите, заявявайки строго, че не бива да пипаме парчетата от китайския орбитален модул “Тянгун – 1”, която от днес чакаме да ни падне в България. Ако ни падне обаче, населението в никакъв случай не бива да докосва парчетата, заявил строго Каракачанов. За тази цел армията му била в готовност да реагира.

От една страна е успокоително, че поне за космическите парчета армията ни е готова. Защото кой ли не я ожали, че е разпарчетосана и за нищо не става.

В същото време реакцията на Каракачанов във връзка с евентуалното реагиране на армията на още по-евентуалното сгромолясване на китайската космическа лаборатория върху нашите евроатлантически глави не дава доказателста за нормалност. Защото самият Каракачанов е пресметнал, че вероятността да се прочуем като гробище на злополучното китайско чудо е равна на 0,01 процента.

Във връзка с това възниква въпросът: един нормален министър на отбраната трябва ли да занимава себе си и “населението” с подобна хипотеза? Няма ли си други грижи, като обслужването на съветските самолети и прочее вечни родилни петна на нашата т.н. отбрана, която по същото време стана обект на подигравки от страна на Путин, изказал с имперско презрение към вероятността България да свали руски военни самолети ако му скимне да ги изпрати през главите ни към Косово?

Каракачанов обаче не коментира началника си.

На края оставям най-интересното. А то е във факта, че военният ни министър, преди да се обърне към населението с публичния си инструктаж да се пази от китайски космически боклук, е поставил този въпрос на Консултативния съвет по сигурността, свикан от премера Борисов с цел да бъде обсъден най-добрият начин, по който да се харесаме отново на сърдития по рождение самодържец в Кремъл.

Ние си мислихме, че на съвета на мъдреците е настанала една демократична препирня, пък са извадили едни секретни данни и са ги обсъдили, след което са претеглили онова решение за баланса, с което си подмиваме … да не кажа какво (изразът за изцапаните гащи, приписвани на Великобритания, е на др. Румен Петков, той ги разбира тези работи).

Оказва се, че нашите мъдреци са мъдрили не опасността да се окажем сателит на Сърбия в разделението на Европа и евроатлантическия свят по въпроса за руските “дипломати”, а какво да правим с отломките от китайския сателит. При това в първия случай дори не става дума за хипотеза, а за 100 процента очевидност: присъединихме се към Сърбия, днешната любимка на Путин, заради която той плаши с военни действия на Балканите.

В същото време Борисов адвокатства на същата Съърбия за присъединяване към ЕС. Повтарям: не Сърбия се присъединява кам нас, евроатлантиците, а ние към нея. Това е резултатът от усилията на Обединителя на Западните балкани.

Единстветото обстоятелство, което оневинява лудостта на лудия в този случай е известната максима, че не е луд онзи, който яде зелника, а онзи, който му го тика в устата. Каракачанов е възпитан жентлемен и не би говорил с пълна уста. Затова премълча заплахата на Путин и презрителното му подмятане, че Болгария никогда не би свалила руски смолети, ако решат да прелетят над българска територия без разрешение.

Пък и медиите ни са любезни. Няма да го притесняват министъра с неудобни въпроси докато се храни, я!

В интерес на истината, историята помни случаи на голяма изнанада за Русия, убедена, че българите няма да стрелят срещу онези, които идват да освободят Добруджа от България. Но през 1916 г. българите не само са стреляли, не само са атакували с щикове – очи в очи- освободителите на Добруджа от България, но и са ги прогонили в крайна сметка в рамките на пълномащабна тримесечна война с Русия.

Ама да сравняваш патриотите на генерал Иван Колев от 1916 г. с патреотите, като Каракачанов, е кауза подута (до пръсване от преяждане с руски национализъм).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s