Защо Бойко вика в София Бойко от Москва

Премиерът Бойко Борисов извика посланик Бойко Коцев от Москва за консултации.

Защо Бойко вика в София Бойко от Москва?

Защото Бойко иска се увери от Бойко, че никой от бойкопомазаните ни дипломати в Москва не шпионира за България. Ако някой прави изключение, трябва да бъде изгонен от Путин немедлено в името на мира в Черноморския регион, Балканите (особено  западните), Босфора, Дарданелите, Одринска Тракия, Близкия изток, Афганистан и други горещи точки по света, приоритетни за Бойк(ов)ата ни дипломация. Важното е мир да има.

(НА СНИМКАТА : Путин връчва инструкции на Бойко Коцев за неговия подчинен Бойко Борисов)b_1348675802Kocev-dd981b3e32

Ако Путин не пожелае да изгони никой българин без да е провокиран ( защото българското покорство е направо обезоръжаващо за него), Бойко винаги е готов да се застрахова за успеха на операцията и лично да изхвърли изменника на Русия от посолството.

Опит не му липсва в застрахователните дейности. Така ще се превърне в гръмоотвод за намаляване на напрежението по трасето Изток – Запад, т.е. в нещо повече от мечтания мост между Изтока и Запада. Защото мостът го тъпчат, а от гръмоотвода се боят като от конкурентен български енергиен хъб.

Успее ли, Бойко може да включи натрупаната по този начин енергия, пренасочена от конфронтацията между Изтока и Запада, в националната електрическа мрежа за компенсиране на подлежащите на закриване вредни американски централи до пълното тържество на руския мирен атом: досега само в АЕЦ “Козлодуй”, а след някое друго десетилетие – не по-късно от края на века-  и в АЕЦ “Белене”.

Иначе казано Бойко вика Бойко, за да се консултира кой от работещите за руските интереси български дипломати най – малко ще липсва на каузата по укрепването на руско – българската дружба  в случай, че Путин реши да го прогони, за да отмъсти на онези съюзници на България, които гонят руски дипломати – че да знае България следващия път с кого да се съюзява!

Иначе, ако пак ще го удрям на стари вицове, този прилича на онзи за шпионина, който викал по радиостанцията (понеже нямаше мобилни телефони на времето): “ало, 6-ти, тук 7-ми, онзи дето го следя, ме следи, какво да правя”?

П.С. И Молдова се реши на солидарна стъпка срещу руското отровителство. Това е особено унищожителна аналогия с аргументацията на София, че причината да сме въздържани е фактът, че сме много уязвими (малки, бедни, застрашени от русофилщина). Такива намеци вече започнаха да правят коментатори, мобилизирани да оправдават страхливостта на Борисов.  Защото ако има наистина незащитена, граничеща с Русия чрез завзетия от нея анклав в Приднестровието, пряко застрашена от руска брутална намеса (външна и военна или вътрешна чрез активиране на агентура), далеч по-бедна и малка държава от България в Европа, това е тъкмо Молдова. 

https://www.actualno.com/europe/i-moldova-goni-ruski-diplomati-news_666756.html

Варна: Напредъкът се отлага

Срещата между лидерите на ЕС и турския президент Ердоган трябваше да успокои напрежението между двете страни. Сближаване не настъпи. Вместо това бяха разменени ясни послания. От Варна информира Барбара Везел.

Bulgarien Warna EU Türkei Gipfel Erdogan, Donald Tusk und Jean-Claude Juncker (Reuters/Bulgarian Government Press Office)

В навечерието на срещата във Варна турският президент Реджеп Тайип Ердоган още веднъж заудря барабана: Турция все тъй настоявала да стане пълноправен и зачитан член на ЕС. Евросъюзът най-сетне трябвало да изпълни отдавнашните си обещания и да задвижи присъединителните преговори.

Напълно непонятно е обаче защо тогава в същото време един близък до правителството турски вестник отново обиди Ангела Меркел, като я сравни с Хитлер и нарече Германия нацистка държава? Ако е целяла сближаване, то тази двойнствена стратегия на Ердоган е провал.

Смесени чувства, недвусмислени послания

Представителите на ЕС и Турция се срещнаха на официална вечеря в дъждовната Варна. И човек се пита какво разбирателство може да бъде постигнато по времето между салатата и основното меню? По-късно дори българският премиер Бойко Борисов заяви за пресата, че това е била една заредена с напрежение среща. Но въпреки това вниманието трябвало да бъде съсредоточено върху общите неща, а не върху разногласията между ЕС и турското правителство.

Българският премиер похвали Анкара за това, че междувременно изпълнявала толкова добре задълженията си по споразумението за бежанците. А що се отнасяло до съществуващите проблеми, то към тях трябвало да се подхожда стъпка по стъпка.

Който е чул изявлението на Доналд Туск, е разбрал, че няма придвижване напред и на сантиметър. Доналд Туск, който представлява страните-членки, описа своето настроение от срещата с думите „смесени чувства и ясни послания“. Той заяви, че Турция трябва да спазва демократичните стандарти като кандидат-член. „Ние сме загрижени, защото основните права и върховенството на закона са застрашени“, заяви Туск.

От дългия списък на европейските критики той посочи кризата около пробните газови сондажи по кипърското крайбрежие, срещу които Анкара заплаши с бойни кораби. Назова и случая с двамата гръцки войници, арестувани от турските власти и напомни за задържаните европейски граждани и арестуваните търски журналисти. Доналд Туск говори със сериозна загриженост и за турската военна операция в Африн. „Нашата връзка преживявя тежки времена“, обобщи ситуацията той.

Паралелният свят на Ердоган

Турският президент се оплака от критиката срещу Турция. Той нарече военната операция срещу кюрдите в Африн „борба срещу тероризма“. При това Ердоган постоянно обявава за терористични организации ИД, кюрдската работническа партия ПКК и сирийско-кюрдските бойци от YPG, които между другото Западът въоръжава като съюзници.

„ЕС трябва да престане най-сетне с пресилените си критики и да не прави грешката да изолира Турция от партньорството“, обясни Ердоган. Това не звучи ли като заплаха? „Ние спазваме човешките права“, подчерта Ердоган и „ще продължим операциите си срещу терористите“. А що се отнасяло до бежанците от Африн, те щели да се завърнат по домовете си, след като оттам бъдели прокудени хиляди „терористи“.

Zypern Bohrinsel (picture-alliance/dpa/AP Photo/P. Karadjias)Оспорваните газови сондажи по кипърското крайбрежие – само един от многото конфликтни въпроси (архивна снимка)

Списъкът с желанията на Турция съдържа преди всичко познатите изисквания. Става дума за либерализиране на визовия режим, който беше предвиден във връзка със споразумението за бежанците, но е блокиран в знак на протест срещу нарушаването на върховенството на закона в Турция.

Става дума и за актуализиране на митническия съюз. Ердоган би искал темата да бъде „деполитизирана“ и да бъдат преодолени техническите проблеми. И в това отношение страните-членки отказват да помагат на автократично управляващия турски президент за постигането на нови икономически успехи.

Споразумението за бежанците функционира

Единственият функциониращ елемент от сътрудничеството с Турция е споразумението за бежанците от 2015 година. Две години сред подписването на споразумението в Европа са пристигнали само 200 000 души, търсещи убежище. Почти всички са влезли в ЕС през Либия. В голяма степен Турция е прекъснала бежанския поток през Гърция.

Изглежда обаче, че някъде се води двойно счетоводство. Турският президент упорито твърди, че ЕС все още не е изплатил всичките пари от обещаните навремето три милиарда евро. Европейците от своя страна обясняват, че цялата сума е изплатена или е планирана за хуманитарни проекти, които пряко подпомагат сирийските бежанци в Турция. Само малка част от парите отиват у турското правителство и ЕС обвинява Турция в бюрократични спънки и непрозрачни разходи.

Междувременно ЕК одобри изплащането на втория транш от нови три милиарда евро за бежанците в Турция. Понастоящем страните-членки все още спорят как да бъдат набавени тези средства. Споразумението за бежанците дава възможност на Ердоган постоянно да оказва натиск върху ЕС и да поставя под съмнение неговите ценности и морал. Въпреки това досега той изпълнява поетите задължения в сделката, независимо че от време на време отправя заплахи.

Syrien Afrin Zerstörtes Stadtzentrum (Reuters/K. Ashawi)Разрушеният център на Африн (архивна снимка)

Дипломатическа любезност, но и честност

За дипломатическата любезност във Варна се погрижиха най-вече председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и българският премиер Бойко Борисов. Жан-Клод Юнкер прочувствено благодари на турския президент за успехите на споразумението за бежанците. Той заяви, че бил „огорчен“ от напрегнатите отношения, защото винаги подкрепял желанието на Турция за пълноправно членство.

„Винаги съм бил против прекратяването на преговорите“, заяви той. „Големите демокрации“ би трябвало да могат да говорят открито за проблемите, каза Юнкер и накрая нарече Ердоган свой „приятел“.

В края на срещата председателят на Европейския съвет Доналд Туск без заобикалки каза истината за състоянието на европейско-турските отношения. „Ние не взехме никакви решения и не постигнахме никакви компромиси. Върховенството на закона, свободата на пресата , двустранните отношения с Кипър или Гърция, както и военната операция в Сирия си остават обективни проблеми. Само напредъкът по тези въпроси може да подобри отношенията ни“, заключи Доналд Туск.

Така погледнато, в дъждовното небе над Варна нямаше никакъв лъч светлина.

Готови сме за Шенген, когато не ядем и не пушим

26114343_10156092079664581_6025862702070961376_o-681x478Граничният ни контрол не струва пет пари, но оставки няма да има

Иво Григоров, Сега

Последните три дни се побърках с тоя Пучдемон. Ту е тука, ту там, ту го освобождават, ту арестуват. Накрая му туриха белезници в Германия, а с тях и точката на прибежките и припълзяванията му из Европа.

Като е будала, хак му е, нека лежи в немския зандан. Да беше кацнал у нас, никой нямаше да го пипне, даже нямаше да му обърне внимание.

Не вярвате ли?! Питайте някой от ония 42-ма души, дето са кацнали на летище София с полет от Париж на 20 март. Те са минали без проблеми, без проверки. И добре че ще се окажат мирни люде, иначе пак се отваря работа на полицията.

А иначе се очертаваше такова мирно и тихо европредседателство… Ето, половината се източи без гаф, без да се наложи на правителството да се обяснява за това и онова. Даже и повече – само преди два месеца

премиерът отиде в Брюксел и се накара на тамошните чиновници,

че не са прави да ни спират за Шенген. Щото и границата ни е граница, и полицаите ни са полицаи. Пък сега излезе, че всичко ни е наред само докато не сме мръднали за сандвич, цигара или по нужда. Тогава граничния контрол го оставяме за после.

Шегата настрана, точно такива обяснения са дали граничните полицаи, пропуснали половината пътници от онзи злополучен полет. И версията им не е невероятна, а логична. Абсурдна е обаче реакцията на големия им началник – вътрешния министър Валентин Радев. Без грам ирония той обясни, че все пак тези пътници са били проверени при качването си на летището в Париж, т.е. спокойно. По тази логика френския граничен контрол трябва треска да го тресе, щом кацне самолет от България. А и вероятно е така.

Радев все пак се съгласи, че поведението на граничните полицаи е „престъпно нарушение на правилата“, но само дотам. Вероятно заради този гаф ще има наказания. Друга тема е какви ще са те и колко бързо ще бъдат отменени от съда. В МВР това е традиция –

наказанията за некадърност се налагат некадърно,

а след това бързо се отменят от съда. Другаде е въпросът – можем да сме абсолютно сигурни, че това не е единственият подобен случай, призна го дори Радев. Което обаче хич не му попречи да заяви, че добре ще помисли дали да приеме оставката на шефа на Гранична полиция Светлан Кичиков. Не че е подадена, но дори това да стане, не е сигурно, че ще бъде приета. Обяснението – трудно се намират качествени кадри за МВР. Очевидно е!

Самият Кичиков е в поза „ни лук ял, ни лук мирисал“. За него няма проблем в начина, по който службата работи, докато той е начело. И това не е чудно. Когато бус с мигранти катастрофира на магистралата, шефът на Гранична полиция обясни тактиката й по следния начин: „Нашата цел е да противодействаме на каналджийската дейност. Нали ви е ясно, че ако ние ги задържим на самата граница или предотвратим, трудно бихме могли да стигнем до самите организатори на този канал. Ако ги предотвратим, просто това е едно временно прекъсване на тази нишка“.

А може би това им е обичайният работен режим. Наистина

някой знае ли колко хора са се промъкнали

през летището по този начин? А на други места по границата? Не, самите граничари също не знаят, защото просто не са били там. Добре че никой не е излязъл да пуши няколко дни по-късно, когато на летището арестуваха издирван за убийство чрез Интерпол от Кипър. Ако беше кацнал на 20 март – и досега да си е на свобода.

А само като се сети човек, че именно летище София трябваше да е лицето на готовността на България да влезе в Шенген! Нали уж щеше да е – първо въздушните граници, после всички останали. Но хора като вътрешния министър не се притесняват чак толкова. Напротив, Радев определи случая по следния начин: „Случаят с летище София е едно петънце, което трябва да изчистим бързо“.

Петънцата май ще се окажат много повече от едно, но няма кой да съобщи за тях. Другите случаи ще останат в забвение. Както впрочем щеше да стане и с този, ако докладната записка на шефа на Гранична полиция на летището не беше стигнала до медиите. Не бива да се забравя, че

тя е писана ден след гафа

и дори главният секретар Младен Маринов е научил за него със закъснение. Добре че Кичиков призна, че има опит за прикриване. Но не и от ръководството на МВР, подчерта той. Сякаш има място за опити, когато медиите са свършили цялата работа.

В крайна сметка не бива да се учудваме. Този случай, а и другите като него са типично нашенски. Единственото интересно е, че този път научихме. Колкото до настояванията на премиера Бойко Борисов за строги наказания, слушали сме ги и друг път, резултатът също ни е ясен. Най-много няколко служители от МВР да излязат във ваканция, докато съдът им отмени наказанията. Началникът на службата си остава началник.

А европейските партньори, които разчитат на българските власти да им опазят външната граница, могат да четат изявлението на вътрешния министър, за да се успокоят: „Въпреки че това се случва, ние продължаваме да охраняваме добре сухопътните граници. Ние сме доволни, „Фронтекс“ са доволни“.

Отново ни мислят злото. Не в Брюксел, а в София.

Българските законотворци твърдят, че разширяват борбата срещу корупцията. Само че истината е друга: те преобръщат правото с главата надолу и отварят вратата за безпределен произвол. Ето как:

Justitia mit Waage und Schwert in Görlitz (picture alliance/dpa/W. Rothermel)

Коментар на Ясен Бояджиев:

В България поредният законодателен „шедьовър“ е толкова стъписващо абсурден, че човек си казва: „Не може да бъде!“. И се пита защо: заради зла умисъл или обикновена глупост? Кой говори в главите на законотворците – задкулисен център, изпълняващ програма за овладяване на всичко и всички, или собственото им невежество?

Всеки втори – обект на наказателно преследване

Вероятно понеже се „справиха“ с корупцията по различните етажи на властта, сега са се заели с проявите ѝ в частния сектор (въпреки че, всъщност, те отдавна са инкриминирани).

С тази цел (или под този претекст) поредна кръпка в Наказателния кодекс (променян над 20 пъти само през последните 5 години) превръща куп професии и упражняващите ги хора в „длъжностни лица“, изравнява правния им статут с длъжностните лица в публичния сектор (няма да има разлика между шеф на частна фирма и министър, например) и ги заплашва със затвор за всяко нарушение или неизпълнение на служебните задължения.

Единодушното мнение на практически всички, които не зависят от властта, е че тези промени са „ненужни, хаотични и неразбираеми“, ще доведат до „тълкувателен хаос, произвол и субективизъм“ в правоприлагането, до „недопустима и немислима намеса на държавата“ и „криминализиране на гражданския и търговския оборот“. Че „опасно се размиват границите между наказателна, дисциплинарна, административна и гражданска отговорност“, с което действащото от римско време насам право се обръща с главата надолу.

Вече всяко неизпълнение на търговски договор (например, забавено плащане), всеки подарък или бонус за добре свършена работа, дори шише ракия за майстор, изпратен от фирма да ви ремонтира банята, или бакшиш в ресторант ще е корупционно престъпление.

Така „всеки втори български гражданин може да стане обект на наказателно преследване“, а прокуратурата ще получи още по-голяма власт и ще се превърне „в оръжие за саморазправа с частния бизнес“. Което може би е истинската цел.

Според министърката на правосъдието, това са напразни „страхове“, чиито създатели щели да „понесат морална отговорност“. Какво е мнението на депутатите от мнозинството не е съвсем ясно.

В правната комисия на парламента някои от тях допуснаха, че авторите на законопроекта „може и да са преминали границите на разумното“, което обаче не им попречи единодушно да гласуват „за“ него. После пък отложиха гледането му в пленарна зала, понеже се налагало „продължаване на общественото обсъждане“.

Само че общественото обсъждане отдавна свърши и позициите са ясни. Срещу законопроекта са всички – цялата научна общност, цялата адвокатура, всички организации на бизнеса, плюс Върховният касационен съд. А негов защитник е единствено… прокуратурата.

Не е изключение

Какво ще последва предстои да видим. Едно е сигурно – надеждата, че някой може да е осъзнал грешката си е напразна. Защото подобните на този закони напоследък не са изключение, а правило.

„Когато виждам как се творят законите, особено в последните години, наистина излизам от равновесие … Безотговорно, популистки и непрофесионално… Това нещо в белия свят го няма, не може да съществува, това е погазване на елементарни правни принципи. Обаче у нас върви, у нас всичко може да се напише на хартия и то минава. Ние непрекъснато си нарушаваме конституцията… Имаме една фасада за конституция и си я погазваме, кой както намери за добре. И сме членове на ЕС и се чудим как ни държат още с такова законодателство…“

Това свидетелство е на дългогодишен професор по право в Софийския университет, два пъти народен представител, бивш председател на Народното събрание и служебен премиер. На него може да му се вярва – защото освен всичко друго понастоящем е и председател на Консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание. Само дето отдавна никой не се е консултирал с него.

Оценката му е остро критична, но същевременно – деликатна и щадяща. Понеже не изчерпва всички причини и не отговаря на въпроса защо.

Пълзящ авторитаризъм

А причините са две и вървят ръка за ръка. Но преди да ги назовем, трябва да разсеем една трайно налагана заблуда, а в случая – откровена лъжа: че поредното безобразие е „по искане (препоръка) на Брюксел“. Истината е, че никой нито е искал, нито е препоръчвал такова нещо.

Заблудата има и друга страна: действителните препоръки на ЕС – например за борба с корупцията, за независимост на съда и реформиране на прокуратурата – системно се сблъскват с откровено бездействие или имитация на дейност. В други случаи пък управляващите „си измиват ръцете“ с ЕС, като му стоварват своята отговорност за всяка непопулярна политика.

Така, въпреки претенциите си за привързаност към Европа и нейните ценности, създават ирационални и напълно незаслужени настроения срещу ЕС, представяйки го като някакъв митичен и непроницаем „Брюксел“, който ни мисли злото.

Зла умисъл понякога наистина има, но нейните носители са в България. Именно тя е една от причините за закони, като описания по-горе. След успешно проведеното завладяване на държавните институции и монополизиране на властта от политико-олигархичното задкулисие, напоследък в законодателните инициативи (и не само) все по-ясно се очертава линия на последователно и съзнателно ограничаване на демократични права и свободи и създаване на условия за репресия срещу всеки, който се пречка на властта. С което принадлежността на България към демократичната система става все по-формална.

Ето някои от предходните примери. Промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт развързаха още повече ръцете на прокуратурата и ограничиха независимостта на съда. После прехваленият антикорупционен закон, без по същество да промени нищо в „борбата срещу корупцията“, създаде нов свръховластен орган с огромни възможности за разправа с неудобните.

По тази линия са и поставените засега „на трупчета“ конституционни промени за премахване давността за разследване на приватизационните сделки. Остава да добавим и една вече изпълнена от парламента „частна поръчка“ – закона за КТБ, окачествен от споменатия професор по право като „явно и ачик-ачик противоконституционен“.

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

Липса на интелектуален капацитет

Втората причина, която прави възможна тази законодателна катастрофа, е липсата на (да се изразим по-възпитано) професионален и интелектуален (за моралния да не говорим) капацитет сред законодателите.

Тя се вижда ясно и отстрани, но тук ще цитирам свидетелство на човек, който от много години следи отблизо и „на живо“ работата на правната парламентарна комисия. Според него нивото на тази комисия е падало през годините непрекъснато и главоломно. Винаги са се приемали и некачествени закони, които после се е налагало да бъдат преправяни, казва той.

Преди 10-15 години обаче в почти всички партии имаше брилянтни юристи, които успяваха да надмогват идеологическите си пристрастия, да чуват различните аргументи и да не прекрачват границата на професионалната почтеност. С годините те бяха изместени от хора с трагикомично ниво на компетентност, на границата на неграмотността и невежеството, с които дори не може да се говори.

Нивото на професионално най-слабите депутати в комисията отпреди 12-13 години днес е ниво на най-добрите. Това наблюдение, впрочем, може да бъде отнесено към целия т.нар. политически елит, но това е друга тема.

Нека се върнем на въпросите от началото. Зла умисъл или обикновена глупост е причина за поредния законодателен „шедьовър“? Кой говори в главите на законодателите – задкулисен център или собственото им невежество? Отговорът е: и двете. Едната причина не може без другата. Всяка политика си изисква съответните изпълнители.

Някои вече изпитаха върху себе си последиците от тази политика, утре на тяхно място може да е всеки. Тя обаче има и висока икономическа цена, която всички отдавна плащат. Който не разбира всичко това, не цени свободата и правата си. И си заслужава съдбата.

Дебили и дебели: 994 думи за тях и за нас

27747824_10156211749914581_5280358440355425137_o-300x160Васил Пекунов, Блог

Най-напред по-лесното – за наднормените килограми.

Няма нормален човек, който да не е съгласен, че не е редно, нито възпитано, да се подиграваме на чуждите физически недостатъци или несъвършенства. Кой няма такива, ако не броим Венера, Аполон(ама те са богове!) и с някои резерви – простосмъртните Корнелия Нинова и Илияна Йотова?

Но! Въпреки този „цивилизационен консенсус“ десетки, стотици хиляди българи с удоволствие подхванаха находката за „тримата шишковци“, развивайки я в дълбочина и най-вече, разбира се, в широчина. Сякаш теглото на тримата ненавиждани господа и особено коремите им, натежали от държавни грижи, ни облекчават да изразим по-лесно отношението си към тях.

Обаче! Щяха ли те да ни бъдат по-малко противни, ако страдаха от анорексия? Или идеалния вариант: ако видните ни държавници Борисов, Цацаров и Пеевски приличаха ако не по мъдрост, то поне с телата си на Аполон, щеше ли да ни е по-леко да ги приемем, богоравните? Така че да бъдем възпитани и толерантни. И ние не сме физически съвършени, а и публичността ни е пълна с чудесно сложени дами и господа, които по нищо не отстъпват в злосторничеството си на по-корпулентните си, така да кажем, колеги и съидейници.

Ето, преди време се разминах в двора на Университета с Борис Велчев, председател на Конституционния съд и бивш главен прокурор. Слаб, висок, елегантен, изискан, изтупан, да ти е приятно да го видиш на някоя международна сгледа на височайши правораздаватели, стига да не знаеш кой е Велчев и какъв е. Той си влезе в крилото на Юридическия факултет по височайшите си задачи, аз напуснах двора по делничните си задачи, но се замислих: с какво пък толкова Велчев отстъпва на приемника си Цацаров освен в килограмите? И не намерих отговор.

Сега по-трудното – за дебилите. И кои са дебилите – горе и долу (сред нас). И как да се отнасяме към дебилите горе и към нас си долу.

Няма нормален човек, който да не е съгласен, че не е редно, нито възпитано, а е много лошо да смяташ хората за дебили. Още по-лошо е да го изразяваш словесно. А най-кошмарно е, когато ти самият си дебил и нарочваш ближните си за такива като тебе. И пак не наум, е на глас.

Ще дам широкоизвестен пример за високопоставен („горен“) дебил: професор Иво Христов. Недебилът, сиреч нормалният, дори не много умният, но схватливият човек, при самата греховна мисъл за събратята си, че са дебили, би се запитал веднага какво му става и дали самият той не е дебилясал в момента. Недебилът, при това професор, никога не би се съгласил да е депутат от БСП най-малкото по дебилно-ментални причини предвид бъдещата си среда, без да стига до морално-етичните и историко-престъпните причини.

Най-накрая, недебилът, бидейки политик, тутакси се превръща в дебил, щом споделя 80-процентните си мисли гласно пред хора. Понеже недебилът съобразява, че над 20% от гласуващите хора у нас гласуват за неговата (на проф. Иво Христов) партия и лично за него, така че той самият е избран (според него) и от дебили. Ама да не затруднявам със сложна аритметика нито професора, нито съдебилниците му.

Държа обаче да се поставя и на мястото на типичния високопоставен дебил. Справедливо е да погледнем живота и от неговата камбанария, забита в облаците. Нека се качим за малко при него, да се превърнем в него, да облегнем шкембето си, ако сме шишковци, на парапета на камбанарията и да се зареем в простички мисли.

Какво бих си казвал аз, ако съм овластен дебил? Примерно: за какви, ако не за дебили, да смятам хора, които избират доброволно мене за свой народен представител, министър-председател, министър, президент? Примерно: след като те избират мен (свободно!), а не аз тях – кой тогава е дебил? Примерно: кой и с какво право ще прецени, че съм дебил, след като и аз, и шефът, и най-големият шеф у нас (кръстникът!) смятаме, че се справяме великолепно (с онова), че положението (ни) е стабилно (в онова) и вървим напред и нагоре (пак в онова)?

Да слезем от камбанарията при нас си. Да, боли от тия простички мисли откъм камбанарията. Някак болезнено логични са…

Съществуват две мъчнотии за порядъчния човек особено ако е християнин и приема събратята си като равни нему пред Господ: как да живееш като съгражданин с високопоставения публичен дебилизъм, без да се отнасяш към него така, както той се отнася към народа си.

И втората (сякаш доста по-голяма) мъчнотия: как да живееш, без да се побъркаш, сред нископоставения общонароден дебилизъм, проявяван в един единствен, но грамаден аспект: политическото и общественото ни дебилно търпение като народ. Струва ми се дори, че 80 е доста подценен процент за степента и обхвата на проклетото ни търпение към високопоставения дебилизъм.

Тук вече изкушението за пишещия е огромно. Иска ти се да „нахвърлиш“ набързо една кратка повест за тези две болки, иска ти се да се изприкажеш. Ала знаеш, че не само нищо няма да промениш, но няма дори да ти олекне след кратката повест…

Много по-трудно (вместо много приказване) е да приемеш нещата такива, каквито са, и да се бориш според силите си и талантите си да ги промениш. Всеки ден при това. Включително събота и неделя.

Ще завърша с някои очевидни общонародни горчивини, които всички ние или не забелязваме, или най-често удобно пропускаме да помним, понеже болят. И понеже ни ръчкат да променим нещата от такива, каквито са, в такива, каквито искаме да бъдат. А ние знаем, че промяната ще е тежка и дълга, и затова все отлагаме, отлагаме…

Първо, щом не приемаме високопоставения публичен дебилизъм, защо го избираме доброволно и най-редовно?

Второ, ако чисто по човешки сме сбъркали при избора си, защо го правим отново и отново?

Трето, ако един народ десетилетия наред търпи (дебилно) да го разиграват дебили (дебели и слаби), защо и кому се оплаква?

Четвърто, ако високопоставен, за да върши добро, човек смята събратята си за дебили, каква участ заслужава такъв управник?

Пето, ако цяла каста високопоставени люде смятат целия си народ за дебилни поданици, от които единствената полза е да ѝ пълнят на кастата гушата, каква участ заслужава въпросната каста?

Нали знаете, има шесто, седмо, има шестнайсето и седемнайсето…

Спирам. И без кратка повест всичко е ясно.

Искате Facebook да ви пази данните? А колко му плащате?

Изборите за президент в САЩ, „Брекзит“ и кампанията на Пешо от 3-тия етаж за домоуправител били манипулирани жестоко в социалните мрежи. Всички го знаем, макар само Пешо да си призна. А един канадски гей веган (той сам така се описва) – Кристофър Уайли – ни разказа как той, един руснак и Стийв Банън откраднали данните на 50 милиона потребители от Facebook и убедили всичките да подкрепят Тръмп, излизането на Великобритания и Пешо.

Цукерберг, както го нарече вчера по телевизията един роден „специалист по социални мрежи“, тръгна да се обяснява, да се извинява, да иска повече регулации и взе, че спря да се усмихва като зелка на всеки кадър. Показа смирение, почти главата с пепел си посипа. Пълни глупости.

Ето ви най-голямата тайна на последните 10 години – всички социални мрежи правят каквото си искат с данните ви. А вие дори не знаете какви данни имат за вас.

Не става дума за ЕГН-то, адреса или номера на банковата ви сметка, макар че ако споделяте тези неща във Facebook, заслужавате да ви ги откраднат. Далеч по-страшно е – тези компании знаят кого харесвате, кого мразите, кога се събуждате, кога ще харчите повече, кога спестявате пари, кога си лягате, дори с кого си лягате. И това не го знаем заради скандала с Cambridge Analytica. Facebook продава тази информация на хиляди рекламодатели напълно легално.

Ама как така! Тя си е моя! Защитена е от закона! Ами, не. ЕГН-то ви и трите имена са, защото са съществували последно, когато тези закони са променяни. Но данни, които вие сте предоставили доброволно на частна компания и които не засягат пряко вашата сигурност? Няма проблеми.

Няма такова нещо като безплатен обяд, написа Хайнлайн преди 60-ина години, а после го повтори и Милтън Фрийдман. Вие каква такса плащате месечно на Facebook, за да се възползвате от услугите му? Нищо? Нито стотинка? Обаче Зукърбърг е милиардер, как става тази работа?

Реклама, разбира се. Но колко струва тази реклама? Как се рекламира ефективно на 2,2 милиарда души, разпръснати по цялата планета? С таргетиране. Всички рекламисти искат да стрелят точно – и за това трябва много информация. Която давате доброволно.

И сега някой се е сетил, че може да излъже неколкостотин милиона избиратели с най-ефективния разпространител на фалшиви новини след печатарската преса? Не, това става отдавна – просто се разширява мащабът.

Facebook е услуга, но не за нас. Колкото и симпатично да ни се усмихва в сивата си фланелка Марк, колкото и да ни обяснява, че иска да обедини и свърже човечеството, да сътвори някаква дигитална социална утопия, всяко едно от действията му сочи само към едно – ние не сме потребителите. Ние сме продуктът.

ПП: А ако си мислите, че #DeleteFacebook е решението, разровете се и прочетете условията за ползване на Twitter. Или каквато алтернатива сте си харесали.

–-

* Този материал е създаден по проект „Генерация Z“.

Джеймс Пардю: Много се гордея с България

Ердоган не се интересува от сътрудничество, освен ако това не става по неговите правила. А Путин сериозно надценява възможностите си, казва за българската редакция на ДВ Джеймс Пардю. Александър Андреев разговаря с него.

Bonn - James Pardew, ehemaliger US Diplomat und Botschafter in Bulgarien (DW/B. Georgievski )

ДВ:  По повод срещата на върха във Варна между ЕС и Турция искам да Ви попитам две неща. Първо: Очаквате ли някакъв успех от тази среща? И второ: В състояние ли е България да бъде ефикасен посредник между Брюксел и Анкара?

Пардю: В момента Турция е в трудно положение и не съм сигурен, че България, или който и да било друг, може да направи много в това отношение, доколкото г-н Ердоган продължава да следва своя конфронтационен курс. Той работи срещу демокрацията и върна страната си назад в това отношение. Надявам се, че от тази среща ще излезе нещо, но много ще се изненадам, ако наистина бъде постигнат някакъв напредък. Защото Ердоган не се интересува от сътрудничество, освен ако то не е по неговите правила.

Още от времето, когато бях посланик в София, България се опитва да развива сътрудничеството с Турция – и определено има успехи в това отношение. Но Ердоган е политик, с когото много трудно се работи, и това САЩ го знаят добре. Ще видим, но пак казвам: ще бъда изненадан, ако има някакъв видим успех.

ДВ: И още един глобално-политически въпрос, който пряко засяга и България. Напоследък все повече се говори за опитите на Русия да се намесва в политиката – както на балканските държави, така и на цяла Европа, че дори и на САЩ. Какви са Вашите наблюдения в това отношение?

Пардю: Голяма арогантност е била необходима на Владимир Путин, за да реши да се намесва в демократичните избори в САЩ. Според мен режимът на Путин определено е решил да използва инструмента на дезинформацията, за да подкопае демокрацията, да я дискредитира и да всее раздор между САЩ и техните трансатлантически партньори. Мисля, че тъкмо това е целта в случая. Но планът му лъсна.

Вече е ясно, че Русия се е намесила в изборите в САЩ и че проявява голяма активност в Европа. За Бога, те извършват атентати срещу бивши агенти във Великобритания, използвайки химическо оръжие, а преди това и ядрен материал! Това е невероятна арогантност и посегателство срещу суверенитета!

Според мен обаче Путин сериозно надценява възможностите си. Той не е градител, той е разрушител. Та какво ли положително е направила Русия за регионите и за Европа в последно време? Те са много добри в разпространяването на заговорнически теории, но изобщо не ги бива нито в политическо отношение, нито в икономическото развитие, нито пък в това да подобрят живота на хората. Ако изследваме дълбоките причини, ще установим, че в дъното е слабостта на Русия.

ДВ: А дали Русия представлява някаква реална заплаха за Балканите в момента?

Пардю: Знаете ли, аз открай време се шегувам, че Балканите са изконната родина на заговорническите теории. Русия има сериозно влияние в региона – и го използва. Не смятам обаче, че има някаква военна или друга заплаха, най-малкото пък за държави-членки на НАТО. Русия ще продължи да се опитва да играе деструктивна роля на Балканите, но и Европа, и САЩ добре разбират това и го имат предвид.

ДВ: Вие очевидно продължавате да следите събитията в България. Какво Ви прави особено впечатление?

Bonn - James Pardew, ehemaliger US Diplomat und Botschafter in Bulgarien (DW/D. Kyranoudi)Корицата на новата книга на Джеймс Пардю „Миротворци“

Пардю: Много съм горд, че България в момента е председател на ЕС. Когато си тръгвах от България, страната тъкмо се готвеше да влезе в ЕС. А сега е председател – това е забележително постижение, с което и аз се гордея. В политическо отношение: според мен Борисов и ГЕРБ държат всичко изцяло под свой контрол, не виждам да има сериозна организирана опозиция.

ДВ: За европредседателството Борисов и неговата партия си поставиха като цел сближаването на страните от т.нар. Западни Балкани с ЕС. Мислите ли, че България е дорасла за тази мисия? И изобщо: дали една балканска държава наистина може да помогне на други съседи по пътя към ЕС?

Пардю: В определен смисъл това дава положителен пример за целия регион. България е председател на ЕС и демонстрира лидерството си. Решението на правителството да подпише двустранния договор с Македония е нещо много благоприятно за целия регион. Сега се надявам, че Гърция и Македония ще постигнат съгласие по въпроса за името – още по време на българското европредседателство. Смятам, че това ще бъде грандиозен успех.

Надявам се, че г-н Борисов усилено работи по въпроса, докато е начело на ЕС. България наистина може да бъде добър посредник. Страната извървя дълъг път, пък има и авторитет в региона. На Балканите трябва да има повече сътрудничество, повече интеграция, трябва да се отстранят бариерите и преградите, да има свободно движение и културен обмен. Тоест, има много работа за вършене и не виждам страна в по-добра позиция за това от България.

ДВ: По време на мандата Ви в България срещу Вас имаше доста атаки, както в медиите, така и от страна на някои политици. Кои събития и политици от онова време са оставили най-ярки следи в спомените Ви?

Пардю: Най-напред трябва да кажа, че ние двамата със съпругата ми Кейти се наслаждавахме на всяка минута от престоя си в България. Обичаме тази страна, обичаме хората, културата е забележителна, историята, изобразителното изкуството, музиката – всичко е невероятно. И ние продължаваме да държим на тази страна, посещаваме я всяка година, понякога дори два пъти в годината, следим отблизо какво се случва там, следим културните събития…

Имаме и много приятели в България, с които се виждаме по време на посещенията си. Отрицателните публикации в медиите никога не са ме тревожили особено. Защото съм убеден, че ако не предизвикваш и такива публикации, навярно не си вършиш добре работата. По онова време медиите в България бяха по-свободни, отколкото са сега. Не знам в подробности защо това е така, но медийната свобода видимо намалява. Дано с течение на времето тя да бъде възстановена.