Предизборно: Тоталитарен страх и тотален страх

imagesНиколай Флоров

Люба Кулезич в интервю за Фрог Нюз: «В страна от ЕС под прикритието на уж свободни и весели медии страхът е основна движеща сила. Това е краят на една демокрация. Това е краят на една страна».

Променило ли се е нещо откак този материал беше публикуван за пръв път в 2011? Отговорете си сами.

Тоталитарен страх е когато се страхуваш от всичко или за всичко: дали няма да ти почукат на вратата и да те приберат, да те интернират, пратят в затвора или да ти вземат апартамента.

Десарската месомелачка работеше безотказно – от нея зависеше дали да те пуснат навън или не, да те издигнат или свалят, дали да бръкнат в психиката ти с мръсен пръст и да те пратят в лудницата (може ли да не си луд ако не искаш да живееш в рая), дали децата ти ще гладуват и дали ще чукаш павета по пътищата, дали не те подслушват и дали няма да изчезнеш някой ден.

Те можеха да направят това във всеки момент от живота на всеки човек. Това не е холивудски филм на ужаса – това е тоталитарен страх. Човек би казал, че с такава могъща тоталитарна машина като КДС комунизма нямаше от какво да се страхува. Но той се страхуваше. Това трябва да е бил техния лепкав страх на комунистически шизофреници, страх от на пръв поглед безобидни неща, като джинси, бради, къси полички, шарени дрехи, западни списания (безразлично дали са комунистически или не, секс, мода, политика или нещо друго), прически, танци, музика, вицове, пътуване в чужбина, контакти с чужденци, публични любовни прояви и т.н. Списъкът е дълъг и обхваща всички аспекти на живота.

Затова трябва да признаем, че страхът е един от успехите на БКП. Българите се страхуват.

Днес обаче времената са други. Днес тоталитарния страх е трансформиран в тотален. Освен че тотален страх е с две срички по-малко от тоталитарен, от него са отпаднали и всички умопобъркващи сталински изг..зици, изброени по-горе.

Днес страхът, който те насаждат, е от типа «думам ти дъще, сещай се снахо», тоест не само да натрошат с чукове кокалите на Фрог нюз, но да ги натрошат пред ресторанта, пред очите на цялата нация, за да могат всички които видят да си стоят мирно в къщи прегърнали радиаторите си, така както са си гушкали телетата скрити в кошарите, докато Ботев и аверите му са минавали през селата им нагоре към немаркираните пътеки на Балкана, отивайки някъде, кой е знаел накъде…

Но да не бъдем толкова плитки. Тук може да има и нещо друго, нещо като заявка за бъдещето. Може би те вече открито ни показват, че вече не им трябват измислици от сорта «либерални демокрации» и пари от омразни европейски опортюнисти. Може би, пари вече са заделени в бюджетите на Путин – пари за бъдещето, когато и на Запада ще дойде ред.

Ние говорим тук за щастливото бъдеще.  

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s