Би Би Си: Българите осъждат „екологичния вандализъм“ по крайбрежието

Bulgaria Seaside Construction Alepu
Bulgaria Seaside Construction Alepu

Британската медия припомня, че по-рано през този месец кадри от изравнената гигантска пясъщна дюна на къмпинг „Смокиня“ предизвикаха масово възмущение сред природозащитниците и останалите граждани.

На 12 януари българският музикант и активист Васил Гюров публикува снимки във Фейсбук с коментар: „Така изглеждат защитените дюни в къмпинга Смокиния. Колко удобно – през януари. Измет!“ Постът предизвика реакции в социалните медии, отбелязва Би Би Си и цитира Стефани Павлова: „Няма да остане нищо от тази страна … наша вина е, че го издържаме. Беззаконие, анархия … Нашето бъдеще изглежда черно …“

Цитирана е и ръководителката на бургаската екоинспекция Тонка Атанасова, спред която унищожаването на дюната на „Смокиня“ е „акт на вандализъм“. „Бяхме разтърсени след това, което видяхме!“

Последваха кадри за строителни дейности и от други емблематични места – къмпингите „Градина“ и „Арапя“, Шофьорския плаж край Алепу, курорта „Св. Св. Константин и Елена“. По този повод Би Би Си посочва, че българското крайбрежие е трансформирано от строителния бум през последните няколко десетилетия и това не е първият път, когато властите са обвинени, че позволяват актове на екологичен „вандализъм“.

Реклами

Не „Рога и копита“, а „Маркет линкс“ дава 8,5% преднина на ГЕРБ пред БСП

Премиерът Бойко Борисов заяви преди дни, че може да се окаже, че според cоциологическа агенция „Рога и копита“ (такава, разбира се, няма – б.р.) ГЕРБ води пред БСП с 20%.

С тези думи Борисов иронизира данните на агенция „Афис“, според които БСП вече изпреварва ГЕРБ, макар и с 1%, което е в рамките на статистическата грешка.

Премиерът изтъкна, че шеф на „Афис“ е Юрий Асланов, който е част от ръководството на БСП.

Сега „Маркет линкс“ оповести свое изследване за нагласите през януари, според което ГЕРБ води пред БСП с 8,5 на сто.  Според данните от новото изследване 29,9% от избирателите ще гласуват за ГЕРБ, а за –  БСП 21.4%. „Обединени патриоти“ събират 6,7% подкрепа, ДПС – 7,9%, а „Демократична България“ – 5,1%

42% от имащите право на глас със сигурност биха гласували на предстоящите европейски избори. Вече започва да се забелязва мобилизация при електората на ГЕРБ, въпреки че разликата с БСП е около 3% на база всички избиратели.

На база гласуващи, преднината на ГЕРБ е 8,5%, която определя ГЕРБ като партията потенциално с най-много евродепутати.

Свои представители в ЕП биха имали още БСП, ДПС и ОП, а е възможно „Демократична България“ също да има поне един депутат.

Резултатите потвърждават, че “Воля“ е загубила сериозна част от електората си е много вероятно участието й в активния политически живот у нас да приключи с разпускането на 44-то НС.

През декември според „Маркет линкс“ разликата между ГЕРБ и БСП бе 27,7% срещу 24.9% – пак на база гласуващите.

В началото на годината от „Алфа рисърч“ оповестиха данни, според които ГЕРБ има 32-34%, а БСП – 30-32%. (от всички избиратели – б.р.)

Обществената оценка за развитие на страната през първия месец на новата година остава силно негативна, но отбелязва умерено повишение и се завръща към нивата от средата на 2018 г., казват още от „Маркет линкс“.

Критично настроените към развитието на страната са 67% от българите, а тези с положително мнение са 30%. 55% от респондентите са с песимистични очаквания и за бъдещото развитие на страната. Имало обаче умерен оптимизъм за материалното състояние на домакинствата – 49%, което според агенцията се дължи на увеличението на минималната работна заплата и възнагражденията в някои бюджетни сфери.

„Маркет линкс“ отчита и минимално възстановяване на доверието към българските институции. Президентството вече има положителен рейтинг от 61%, а доверието в парламента също се повишава, макар да е критично ниско – 16%. Доверието в главния прокурор Сотир Цацаров също се е качило до 20%.

Видимата активност на държавното обвинение през последните месеци води до общо повишаване на доверието в нея, както и на това в главния прокурор Сотир Цацаров (20%).

Изследването обхваща 1 007 души и е проведено в периода 12-21 януари 2019 г. От „Маркет линкс“ подчертават, че то е направено преди последните актуални скандали.

Основател и бивш съсобственик на тази агенция е Румяна Бъчварова, настоящ шеф на кабинета на премиера Борисов.

Генерала се гаври с генералите у нас

И най-големите противници на НАТО трябва да признаят, че българското членство в тази международна организация ни пази ако не от външни врагове, то от вътрешни кандидати за военни преврати.

Това се видя в контекста на “ексцентричното” изявление на премира Борисов, според когото Генералният щаб си купувал досега самолети с цел да избяга в случай на война. Само той, Бойко Първи, си приписва куража да си напазарува бойни машини, за да се бие с враговете, а не да бяга. 

Unknown-1

Подобна закачка с военните би могла да струва летално в предкомунистическото минало  на България на всяка “цивилна гарга”, но тя днес спокойно се перчи с бутафорните си генералски лампази от резерва на милицията. Генерала няма проблем да се гаври с нещото, което другаде по света се нарича “чест на пагона”.  

Както съм споменавал, една госпожа, която помни царското време (истинското, а не монархосоциалистическото от началото на това хилядолетие), ме спря веднъж на улицата с въпрос дали знам кои са били най-ухажваните хора в онова царско общество. “Военните, разбира се”, изпревари ме тя и допълни, че днес това се отнася за журналистите.

Информацията за военните, с които българския политически елит е внимавал да не се подиграва, не подлежи на опровергаване. Но за журналистите като обект на политическо ухажване в най, най-новата ни история от най-последните години бих поспорил.

Остаряла е. Защото ухажването на журналистите приключи с брак по сметка и сега верните съпруги на властта и пар(ти)ите, си стоят вкъщи и готвят блудкави манджи по заръка на главата(ря) на семейството. Не всички са такива смирени домакини, но тенденцията е толкова изявена, че обобщението не е далеч от своите основания. 

Не че няма сръдни в този патриархален съюз. Случват се, но брачните партньори не си изнасят кирливите ризи. Политиците лицемерничат пред хората, че онова, което не е за пред тях всъщност не се случва. А пък журналистите от кухнята им може и да плюят понякога тайно в манджата, която сервират на господарите си, но като стане дума за традиционните роли в семейството се придържат към наложеното им приличие.

Изпълняват покорно каквото им се нареди. Другото би било “джендърство” по мерките на модерния ляв консерватизъм от десен тип, който се отличава с центризъм при вглеждането в пъпа си. 

Хората, както условно можем на наречем зяпачите, злословят по адрес и на едните, и на другите. За честта на нагона. Онзи, който движи прогреса в името на оцеляването.

Да живее НАТО, нашият пазител от нас! Ако НАТО не беше у нас и ние в НАТО, да се бяхме изпотрепали досега. 

Поредният голям заговор срещу България. Сериозно?

Поредният голям заговор срещу България: да ни вкарат насила в еврото и да ни ограбят мускалчетата розово масло. Горе-долу така можем да обобщим новите пропагандни страхове от еврото. Защо работят така успешно?

default

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

По-старите читатели вероятно помнят трепета, който предизвикваха чуждите пари по времето на соца. Помнят сигурно и как купил полагащите се бонове за бензин, членът на туринг клуба напълваше колата със суджуци и консерви и тръгваше на пътешествие, молейки се да не му се развали нещо по пътя, та да се отвори харч. А ние, момчетата от махалата, взимахме назаем един долар за показване на входа и се пренасяхме в приказното западно царство, наречено „Кореком“.

Но валутата си беше и страшна – защото можеха да те попитат откъде я имаш и да ти се случат разни лоши неща. Тъкмо забраната обаче я правеше още по-примамлива. И когато режимът падна, неслучайно отвсякъде избликнаха мечти в зелено (заради зеления цвят на долара).

Ивайло ДичевПроф. Ивайло Дичев

Обидата

Припомням всичко това в опит да разбера защо новите пропагандни страхове от еврото работят така успешно. В Германия те бяха свързани с нежеланието на мощната дойче марка да крепи бедните южни роднини.

Във Франция се тюхкаха повече на символическа тема – окайваха интелектуалците от банкнотите, Мариана и петела, години наред продължаваха да изчисляват цените във франкове. Но лошите спомени за следвоенната инфлация на гордата, но нестабилна родна валута накрая си казаха думата.

На други места водещ бе страхът, че злонамерени търговци ще използват момента да увеличат цените. Макар здравият разум да подсказва, че в пазарното стопанство търговците увеличават цените и без повод, стига да има кой да плаща. В крайна сметка се оказа, че увеличението е незначително и дебатите се насочиха към по-важни теми.

Последният аргумент се върти и из българските сайтове, но според мен водещият мотив е не толкова икономически – проблемът е накърнената национална чест. Защото гледай сега: ако днес взимам 1000 лева, представяш ли си колко унизително ще бъде утре заплатата ми да стане 500 евро. Обидата е в това, че ще лъсне огромното неравенство между нас и западняците.

Левът все пак създава илюзията, че живеем в различна вселена и затова нещата не могат да се сравняват. Ако въведем разплащане с неконвертируеми буци сол, ще бъдем още по-защитени символически, нали така?

Някъде дълбоко в себе си българинът все още дели парите на наши и техни. Вече години той може да обръща парите си в евро или каквото друго пожелае, но невидимата граница не иска и не иска да изчезне. А и всеки ден някой му повтаря, че ЕС ей сега ще се разпадне – и тогава какво правим?

Има и друго: с парите вече неведнъж са го премятали – комунистите на няколко пъти му обираха спестяванията с обмяна на курса, после дойде хиперинфлацията от 1990-те, а сега – евро. Вековната Андрешковска подозрителност го кара да мисли, че някой пак иска да го преметне. И колкото по-далеч е този тъмен субект, толкова по-опасна е работата.

Невежество и комплекси

Станното е, че всъщност никой в България не вярва в силата на нашия суверенен лев. Самонадеяните сравнения с английския паунд или швейцарския франк, които си били много добре извън еврото, издават единствено невежество и комплекси – къде сме ние, къде са тези стари и мощни валути. Много добре знаем какво ще стане, ако се отвържем от валутния борд и тръгнем да плаваме в откритото валутно море.

В същото време изобщо не вярваме на експертите, които ни обясняват, че еврото ще донесе стабилност и ниски лихви. А и евро-туристите, на които разчитаме, никак не обичат да обменят пари при кратки пътувания. Но колкото повече разумни аргументи ни дават, толкова повече се настройваме против еврото. Защото сме убедени, че експертите – добре платени, неразбираемо говорещи – са част от големия заговор: да ни вкарат насила в общата валута и да ни ограбят мускалчетата розово масло.

Ако четеш форумите, самото ни влизане в ЕС е такова коварство – не ние сме се борили с всички сили да ни приемат, а те ни били подмамили, за да ни изсмучат работната ръка. Националното самочувствие трябва да е много тежко увредено, ако му се налага да прибягва до такива хитрости.

Да помислим и за това

И понеже настроенията против еврото най-често се вихрят из русофилските среди, ще предложа на експертите един геополитически аргумент. Еврото се опитва да стане алтернатива на долара като световна валута. Защо е важно това ли? Защото чрез долара САЩ осъществяват световно господство, товарят планетата с дълга си, налагат санкции на страни, които извършват доларови операции, забранени от Вашингтон.

В този смисъл битката за еврото е битка за еманципация на нашия континент. Хайде сега да видим какво ще отговорят критиците.

Когато прокуратурата не иска (да чуе)


„По правило тези записи биха могли да се използват като годни доказателствени средства, но тъй като не са създадени в условията на СРС-та, начинът, по който ние бихме могли да ги приобщим като доказателства, е чрез назначаване на експертиза. Тази експертиза първо ще установи какви са думите, които са били използвани, и, разбира се, от кого, в случай че има сравнителен материал от глас. Т.е. тази експертиза ще установи и съдържанието, и авторството“.

Изписаните по-горе думи принадлежат на говорителя на главния прокуор Сотир Цацаров – Румяна Арнаудова. Поводът за произнасянето им пък са изнесените записи от депутата Елена Йончева, които според левицата уличават министъра на културата Боил Банов в корупция.

След пресконференцията на БСП в сряда, мигновено държавното обвинение се самосезира и обяви, че започва разследване на случая, а при достатъчно данни може да поиска дори отстраняването от длъжност на Банов.

Действията на прокуратурата изглеждат адекватни и се развиват с шеметна бързина. Скоростта, разбира се, може да бъде отдадена на желанието на държавното обвинение да покаже, че не атакува само опозицията в лицето на Елена Йончева, която бе обвинена в пране на пари преди дни. Какъв по-добър случай за демонстрация на безкомпромистност от това именно по сигнал на обвинената Йончева да се започне преследване за изясняване на отговорността на действащ министър. Реакцията на обвинението изглежда като по учебник за пиар и комуникация.

В желанието си да демонстрира, че няма двоен аршин обаче, прокуратурата влезе в един отдавна заложен от самата нея капан. И на практика доказа точно обратното.

„Ти си го избра“

Годината е 2013. Тогава в качеството си на говорител на Софийската градска прокуратура отново Румяна Арнаудова оповести пред медиите, че Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов не са извършили престъпление със скандалния разговор, станал известен с репликата „Ти си го избра“ в дома на по онова време подалия оставка премиер.

Единственото, което държавното обвинение тогава стори, е да образува дело за незаконно подслушване срещу неизвестен извършител.

Скандалният запис от сутрешната среща на вече бившите премиер, градски прокурор на София и земеделски министър се превърна в една от главните обсъждани теми в предизборната кампания по онова време. В разговора имаше редица скандали. Най-фрапираща бе репликата от страна на Кокинов към Борисов, че именно премиерът сам си е избрал главния прокурор. В разговора се дискутираше и какво точно да направи Мирослав Найденов във връзка с разследване срещу него, а от репликите на участниците ставаше ясно, че вече бившият градски прокурор даде на Борисов копие от доклада по проверката за подслушването в МВР по времето на Цветан Цветанов.

Въпреки всичко това и поредицата изказвания от експерти, че смисълът на разговора трябва да се превърне в няколко разследвания за търговия с влияние и възпрепятстване на правосъдието, прокуратурата предпочете да не се занимава с казуса по същество, стъпвайки на факта, че записът не е направен законно.

Сега, повече от пет години по-късно същата прокуратура изглежда ще ползва отново незаконно направен запис, като база от която да стартира разследване срещу далеч не така политически атрактивния министър на културата в третия кабинет на Борисов. На същия Борисов, който „сам си избира“ главен прокурор.

„Ало, Ваньо“ и двете каки

Годината е 2014. Софийската апелативна прокуратурата потвърди постановлението за прекратяване на разследването по делото „Мишо Бирата“. От него стана видно, че държавното обвинение е претупало отново случая и дори не е проверено самото съдържание на записаните разговорите, които дадоха повод за скандала.

Аферата, с която държавното обвинение не пожела да се занимава, е известният случай „Ало, Ваньо“, към който реферира Йончева преди ден с разкритията си и затова ги нарече „Ало, Банов“.

Действието се развиваше се развива след полунощ на 13 март 2010 година. Малко преди това – в 20.00 часа на 12 март митнически служители влизат на проверка в пивоварната „Булбрю“ на покойния вече бизнесмен Михаил Михов – Мишо Бирата. Те влизат и в съседните помещения на фирмата „БГ дринкс“ и стоят там четири часа – до полунощ.

По този повод шефът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов провежда три разговора с тогавашния премиер Бойко Борисов, вицепремиера Симеон Дянков и зам.-шефа на митниците Антоний Странджев. Това е само началото на скандала, защото от изтеклите записи от СРС-та се чува ясно как тогавашният премиер е поел ангажимент да не закача определен бизнесмен. От друг разговор се разбира, че Мишо Бирата „винаги си е плащал“ и не разбира защо го закачат.

От случая не последва нищо.

Не последва нищо и от случая „Яневагейт“, известен също като „двете каки“. Става дума за онази поредица записи, публикувана от сайта „Биволъ“, която разкри задкулисни машинации по върховете на изпълнителната и съдебната власт с дейното участие на Пеевски и на министър-председателя Бойко Борисов.

Записите „Яневагейт“ обаче бяха еднакво компрометиращи и за премиера, и за главния прокурор Сотир Цацаров и приближените му висши магистрати. Истинско разследване на казуса така и нямаше, тъй като Цацаров, чието име е замесено в записите, отказа да се оттегли временно до приключване на проверката. Нещо повече – скандалът влезе в евродоклада за страната ни по мониторинговия механизъм, но това не доведе до абсолютно нищо.

Какво е общото

Между всички тези случаи има едно общо: записите, които разкриха скандалите, не са СРС-та. Т.е. не са законни. Ето защо те не могат да бъдат годни доказателства.

Тук обаче идва саморазобличаването на прокуратурата. Държавното обвинение би следвало да ползва тези записи като отправна точка на разследването си. И като следствие от това – по безспорен начин да опита да установи съдържанието им. Разбира се, това трябва да се случи след като първо извърши експертизата, за която Румяна Арнаудова спомена в сряда по казуса „Банов“.

Съвсем очевидно е, че държавното обвинение може да прави това. Съвсем очевидно е и друго, че иска да изслушва внимателно незаконни записи, само когато може да уличи в корупция чрез тях не до там атрактивни политически фигури, обаче.

Ето защо, когато чуе по същество уличаващи думи (записани отново незаконно) от устата на премиер, градски прокурор или две съдийки, прокуратурата предпочита да не слуша подобни записи.

Изводът

Изводът, разбира се, е банален.

Държавното обвинение може да чува, т.е. има мехазнизми за това. Но не винаги иска. А не винаги иска, защото много зависи кой говори. Ако говори премиерът – записите са незаконни, а проверките прекратени. Ако говори Боил Банов – записите пак са незаконни, но може да послужат за разследване.

По тази причина прокуратурата може и да чуе какво казва министърът на културата в аудиото, огласено от Йончева. Защото в него, а и от решението на първата съдебна инстанция по казуса, наистина става ясно, че проблем в МК има. Въпросът е дали този проблем може да се стори достатъчно съществен на обществото, след като то вече е слушало как премиер си избира главен прокурор и от това нищо не е последвало, защото прокуратурата тогава не е искала да чуе.

Разбирате ли какъв е проблемът със слушането?

„Полезните идиоти“

 

ленин309-534x385Николай Флоров

Отвреме навреме в българската преса при живковизма се появяваше хвалебствена статия за английския философ-хуманист и привърженик на международното движение за мир Бертран Ръсел. И толкоз – нищо за книгите му. Достатъчно е обаче българския интелектуалец да погледне само заглавията на неговите книги, за да разбере гладната информационна диета, на която е бил подложен за 50 години.

Бертран Ръсел е социалист по душа. Още в 1920 година заедно с група британски симпатизанти на руската революция той отива в Русия, за да разбере какво точно става там. Той не е първия, не е и последния любопитен. На запад марксизмът, както и много други теории, се появяват естествено и имат почти цикличен характер, нещо като мода със свой живот и смърт. Марксизмът е заразително сладка утопия за много западни либерали, а Русия е страната, където идеите на тая утопия се въвеждат в живота. Или поне така изглежда.

В Русия той се среща с Ленин, Троцки и Горки. Още тогава той описва някои навици на болшевиките, които ще им служат през цялото им съществуване: такива любопитни симпатизанти като Бертран Ръсел и компания те развеждат по хубави места и порядъчно запойват на разкошни банкети, докато страната изнемогва в мизерията на колективизацията и ленинския революционен терор. Тази практика на богати софри и разпивки беше успешно усвоена и от българските комунисти. За много западни привърженици на социализма приказките и фукарлъците на болшевиките са мехлем за душата, нещо като осъществените идеали на работническата класа.

Бертран Ръсел обаче не е наивник. Още тогава  след всичко видяно той издава книгата «Практика и теория на болшевизма». Да вземем едно от многото проницателни наблюдения в неговата книга: «Върху цялото развитие на болшевишка Русия след октомврийската революция лежи една трагична фаталност. Изправяйки се срещу целия останал свят болшевиките предизвикаха омразата на собственото си селячество (85 % от населението на страната, б.а.), а накрая и враждебността и пълната апатия на гражданското общество. Тая враждебност донесе със себе си материална и духовна разруха. Главният източник на тая поредица от трагедии е залегнал в самата същност на болшевишкото виждане за живота, тоест в неговия догматизъм и убеждението му че човешката природа може да се промени напълно със сила. Да съсипват капиталистите не е главната цел на социализма, макар че за хора, завладени от омраза, това им придава известен ореол. Да се изправиш пред света може да изглежда героично, но за този героизъм плаща страната, а не нейните управници. В основните идеи на болшевизма има повече желание да унищожат старото зло, отколкото да създадат новото добро, затова и техният успех да разрушават е толкова по-голям от успеха да съзидават. Желанието за разрушение се вдъхновява от омраза, а това не е принцип на съзиданието».

На такива като Бертран Ръсел Ленин не обръща внимание. Неговия циничен ум е създал за хора като него специално име – полезните идиоти. Най-добра дефиниция на тая категория хора дава професор Брус Торнтън от Американския университет в Калифорния : «Ленин ги нарече «полезните идиоти», тоест хората, които живеят в страни с либерална демокрация и които чрез своята морална и материална подкрепа на тоталитарната идеология фактически плетат въжето, на което ще бъдат обесени. Въпросът защо хора, радващи се на свобода и просперитет, могат да работят за разрушаването и на двете е невероятно интересен  дори и в наше време. Днес ще откриете полезните идиоти в движението за мир, в невротичния им антиамериканизъм и в сантименталния им идеализъм».

Бертран Ръсел беше считан за един от тях. Достатъчно е че той е активист за мир, за да бъде поставен в тая категория. За неговата дейност като мислител и унищожителната му критика на съветския социализъм – нищо.  Нито една от книгите му не беше преведена на български. Движението за мир е идеална платформа за пропагандата на КГБ и по-късно на ДС. Това е класическа Русия, царска и болшевишка, носителка на мира и освобождението на народите. На КГБ и ДС са нужни много такива «идиоти». Това са марксистки или симпатизиращи западни писатели и журналисти, за предпочитане с международна известност. Те са канени на срещи на мира, фестивали и писателски конференции, в които всяка дума срещу реакционната роля на капиталистическия свят е считана за победа в усилията на КГБ. Симпатизиращи на соц-идеите  западни журналисти са канени периодично за обиколки на Съветския съюз (респективно на България) изключително на държавни разноски с очакването те да изфабрикуват положителни репортажи в западната преса.

Всичко това е разработено като следствие на ръководно изказване на Ленин за действията на НКВД (КГБ), (респективно на ДС) по целия свят. Ето и ленинския цитат: «За успокоение на полезните идиоти ние трябва:

  1. да обявим фиктивното отделяне на нашето правителство от Коминтерна, като обявим че тази организация е независима политическа група. Полезните идиоти ще повярват;

2. да изразим желание за незабавно подновяване на дипломатически отношения с капиталистически страни на базата на пълна ненамеса в техните вътрешни работи. Полезните идиоти и това ще повярват. Те дори ще бъдат много доволни и ще отворят широко вратите си, през които пратениците на Коминтерна и разузнавателните агенции на партията бързо ще проникнат в тези страни под формата на дипломатически, културни и търговски представители».                                                          

Един такъв полезен идиот е ирландският писател Бернард Шоу. Той посещава Русия в 1931 година по покана на Сталин и става едва ли не негов глашатай. Но докато още в 1920 Бертран Ръсел показва политическа прозорливост, Бернард Шоу лапва въдицата въпреки растящите съмнения на британската левица. Това е момента когато по напеждане на Сталин е убит ленинградския партиен шеф Сергей Киров, а след него само за два месеца Сталин унищожава още 200 изявени комунисти. Независимата партия на труда в Британия изпраща писмо до Сталин, в което му заявява, че прочутите сталински процеси срещу ветерани-болшевики са или върху измислени обвинения, или водачите на руската революция са дегенерати. Шоу не само отхвърля тия предположения, но твърди че «тия руски процеси са преувеличени» и в изблик на възхищение заявява: «Сталин осигури благата за хората и аз му свалям шапка.»

Лапни-шаран като Бернард Шоу не вижда не само съдебните процеси, последвани от шизофренична касапница на 700,000 души и милиони изпратени в концлагери, но и централно организирания тотален глад в Украйна през 1932-33 година. Да напомним на читателите, че сталинския геноцид в Украйна започва като насилствена колективизация в 1929 година, тоест след пълния провал на усилията на 26,000 болшевишки агитатори да колективизират земята след революцията. Немалко от тия пратеници са били убити. Руския селянин упорито е отказал да колективизира земята си.

Немалко обяснение за сатанинските действия на Сталин е било неговото желание за отмъщение. Друго обяснение е било неговото решение да изгради напълно военизирана икономика, която не би била възможна  без гарантирано изхранване. Две основни операции му осигуряват пълно подчинение на украинската нация. Първата е кампанията срещу кулаците. Сега звучи като фантасмагория, но за кулак е обявяван всеки, който е имал железно рало. Втората е унищожаването на конете. Това де факто означава поставянето  на Украйна на колене. До този момент Украйна е едно успешно селскостопанско общество, усвоило качествата на монголския конник и способно чрез коня да комуникира и да събере за дни огромна възстанническа конница.

Сталин много добре е знаел това, но той също така е знаел, че никой в Европа не би могъл да узнае за неговите действия. Съвпадението на това апокалиптично събитие със  световната икономическа криза в 1929 година го измества встрани.

Не по-малък наивник е и писателя Херберт Уелс, който за Сталин казва: «Аз не съм виждал по-честен и откровен човек от него». И макар че го предупреждават, че Сталин е истински злокобен тип, той намира че това са фалшиви твърдения.

За много от полезните идиоти края на вярата идва едва с публичния провал, деклариран от Михаил Горбачов. Като слабо утешение за нас звучат думите на Бертран Ръсел: «Опитът на комунистите на власт неизбежно изменя комунистическите идеи, така че хората, които контролират огромния правителствен апарат, не могат да имат същото виждане за живота както през времето когато са били нелегални. Ако болшевиките останат на власт, комунизма като такъв ще загние и тяхната власт ще заприлича все повече на всяко друго азиатско правителство».

Сладките мечти на полезните идиоти за райско бъдеще наистина умират бавно, ако той е казал това още в 1920 година.        

 

Kъде са българските интелектуалци?

Писателят Георги Господинов всъщност не е прав, че българската култура се изолира от Европа. Напротив. Тя се оказва съпричастна, само че към някои от най-тревожните тенденции на Стария континент, пише Петър Чолаков.

default

В открито писмо, публикувано във в. „Либерасион“ като „Манифест на европейските патриоти”, тридесет европейски интелектуалци, сред тях мнозина нобелови лауреати, призоваха за незабавна битка с „популизма и демагогията”, залели Стария континент.

Инициатори са философът Бернар-Анри Леви и писателите Милан Кундера, Салман Рушди, Елфриде Йелинек и Орхан Памук. Заглавието на документа е красноречиво – „Европейският дом гори” („Il y a le feu à la Maison Europe”). Според манифеста, в навечерието на европейските избори през май 2019г., фалшивите пророци, яхнали популистката вълнà, са основната заплаха за Европа.

Макар да не са назовани, от контекста става ясно кои са мисионерите, сеещи омраза. Това са политици като Орбан, Салвини, Льо Пен, Вилдерс и др. Авторите на манифеста не пропускат да посочат близостта между възгледите на последните и официалната доктрина на Кремъл. Манифестът е и реплика към консервативната Парижка декларация от 2017-та: „Европа, в която можем да вярваме”.

Сражение между две визии за Европа

Без съмнение, предстоящите избори за европейски парламент ще бъдат генерално сражение между две визии за Европа. От една страна стоят идеите на Макрон, Кастанер, Ренци, Верхофстад и др., които настояват за по-дълбока интеграция между страните в ЕС, за съблюдаването на фундаменталните принципи на Съюза и ограничаването на „гратисчиите” в европейския влак.

Техният призив „Да преоткрием Европа”, който бе продължение на речта на Макрон в Сорбоната, бе публикуван на 27 септември 2018 год. във вестник „Гардиън“.

От друга, на бойното поле се строяват посланията на десните и леви популисти срещу „ислямизацията” и срещу самозабравилата се „еврокрация”,в които се оплаква обезценяването на традиционните семейни ценности и се настоява за издигането на „защитни стени пред мигрантските потоци”.

Пречупен през призмата на този титаничен политически сблъсък, в който всяка страна претендира, че е автентичният глас на патриотизма, призивът на тридесетте интелектуалци на пръв поглед изглежда като пристрастна партийна реторика, която цели да наклони категорично везните на общественото мнение в полза на едната страна.

Дали обаче това наистина е така? Редица факти демонстрират, че Европа, а в много отношения и светът се завръщат към зле забравените пороци от началото на миналия 20-ти век. Пороци, довели до възхода на тоталитарни режими и кървави глобални войни, отнели живота на милиони. За тях, впрочем, неслучайно припомня и бившата външна министърка на САЩ Мадлин Олбрайт в последната си книга „Фашизъм: Предупреждение”.

Това опасно „кафяво възраждане” е особено силно изразено в някои страни от Централна и Източна Европа. Броени дни преди 27 януари, международния ден в памет на жертвите на Холокоста, беше публикуван доклад на американски изследователи от университета в Йейл и от колежа Гринел в щата Айова.

Техните проучвания показват, че „редица европейски правителства реабилитират колаборационисти и военнопрестъпници от Втората световна война, като в същото време минимизират собствената си вина в опита за изтребление на евреите” (Holocaust Revisionist Report, стр.1).

А България?

На този фон оценката за България в доклада е по-позитивна. Въпреки това се изразява тревога от участието на „крайната десница във властта”, провеждането на Луков марш, отказа да се поеме отговорност за депортираните евреи от Тракия и Македония (стр.21).

А Pew Research Center разкрива, че живеещите в Централна и Източна Европа са по-малко толерантни към мюсюлманите, евреите, еднополовите бракове и абортите, в сравнение с останалите страни в ЕС. Нещо повече – в осем държави: Армения, Грузия, Гърция, Босна, България, Румъния, Русия и Сърбия преобладава мнението, че „тяхната култура превъзхожда тази на останалите”.

Петър ЧолаковПетър Чолаков

„Визията” на БСП, която бележи завой към идеите на Вишеградската четворка, решението на КС за „Истанбулската конвенция”, реториката на лидерите на Обединените патриоти, както и на други подобни формации ни карат да се запитаме дали списъкът с имената на „фалшивите пророци” не трябва спешно да бъде допълнен?

От една страна „Манифестът на европейските патриоти” бе слабо отразен в българските медии. Но далеч по-важен е фактът, че в него не фигурират български интелектуалци. Някои от тях мълчат оглушително, а има и такива, които нескрито приветстват патоса на популистката десница.

Някои се солидаризираха с призива на г-н Каракачанов срещу „циганизацията”, други не крият „антиевропейските” си настроения. Писателят Георги Господинов всъщност не е прав, че българската култура се изолира от Европа. Напротив. Тя се оказва съпричастна, но към някои от най-тревожните тенденции на Стария континент.