Не знаем какво искаме, но го искаме веднага

Мануела Геренова

Протест за цената на горивата

Снимка: © Facebook

Ако преди сто години революция се е правила с превземане на пощата, телефона и телеграфа, сега е достатъчно да извадиш 50-100 автомобила с трибагреници и да запушиш „Тракия“, „Люлин“ и „Хемус“ в ден неделя с протест срещу цените на горивата.

Според недоволните българи в неделя „хиляди маса народ“ (по Гео Милев) са залели улиците на страната, за да запушат главни пътни артерии с настояването да бъдат чути. По информация на МВР бройката е била 3500, но когато не можеш да стигнеш спокойно от точка А до точка Б – нормално е да ти се струват повече.

В същото време телевизионни репортери зъзнат в първия сняг, за да отразяват случващото се и наум се молят да стане нещо извънредно, което да оправдае стоенето навън в ноемврийския студ.

Едно е ясно – протестиращите са там и имат изисквания. Носят лозунги като „Писна ни!“ и „Да спрем геноцида в България!“ и изглежда като наистина да им е писнало.

Ако обаче страничният наблюдател се заслуша какво казват недоволните от последните дни пред микрофоните на вече споменатите репортери, един от най-подходящите изрази е „Не знаем какво искаме, но го искаме веднага“. Зад гневните лица и яростния поглед се четат смущение и неподправено объркване.

След кратко замисляне започва тирада от озадачаващи послания, заради които може да бъде съставен „Тълковен речник на българския протестиращ“, издание от 2018-а година. Този речник задължително и по правило започва с думата „Оставка“, защото какво е протест без искане на поне една оставка. Искането за оставка на Валери Симеонов беше повече от логично, но той я подаде още в петък вечерта.

По въпроса за други оставки демонстрантите са на крайно противоположни мнения, ако и да вървят рамо до рамо в почти минусовите температури. Едни настояват всички настоящи политици да напуснат веднага Народното събрание, други са против предсрочни избори на прага на идващата зима.

Чуха се призиви за по-високи доходи или, по-точно, „данъците и таксите да отговарят на доходите ни“. Не е ли по-правилно човек да изхожда от обратната максима – да се стреми доходите му да се покачват така, че да отговарят на всичките му разходи?

А как ще стане чудото с по-високите заплати и по-ниските данъци? Протестиращите имат отговор на това питане – ще се случи с налагане на „пряка демокрация“, „смяна на политическата система“ и „не партиите да предлагат хората, които ни управляват, а предложенията да идват от самите хора“.

Ако подобни изрази за вас не значат нищо смислено – спокойно, не сте единствени.

Мнозина се зачудиха с какво точно ще сменим политическата система. С тоталитаризъм не ни се получиха нещата. Демокрацията от своя страна има много недостатъци, но нищо по-добро не е измислено, както отбелязва Чърчил.

Пряката демокрация сама по себе си звучи като чудесна идея, при която гражданите и ще приемат, и ще прилагат сами решенията, които взимат. Огромният проблем е доколко е разумно хора, които на огромен плакат изписват „НародА срещу партиите“, да бъдат отговорни за решения като тези за образователна реформа.

Мъглявите настоявания на протестиращите обикновено завършват с народни танци на мегдана, защото, както и преди сме казвали, в България площадът отдавна е място за хорА, а не за плодотворни дискусии.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s