Разузнаването: Мобилизиран е целият арсенал за „хибридно въздействие“

Специалните служби на „балканските страни“, „глобалните сили“и „някои близкоизточни държави“имат траен интерес да придобиват „информацията за политиката и икономиката на България“. Това е една от формулировките в публичния вариант на доклад за дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ за 2017 г., който се появи в сайта на службата.

В Народното събрание документът е постъпил за разглеждане като секретен – без да има бележка, че има и достъпен вариант. В документа който разузнаването е съобщило кои, според него, са заплахите за страната и какво е свършила самата служба за миналата година.

Чуждите служби имали интерес към придобиване на информация относно ЕС и НАТО, става ясно още от документа.

Обикновено в публичните версии на документите на спецслужбите не изобилства от данни и конкретика. В доклада за 2017 г. на ДАР прави впечатление, например, че думите „Русия“ или „Руска федерация“ не присъстват нито веднъж. Но и в отчета за 2016 г. на същата служба е така. Единствените данни, пряко свързани с Русия, са потвърждението на заплахата и от 2016 г. за рискове при доставките на газ за Европа през територията на Украйна.

От целия тон на доклада се разбира, че вероятно Русия, САЩ които също никъде не се споменават поименно, и др. са графата „глобални сили“, които се борят за надмощие. Това се разбира от частта от документа, озаглавена „Оценка на външната среда за сигурност“. Всъщност никъде не се посочва конкретно кои са „глобалните сили“.

Пак в тази глава се говори за опити за „хибридно въздействие“ върху България, за което се използва целия арсенал „в политически, икономически, дипломатически, културен и пропаганден аспект“. Откъде идват тези опити обаче не става ясно.

Асиметричните заплахи за националната сигурност идват от „продължаващите кризисни процеси в региона на Близкия изток и Северна Африка (БИСА), Сахел, Централна и Югоизточна Азия, както и отражението им върху Европа и Р България“.

Тероризмът във всички форми, миграционните потоци към България и EС, придвижването на джихадисти и други екстремистки елементи през наша територия към конфликтните зони и връщането им в държавите от ЕС и Западните Балкани“, трансграничната организирана престъпност „остават заплахи“, пише в документа.

Частта, описваща „регионалните предизвикателства“, анализира рисковете от ситуациите в Близкия Изток и Северна Африка, Западните Балкани, Украйна, „замразените конфликти в постсъветското пространство“ и българските национални малцинстваизвън пределите на страната – степенувани в този ред. Констатациите – близкоизточният въпрос е в застой, а на Балканите рискът от широкомащабни кризи по религиозни и етнически причини в средносрочен план е нисък, въпреки че продължават да са налице фактори на нестабилност като национализъм, религиозно напрежение и др.

В частта за Украйна се казва, че ситуацията остава тежка „и без възможности за стартиране на реален политически процес за решаване на кризата“.

Липсата на развитие в положителна посока по линия на сигурността в Донбас задълбочава социално-икономическите проблеми в страната. Продължаващото противопоставяне между различните вътрешни и външни интереси създава предпоставки за превръщането на украинската криза в нов замразен конфликт на европейска територия,пише в доклада на ДАР.

В доклада от 2016 г. ситуацията в Украйна, извън преговорите с Москва за доставките на газ, изобщо не фигурира като риск. През 2017 г. обаче се подчертава, че „предвид рисковете, които създава тази ситуация както по линия на сигурността, така и в икономически план, тя налага постоянен ангажимент и политически действия и решения от международния фактор, включително и от Р България в качеството й на страна – членка на ЕС и НАТО“.Каквото и да значи това в превод.

За българските национални малцинства (БНМ) се казва, че състоянието им през 2017 г. се е влошило.

Негативно въздействие върху състоянието на БНМ в Бесарабия оказваха тенденциите, произтичащи от въоръжения конфликт в Донбас и от тежката социално- икономическа ситуация в Украйна и Молдова. 

Тероризъм и „Ислямска държава“

„Независимо от понесените поражения в Ирак и Сирия през 2017 г., терористичната организация „Ислямска държава“ (ИД) продължи да присъства в конфликтната зона (Сирия и Ирак) и все още разполага с оперативен капацитет за нанасяне както на военни удари, така и за извършване на терористични атаки. След загубата на значителни територии групировката започна прилагането на нова стратегия и тактика, включваща прехвърляне на част от бойците си в други региони и преминаване към дейност в условия на нелегалност в Сирия и Ирак. Засилва се и пропагандната кампания в интернет и социалните мрежи, насочена към симпатизантите на групировката в чужбина с цел тяхната радикализация и стимулирането им за организиране на терористични атаки в страните, в които живеят“ е едно от заключенията на ДАР.

Според разузнаването реална заплаха представляват завръщащите се в европейските страни джихадисти, както и самостоятелно радикализирали се лица, които в терора намират средство за отрицание и борба с европейския начин на живот и ценностна система.

В частта за киберсигурност пък е записано:„Като част от информационната война за въздействие върху общественото мнение редица страни продължиха да използват и през 2017 г. кибератаките за решаване на политически, икономически и разузнавателни задачи в полза на собствени интереси, включително и в нашата страна“. Миграционни процеси

ДАР отчита намалелия натиск на родните граници от мигранти, но изненадващо подчертава, че въпреки споразумението с Турция, което се изпълнява, потенциалната заплаха за България остава.

„Търсенето на възможности за нелегално прехвърляне през нашата страна към Европа продължава да представлява заплаха по отношение на сигурността на Р България както заради риска от проникване или преминаване на радикални елементи през нашата територия, така и поради намесата на организирани престъпни групи в този трафик.“, пише в анализа.

Останалата част от отчета за 2017 г. отбелязва най-вече на количествен признак свършената от ДАР работа.

Службата, например, е изготвила 1961 информационно-аналитични материала, подготвени са 52 седмични справки до президент, премиер и председател на парламента, а на ден са изплащани по 8 материала. Най-често те са били свързани с „асиметрични заплахи“ (49%), а най-рядко – свързани с икономическата сигурност (13%). Сред икономическите справки близо 40 на сто са свързани с енергийната сигурност на държавата, става ясно още от документа.

Едва 14 на сто от справките на ДАР са на база данни от партньорски служби. Вероятно от това следва да се направи извод, че останалите са прод на разузнавателната работа у нас. От своя страна родното разузнаване е изготвило за партньори 1504 информации, става ясно още от отчета.

Advertisements

One thought on “Разузнаването: Мобилизиран е целият арсенал за „хибридно въздействие“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s