кафенето

Новини и не само

Офицерът или Юлия Кръстева – изборът е мой

Юлия Кръстева

© Валентина Петрова

Юлия Кръстева

В Париж, в зависимост от средата, в която ще попаднете, ще чуете три имена на българи като знак на учтивост към вас, като разберат че сте българин: Христо Стоичков, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров.

Като прочетох завчера, че Юлия Кръстева, българката от Сливен, постигнала бляскава научна кариера в Париж, автор на трийсетина книги – философски и художествени, е била сътрудник на Държавна сигурност, се стреснах.

По-късно прочетох, че в архива, въз основа на който е обявена за сътрудник на ДС, няма написани от нея материали. А след като прочетох докладите на агентите в досието, което Комисията по досиетата безпрецедентно публикува, си казах: с такъв закон за архивите на ДС, какъвто в България създадохме, истината не е само непостижима, а по-лошо –

такъв закон развращава сетивата ни за добро и зло

Такъв закон ни вкарва в абсурдната ситуация да градим мнение не въз основа на действия, а въз основа на оценки на институцията ДС, която едновременно сме обявили за аморална и репресивна, но приемаме нейния критерий за да бъде „обявен“ който и да е за сътрудник на същата репресивна машина, която клеймим. Или да не бъде обявен. И то след като огромен масив от архивите са унищожени още през 1990г.

А социалната мрежа ври от надвикването на обвинители и оневинители, създавайки комфорта на властващата безнравственост, която обаче сочи с пръст аморалните, за да ги хвърли на тълпата. И то в случая – каква луксозна плячка…

Конкретно за досието й: От него въобще не произтича, че тя е сътрудничила на ДС. В него не само няма нито един написан от Кръстева текст. В публикуваните от комисията многобройни справки, характеристики и доклади за срещите с нея се вижда, че до 1971 г., за когато същите справки твърдят, че е вербувана, тя е наблюдавана. И това ли трябва да й се пише негатив – че е наблюдавана? И че е била член на Комсомола? Срещала се с изпратените в Париж агенти – но не става видно дали знае с кого се среща.

Не става видно от досието дори това дали е знаела че е получила псевдонима Сабина. Радвала се, че се среща с българи, пише в докладите – и аз бих се радвала, ако не съм напуснала България като беглец, а легално, както тя е заминала за Париж. Кой е можел да учи в Париж без благословията на ДС, питат обвинителите? Но тя заминава за Париж с френска стипендия, не с българска.

Единствената справка, от която се вижда – според докладващия агент – че тя си дава сметка какъв разговор води и с какъв човек – е на офицера Любомиров с дата 4 март 1971г., цитирам: „Помоли да не настоявам да пише информации, защото нямало да изложи същественото и затова настоява устно да излага наученото. Приех на този етап молбата й.“ И офицерът продължава, забележете как: „В информациите отразявам оценките и поставените задачи.“

Офицерът не уточнява чии оценки той „отразява“ – своите или на Юлия Кръстева. Безспорно е само, че докладите на всички командировани в Париж офицери от ДС преразказват разговорите с Кръстева. Но питам най-невинно: дори офицерът да предава оценките на самата Юлия Кръстева – откога и

по силата на кой морален или юридически закон

оценките на събития, за политически и духовни процеси, харесвания и нехаресвания на личности, тоест убежденията, а не действията, са знак за добро и зло, за праведност и виновност, в случая – за обслужване на Държавна сигурност? Кръстева не харесвала Луи Арагон, писател и активист на Френската комунистическа партия – и го казала пред агента, възмущават се съдниците й. А трябва да го харесва ли, за да я оневиним?

Била левичарка – какъв позор според кристалната праведност на днешните ни десни

В Париж през 60-те години на миналия век, когато преживява бурната си младост самата Юлия Кръстева, всички интелектуалци са левичари. Киносалоните са препълнени за нашумелия филм на модерниста Годар „La chinoise“ /“Китайката“/ с незабравимата Ана Карина. Маоисти и троцкисти спорят до прегракване с ортодоксалните леви – комунисти и социалисти – в претъпканите кафенета.

А от Университета в Нантер се носи тътенът на студентските бунтове срещу „режима на плутократите“, прекалено конкретен тътен, който в синхрон със стачките на синдикатите дори плаши кафенетата с техните прекалено интелектуални спорове сред цигарения пушек… Юлия Кръстева, българката с острите сетива, кипяща от жизненост и любопитство е там, в „окото на бурята“, покрай левичаря Филип Солерс…

И не само е там, но е привлекателна мишена за ДС.

От публикуваните материали обаче не мога да направя извода дали е вярно написаното от българския офицер командирован в Париж, това, което по-горе цитирах от неговия доклад от 4 март 1971. Не съм склонна, като обвинителите й, да приема че тя е сътрудничила на ДС за да си осигури кариерата в Париж – чудя се как ДС би й помогнала за кариера в Париж?

На 5 май 1973 началникът на Първо главно управление утвърждава под формата на постановление предложението на агента за прекъсване на „разработката Сабина“ /неясно защо делото й наречено разработка/, поради „липса на резултати, нежелание от страна на обекта и стремеж за легализиране на контактите ни“.

През 1975 – 1976 различни командировани агенти й се обаждат по телефона, не става ясно от докладите дали тя знае че са агенти и дали си играят на котка и мишка.

След като прочетох всеки ред от досието й, ако въобще съм изправена пред избор, то изборът ми е безкрайно лесен. Избирам Юлия Кръстева. С нейната парижка младост.

Advertisements

One thought on “Офицерът или Юлия Кръстева – изборът е мой

  1. Жалък опит да се оневини една доносничка на ДС. „Заминала със стипендия на френското правителство“-обяснява ни кратко авторката на статията. Но не обяснява кой можеше да получи такава стипендия и още повече кой можеше да се възползва от нея. Всички били леви през 60-те години, та защо и нашата да не е левичарка и маоистка-друг железен аргумент. А, например, Яна Язова защо не беше, бе другарко Петя? Гнус, гнус и за Петя и за Юлка от Сливен, достигнала парижките „интелектуални“ висини!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: