Николай Флоров
След епохалният провал на съветската империя старите представи за противопоставяне между Запада и Изтока бяха променени коренно. Изчезна т.н. Варшавски пакт и буквално всички негови участници насочиха компасите си на запад. Последният пирон в ковчега на руския комунизъм беше забит от Украйна – жесток удар, който допря буквално до кокала за московския военно-политически елит.
Путин не закъсня да прояви качествата си на кагебист от кариерата с отмъстителна война и грабеж на Кримския полуостров. Спомените за амбициите на немската императрица на Русия Екатерина не бяха толкова далечни – Русия искаше да има излаз на открити морета, тоест искаше да стане морска сила. Така амбициите на Екатерина и Петър Първи логично се насочиха към Черно море, а след това към Персийския залив, а след него към Тихия океан.
Завидни амбиции! Както показа времето, лъжицата се оказа много по-голяма от устата – Черно море е по-скоро голямо езеро и не предполага големи морски конфликти; Балтийско море е плитко за подводната флота и практически е затворено за достъп до Атлантика; същото важи и за Японско море. С други думи Русия разполага с морета, които могат да бъдат контролирани по всяко време.
Когато генерал Александър Хейг, бивш шеф на НАТО, заяви по времето на Леонид Брежнев че Русия няма пряк достъп до свободния океан и морските й проливи могат да бъдат затворени по всяко време, той само напомняше, че географията е съдба и предупреждаваше Русия да не ламти прекалено много.
На Русия й оставаше само Ледовития океан – изключително трудно и скъпо място за всякаква човешка дейност. Такова е положението и днес с малка корекция – руската флота е още по-малка от съветската.
Човек лесно може да предположи, че цялата путинска бабаитщина, извадена на показ по доста хулигански маниер, е нищо повече от манипулация за вътрешна употреба. Руснакът е известен с традиционното си подчинение пред властта и преклонение пред силните, така че всяка демонстрация на сила е мехлем за и без това смачкания руски дух след комунистическото фиаско.
Путин знае, че нищо не може да направи срещу НАТО. Времената са необратимо променени. Конкретно за България и Румъния като членки на организацията, появата на свободна украинска държава отдалечава още повече двете държави от зловонното дихание на руския хищник.
Затова лакейският характер на българското русофилство днес е по-голяма опасност за свободна и европейска България, отколкото пряка руска интервенция.
Естествено, в България по старият, изпитан метод- корумпиран, алчен, зависим „елит“ и „всьо в порядке“!
ХаресвамХаресвам
Nice post. I used to be checking constantly this blog and I am
impressed! Extremely useful information specially the remaining section :
) I take care of such information much. I used to be looking for this
certain information for a very long time. Thank you and best of luck.
ХаресвамХаресвам