кафенето

Новини и не само

„Грабвайте телата“, или защо българската журналистика произведе фалшива новина

"Грабвайте телата", или защо българската журналистика произведе фалшива новина

© Юлия Лазарова

Невероятно е, но стана факт – кошмарното убийство на Виктория Маринова в Русемаркира като с луминофор ръцете, през които новините от България потичат към медиите по света. По тази верига непотвърдената версия, че журналисткта е бил убита заради работата й по разследване за злоупотреба с еврофондове, само за ден се превърна в заключение на все още неприключило следствие.

Документираната истина

е, че на 30 септември, в първото си и за съжаление единствено предаване „Детектор“ по русенския телевизионен канал TVN, Виктория Маринова се появява само два пъти – в анонса и при закриването му. Между двете е излъчено интервю на друг неин колега с разследващите журналисти Димитър Стоянов от сайта „Бивол“ и Атила Биру от румънската неправителствена организация RISE Project. На 13 срещу 14 септември двамата бяха задържани от полицията в Радомир при неизяснени обстоятелства докато разследваха злоупотреба с еврофондове. Записът на „Детектор“ от 30 септември е достъпен онлайн и в този момент.

У нас световните медии имат кореспонденти, хора, с които влизат в контакт при нужда, медийни организации, с които работят по общи проекти. В повечето случаи това са български журналисти. За съжаление по веригата, през която едно все още недоразследвано убийство се превърна преждевременно в поръчкова екзекуция, светнаха и техните ръце. Не е необяснимо. В страна като България, в която журналистиката изживява най-дълбоката си криза след 1989 г.

всички са виновни – за действията или за бездействието си

Точно по тази причина в хаоса на гнева от последните дни не бе чута и дума за това, че преди участието си в „Детектор“ на 30 септември Стоянов и Биру бяха разказали историята за задържането си и в други медии. Въпреки това и досега никой не разбра защо при разследването си от медията са извикали на помощ полицията, в която (съвсем основателно) нямат доверие и която в крайна сметка ги е задържала.

Хайде да си стъпим на краката, колеги! Кой в българските медии стигна до там, че да заслужи отмъщение с убийство посред бял ден, при това безупречно маскирано като криминално?

Убитата в Русе Виктория Маринова е била журналист – факт, по който никой няма право да спори! Освен това публично е заявила намерението си да работи в сферата на разследванията. Но дори и тази част от професионалната й биография да не съществуваше, всяко усилие смъртта й да бъде разследвана докрай, а убиецът й да получи справедливо възмездие заслужава подкрепа. Всичко останало е

користна и недостойна спекулация с цел набавяне на лична облага – пряко или косвено

Защото има нещо цинично в това, че от неделя насам всички искат да са част от историята за Виктория Маринова. Или още по-зле – тя да е част от тяхната история на активни граждани, журналисти или фейсбук инфлуенсъри, все едно…Само това може да обясни налудничавата превъзбуда, с която не друг, а български медии и журналисти приключиха преждевременно разследването на убийството с резолюция „мафиотска вендета“.

Защо се случи това ли? Просто е:

Методичното заличаване на професионалната етика, показното и безнаказано погазване на лоялността към аудиторията, преобръщането с главата надолу на понятия като независимост, обективност и отговорност

докараха българската журналистика до будна кома

До истеричната и инстинктивна самоотбрана като тази от последните дни. Това състояние е гениално синтезирано в стиха „Грабвайте телата!“.

Медийната интерпретация на трагедията от миналата събота показа „на терен“, че жълтата емоция, която продава добре и произвежда бързи герои вече е глътнала разума на българската журналистика. Огромната част от хората, работещи в медиите, дори не си дават сметка за това. Само че, битките със социалните мрежи за осребряването на емоциите не предстоят. Те отдавна са загубени.

В посттуитър и постфейсбук журналистиката най-важно е да си хладнокръвен, последователен, честен и точен

Случилото се след убийството на Виктория Маринова миналата събота показа цветно и широкоекранно, че нито един от тези уроци не е научен. И по-зле – за този курс няма желаещи, защото медиите отдавна престанаха да са фактор в комуникацията между гражданите и държавата. Те просто станаха част от нея и усвоиха безотговорността й.

За това вече години наред всеки разговор за смисъла от съществуването на правоохранителните и правораздаващи институции в България губи смисъл преди да е започнал. Само влезте в нюзфийда си във фейсбук след днешния брифинг на министъра на вътрешните работи Младен Маринов, главния прокурор Сотир Цацаров и премиера Борисов.

Единственото, което ще откриете там (вероятно с няколко отчаяни изключения), е „пълен игнор“ на казаното по време на брифинга. А това означава, че дори да се случи въздаването на справедливост за смъртта на Виктория Маринова, то ще се окаже акт без стойност.

Тази празна държава вече е жертва на самата себе си

И нищо не може да поправи повредата освен свалянето на шалтера – пълен рестарт.

В противен случай следващото околосветско пътешествие на новини, в които за България ще се говори само като за черна дупка, няма да закъснее. А междувременно, още в първите месеци на следващата година „Репортери без граници“ ще обявят поредния си доклад за свободата на медиите по света.

В него страната ни като нищо ще се окаже още по-близо до долната граница на класацията – да речем някъде след 157 позиция, където в момента е Турция. За разлика от друг път обаче технологията на пропадането вече ще ни е съвсем ясна. Това може да е и добра новина.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: