Географията е съдба

Николай Флоров

След епохалният провал на съветската империя старите представи за противопоставяне между Запада и Изтока бяха променени коренно. Изчезна т.н. Варшавски пакт и буквално всички негови участници насочиха компасите си на запад. Последният пирон в ковчега на руския комунизъм беше забит от Украйна – жесток удар, който допря буквално до кокала за московския военно-политически елит.

Путин не закъсня да прояви качествата си на кагебист от кариерата с отмъстителна война и грабеж на Кримския полуостров. Спомените за амбициите на немската  императрица на Русия Екатерина не бяха толкова далечни – Русия искаше да има излаз на открити морета, тоест искаше да стане морска сила. Така амбициите на Екатерина и Петър Първи логично се насочиха към Черно море, а след това към Персийския залив, а след него към Тихия океан.

Завидни амбиции! Както показа времето, лъжицата се оказа много по-голяма от устата – Черно море е по-скоро голямо езеро и не предполага големи морски конфликти; Балтийско море е плитко за подводната флота и практически е затворено за достъп до Атлантика; същото важи и за Японско море. С други думи Русия разполага с морета, които могат да бъдат контролирани по всяко време.

Когато генерал Александър Хейг, бивш шеф на НАТО, заяви  по времето на Леонид Брежнев че Русия няма пряк достъп до свободния океан и морските й проливи могат да бъдат затворени по всяко време, той само напомняше, че географията е съдба и предупреждаваше Русия да не ламти прекалено много.

На Русия й оставаше само Ледовития океан – изключително трудно и скъпо място за всякаква човешка дейност. Такова е положението и днес с малка корекция – руската флота е още по-малка от съветската.

Човек лесно може да предположи, че цялата путинска бабаитщина, извадена на показ по доста хулигански маниер, е нищо повече от манипулация за вътрешна употреба. Руснакът е известен с традиционното си подчинение пред властта и преклонение пред силните, така че всяка демонстрация на сила е мехлем за и без това смачкания руски дух след комунистическото фиаско.

Путин знае, че нищо не може да направи срещу НАТО. Времената са необратимо променени. Конкретно за България и Румъния като членки на организацията, появата на свободна украинска държава отдалечава още повече двете държави от зловонното дихание на руския хищник.

Затова лакейският характер на българското русофилство днес е по-голяма опасност за свободна и европейска България, отколкото пряка руска интервенция.   

Advertisements