кафенето

Новини и не само

1968 г.: В Прага, дни преди танковете

Танковете в Прага

© Národní archiv Praha

Танковете в Прага

Литературният теоретик и историк Михаил Неделчев като студент е присъствал на Шестия международен славистичен конгрес в Прага през август 1968 г., дни преди войски на СССР и Варшавския договор да окупират Чехословакия, слагайки край на Пражката пролет. Той разказва пред „Дневник“ за обстановката на конгреса, където политиката и академичната дейност се сливали, както и каква е била атмосферата в града.

Едни от най-важните дни от моя живот

Тези десетина дни в Прага са едни от най-важните дни от моя живот и колкото повече време минава, толкова по-значими стават те. Защо са толкова важни – тогава вече бях политизиран антикомунистически благодарение на контактите с моите полски приятели. Основното нещо, което тогава преживявахме беше източноевропейската солидарност – антикомунистическата солидарност.

Ние съпреживявахме това, което ставаше в Полша и, разбира се, това, което ставаше в Чехия. Още от декември 1967 г. започнахме да следим събитията и чух по време на една особена, странна среща /по повод студентския празник/ с тогавашния секретар на ЦК на БКП Венелин Коцев какво всъщност мисли комунистическата партия, без да го съобщава публично. Те възприемаха събитията като контрареволюционни.

Получих много неочаквана покана заедно с моя колега Александър Ангелов да се включим в българската делегация в световния конгрес по славистика в Прага. Просто имаше квота за студенти и ние много щастливо се оказахме там. Още в първия миг попаднахме на откриването, което беше в една огромна, прекрасна сграда – Сметанови дум. Тя събираше няколко хиляди – слависти, професори, журналисти от цял свят – залата беше препълнена. Да, имаше и руснаци, които бяха абсолютно съпричастни към чешките събития.

След официалните приветствия дадоха думата на един човек, непознат за нас. Стана нещо много странно – изведнъж чехите скочиха и започнаха да му ръкопляскат в продължение на 15-20 минути. Ние, чужденците, объркани, също станахме и ръкопляскахме. Казваше се Честимир Цисарж.

После разбрахме, че е бил секретар на ЦК на комсомола, кандидат-член на Политбюрото и любимец на Антонин Новотни – предишният президент и първи секретар на партията. Цисарж се е бил превърнал в емблематична фигура и любимец на академията.

След това видяхме по улиците навсякъде надписи „Свобода + Цисарж“, говорещи, че при предстоящите президентски избори хората искат Лудвиг Свобода да номинира Цисарж за вице-президент и по този начин да има компромис между старите и новите реформисти. Сложна комбинация… като „социализъм с човешко лице„.

На „ти“ с центъра на Прага

Сформирахме интернационална студентска група, която беше в някакъв смисъл осведомявана и ръководена от млад, абсолютно прекрасен колега Александър – Саша Лангер, също студент по славистика, с майка българка и баща чешки евреин. Саша беше отлично поставен в Университета, с някакви функции сред организаторите и човек на „ти“ с центъра на града. Той беше една от душите на конгреса и знаеше винаги къде и кога има неформални срещи, веднага ни ориентираше какво трябва да правим.

С тази група всъщност ние скитахме, а през деня ходихме на конгреса да слушаме знаменити фигури като Виктор Жирмунски и самият Роман Якобсон. Беше безкрайно интересно, но най-важното беше, че след 4- 5 ч. след обед успявахме да скитаме из Прага.

Беше абсолютно невероятно, защото навсякъде имаше спонтанни манифестации – улиците бяха пълни с народ. Тогава на много места в Прага се събираха подписи срещу работническата милиция. Това бяха нещо като неформални, доброволни отряди, създадени от Новотни. Чешките интелектуалци убеждаваха самите работници да се саморазпуснат и че не трябва да има такова противопоставяне на работничество и средна буржоазия, въпреки че тогава уж нямаше буржоазия.

Освен това в Прага извън нашия конгрес се бяха стекли отвсякъде леви младежи – от Франция, Италия и Америка, за да видят има ли наистина „трети път“ между социализма и капитализма, възможен ли е социализмът с човешко лице. Бяха дошли от любопитство.

Всяка вечер имаше абсолютно спонтанни и неформални концерти пред паметника на Ян Хус. Навсякъде звънтяха китари. Тогава бяха модерни революционните песни, но фини. Беше изумително, но някак сдържано, възпитано и толерантно.

Михаил Неделчев

© Юлия Лазарова

Михаил Неделчев

Ще създаваме европейски младежки демократичен съюз

Едно от най-драматичните събития беше в последните дни, когато Саша Лангер ме заведе в джаз клуб рано следобед и ми каза: Ще създаваме европейски младежки демократичен съюз и ти ще бъдеш представител на България. Отидох, имаше по един – двама от всяка източна страна.

Говорихме си и когато на мен ми дадоха думата, казах, че участвам в личното си качество, естествено съм абсолютно „за“, но не представлявам никого, не мога да говоря от името на българите.

Като черна станция, казах на чехите, че според мен руснаците няма да ги оставят и ще има нахлуване в Чехия. Те бяха убедени, че това няма да се случи. Аз просто знаех какво мислят нашите комунисти. Малко преди да отидем вече беше ясно.

Среща с Александър Дубчек

Последният ден, докато се разхождахме из Прага, на Вацлавски намести видяхме двама души, костюмирани с бодигарди. Към тях се затича група от 5-6 американци и една чехкиня. Започнаха да се събират хора и ние също се запътихме. Оказа се, че това са Александър Дубчек и новият министър-председател Олдржих Черник.

В някакъв момент всички се втурнаха за автографи от Дубчек и когато отидох да си взема, не знам защо казах на руски „Я из Болгарии“. Тогава той ме погледна с едни тъжни очи. В погледа му прочетох „тук ли сте вече?“. Това се случи на 14 – 15 август (по-малко от седмица преди окупацията)… Беше минала прочутата среща на Черна-над-Тиса, на която са предупреждавали Дубчек какво ще последва.

Неправилни позиции по чешките събития

Вече беше ясно, че в Прага има две тенденции – „социализъм с човешко лице“, но вече имаше и антикомунистически идеи в самата комунистическа партия. Сред студентите се виждаха тези две тенденции и трета – прозападна, демократическа.

На 21 август, когато в София чухме за нахлуването /тогава официално се наричаше „въвеждане“/, когато обсъждахме с колеги, всички бяхме ужасно възмутени и говорихме как това е престъпление. Естествено, някой ни изпя и на мен завинаги ми остана в досието, че съм имал неправилни позиции по чешките събития. Повече от година след това ми направиха дело за оперативно наблюдение и започваха да ме викат и предупреждават от Държавна сигурност.

Advertisements

One thought on “1968 г.: В Прага, дни преди танковете

  1. За жалост настроението у нас беше противоположно.Наложи се да преспя във Велико Търново в хотела на ДНА /дом на народната армия/.Заварих суетене,шушукане, весели и в същото време напрегнати лица.Зачудих се и се прибрах, беше късно.Сутринта като се събудих и излязох навън видях много щастливи лица . Тогава един господин с голям чин ми обясни ,че нашите войски пристигнали благополучно в Чехия.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: