Илия Троянов за случая „Юлия Кръстева“

„Властите са били великодушни“ – под това заглавие ФАЦ публикува обширна статия от Илия Троянов по случая „Юлия Кръстева“. Той анализира досието „Сабина“, както и реакцията на самата Кръстева.

defaultЮлия Кръстева

„Властите са били великодушни“ – под това заглавие „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ публикува обширен анализ от Илия Троянов по случая „Юлия Кръстева“. Подзаглавието гласи: „Юлия Кръстева, една от най-известните интелектуалки на нашето време, предполагаемо е шпионирала свои колеги в полза на България. Един поглед в досието „Сабина“.“

В началото на статията Илия Троянов накратко скицира публичния портрет на Юлия Кръстева и цитира списание „Тайм“, което я беше поставило сред стоте най-значими мислители на човечеството.

Авторът отбелязва, че досега българският произход на Кръстева не е играел съществена роля за нейната интелектуална биография, след което обяснява как и защо се е стигнало до откриването на нейното досие. Троянов, който добре познава архивите на българската ДС от собствените си проучвания, най-вече за монументалното произведение „Власт и съпротива“, внимателно е прочел досието на Кръстева и подробно го анализира.

Той посочва, че през 1971 година досието е преминало от Шесто главно управление в Първо главно управление на ДС. Според Троянов това е важен детайл, който говори за контакти на Кръстева със службите още преди официалното ѝ вербуване от ПГУ.

Ilija TROJANOWИлия Троянов

„Досието е прочиствано“

Троянов е убеден, че досието е прочиствано и – както вече отбелязаха други анализатори – доказва това твърдение с двойното и дори тройно номериране на страниците.

„Бързо става ясно какво липсва: писмените доклади на агент „Сабина“. Няма нито един“, пише Илия Троянов и се спира на устните доклади на Кръстева за парижките интелектуални кръгове.

Авторът посочва, че „агентката е докладвала и за български емигранти в Париж, което не ще да е било лесно, защото тези последните бяха подозрително настроени към всеки, излязъл от България по законен начин и въздържащ се от изказвания против тамошния режим.“

По-нататък в обширната статия във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Илия Троянов анализира и реакцията на Юлия Кръстева:

„Г-жа Кръстева отрича всичко и твърди, че „някой“ иска да ѝ навреди и да я дискредитира. Това не е изненадващо. Обратното би било много необичайно. Досега почти никога не се е случвало бивши информатори, шпиони или доносници да признаят вината си. В началото всичко се отрича и се говори за фалшификация. Когато доказателствата се окажат необорими, идва ред на твърдението, че въпросният човек не е навредил никому и дори, че е бил воден от патриотичния си дълг. (…) А после следва доживотно мълчание. Като психоаналитичка г-жа Кръстева би трябвало да изпитва особено силен професионален интерес към тези фази на отричането. Аргументът, че липсата на писмени доклади сваля бремето от плещите на г-жа Кръстева, няма тежест. Фактът, че досието ѝ е било прочистено, може да означава тъкмо обратното: че властите са искали да опазят бившата си агентка“, пише Илия Троянов и обяснява сложната система за достъп до досиетата и преплетените компетенции на институциите, които носят отговорност за документите.

Защо да изработват фалшификат?

Възможно ли е тези близо 400 страници наистина да са фалшификация, пита се авторът и продължава:

„Извършителите – този анонимен „някой“, на когото винаги се позовават защитаващите се – трябва да са били сътрудници на ДС, доколкото публикуваното сега досие с голяма вероятност датира още от комунистическите времена. (…) Но за какво им е било на тогавашните тайни служби да изработват един фалшификат? Такова нещо би било обяснимо единствено, ако преди 1989  г-жа Кръстева по сериозен начин се е борила срещу тоталитарния режим на БКП. Ако е била „враг на народната власт“. Вярно обаче е обратното. Младостта на г-жа Кръстева е протекла точно толкова конформистки, колкото и на повечето други хора в онази епоха и в онази система.

В интервю за „Нувел Обсерватьор“ от 1974 г. (№ 658) тя съвсем откровено си го разказва: „Както всички други, и аз от шестата или седмата си година членувах в партийните организации на децата и юношите. После влязох в Комсомола. И аз живеех със знанието за борбите на Георги Димитров, за Лайпцигския процес. Детство под знака на спомените за антифашистката борба. Впоследствие моето мислене влезе в марксисткия коловоз.“

Това не ѝ създало „никакви проблеми“. Между другото, баща ѝ, дипломиран теолог, работел като счетоводител към Светия синод на Българската православна църква, която в онази епоха беше просмукана от агенти и информатори на ДС. След промените се оказа, че от 14-те епископи словом и цифром единайсет са били сътрудници на тайните служби. Сред тях е и сегашният патриарх Неофит.

По-късно, след края на следването си, г-жа Кръстева става аспирантка към БАН (Института за български език и литература) и сътрудник на казионните вестници „Народна младеж“ и „Средношколско знаме“. Възнаграждението не закъснява. През 1966, когато за огромна част от населението едно пътуване в капиталистическия Запад беше немислимо, на нея ѝ разрешават да замине за Франция със стипендия от френското правителство, но с уговорката, че „нито ще остане, нито ще се омъжи там“.

Тя обаче не спазва тези две задължения, а това я превръща в „невъзвръщенец“, както се е казвало навремето. През онези години невъзвръщенците ги съдеха, а често пъти роднините им бяха подлагани на тормоз и дори наказвани. В този случай такова нещо няма, „Сабина“ най-спокойно от време на време дори се връща в „родината, която е измамила“ (според тогавашната терминология). А властите проявяват великодушие и дори позволяват на родителите ѝ и на други роднини да я посещават във Франция.“

В края на статията си Илия Троянов стига до извода, че няма логика досието на Юлия Кръстева да е било изработено като фалшификат – нито от ДС преди 1989 година, нито пък от сегашните български власти. Неговият анализ завършва така:

„Съвършено неразбираемо е защо редица интелектуалци без специални познания на тематиката сега изведнъж застават зад госпожа Кръстева, сякаш сътрудничеството с бруталния потиснически апарат на тоталитарния режим е било някаква дреболия. Юлия Кръстева е носителка на наградата „Хана Аренд“ за политическо мислене (2006) и на наградата „Вацлав Хавел“ (2008). А това би трябвало да задължава както нея, така всички изказващи се по въпроса в много висока степен към политическата почтеност и будност.“

Многобройни статии за случая „Юлия Кръстева“

За Юлия Кръстева през последните дни се появиха още много публикации. Ето няколко заглавия: „Любовни поздрави от Париж“ („Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“), „Политически ужас и частна меланхолия“ („Нойе Цюрхер Цайтунг“), „Случаят Кръстева: да четеш между редовете в полицейските архиви“ („Ди Велт“). Ето накрая още два пасажа от други вестници. Под заглавие „Да се провери спокойно“ „Зюддойче Цайтунг” между другото коментира:

„Френските реакции на разкритията в България са умерени. Това са много стари неща, режимите от Източния блок отдавна са в историята, а пък на базата на опита с понякога прибързаните обвинения срещу писатели и хора на изкуството след падането на комунизма, вече се е наложила по-голяма доза предпазливост. Архивните документи на тоталитарните режими трябва да се четат с едно наум, пише известната изследователка на архивите Соня Комб.“

Левият германски „Тагесцайтунг“ излезе с предизвикателното заглавие „Предателството на 20 век“, а в статията четем:

„Можем добре да си представим, че Кръстева се е съгласила на такава агентурна дейност, за да ѝ разрешат през 1965 да замине за чужбина. Необходимо ли е било обаче ефективно да дава на ДС информация за интелектуалците и комунистическите симпатизанти или пък за френската външна политика? (…) Днес от наказателно-правна гледна точка подобна шпионска и агентурна дейност е покрита с давност. Но тя въпреки това си остава твърде конфузна.“

Advertisements

2 thoughts on “Илия Троянов за случая „Юлия Кръстева“

  1. Обективен, честен, достоен анализ. С емоционални пристрастия изкривяваме и убиваме истината, която колкото и да е горчива трябва да прочетем, осмислим, преживеем и надживеем. Без да се крием от нея, защото срива кумирите и вярванията ни.

    Like

  2. Ами, да – Илия Троянов е Илия Троянов. За щастие не е И.Дичев. Личи си кой е свързан с комунистическия режим и кой не е . На Запад реакциите може да са умерени, защото не са живяли под червения гнет, но ние, българите не бива да забравяме, не бива да прощаваме, камо ли да погалим снизходително по главата нашите палачи.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s