Съдейки по себе си, Путин подозира Украйна в опит да се възползва военно от футболния празник в Русия

С наближаването на Световното първенство по футбол в Русия, което по всички свои параметри на опитите за автореклама напомня на състоялата се в началото на 2014 г. зимна Олимпиада в Сочи, Путин показа още един съветски атавизъм в политическото си поведение.

Прояви се като типичен продукт на съветската школа, която винаги е изповядвала принципа “ нападението е най-добрата отбрана” (до степен, че в съветските военни академии практически не са преподавали отбранителни действия, както отбелязва беглецът от СССР, бившият военен разузнавач Резун, подписващ се като Виктор Суворов).

Путин, съдейки по себе си явно, заподозря Украйна с предупреждение  да не се възползва от голямото спортно събитие в Русия за разгръщане на военна офанзива в района на Донецк и Луганск. Да оставин настрана нахалството да поставяш ултиматуми на чужда държава, която има правото да се бори за възстановяване на своя суверенитет.

Това нахалство отдавна не изненaдва никого. По-интересното е, че по този начин Путин на практика признава съпричастността на Москва и нейното открито покровителство на сепаратистите, за които обикновено твърди, че действат на своя глава. 

Путин ли не знае как се използва “международното положение” на вълната на голяма спортна междунарна сцена? Тя му послужи като фон за нахлуването в Крим, което той съзнателно забави, изчаквайки края на зимната Олимпиада.

Открай време военните стратези и политиците се опитват да използват предполагаемото психологичско предимство пред противника във връзка с големи празници. За да не се връщаме към древността, мога на прима виста да дам по памет няколко примера от ерата на националсоциализма и социализма (съветския, виетнамскиия и арабския).

Германският Вермахт прави последния си отчаян опит за обрат на войната в своя полза на западния фронт в заснежените гори на Ардените през 1944-та насред коледните празници. Въпреки първоначалната изненада, американците удържат позициите си. Финалът е известен.

СССР нахлу в Афганистан навръх Нова година 1980-та година, изненадвайки най-вече собствения си подпийнал народ с поредна “братска помощ”. В превод на чист съветски език му каза: пак ще харчим и ще даваме жертви в името на “интернационалната солидарност”.

Дали т.н. съветски народ е преглътнал по-лесно горчивия хап заедно с шампанското? Нямам такова впечатление. Бях студент там по оново време. Помня само, че един наш преподавател по история на Афганистан беше намерен с прерязано гърло същата нощ в дома си. 

Комунистически Виетнам успя да изненада Юга и намиращите се там американски военни не толкова с факта, че ги нападна в навечерието на виетнамската нова година в края на януари 1968 – ма, колкото с мащаба на офанзивата Тет (виетнамската нова година).

В крайна сметка обединените сили на партизаните от Виет Конг и редовната северновиетнамска войска катастрофираха тежко, но офанзивата Тет се запомни с психологичското си въздействие върху самото американско обществено мнение. Накрая то спечели войната срещу собствената си армия във Виетнам и я принуди да се завърне по начин, който остави впечатление за военно поражение, макар такова да нямаше. 

Унизените от армията на микроскопичния на картата Израел в две предишни войни арабски автокрации опитаха да се възползват от големия израилтянски празник Кипур през октомври 1973 г., за да го нападнат едновременно от Изток и Запад. Първоначално – с голям успех от изненадата.

Сирийските танкове напредваха със стотици надолу по Голанските възвишения, а египетските се втурнаха от югозапад през пустинята Синай. Тъкмо там обаче генерал Шарон ги обкръжи, хвана ги в чувал и принуди Египет да капитулира (а после и да подпише първия мирен договор, до който Израел стига с арабска страна). Сирийците пък най-напред традиционно загубиха апокалиптично битката във въздуха, а след това и на сушата.

Путин не е измислил нищо ново с намесването на психологическия “празничен” фактор във връзка с отклоняването на вниманието на врага и на света. А и не за първи път крадецът вика “дръжте крадеца”. 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s