Агент 007, руски шпиони и комунизъм

Николай Флоров

Формулата на филмите за Джеймс Бонд е проста: цуни-гуни, бум-бум. Чрез тая формула действа и последното шпионско творение на путинското КГБ на име Мария Бутина, която американското ФБР благополучно настани в пандиза като подсъдима.

Руснаците на Путин обаче определено предлагат по-голяма развлекателност от Джеймс Бонд: такива бяха заловените десетина души изпратени преди десетина години  в САЩ с цел да проникнат на най-високо ниво в американската система на управление, за да могат да насочват американската политика в удобни за Русия насоки. Звездата на цялата конспирация тогава беше т.н. Мадам Чапман, отбрана КГБ-шлюха, която обичаше да вади на показ телесата си.

Развитието на тоя комикс беше прекъснато по доста банален начин когато се разбра, че всички тия путински супермени  са били следени от години. Гледали са ги как си заравят парите по забутани паркове, следели са комуникациите им и накрая са ги изловили по бели гащи, но не преди да изхарчат огромни пари на руското ГРУ.

Мария Бутина – новата приемница на Мадам Чапман, е имала други аспирации, а именно да подлъже NRA (National Rifle Association), най-американската и най-консервативна от всички американски асоциации, за близко сътрудничество с Русия. За разлика от Чапман, Бутина не демонстрира телесните си достойнства, но с готовност е подмятала консервативните американски оръженосци и то до такава степен, че те и днес не дават никакви публични обяснения. За разлика от Чапман обаче, Бутина като по-амбициозно змийче, явно ще изкара солиден стаж в американски затвор на диета от студени хамбъргъри и макарони със сирене.

До тук нищо ново. Украинският вестник «Киев Пост», който излиза на английски, се е постарал да събере дълъг списък на руски шпионски провали по време на Студената война. Така например в 1971 Британия изритва 105 (не, няма грешка -сто и пет!) служители на съветското посолство и друга внедрена агентура на острова, след като й е писнало да се занимава с такава нагла масовост.

Франция прилага подобни мерки в 1983 когато изгонва 47 руски Джеймс Бондчета, след като й е писнало да следи и да гледа наглите им напъни за индустиален шпионаж. И това става по време на правителството на Митеран, в което има и четирима комунисти. Между изгонените са третия по ранг дипломат и началника на цялата дейност на КГБ във Франция Николай Четвериков, началникът на бюрото на ТАСС Олег Широков и репортера Владимир Куликовских. По думите на французите: «Преди десет или петнадесет години Съветска Русия е учела агентите си, че Франция не е проблем. Е, сега всичко това свърши и те трябва да пращат своите най-отбрани специалисти».

В онази далечна 1983 година думите на французите звучат като майтап, но не и за българските десарски хвалипръцковци, за които руските кагебисти са ненадминати в света. И в двата случая човек трябва да види комичната  част на тия масови изритвания, тоест как тълпи от съветски дипломатически персонал се носят по улиците на Лондон и Париж, натоварени с торби пълни с набързо напазарувани стоки за завличане в Москва, тъй като времето, за което е трябвало да се ометат, е обикновено ден-два. И наистина, да им влезем в положението – в Москва по онова време случайния посетител, следен отгоре, отдолу, отстрани и отвътре, е могъл да си купи най-много водка, руска колбаса и българска паста за зъби.

ПРОВАЛИТЕ   И ПРОМЕНИТЕ

Те започват много отрано, още преди Втората Световна война, но българският читател не знае почти нищо за тях, тъй като след войната той отдавна е сгащен в лапите на сталинската окупация и по тоя начин е лишен напълно от каквато и да е информация. Освен това фараонът Сталин практикува един особено хитър метод за замитане на следи: при съмнение или след особено чувствителни операции той привиква обратно в Москва набелязания агент и за него повече нищо не се чува. Мнозина се хващат на въдицата и се връщат, романтично уверени че няма какво да крият и че ще могат да се защитят. Но много не се хващат и остават на Запад, завличайки със себе си солидни банкови сметки. С една дума, попаднали в свободна среда тези кагебисти в един момент осъзнават възможностите, разбират смисъла на свободата и тръгват по нейния път.

Първият, който показва среден пръст на Сталин, е Валтер Кривицки,  резидент и директор на съветското разузнаване в Холандия, отговорен за още няколко страни. Избягал в САЩ в 1938, след като Сталин привиква неговия австрийски колега Игнас Вайс и го убива. Кривицки е човекът, разкрил 61 съветски шпиони в Европа и който предрича подписването на дружески пакт между Хитлер и Сталин. Силно олевяла Америка реагира на това изявление, заклеймявайки го като  нагла провокация, с подписите на 300 американски интелектуалци. Два дена след тая реакция Хитлер и Сталин подписват пакта Молотов-Рибентроп.

Вторият голям сталински емисар, който остава на Запад, е Александър Орлов, резидента на НКВД във Франция, Англия и Испания, съветник на републиканското правителство в Испания – същият, който активно организира прехвърлянето на 500 тона злато от испанския държавен резерв в Русия, за което Сталин ще каже: «Сега испанците ще си видят златото когато си видят ушите». Орлов е човека, който е отговорен за неизвестен брой убийства в Испанската гражданска война, когато Сталин чрез него е използвал всяка възможност да унищожи испанските социалисти и анархисти. В един момент осъзнал престъпническата природа на Сталин, той бяга в САЩ с огромна информация за всичко, което е правело сталинското НКВД в ония жестоки години. Минават цели петнадесет години преди наивна  Америка да му обърне сериозно внимание.

Третото и може би най-голямо име на съветски беглец е Игор Гусенко, шифровчик  в съветското посолство в Канада, за пръв път отворил очите на американци и англичани за огромната шпионска мрежа на Сталин в тези страни. Годината е 1945, разкритията на Гусенко са епохални и това буквално става началото на Студената война. Западът най-после разбира, че Сталин не е никакъв съюзник, а напротив – касапин на собствените си хора и войнствен идеологически агресор.

И разбира се, Олег Гордиевски, КГБ полковник и двоен агент за Британската разузнавателна служба МI6 от 1974 до 1985, чийто живот се чете като сценарий за невероятен филм. Отвратен от просташката агресия на Съветска Русия срещу Чехословакия в 1968 той решава да предложи услугите си на британското разузнаване.

Днес идеологичният шпионаж определено отстъпва на индустриалния. Не може и да бъде другояче за страна, в която по-голямата част от населението живее без система за газ и  вода и където промишлеността едва сега започва да работи за нуждите на населението. Изоставането на Русия е такова, че дори и след Горбачов шпионската дейност на КГБ продължава на пълни обороти. Самият факт, че тази престъпническа организация продължава дейността си, е свидетелство, че нищо от предишната й дейност не се е променило.

Тя обаче съчетава и нови елементи на действие – ухажването на западния бизнес за развитието на Русия и в същото време активни опити за проникване в стратегически звена на ключови западни индустрии, крадене на нови оръжейни разработки, кражби на идеи и на нови научни открития. Това на пръв поглед  днес изглежда по-възможно с огромния износ на баснословни богатства от руснаци, замаяни от възможностите, които им се отварят на западните пазари. При тоталната липса на банково дело за цялото съществуване на комунизма тези хора трудно могат да разберат, че капиталите, които изнасят от Русия, правят икономиката й още по-зависима и силно уязвима.

Човек би казал, че с такава неграмотност Русия би трябвало да си свие опашката и да произвежда достатъчно поне тенджери и велосипеди за населението си. Путин обаче няма такива намерения и дори прави симпатиите си към старата слава на КГБ и Сталин публични. За него Русия и днес е специална, уникална и не по-малко от … велика.

И естествено провалите продължават: само от 1991 до 2001 Норвегия е изгонила 9 руски шпиони, Холандия – 4, Белгия – 4, Дания – 1, САЩ 46, а в Британия правителствени представители заявяват, че «шпионирането на руснаците е достигнало отново нивото на Студената война». Така за западната преса се появи и ново предизвикателство: какво да се прави с децата на тия семейни поколенийни шпиони ако родителите им се окажат в затвора? Новото в новото-старо КГБ е че руските корпорации под държавен контрол, Газпром и Роснефт, включват много повече агенти за икономически, технически и индустриален шпионаж.

Нищо от казаното дотук не носи добро за България. Напротив, съчетанието между руски държавани корпорации и КГБ досега роди недвусмислени намерения за влияние на Балканите (включително опити за преврат) и българите като членове на НАТО и ЕС би трябвало да знаят много добре къде да сложат границата на търпимостта. Показват им как се прави и гърци, и македонци, и черногорци. Водкаджийските мутри на руския дипломатически персонал са достатъчно убедителни да разсеят наивитета на всеки романтик за добрите им намерения. Не се съмнявайте – те са тук, без да изключваме самия президент на България и неговия мъгляв национализъм или профани като Румен Петков и неговите изявления от сорта «Ние винаги ще сме верни на Русия, а пък другите да си е…т  майката».

Да напомним и за странната управляваща коалиция в България, която не смее да се реши да изрита някой и друг мужик от руското посолство, ако не за друго поне като жест на национално достойнство – жестоко липсващ елемент в идентичността на българите.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s