Есента на Меркел, която отново ще презимува като канцлер

Мечтата на активните борци против “прекалената демокрация” (т.е. либерализма, казано с една дума) е на път да се сбъдне: 18 годишната ера на Ангела  Меркел като лидер на ХДС в Германия приключва.

След поредната загуба на гласове, този път в провинция Хесен, залезът на Меркел в партийно качество се очертава вече като “късна есен”. Тя се оттегля от поста, за да презимува най-вероятно като канцлер.

В този смисъл щастието на активните борци против прекалената демокрация, символизирана от Меркел в Европа ( и не само ), не е съвсем пълно.

Българските активни борци срещу “баба Меркел” (както презрително я наричаше червеният политолог Андрей Райчев, връстник на “бабата” с една година разлика) вече повече от три години я “погребват” политически, но погребението й все се отлага. Направо се пренадаха!

В това отношение, обаче, Меркел все пак е победител в задочната битка с несбъднатите (им) прогнози за това, че буквално до дни, месеци или най много “на следващите избори”  щяла да бъде пометена. Например от “метачите” на статуквото в пробудения от нейната либерална упоритост германски национализъм.

Меркел ги изненада неприятно с управленското си дълголетие. Това не е някаква похвала от страна на моя скромност. Констатация е за факта колко кухи са апологетите на алтернативата на Меркел, които обичат да представят (по)желанията си за действителност. Антагонизмът й с нейния американски антипод Доналд Тръмп наля ново шампанско в бокалите на желаещите да я почерпят с новичок – ако можеха. 

В руската Дума тържествено се почерпиха за победата на техния фаворит Тръмп на президентските избори отвъд океана не на последно място с надеждата, че той ще разбие европейското и западното единство така, както разби прогнозите на всички, които с невярващи очи гледаха възхода му. 

Шампанското им преседна защото го пият по руски (“залпом”, като се казва на техния език), а това води до задавяне при прекаляване с дозата. Черният хайвер на победителя на черния  (в очите на Путин и компания) либерал Обама не помага да преглътнат откритието, че САЩ все пак не са Русия.

Колкото и прехвалено могъщ да е президентът там, той все пак не държи цялата власт в ръцете си и беше принуден, освен всичко друго, да стисне ръката на Меркел и да изрече няколко комплимента по неин адрес за ужас на врачките сред новоизлюпените консерватори в руски рубашки у нас и в самата Русия. В резултат (или кой знае още защо) Меркел отвори вратата за бъдещ внос на американски втечнен газ и още повече вгорчи руското шампанско.

Докато Алтернатива за Германия продължаваше своя възход на вълната на ксенофобията, Меркел създаде алтернатива на Русия като отколешен суровинен придатък  на индустриално развитата Германия с газ. Проектът за строителство на германски терминал за втечнен газ от Америка сам по себе си е зашеметяващ по своя финансов мащаб: 500 милиарда евро. Да ти падне ушанката като ги погледнеш в перспектива отдолу.

Но най-лошото за лешоядите, които от толкова години очакват “трупът” на Меркел да мине по реката покрай тях, е, че тя няма да бъде прогонена, както те с надяваха. Ще си отиде с достойнството, прилягащо на най-влиятелната жела в световната политика, което мършоядите се надяваха да й бъде отнето. Привилегия, на каквато диктаторите, самодръжците и прочее все по – модерни “консерватори” не могат да се надяват.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s