Поне да има поука в този ужас

 

39118596_10156712808024581_5470998284459835392_n-681x453OFFNEWS

Един изтрит пост от администраторите във фейсбук предизвика истинска лавина от гняв в социалната мрежа.

Става дума за публикация на Радина Ралчева, специалист в областта на рекламата и връзките с обществеността, която живее в Берлин.

Тя сподели в социалната мрежа своето мнение по повод поредното шокиращо убийство, при което баща уби майката на детето си и собствената си дъщеричка на 1 годинка.

Ралчева написа:

„Значи можете да крещите нон стоп против майките на деца с увреждания, против Истанбулската конвенция, против Северин, циганите, арабите, евреите, помаците, турците, бежанците, либералите, гейовете, лудите, възрастните и т.н, можете да пребивате бездомници и клошари, можете да мъчите животни, можете да клеймите всеки различен от тъпия ви стереотип, можете да сте “велики” борци за националното, православното, традициите, можете да разкъсвате всеки мислещ прогресивно и извън схемите, можете да обличате носии, да друсате хора като малоумни на произволни места, можете да правите бдения да запазване на семейните ценности, да организирате ракиени контрапротести, да громите еврогейството, да организирате групови кръщанета, сватби и т.н, да размахвате знамена и татуировки на национални герои, с които нямате дори една допирна точка, можете да обвинявате всички и всичко за собствената си безпомощност и неудовлетвореност, можете да псувате ощетените и да ритате слабите, можете да чертаете разделителни линии и да вдигате стени от омраза и агресия. Това можете.

А сега сте тихи. Мнооого тихи.

Ето ви го. Убиец. На жена си, на невръстното си дете, на себе си.

Точно във вашия калъп е. Бял, българин, левент, патриот, православен, навлечен в носия и посаден в църква, представящ традицонните български ценности и семейство.

Тихи сте. Не ви чуваааааам.“

Скоро след публикуването на мнението ѝ обаче текстът на Ралчева е свален от социалната мрежа, тъй като е бил докладван от потребители, които са се почувствали засегнати от него.

Подобни практики не са рядкост във фейсбук и често са логични и обосновани, особено за постове прокламиращи насилие, омраза или антидемократична пропаганда. В други обаче това не е така и често правилата на социалната мрежа се използват от откровени тролове, които организирано докладват определени профили, за да заглушат гласа на хората, с които не са съгласни.

Преди броени дни чрез прилагането на тролската схема бяха изтрити и трите профила във фейсбук на поета Манол Глишев, който е сред най-активно протестиращите активисти за граждански права в столицата.

Повече по тази тема можете да прочетете и в статията на Татяна Кристи „Как Фейсбук стана адвокат на дявола (или зловещата страна на социалната мрежа)“.

Това, което последва изтриването на публикацията на Ралчева, която вероятно не се е харесала на българите с подчертано „патриотични“ нагласи, обаче е доста рядко явление. След като мнението ѝ изчезна от социалната мрежа, то започна да се споделя лавинообразно от огромен брой други потребители в социалната мрежа без да бъде санкционирано. Така тролската атака не само че не успя да заглуши посланието, а то успя да достигне до много по-широка аудитория във фейсбук.

По-късно Ралчева обяви, че е получила „тонове заплахи, обиди и всякакви гадости по свой адрес, вкл. от хора, които са публични фигури“.

Ето какво добави тя по казуса с изтритата си публикация:

Брей, какво стана днес. Това не ми се беше случвало за всичките ми години във Facebook.

След поредния случай на убити жена и дете от съпруга/ бащата, можех да напиша ред-два, че това е трагедия и толкова. Обаче аз взех, че написах дълъг пост по този въпрос, тъй като дълбоко ме вълнува. Хубав, лош, мой пост, на моята стена, с моите изразни средства и по моя начин. И настанаха пунически войни. Без преувеличение.

Отнякъде се появиха някакви профили, които не знаех, че съществуват и упорито започнаха да бълват потресаващи неща. Напълно бях същисана от това развитие. И имам някои изводи за споделяне. Не гарантирам, че ще ви харесат.

1. В България няма общество. Има фрагментирани групи от хора, които нямат съзнание за взаимовръзки, цялост, взаимодействие, съпричастност и др. обществени атрибути

2. В България няма средно положение, разговор, диалог, балансна точка. Или е Осанна, или е Разпни го

3. Много хора са неспособни да мислят отвъд буквалното. Просто приемат всичко абсолютно буквално. Има и хора, които също така или са неспособни да мислят, или пък са избрали да не мислят. Резултатите са едни и същи

4. Хората не правят разлика между аргументи и квалификации

5. Ако хората видят елемент от цялото, който им е близък, те се фиксират само върху него и изобщо забравят за цялото

6. Явно масово битува разбирането, че ако всички си мълчат за един проблем, проблем няма

7. Агресията масово е почти естествена реакция на всичко, с което хората не са съгласни

Вероятно и още изводи могат да се направят, обаче и тези стигат.

Е, без да искам днес направих дисекция на родината. И се очертаха безпощадни разделения. Накрая ме докладваха и постът ми беше свален. Но междувременно получих тонове заплахи, обиди и всякакви гадости по свой адрес, вкл. от хора, които са публични фигури.

На тези хора имам да кажа нещо. Всички имате право на мнение. Може да не ме понасяте. Може да ме смятате за всякаква. Обаче не може да ме обиждате и заплашвате. Аз не се държа така с вас. И вие не може да се държите така нито с мен, нито с който и да е произволно избран друг човек. Защото в нормална държава за такова поведение ще си имате неприятности с органите на реда. Но най-вече защото нормалните хора не правят така.

А, и още нещо. Не знам как ви го кажа, без да прозвучи пренебрежително, обаче с покруса ви известявам, че не ме вълнува какво мислите за мен. И не можете да ме уплашите. Всъщност агресията ви постига обратен ефект, а вие едва ли искате това.

И още някалко неща, докато сме на темата. При това убийство не става дума за изолиран случай, нито за изключение. Става дума за гигантски системен проблем, който е облечен едва ли не в недосегаемост заради криворазбрани норми, религия, патриотизъм, традиции и какви ли още не извинения.

Става дума за гигантски провал на всички нива. Можете да блокирате постове, да хулите хората, които говорят директно за това и т.н, но това не променя реалността. И тя всеки път ще се връща с все по-брутални напомняния и трагедии.

Блокираният пост заживя свой живот, благодарение на десетки познати и непознати хора, които решиха да го споделят. Заради правото на глас. Някои не бяха съгласни с него, но го споделиха именно заради принципа. Много хора ми писаха добри думи. Много нови хора пожелаха да ми станат приятели. Благодаря от сърце на всички тях за океана от подкрепа.

Искам да е ясно едно. Не ме вълнуват лайкове и популярност и никога не са ме вълнували. Винаги пиша само за неща, които ме интересуват лично. И само по собствено желание. Който и друг човек да е написал нещо по темата, е толкова важно, ако не и по-важно от моя пост.

Дори да не ви харесва кой какво казва, мислете какво казва преди да скачате в крайности. Не знам тоталният антагонизъм някога да е решил дори и един проблем.

И последно – благодаря на всички, които ме обиждаха, хулеха и заплашваха. Просто ми показвате какво не искам да виждам и ми помагате да държа осовата линия.

А иначе за една жена и едно дете нищо от това вече няма значение. Поне да има поука в този ужас, ми се иска.

Реклами

Скандалът с българското гражданство: защо чак сега?

За скандала в ДАБЧ, която отдавна е под контрола на ВМРО, се знае поне от четири години. Но сега прокуратурата изведнъж се задейства. Човек може да си помисли, че цялата акция има една цел: подчиняването на Каракачанов.

Красимир Каракачанов

Коментар от Полина Паунова:

Годината е 2014. Според разследване на прокуратурата, Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) е издала хиляди удостоверения за български произход на албанци, косовари и македонци, без реални доказателства за такъв произход. Удостоверенията са необходими за натурализацията на чужденци на основание български произход, което е едно от изискванията за придобиване на български паспорт.

Развоят оттук нататък

Резултатите от прокурорската проверка бяха толкова скандални, че единственото логично обяснение за действията на ДАБЧ изглеждаше да е това: корупция. От 1 500 проверени удостоверения за български произход половината се оказаха издадени без каквито и да било доказателства, независимо от законовото изискване да има поне един документ за възходящ българин в родáта на кандидата за гражданство. В отговор на разследването служебният премиер Георги Близнашки моментално уволни временния шеф на ДАБЧ Йордан Янев.

Сигналът до прокуратурата е подготвен от бившата шефка на дирекция “Българско гражданство” в Министерството на правосъдието Катя Матева. В резултат между 2014 и 2016 година са прекратени над 7 000 преписки за натурализация. Когато Екатерина Захариева (ГЕРБ) поема поста министър на правосъдието, тя застава зад служителката си и обявява, че търговията с българско гражданство е недопустима.

По-късно ВМРО (които подкрепят кабинета „Борисов 2″) ясно показват какво искат: в декларация от парламентарната трибуна настояват за уволнението на Катя Матева. Малко по-късно тя получава нареждане да подготви за преразглеждане всички над 7 000 стопирани преписки.

През януари миналата година случаят е разказан в журналистическо разследване на „Медиапул“. Два месеца по-късно Министерството на правосъдието заявява, че ще пресече търговията с българско гражданство. Междувременно по темата пишат различни медии, сред които вестниците „Сега“ и „Капитал“.

Водевил

Днес годината вече е 2018. От ДПС обявяват, че ще инициират анкетна комисия в парламента, която да се занимае именно с това – търговията с българско гражданство. Но всички тези начинания остават спорадични, изглеждат без продължение, а властта все едно не чува, че по темата се говори. Прокуратурата пък сякаш забравя за проверката си от 2014 година.

Междувременно правителството отдавна се е сменило, а лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е предложил Петър Харалампиев за шеф на ДАБЧ. Всичко си върви постарому. До тази седмица, когато се стига до шумната акция в Агенцията за българите в чужбина. Харалампиев е арестуван, а публичните обвинения са именно за търговия с българско гражданство.

Вследствие се разиграва водевилен сюжет: повтарят се всички онези обвинения, разследвани преди това от редица медии, но останали без обществен отзвук. И тъй като връзките между ВМРО и Агенцията са видими и проследими в годините назад, вицепремиерът и лидер на партията Красимир Каракачанов мелодраматично заплашва, че ще се гръмне, ако бъде доказана корупция, въвличаща формацията му в скандала.

Красимир КаракачановКрасимир Каракачанов

В името на стабилността

Случаят може и да Ви изглежда странен, но всъщност е съвсем обичаен за родната действителност, в която централна роля има държавното обвинение. За да се разбере казусът с “внезапно избухналния” скандал с българското гражданство, за който е ясно е, че съществува поне от четири години, трябва да се обърне внимание на политическия контекст. А той, разбира се, е свързан с вълшебната думичка „стабилност“.

Иронията е, че тази стабилност, която тресе цялата държава, в момента зависи изцяло от „Обединените патриоти“. И затова те трябва да бъдат подчинени, като достъпът до власт (който в България май вече се е превърнал в синоним на корупция) не е достатъчен.

Само преди седмица именно лидерът на ВМРО изигра посредническа роля, за да запази управлението след поредния скандал, сътворен от „Патриотите“ – става дума за срамното изказване на колегата му вицепремиер Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания. Малко по-отдавна пък Каракачанов игра ролята на “синя каска” в разрива между Симеонов и Сидеров. А наред с всичко във военното министерство стои на дневен ред милиарден харч за армейско оборудване.

Затова във ВМРО трябва да знаят, че е необходимо да действат в интерес на стабилността. Трябва да знаят също така, че ако не действат стабилно, стабилността на управлението ще се стовари върху партията и лидера ѝ. Защото както едно разследване може да се бави четири години, така може и изведнъж да стигне до уличаващи доказателства, нали така?

В подчинение

Случаят с българското гражданство е на път да се превърне в христоматиен за всички онези описвани неведнъж разследвания, с протакането на които държавното обвинение държи в подчинение редица политици. За сходен пример на най-високо ниво може да се приеме и онази почти комична случка със суджука, който трябвало да стигне до премиера Борисов. Ами ако един ден, след четири години например, разследването покаже, че суджукът наистина е пристигнал?

Така че проблемите в казуса “Българско гражданство” са поне два. Първият: самата търговия с българско гражданство, за която се пише и говори от години и която потвърждава подозрението, че корупцията е просмукала всички нива на българската държавност. И вторият: репресивният апарат, който не просто взима заложници, а направо внедрява свои “подчинени” във властта, за да действат така, както е нужно за опазване на стабилността.

ГЕРБ е живата вода на България. Пийте до дъно

Още през 2012 г. Бойко Борисов, тогава министър-председател за сефте, се похвали, че благодарение на неговото управление – има-няма три години, продължителността на живота в България се е увеличила с… една година. Ако беше вярно, няма да е зле да избираме все ГЕРБ, за да станем столетници.

Днес, шест години по-късно, пресслужбата на Министерския съвет излезе с пространно прессъобщение, натъпкано със статистически данни и емулгаторни изречения за текстова спойка. Основната му цел е да каже, че средната продължителност на живота в България се увеличава. Защото вчера европейската статистическа служба (Евростат) съобщи, че България е страната на хората с най-къс живот в ЕС.

А три региона са с особено ниска продължителност, по-ниска и от средната за България, която е 74.9 години: Северозападен (73.3 години), Югозападен (74.4 години) и Северен Централен (74.4 години), показва европейската статистика. Средната продължителност на живота в ЕС е 81 години.

В пространното съобщение на правителствената пресслужба не се опровергават данните на Евростат, нещо повече – оттам цитират дори по-ниска средна продължителност на живота в България от тази на Евростат – 74.8 години.

Но какво ни казва това съобщенийце – при ГЕРБ се живее добре, растат доходите, растат живородените деца, расте средната възраст на жените при раждане на първо дете, абе, всичко расте.

По отношение на стандарта и качеството на живот на населението се наблюдават позитивни промени, пише в това съобщение. Не пише, че коефициентът на неравенството е най-висок в България. Казва го именно председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски – че сме на първо място в ЕС в категорията социално неравенство в интервю за „24 часа“. (Сега да не го уволнят, че говори такива политически некоректни работи…)

Правителството отчита изпълнение на „актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030 г.)“. Но наскоро учени представиха анализ, изготвен по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“, и ясно показаха, че проблемът не е в „ниската раждаемост“ у нас, защото тя си е нормална като за Европа, а в това, че „няколко общини регистрират такава смъртност, каквато имат региони във военен конфликт“ (доц. Георги Бърдаров от СУ „Св. Климент Охлидски“).

Детската смъртност намалява, уведомяват от МС. През 2017 г. в страната са починали 408 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.4 на хиляда новородени. Не пише, че средният за ЕС е близо два пъти по-малък, тъй като европейският показател е 3.6 на хиляда новородени. Ама пишете в европейски контекст, колеги. Във века на интернет база данните са на един клик разстояние.

Всъщност какво се оказва – че средната продължителност на живота се е увеличила с малко повече от месец спрямо предишния период на управление (2014 – 2016 г.), в който управляваше пак Борисов. Добре де, ГЕРБ са жива вода, разбрахме скритото послание в прессъобщението. Ще пием до дъното.

Защо сензационната находка в Черно море буди притеснение

Останките от древни кораби, открити наскоро в Черно море, са удивително добре запазени. Причината: липсата на кислород на дъното на морето. Това е добре за археолозите, но пагубно за цялата екологична система.

Bulgarien Badeort Sozopol am Schwarzen Meer (BGNES)

В Черно море учените често се натъкват на сензационни останки от кораби и селища от бронзовата епоха. Наскоро на 2000 метра дълбочина недалеч от българското крайбрежие морски археолози откриха най-древния непокътнат кораб в света. Изключително добре запазената находка разкрива пред археолозите подробна информация за древното корабостроене и древните търговски пътища.

Идеални условия за археолозите

Черно море е с площ от близо 436 400 кв. км. – почти колкото Мароко или Швеция. Столетия наред то е било важен търговски път както за гърците и римляните, така и за византийците и османите.

Някои търговски кораби обаче така и не са достигнали целта си, както сочат археологическите изследвания. Многобройните корабни останки, на които са се натъкнали археолозите, са открити с помощта на дистанционно контролирани подводни роботи на дъното на Черно море, което достига дълбочина от 2212 метра. На тази дълбочина не само че е напълно тъмно, но там няма и кислород.

Поради това, че морското дъно е напълно лишено от кислород, органични материали като останките от древни кораби остават запазени в рамките на хилядолетия. Бедната на сол морска повърхност лежи като покривка върху по-плътните, богати на сол дълбочинни водни маси и така не се осъществява обмен на кислород.

Това е чудесно за археолозите, но пагубно за водните организми. Защото поради същата причина на дъното на Черно море не виреят организми, които се нуждаят от кислород. Тяхното жизнено пространство се свива драстично.

Причината за това са вливащите се от селскостопанските земи вещества като азот и фосфор, както и необичайно стабилното разслояване на водните пластове. Черно море е свързано със Средиземно море само чрез тесния проток на Босфора. През този проток в Черно море се вливат само незначителни количества прясна солена вода.

В него се вливат обаче големи сладководни реки като Дунав. Богатите на кислород сладководни води остават на повърхността, докато плътните, солени дълбочинни води отиват на дъното. Няма достатъчно вятър, вълни и по-ниски повърхностни температури, които биха позволили смесване на зоните.

С изключение на няколко приспособили се към условията видове, по-голямата част от организмите живеят в по-богатите на кислород повърхностни води. През 1955 година тази зона все още достига дълбочина до 140 метра, днес мъртвата зона започва още на 90 метра.

Преди броени дни археолози откриха останки от кораб на 2400 годиниПреди броени дни археолози откриха останки от кораб на 2400 години

Много съкровища, но все по-малко водни организми

Покрай изменението на климата водните басейни по света се затоплят осезаемо. А колкото по-топли са водите, толкова по-малко кислород могат да поемат. Същевременно за да могат да се движат, да се хранят и да се размножават, водните обитатели в по-топлите води се нуждаят от повече енергия и кислород.

Много видове се опитват поради това да напуснат обичайното си жизнено пространство и да достигнат до по-големи водни дълбочини. Екосистемите радикално се променят, разнообразието на видовете рязко се свива. В открито море безкислородните зони са нараснали четирикратно през последните години, а в близките до бреговете води – десетократно, обявиха в началото на тази година експерти от Global Ocean Oxygen Network (GO2NE) в специализираното списание „Science“.

В Черно море жизненото пространство, с което разполагат водните организми, се е свило с над 40% само за 60 години. Докато и в бъдеще археолозите ще се натъкват по дъното му на многобройни потънали съкровища, морските биолози ще откриват все по-малко организми.

Широка руска душа или широки пръсти се разпореждат с крадени от руския народ пари?

Дълбоко сбърканата логика в руската стратегия на противопоставяне на Запада и неговата демокрация пролича отново в изразената за пореден път почуда от страна външния министър Сергей Лавров, заявена под формата на въпрос в рамките на телевизионно предаване по канала “Россия 1”: защо Америка дава пари за развитието на демокрацията в Русия?

В една държава, която действително се е запътила към демокрация, особено след близо вековно цунами на свирепа диктатура, държавното ръководство би трябвало да е благодарно за такава помощ. Но само при едно условие – ако искрено се стреми към демокрация, а не към нейната имитация, потъпкваща фундаментални принципи, като реалното разделение на властите и реалната медийна свобода в рамките на само един закон, онзи на властовата джунгла, в която правото на по-силния е определящо.

Американската подкрепа за неправителствения сектор в Русия, който отдавна е обект на институционално налагани репресии, прилича повече на отчаяно усилие да се направи “нещо” по въпроса за спасяването на остатъците от разнебитения неправителствен сектор. Но на втория човек по влияние в Русия, който без съмнение изразява гледната точка и на Първия, дори това “нещо” му се струва непоносимо. 

Ако американската помощ наистина беше някаква заплаха за статуквото  на руската автокрация и можеше да представлява наистина “намеса във вътрешните  работи” на Русия , както заявява в интервюто си Лавров, това  трябваше да доведе до някакъв резултат, до поне малък видим ефект от въпросната американска “намеса”.

Но вместо да наблюдаваме някаква американизация на Русия и нещото, което там наричат демокрация, виждаме обратното: разюздан антиамериканизъм, който без голямо преувеличение надминава своя съветски прототип.

Лавров съобщава в своето интервю, че американците инвестират по 20 милиона долара годишно за горе споменатата  дейност. И откъде знае? Много просто, това не e никаква тайна. За САЩ прозрачността е задължителна. За разлика от пълната мъгла , която обгръща спонсорирането на руското влияние по света.

За сравнение припомням един от малкото известни с точните им параметри факти, които авторът на тези редове е споменавал спрямо само една от операциите по корумпиране на българските медии от страна на Русия.

В рамките на рекламната кампания в полза на възстановяването на АЕЦ “Белене” преди 7 години бяха похарчени 20 милиона евро. И това в малка Българи и – повтарям, само в рамките на тази кампания. Представете си по аналогия какво заделят от държавния бюджет в Кремъл за подобни дейности в държави, като САЩ.

Някой ще рече, че широката руска душа може да си позволи да харчи  за “приятелите” си с огромен размах. Но ще сгреши, защото не става дума за широка душа, а за широки пръсти, бъркали надълбоко в разграбването на руското национално богатство.

Крадените (от руския народ) пари лесно се харчат!

Откакто е тарикатско да си българин

Да се гордеем ли сега, че някакви хора искат да стават българи

паспорт

Войната с корупцията продължава. След знаковите олигарси, костеливата, но справедлива ръка на държавата посегна и към Бато Харо, по-малко известен като Петър Харалампиев, директор на ДАБЧ.

Със свити от ужас и детинска изненада души научихме, че във ведомството, което той оглавява от миналата година, стара практика е да се търгува с българско гражданство. Ама как така?! Нима това не е най-святото? То е все едно да търгуваш с баща си и майка си!

Прагматиката обаче казва друго, оставяйки майката и бащата на поетите. Прагматиката казва, че когато се появи някакво търсене, òправни хора тутакси организират предлагане.

Спомням си времената, когато бях студент в последните (буквално последните) години на соца. Тогава имаше предприятие „100 години СУ“, в което прекъсналите студенти полагаха физически труд в подготовка на наближаващия славен юбилей.

Едни такива пичаги бяха пратени да хамалуват в склад за строителни материали. Веднъж докараха Г-образен винкел и го стовариха на тротоара пред сградата на склада, а хамалчетата трябваше да го приберат в мазето – за по-пряко през капандурата, която гледаше към улицата.

Понеже ги мързеше, потриваха се около винкела, пушеха и все отлагаха началото на дейността. И ето че стана чудо: законите на пазарната икономика пробиха през фалшивата завеса на социалистическата идеология! Започнаха да се навъртат съкварталци, да се прокашлят притеснено и да подпитват.

Оказа се, че Г-образният винкел е ценна и дефицитна суровина за остъкляване на балкони. Нашите прекъснали студенти се осъзнаха и веднага организираха нещата. Вместо да приберат винкела в склада, половината го разпродадоха на минувачи с балкони за остъкляване.

Така е и с българското гражданство: ако някой пожелае да го купи, винаги ще се намери кой да го продаде. Българското гражданство е като винкел, с който практичният стопанин остъклява балкона си.

Защо разни чужденци искат да станат българи? Може би защото България е страна с отчетливо висок стандарт и е престижно да си неин гражданин. Или пък защото България се радва на голям международен престиж и само да извадиш някъде български паспорт, започват да те гледат с уважение и всички врати се отварят пред теб.

Или може би защото сме велика сила и другите народи треперят пред нас. А може и защото имаме славна история, заради която да си българин е обвеяно с някакво особено благородство, с някакъв древен аристократизъм. Едва ли.

Просто българският паспорт е паспорт на страна от Европейския съюз, с който можеш да пътуваш, да мишкуваш насам-натам, даже да работиш и като цяло да си пооправиш трудния и безрадостен живот. А паспорт ти трябва, особено ако си някакъв русоляв украинец или молдовец, който трудно може да мине за бежанец от Африка или Близкия Изток. Затова разни чужденци искат да станат българи.

А защо България иска разни чужденци да станат българи? Сигурно за да събере всички чеда в Родината-майка, за да откликне като кърмилница на могъщия зов на кръвта. Или пък за да осигури свежи кадри за нашата стремглаво растяща икономика, за да живнат пустеещите заводи и да забумтят отново доменните пещи.

А може и за да влеем свежи мозъци на мястото на изтеклите и да издигнем българската нàука на качествено нови висоти. Даже може и заради това да освежим българската култура, пъстра като добруджанска престилка, с нови багри и гласове. Едва ли.

Но, виж, докато е ясно защо разни чужденци искат да станат българи, аз лично не знам защо България иска това. Или поне доскоро не знаех – докато не се замислих, че статутът на българин е просто стока, която подлежи на продажба като всяка друга. Толкова е близко до ума! Обидно близко.

Да се гордеем ли или да се срамуваме, че някой някъде по света е готов да си плати, за да го пишат българин?

Ето един въпрос, по който спокойно може да се разгори дискусия от мащаба на тази за лятното и зимното часово време. От една страна, щом някой е готов да плаща, то той иска да размени една стойност за друга стойност, откъдето следва, че това да си българин е някакъв вид стойност и ние би трябвало да се гордеем.

От друга страна обаче, очевидно това, за което са готови да си платят, е стойност, която съвсем доскоро сме нямали и преди да я имаме, никой не се е интересувал от нас. Преди да станем членове на ЕС, някой натискаше ли се да бъде българин? Пък и нашето членство не е съвсем стойност в очите на желаещите български паспорт.

То е стойността на страни като Франция, Германия, Холандия, Швеция и т.н., към които ние сме просто евтин пропуск, но не и носител на същинската им стойност. За български паспорт плащат, не за да дойдат в България, а да отидат с него в Германия. Истинската стойност е там, а не тук и затова може би трябва да се срамуваме.

В Карлово има един мост, наречен „Араповия мост“. Всички са го чували, но малцина знаят с какво е известен. Е, да, напоследък стана известен с това, че местният Ротари клуб и някакво НПО, наречено „Младежки и граждански инициативи в Розовата долина“ са решили да го превърнат в мост на влюбените и агитират младежта да отиде там на Св. Валентин и да заключи любовта си с катинарчета, както се прави по други мостове в Европа.

Историята обаче е различна и няма нищо общо нито със Св. Валентин, нито с Хелоуин, нито с гражданското общество и неправителствения сектор. Легендата разказва, че в далечни времена, още по турско, черен арапин запречил моста и не пускал никого. Страшен бил този арапин. Ако искаш да минеш от другата страна, трябвало да го целунеш по задника.

Ето, ние сме такъв един арапин на края на Европа – който иска да влезе вътре, трябва да ни целуне по задника. Болгар! И това вероятно е така още от полунощ на 2006-а срещу 2007 г., когато станахме членове на Съюза; това вероятно е първият ни предмет на стопанска дейност като новоприета страна – да свалим гащи и да навирим космат задник за целувки към всички желающи.

Представям си какво ще е, когато влезем в Шенген. Тогава катаджиите ще се разхождат по магистралите важни като богатири на бели коне в златни доспехи.

Но обикновено виновен си е този който целува, а не този, когото целуват. Ако никой не искаше да мине по моста, никой нямаше да целува и арапина. Какъв е този зор и от север, и от изток, а най-вече и от юг да се проникне в този пусти Запад.

Зорът е, че всички вярват как в този пусти Запад ще бъдат богати, как някой друг ще работи вместо тях, как ще станат богати всички до един, забравяйки, че богатството е относителна категория: богат си единствено тогава, когато много близо до себе си гледаш някого, който е по-беден от теб (и е готов да ти целува…); в случай че при абсолютно същото твое материално благосъстояние до теб живее някой по-богат (на когото ти си готов да целуваш…), тогава си нещастен, тогава си онеправдан, тогава правата ти са похитени.

Всички мераклии за български паспорт са хора, търсещи материално благополучие, търсещи общество, където ще са по-богати при по-малко усилия; хора, готови да целунат веднъж, за да ги целуват после тях цял живот; хора, неспособни да разберат, че богатството е условно и носи радост единствено в мечтите, преди да го постигнеш. Но всеки си знае…

Аз предлагам да се гордеем. Помня преди време един случай, когато някакъв милиардер си поръчал най-дългата яхта в света. Скоро обаче узнал, че друг милиардер си прави яхта с метър-два по-дълга от неговата.

Тогава първият милиардер спрял производството на своята яхта, удвоил цената и преправил проекта така, че яхтата да стане в крайна сметка с няколко метра по-дълга от тази на втория милиардер.

Кажете ми: кой при това положение е по-големият гъзар? Правилният отговор е: производителят на яхтите. Когато някой страстно се стреми към нови висоти, печеливш винаги се оказва доставчикът на висотите.

Така че, ако някой е приритал за българско гражданство – дайте му го, обаче да си плати. Но при две условия, които в момента не са изпълнени: 1. Да си плати официално на държавата, а не на някоя партия, на която се е паднало да дои точно тази агенция и 2. Да се откаже от досегашното си гражданство.

Какво, македонец си, който иска да е българин? Спри да си македонец (каквото и да означава това) и заповядай да станеш българин. Дай целувка и иди да миеш чинии в някоя италианска пицария.

Ако ще търгуваме националната си идентичност, гражданството и принадлежността към държавата, нека поне го направим с достойнство, тарикатски.

Ултиматумът на ДПС: каквa е целта?

ДПС плаши с предсрочни избори. Но ултиматумът е фалшив. Защото днес Движението има статут, който всъщност много го устройва. И все пак: какво точно се крие зад този ход на ДПС? Кого и защо заплашва, какво иска да съобщи?

Лидерът на ДПС

Коментар от Ясен Бояджиев:

Дни наред майки на деца с увреждания и подкрепящи ги граждани протестират с искане за оставка на един вицепремиер, за повече морал в политиката и срещу цинизма в нея. И ето, че ДПС, партията на Доган и Пеевски (или обратно), като един истински стожер на политическия морал не просто извиси глас в подкрепа на протеста и справедливата му кауза, но дори зае позата на нейно политическо острие, поставяйки на управляващите нещо като ултиматум.

Въздухът трепери

„Или си отива един вицепремиер, или си отива цялото правителство, или позорът е за всички, за цялата държава. Решението да си отиде един вицепремиер е ваше (на управляващите – бел.ред.). Решението да си отиде целият кабинет ще го вземе народът“, обяви председателят на Движението. Според него страната е пред риск, управлението е вредно, а държавността, демокрацията и евроатлантическите ценности са заплашени. Затова всички национално отговорни партии трябва да обединят усилията си и да се намесят решително.

Ако ли не, ДПС самó ще „предприеме спешни действия“, защото „промяната е неизбежна“ и „предсрочни избори в тази ситуация са неизбежни“. Както e казал класикът: „Въздухът трепери“. Задава се революционна ситуация.

Кого и с какво плаши ДПС? На кого и какво съобщава? Конкретните отговори на тези въпроси се крият някъде в потайното задкулисие на властта, където се разпределят „порциите“, спазаряват се постовете и сферите на влияние, формират се мнозинствата. Предупреждаващите и предупреждаваните си знаят кой на кого какви нишани дава. Наблюдаващите отстрани можем само да гадаем. Но пък през годините сме натрупали достатъчно познания за ДПС, за да сме сигурни, че това, което чуваме, не е онова, което Движението има наум. И че това, което се разиграва пред очите ни, е само привидност.

Фалшива загриженост

Да, държавността и демокрацията в страната наистина са заплашени. Но едва ли партията на Доган и Пеевски изведнъж се е загрижила за тях. Защото през годините тя бе сред най-активните и заслужили дейци на тази заплаха. Пряк участник в срастването между политическа, икономическа и медийна власт, в превземането и подчиняването на държавните институции и превръщането на демокрацията в куха фасада.

Да, председателят на ДПС е прав, когато казва, че „липсват управленска визия и реформи“, но едва ли това е първата му грижа. Защото реформи липсваха и когато Движението бе в управлението. И най-вече защото то има основна „заслуга“ за системния провал на ключови реформи, като съдебната например. От което произтичат куп други проблеми.

Прав е също така, че това „националистическо“ и „популистко“ управление е заплаха и за евроатлантическите ценности. Както и че „на власт са ксенофобията, езикът на омразата и расизмът“. Само че неговата партия има „заслуга“ и за овластяването на носителите на тези явления, след като години наред си сътрудничеше на принципа на скачените съдове с най-отявления представител на това политическо течение, а после, въпреки очевидната му привързаност към евразийските ценности, се ползваше от неговия „златен пръст“. А паралелно с това хвърляше цялата мощ на така наречените си медии за омаскаряването, смачкването и отстраняването от политиката на всички нормални реформистки личности и партии.

Фалшив ултиматум

Освен с фалшивата си загриженост, изявленията на председателя на ДПС впечатляват и с нелогични противоречия и откровени небивалици. Което е сигурен знак, че привидно ултимативният им патос е също толкова фалшив. Предсрочните избори били неизбежни. Но пък в същото време са и безсмислени – защото „какво ще се случи с държавата след това“, а и „ние не споделяме принципа „стани да седна““.

Правителството било опасно, вредно, цинично и въобще негодно във всяко отношение. Но очевидно виновен за това е само единият от вицепремиерите – достатъчно е той да си отиде и изведнъж всичко ще е наред. ГЕРБ носели цялата отговорност за политическата криза, хаоса и „пълния блокаж на изпълнителната власт“. Но пък са любезно поканени да се ангажират и в бъдещото управление заедно с другите „партии с доказана привързаност към европейските ценности и демокрацията“.

Тук стигаме до най-смешното – „всички национално отговорни партии да се обединят за решителни действия“ и за „алтернативна форма на управление с ясна програма за ускорено развитие на страната“. Призивът е напълно безсмислен, защото такова обединение е на практика абсолютно невъзможно. И защото двете партии, към които е отправен призивът, заедно със самото ДПС, всъщност отдавна са се обединили (задкулисно и национално безотговорно) в нежеланието и неспособността си за нужните решителни реформи.

Движението знае всичко това много добре. Както и че в обозримо бъдеще въпросните партии за нищо на света не биха влезли в официално партньорство с партията на Доган и Пеевски.

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

Спокойно, никой никого няма да сваля

На нея обаче това и бездруго не ѝ е нужно, защото днешният ѝ статут на негласен участник в управляващото мнозинство, който не носи отговорност за нищо, я устройва напълно. Законодателните ѝ инициативи се радват на благосклонно отношение.

Доверените ѝ кадри са на ключови (финансово отлично обезпечени) постове, обикновено маскирани в квотата на националиста-евразиец. Обръчите от фирми са живи и здрави, а притокът на държавни поръчки към тях е гарантиран. Пеевски не е заминал никъде – тук си е, но вече като „най-проверявания човек в държавата“. А „хидроинженерът“ Доган вече е собственик на топло-електрическа централа, подсигурен от държавата със „студен резерв“ за десетки милиони.

ДПС от своя страна се притичва на помощ на това „цинично, брутално и позорно“ управление винаги, когато се налага. Включително като системно крепи кворума в парламента, докато мнозинството укрепва приятелските връзки по всички краища на света.

Непрекъснатите изцепки и скандали на „Патриотите“ пък вършат чудесна работа на Движението, тъй като му служат като идеално прикритие и му дават възможност да се прави на опозиция и на най-голям защитник на евроатлантическите ценности. Цялото това театро, което се разиграва в момента, също е част от това прикритие. Но и нещо повече – вдигат си цената, защото вероятно са хвърлили око на още нещо.

Тъй че – спокойно. ДПС няма да сваля никого (поне засега). Сигурен белег за което е, че принадлежащите му т.нар. медии все така ревностно бранят правителството. И заедно с присъдружните му правоохранителни органи неуморно бият по неговите опоненти.