Борисов за пръв път е в малцинство – засега “само” в Европа

Откакто е на сцената на българската политика и в качеството си на международен (въже)играч Бойко Борисов винаги е бил с болшинството. Пада си да е част от болшинството на всяка цена дори тогава, когато не може да го оглави. Никога не пада по гръб на тепиха сред някакво си малцинство.

Усети ли, че болшинството не харесва идея, личност или каквото и да било начинание с политически подтекст, Борисов тутакси се разграничава и от себе си дори, ако е допуснал дори и за миг да е напуснал уюта на болшинството. С голям успех се присламчи и към европейското мнозинство в рамките на Европейската народна партия, която доминира Европейския парламент от “незапомнени времена”.

Така беше до вчера, когато той и партията му ГЕРБ за пръв път изпаднаха в малцинство при гласуването за начало на безпрецедентна в историята на съюза наказателна процедура срещу Унгария на Орбан. Борисов избра (сам?) да бъде чужд сред свои. Дори и по въпроса за санкциите срещу обкръжението на Путин, срещу които стандартно роптае, Борисов не е посмял досега да се опълчи реално на преобладаващото мнение в ЕС. 

Трябва да му е било адски важно да подкрепи антиевропейския вътрешен таран Орбан, на който се радват в Кремъл, за да накара евродепутатите си да се противопоставят на генералната линия на ЕНП.

Дали Андрей Ковачев, който вероятно е единственият политик от ГЕРБ, припознаван от години от антикомунистите в България за техен автентичен съратник, сам е променил мнението си и е гласувал в подкрепа на Орбан след като малко по-рано направи публична заявка за обратното? 

Едва ли. Но и в този случай се потвърди правилото, че който се е хванал на хорото на пожарникаря, колкото и да е печен, гори рано или късно.

Все пак в едно отношение Борисов остана верен на инстинкта си да бъде винаги в крак с болшинство. Групира се заедно се с по-откровените от него наследници на болшевизма у нас.  Накара си депутатите да гласуват с тях в Европарламента.

Ако някой не е забелязал още, да обобщя: “консерваторите” от български произход в ЕП,  в диапазона от партийката на Бареков, през другарите Момчил Неков, Пирински и Корумбашев от БСП вкупом и в един глас с другарите си от ГЕРБ се опълчиха чрез гласуване или отказ от такова срещу голямото мнозинство, с което  европейската институция показа  жълт картон на антидемократичните практики на Орбан.

Мечтаната от Борисов голяма коалиция в България се състоя. Засега в центъра на Европа. Утре и в задния й двор на юг от Дунав. За радост на задунайския господар.

Апропо, по въпроса за антикомунизма…

Както Орбан, така и подобният му полски евроскептик президент Анджей Дуда, обосновават деструктивните си действия срещу единството на съюза  с трагичната истина, че Полша и Унгария не са били подкрепени от Запада срещу СССР след втората световна война. Полша има право да има очаквания от Европа, а поляците “имат правото да управляват тук и да решават каква Полша искат”, заяви в полския град Лежайск Дуда, който отдавна определя ЕС като “несъстоятелен”.  

Да, така е. Западът отказа да воюва със Съветския съюз в Европа – позволи си го само в Корея в онзи период – ако не броим британската помощ за  антикомунистите в Гърция. Но е логично да се запитаме: защо Дуда и Орбан не протестираха срещу този печален исторически факт, когато техните страни бяха приети в ЕС през 2004 г., което междувременно им донесе голям материален напредък за рекордно кратък период?

На 12 ноември 2014 г. зададох въпрос по време на международна конференция на гостуващия в София  унгарски президент Янош Адер. Той също спомена правото на Унгария да се води само от националния си интерес защото в миналото е била изоставена в ръцете на СССР. Попитах го дали това е оправдание в наши дни да постъпим егоистично спрямо Украйна чрез сътрудничество с Путин в рамките не неговите енергийни проекти, замислени като наказание за непокорството на Киев. Нямал време да отговори на този въпрос, опита се да се измъкне той…

Ако ставаше дума само за национален егоизъм, можеше и да не настоявам за отговори. Проблемът с откровеното присъединяване на Борисов към компанията на Нинова, Сидеров и прочее руски протежета в българската политика е другаде: твърде много български избиратели не разбират, че водещият офицер на тази шайка е самият Борисов.

Той не случайно получи пагоните си от (п)резидента Първанов, към когото и днес запазва своята лоялност ( след като “вчера” вкара в кабинета си като вицепремиер неговия Ивайло Калфин, неуспял кандидат на БСП за президент, острие във войната на московската пета колона за прогонване от България на американската конкуренция на Газпром).   

С гласуването в полза на любимеца на Путин в ЕС, какъвто е евроразбивача Орбан, нашият премиер Борисов за пръв път даде ясен сигнал къде точно се позиционира по линията Изток-Запад не само в Европейския парламент, но и в България.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s