На дузпата

Борисов пак е плакал за закуска след n-тия репортаж по темата в n-тия сутрешен блок. Прозрял е слабостите на социалната си политика, принесъл е цял министър в жертва, а оттук животът ще стане по-хубав от песен. Странното е в това, че уволненият Петков беше един от малкото хора, които всъщност работеха за осъществяването на исканията на майките.
Протест на майките с увреждания

Снимка: © Facebook

„Дори детето ми да остане на улицата, то не може да се изправи и да стигне до кофите за боклук, за да си намери храна“

Думи като куршуми. Изречени са от майката на 23-годишно момче с церебрална парализа, чието оцеляване „струва“ 230 лева месечно според стандартите на държавната социална система.

Момчето вече не е дете, за да му се полага по-голяма помощ. С 90% инвалидност обаче трудно някога ще влезе в категорията „самостоятелен възрастен“. На практика е напълно безпомощен без постоянната грижа на близките си, а тази грижа се оценява на по-малко от 1/2 от минималната работна заплата.

Това е само един от десетилетните проблеми, заради които майките на деца с увреждания разпънаха палатков лагер в парка до Народното събрание.

Десет дни по-късно падна главата на министъра на социалната политика Бисер Петков „поради невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с исканията на родителите с деца с увреждания“.

Ще си кажете – я, протестът успя. Борисов пак е плакал за закуска след n-тия репортаж по темата в n-тия сутрешен блок. Прозрял е слабостите на социалната си политика, принесъл е цял министър в жертва, а оттук животът ще стане по-хубав от песен.

Странното е в това, че уволненият Петков беше един от малкото хора, които всъщност работеха за осъществяването на исканията на майките:1) нови правила за оценка на индивидуалните нужди на болните (без уравниловката, по която работи ТЕЛК) и 2) директни плащания за наемане на лични асистенти вместо формално осигуряване на всевъзможни консумативи по централизиран списък, които в много от случаите са напълно ненужни и безполезни.

В задачата се пита – тогава кому беше нужна оставката на Бисер Петков на първата година от мандата му? Дали причината е „неовладяното напрежение“, или не съвсем?

Размествания в кабинета обикновено се правят по три причини: за да се освежи физиономията на правителството, да се отстранят некадърниците или да се изпреварят щетите от надвиснала рейтингова криза.

Да уволниш социалния си министър – който отговаря пряко за бюджет от 1,5 млрд. лв. и косвено за още 11 млрд. лв. от държавното обществено осигуряване – не е точно „козметична“ промяна.

От друга страна – едва ли Бисер Петков може да бъде обвинен в клатене на кабинета „Борисов 3“. Можем да се сетим за поне четирима министри, на които оставките им се подават от джобовете.

Цецка Цачева се ползва с минус 19,9% „обществено одобрение“, още преди въоръжени рецидивисти да избягат от подопечния й Централен софийски затвор.

Валентин Радев (министърът с пиратската превръзка) вече дори не си прави труда да се извинява за гафовете на МВР след поредния „ювелирен“ провал.

Здравният министър Кирил Ананиев за 7 месеца успя да се забърка в извънредна актуализация на бюджета заради спора за финансирането на новите лекарства, а малко след това фактически обезглави Здравната каса.

Да споменаваме ли случая с Теменужка Петкова, която през март беше в оставка, а през май – рестартира АЕЦ „Белене“? А факта, че Ивайло Московски още оглавява Министерството на транспорта?

Тогава става третата опция: рекламният ефект.

Бисер Петков е „прост“ доцент по икономика, прекарал 15 години от професионалния си живот в системата на социалното осигуряване, без да допусне нито един запомнящ се скандал. Ами, там му е грешката. Прекалено умен е за тази работа.

Не е Мая Манолова, която натрупа по-висок рейтинг от Румен Радев с писане на законопроекти всякакви, без да има право на законодателна инициатива и без да се съобразява с финансов министър над главата си.

Не е и Корнелия Нинова, която щяла да дарява по 600 лв. на месец за болни хора, откакто майките с колички окупираха Народното събрание – нищо, че майките с колички протестират срещу системата, от която и Нинова беше част като бивш председател на Комисията по социалната политика.

Но скъса ли Бисер Петков от залъка си? Не скъса. Дузпа.

Най-големият му проблем май е в това, че не е Слави Трифонов. Не може да извади „бенда“ на МТСП и да напълни О2 Arena в Лондон, за да дари приходите от билети за благотворителност. Бившият здравен министър Николай Петров поне свиреше на акордеон…

От друга страна – май е по-добре, че Бисер Петков не пропя. Последния път, в който го чухме висш държавен служител да реве на синбек „Назад, моме Калино“, КТБ фалира.

Петков сигурно няма да остане без работа – съветнически постове в кабинета на Борисов има за всички от сърце. Но вместо да изпише вежди, оставката му ще избоде много очи. Достатъчно е да попитате какво мислят майките от палатковия лагер, които всъщност изгубиха една от малкото си преки връзки за комуникация с правителството.

Сега системата се връща с 12 месеца назад – докато следващият „на дузпата“ се научи през коя врата се влиза в министерския кабинет.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s