кафенето

Новини и не само

Как да се преборим с джънк национализма?

Новият национализъм се приема добре на пазара. 

Той напомня бързо хранене: нулева хранителна стойност, но пък с привлекателна опаковка, бърз за консумиране, най-вече проектиран, за да пристрастява. И на достъпна цена. 

Критиката към консуматорите на този нов “джънк” национализъм е безсмислена. 

Както, за да се храни човек добре, трябва култура на хранене, така и за да бъде родолюбец, е нужна култура: култура на живот, историческа култура, гражданска култура. Култура, която отдавна трябваше да се сетим, че България не произвежда масово. 

И когато образователната система, опазването и финансирането на културата и историята, както и гражданското образование са оставени на самотек, не бива да учудва никого, че единствената интересна за масата култура остава Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus. 

Смятащите себе си за интелектуалци също се побъркаха – къде от отвращение, къде от възмущение, къде от чувство за безизходица. И ако сатирата и хуморът са задължителна част от изкуството; то масовото разпространяване на всяка една простащина, която ражда патриотарщината и невежеството, се е превърнало в национален спорт. 

Ала това е все едно да има епидемия, а ние да събираме биологични отпадъци и да ги разпращаме на приятели и познати. Безсмислено, безрезултатно и ужасно вредно. А, и отвратително. За всеки нормален човек. 

Не само – то доказва, че джънк национализмът достига до всички ни. Дори интелигентните хора не могат да устоят на изкушението. И консумират. 

Ако презрението, гневът и подигравката не помагат – кое тогава? 

За начало да си зададем въпроса защо джънк национализмът се продава толкова добре у нас. 

Дали не е защото будителите на нацията се свеждат до снимки в учебници, портрети в рамки и откъслечни цитати? Историческата ни култура е преподаване на почти идентичен материал с различен интензитет на отегчение от еднакво пасивни преподаватели в продължение на 12 години. 

С такъв материал не е трудно да се направи качествен агитпроп, който да служи на силните на деня.

Анализът на исторически извори като Симеон Радев например звучи като футуристична идея в една държава, в която критичното мислене на учениците не се стимулира по никакъв начин. Така звучат и например четенето на публицистиката на Захарий Стоянов и други будители, анализирането на извори като Георги Марков за модерната история. 

Същото можем да кажем за литературата. Българчетата четат и анализират исторически многопластови романи като “Под Игото” на дванадесетгодишна възраст, абсолютно безумие от педагогическа и образователна гледна точка.

После се чудим защо децата са функционално неграмотни, отвратени от българската литература и най-вече лишени от нейното изживяване, съпреживяване, усвояване и обикване.

Горното е приложимо към всяко едно направление, което формира индивидуалната личност на българина. Не е чудно, че бълваме отлични информатици, математици и гении на точните науки. И калпави граждани, почти никакви хуманитаристи, една скромна плеяда творци.

Оказва се, че и след формиращите години културата остава лукс – книгите са с високо ДДС, читалищата пустеят, техните библиотеки – също, културните събития са оскъдни, отбрани, недостъпни. 

Българинът не е отгледан да се справи със сложните морални, културни дилеми; за личните и обществените борби на всеки един от нас – за тяхното разрешаване образованието отказва нужния инструментариум. 

Неслучайно. Още от времето на соца е ясно, че точните науки са безопасни – те са законови константи. Литературата, историята, философията, етиката – те палят революции, формират лидери, пораждат сблъсъците, които водят до прогрес и промяна. 

Тоест – консумираме лоша култура, защото нямаме достъп до добра. Защото достъпът е отказан.

Днес теглим наследството на пълното им подчиняване на системата. Но това, че нямаме инструментите да изградим тази своя култура, да се справим с идентичността си като българи, не означава, че празнината се запълва. И търсим нещо друго. Защото ние все пак искаме своята идентичност. Искаме да бъдем горди. Искаме да покажем колко може да дадем на света.

И тогава някой политик се сеща да ни сервира джънк национализъм. 

Смиламе лесно златни съкровища, народни носии, баница с кисело мляко и хора. Това са първични, човешки неща, които са били част от етоса на българите.

Само че те не ни дават отговор как да решим социалните и политическите си проблеми, как да живеем в общество, как да опазим изкуството, историята и културата си. Защото не хората по мегданите и китките край герана по залез са променили общественото съзнание, а възраждането на образованието и ценностите на българите. 

Това вероятно е просветнало и на Паисий Хилендарски в тъмния манастир, докато сънародниците му са тропали хора на мегданите и са плащали данъка на чорбаджиите, галеници на султана. 

“Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитата за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданската история. И не по-малко ще се срамуваш, когато нищо не можеш да отговориш за тях.”

Именно тук се крие противоотровата.

Разпространяването на възраждащата се българска култура. Борбата българската култура изобщо да я има. Да съществува, да продължава да образова, да възражда и най-вече да заздравява раните, останали от липсата ѝ. 

Разобличаването на повърхностната история с нейните дълбоки измерения. 

Изгарянето на евтиния, фабричен фолклор; завръщане към ценностите, които изповядва той – инициация в обществото, доказване на личността, достойнство, честност, жертвоготовност и милосърдие. 

Опознаването на будителите като личности с техните идеали, интереси, недостатъци, завети. 

Чрез диалог; чрез подкрепа за дейците в сферата на опазването на културата и историята; чрез превръщането на самите нас в такива дейци; чрез дарения за местни музеи и читалища; чрез публични четения, чрез постановки, концерти. Край на клишетата. Възраждане. 

Та, просто казано, джънк национализмът се бори с добра културна хигиена и диета. Като за начало – вие какво ядохте днес? 

Advertisements

One thought on “Как да се преборим с джънк национализма?

  1. Обърнете внимание на снимката. Та това ако не е вандалско отношение към светинята, каквато трябва да е за нас българското знаме, не зная кое е. Тези хора примират от щастие заради отдалата им се възможност да се изгаврят с него като го сгазят и положат кирливите си задници върху му. И се чувстват горди със сътворената от тях простащина.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: