Голямата губеща победа на Тръмп

Както е известно на всички американската законодателна власт, т.е. американският парламент, се състои от две части.

Досега и двете се контролираха от републиканците,  подкрепили Тръмп за президент. Той загуби на междинните избори току-що едната от тях. 

Да се нарече това победа за Тръмп (заради запазването и укрепването в същото време на републиканското мнозинство в Сената), е т(р)ъ(м)пизъм в действие. Верен на себе си, Тръмп го прояви, възкликвайки на ранен етап от обявяването на по изгодните към онзи момент за него резултати от временното преброяване на гласовете, че бил постигнал “огромна победа”. 

Нямам съмнение, че българските тръмписти ще проявят същия тъпизъм, както и руските им началници, които избързаха да пият шампанско при изборната победа на Тръмп преди две години.

Някои нашенски хетерорасисти (мога да цитирам и поименно, но не желая да препращам читателите към епистоларната им истерия), за които няма по-важно от това на гейовете, черните, мигрантите и либералите, проявяващи търпимост към тях,  да им е зле, вече се обадиха. Направо ликуват, че Тръмп не изглежда (чак толкова ) победен, колкото можеше да бъде, след като настрои срещу себе си цели сегменти от обществото, разделяйки го както никога преди. 

Не само близо 100 процента от чернокожите, огромната част от американците от латиноамерикански произход, но и мобилизираните от гнева си срещу Тръмп жени, образовани младежи от големите градове и жителите на техните предградия, където живеят заможните американци, препотвърдиха вота си от кандидат президентска кампания през 2016 г. Тръмп не само не ги “очарова” с чуждомразието и нетърпимостта си към либералните ценности, но и ги мотивира още повече да се изправят срещу неговата политика.  

Сред най-ярките белези на онова, което Тръмп загуби, може да се окаже спокойният му сън относно откриването на възможност за процедура по неговото отстраняване. При мнозинство на демократите в камарата на представителите тя вече може да бъде задействана.

Ако това се случи, Тръмп ще бъде оставен на милостта на укрепеното мнозинство на републиканците в Сената, за чиято позиция не може да се съди толкова категорично преди да знаем какви разкрития още ще бъдат направени за руската връзка на Тръмп.

В случай на нови доказателства за нея и на допълнителни обвинения в национално предателство, ще дръзнат ли републиканците да го защитят и да се дискредитират по този свръх важен за тяхната репутация въпрос?

И още един пробив се очертава в досегашната защитна стена около Тръмп: това е пробойната по въпроса за финансиране на прословутата му стена по границата. От една страна тя консолидира около него твърдите противници на имиграцията, почувствали се се застрашени от конкурентната евтина работна ръка, но от друга тя превърна в латино общността 50 милиона американци в негови непримирими врагове, а и напомни на всички американци, че само индианците са истински “местни” по своето потекло.

Една от най-новите имигрантски групи е българската. Само в Чикаго се смята, че тя наброява около 200 000 души. Хиляди от тях, както и в други части на Северна Америка, живеят в постоянна несигурност за своето бъдеще и бъдещето на децата си, ако Тръмп осъществи обещанието си родените на американска земя техни деца да не получават гражданство.

Сега, с възвръщането на блокиращото гласуване по този въпрос на демократите в камарата на представителите за пръв път от 8 години насам, тези българи ще могат да си отдъхнат. И не е лошо нашите големи “патриоти”, които толкова много харесват своя идол по расистки и мачистки причини, да отбележат този факт. 

Колкото до външната политика на Тръмп, там предстои “най-интересното”. Защото в сравнение с вътрешната политика на терена на международната дейност той си запазва относителната свобода за взимане на решения. Няма съмнение, че ще я използва като компесаторен механизъм за впечатляване на избирателите ако се кандидатира за нов президентски мандат след две години. 

Дали, освен чрез усилване на санкциите срещу руската върхушка, Тръмп ще добави “още нещо”, за да се докаже на този най-спорен в неговата досегашна позиция фронт – “нещо” като онзи удар на американската армия, попиляла тази пролет стотици руски наемници в Сирия? 

Едва ли и самият Тръмп може да отговори на този въпрос в момента. Впрочем той май не гори от желание да говори много, общувайки с публиката на “къси пасове” чрез възклицания в мрежата. Симптоматично е, че няма да направи изявление и няма да говори пред журналисти в деня след “огромната си победа”. С това сам показва, че войната му с медиите не само продължава, но и се задълбочава.

При толкова много отворени фронтове, на Тръмп му престоят тепърва “големи победи” от рода на снощната.  

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s