Свободни европейски камъни цопнаха в медийното ни блато

Реанимираната след дисекция на трупа на свободното слово у нас секция на “Свободна Европа” съобщи (преразказвам по смисъл есенцията): близък до Путин руски олигарх е бил лишен от българско гражданство. http://clubz.bg/78570-ruski_miliarder_ostana

Да сте чували нещо подобно, което се е случило преди доста месеци? Няма как.

БНТ, без да се позовава на “Свободна Европа”, съобщи в 20.20 ч., на 20-та минута от своята централна за денонощието информационна емисия, с едно изречение, което четецът на новините докладва “днес стана известно…”. Нито дума по същество за скандала и за източника на информацията.

Изводът е: твърденията за някакво американско влияние върху властта, която била предопределила пропагандния дискурс в най-важната си медия, са силно преувеличени. Точно както в случая с некролога на Марк Твен.

До българските медии новините за подобна катастрофа по трасето на дружбата с Москва не достигат. Руските приоритети не позволяват да бъдат съобщавани подобни истини. А и на кого да се доверят партньорските служби, на които без съмнение се дължи разкритието на българската държавна тайна за законната процедура по лишаването на един руски измамник от българско гражданство?

Да се отнеме българското гражданство на близък до Путин руски милиардер е нещо повече от това да се прогони някое руско ченге с дипломатически паспорт.

Властта в София не е посмяла да оповести този успех в рамките на евроатлантическата ни евразийска (дез)интерграция. Това е истинската новина със задна дата. 

Тя доказва докъде сме се докарали. Трябваше да се възстанови “Свободна Европа”, за да се намери медия, на която да се доверят партньорските служи, прескачайки партньорската цензура на русофилската повсеместна цензура в България. 

Едва на втория ден от своето завръщане в българската публичност “Свободна Европа” хвърли първия си камък в блатото на руско-българската течна дружба (очаквайте голямо крякане срещу този факт в блатото на медийния жабурняк). 

Право в десетката  (и не по БТВ). 

Използвам метафората с камъка, за да избегна думата “бомба”, характерна за бомбастичните заглавия на онези, на които фитилът във връзката им с властта и с Москва е толкова къс, че непрекъснато гърмят с отвличащи вниманието измислени “бомби” в своите медии в Болгария. 

В ivo.bg коментарите са свещени. Стига да има факти за коментиране и да са   поднесени от партньорски (по подразбиране) медии, на които може да се вярва. https://www.svobodnaevropa.bg/a/29709390.html

Забележка: Редакцията на ivo.bg носи отговорност за коментарите. Авторът им не е разговарял никога с когото и да било относно възстановяването на “Свободна Европа” в България. Позицията на автора е изцяло лична. 

Реклами

Размисли за порядъчните хора и òмразите

Васил Пекунов

Рамките на баба ми за понятието порядъчност бяха извънредно тесни. Излезеш ли (дори само веднъж) извън тези рамки менгемета, тя те отписваше от категорията „порядъчен човек”. Ще трябва да имало немалко порядъчни люде в малкото градче на оная несъществуваща вече България, понеже баба ми сърдечно общуваше с доста хора и бе видимо благоразположена към тях. Странно. Не само броят на порядъчните хора обаче е донякъде изумителен (за 15-хиляден градец тогава, през 50-60-те на миналия век!). При това хора, отговарящи на такива строги критерии. Чудя се и как не съм се замислял за това толкова много десетилетия. Странно е, учудващо е, но е извънредно приятно на зрели години да осъзнаеш, че ранното ти детство е минало сред порядъчни люде.

Баба ми беше начална учителка. Баба Мара.

А самата порядъчност, приклещена в тясната си килия, тя се изхитряваше да възприема в най-широк смисъл. Порядъчността включваше и всекидневното поведение на човека, и цялостния му добротворен принос към общежитието в малкото градче, и – разбира се – морала му, нравствените му добродетели.

Баба ми не поддържаше контакти с непорядъчни хора, освен ако не ѝ се налагаше. (Рядко ѝ се налагаше.) А общуваше със свои близки и далечни роднини, приятели, съседи, бивши колеги – значи, порядъчни. От оная несъществуваща вече провинциална България.

Дотук – единият полюс на бабиния ми класификатор на човешкото племе. По средата следва да е била масата нейни съграждани – нормални хора с греховността си и с добродетелите си, хора като почти всички нас, но така или иначе неприпарващи до ограничената обетована земя на порядъчните.

На другия полюс бяха òмразите. Само да можехте да я чуете,  когато дядо ми ѝ разказваше какви ги е свършил някой побойник, мошеник или закоравял мързелив пияница, как отсичаше: „Òмраз!” С много ударено „ò”.

Нямам идея тази дума от местния диалект ли е (Северозападна България), или си беше новаторство на баба Мара. Второто ми се вижда по-правдоподобно. Не знам и друго: дали баба ми е мразила òмразите, та затова са òмрази. Или ни ги е мразила, а просто ги е презирала, но  защото те все пак са били обект на чуждата омраза, ги наричаше òмрази.

Що е òмраз в понятийната система на провинциалната начална учителка от първата половина на 20-и век, която имах щастието и привилегията да ми е баба в средата и почти до края на века?

Òмразът притежава следните характерни пороци. Всички други (стотици, хиляди?) недостатъци, кривици, често срещани прегрешения и дори престъпни грехове са само екстри и допълват основната картина, а тя е:

1. Грубиянство, побойничество, „юмручно право”, насилие – независимо дали става дума за побой над съпругата или за решаване на спорове със сила вместо с разум.

2. Егоизъм, себичност, да мислиш преди всичко (или единствено) за себе си, а не на първо място за ближните си, а за себе си най-накрая.

3. Лъжене. Тук влиза – освен да си лъжец – и да не си държиш на думата, да шикалкавиш, да се виеш като глист, за да се измъкнеш от отговорност. И т.н.

4. Мамене. Вече се приближаваме към ада – да мамиш близките си, да мамиш бедни хора, да мамиш съгражданите си… Да крадеш от ближните си, да ги използваш за користни цели, да рушиш общежитието с измамите си…

5. Лентяйство. Ето го адът. И няма никакво значение умен или глупав, кадърен или некадърен е мързеливецът. Не работиш ли, щом можеш да работиш, ти вече почти не принадлежиш към човешкия род, а към някакъв друг биологически вид – непотребен, празен, отблъскващо позорен и омерзителен.

Колцина да са били òмразите в градеца на баба ми? Малцина бяха, но пък какви! Някои ги помня и до днес – и лично, и според проповедите на баба Мара какъв не бива да е човекът.

Огледайте се около себе си. Откривате ли много òмрази? Не, нали? Не са чак толкова много, че човек да се стъписа и уплаши. Така е при мен. Полюсът на òмразите, слава на Бога, е сравнително слабо населен. И – дай, Боже! – дано още повече се обезлюди.

Хич не ми се иска да политизирам този текст, но оттук до края се налага.

Хайде сега да тръгнем по жълтите павета от паметника на Света София и да стигнем почти до Университета. Може да се озъртате и вляво, и вдясно. Как намирате концентрацията на òмрази в съответните институции? Нали? Бива си я концентрацията. Плътняк!

Да си призная, нямам рецепта какво да правим и как да се отървем от òмразите и около нас (от „обикновените” òмрази), и най-вече от ония, дето са уж високо над нас и уж са ни управници. Разбира се, няма как да се отървем напълно, но поне да се опитаме да поизчистим авгиевите си (ни) обори. Не, нямам рецепта. Сега простичко ще споделя простичките си размишления.

Най-напред, мисля си, трябва да се научим да различаваме òмразите. Не е чак толкова трудно. Критериите на баба ми, струва ми се, доста помагат за различаването. Всеки естествено ще си добави и собствената си мяра.

Различим ли ги, ще е лесно да избягваме – доколкото е възможно – общуването с òмрази. Целта е максимално да ги изолираме от личния си живот, от всекидневието ни.

После идва сложното. Крайно време е 30 години след падането на Берлинската стена да се научим да подбираме управниците си – от общинския съветник и кмета до министър-председателя и президента. Да можем да разпознаваме òмразите и никога да не ги допускаме да кандидатстват за изборни длъжности, камо ли да гласуваме за тях. Нека за момент се върнем на жълтите павета и да се запитаме:

1. Избраните от нас използват ли най-груба сила, за да наложат волята си над народа си? Включително убийства от време на време, включително перфиден, прикрит геноцид понякога?

2. За себе си ли мислят, или за народа си?

3. Лъжат ли, носят ли отговорност за думите и делата си?

4. Мамят ли, крадат ли, рушат ли народно общежитие?

5. Работят ли здраво за народното добруване? Или са лентяи и търчи-лъжи некадърници?

Е, не е чак толкова сложно да си отговорим, нали?

Сложното е другаде. Към властта най-често или поне много често се стремят именно òмразите. Обяснимо е. Къде другаде можеш да използваш безнаказано жестокост и сила; да чешеш скапаното его колко си важен и велик; да лъжеш, без да носиш отговорност; да мамиш и присвояваш безнаказано; да не вършиш нищо срещу купища пари? Следователно – трябва, жизнено важно за оцеляването ни е да спрем пътя на òмразите към властта. Защото когато главата е препълнена с òмрази, тялото умира. Вярно, и главата също, но това едва ли успокоява клетките на тялото.

Вижте как е в другите държави, където хората в максимална степен са отграничили òмразите си от публичната власт. Там се живее съвсем поносимо. Дания, Холандия, Норвегия… Долу, сред масата, вероятно има доста òмрази, няма как да е другояче, но от тях не зависи съдбата на страната. За разлика от нас в Дания, Холандия, Норвегия за управници избират качествени хора, сиреч съдбините на държавата и местната власт управляват нормални хора като нас, а между тях и голям брой порядъчни. И тези народи просперират.

Още нещо за разпознаването на òмразите. Те много умело мимикрират, царе са да се правят на света вода ненапита. Дори и тези, които мандат след мандат напиват и тровят водата ни с мръсните си муцуни. Понеже мислят само за себе си и са майстори да лъжат и мамят, те все някак успяват да излъжат пак и пак доверието на стотици хиляди и милиони хора у нас. Ето защо òмразите трябва да бъдат постоянно изобличавани. Нямам отговор защо ние българите притежаваме един огромен недостатък: когато търсим причините за някоя малка беля или за голямо престъпление, ние не ровим докрай, а се задоволяваме повече със следствието, нежели с причината. Ние не се борим срещу омразната архитектура на общонародната сграда, не преследваме омразните архитекти и проектанти, а протестираме срещу кривото стълбище, ниските тавани, идиотското разположение на помещенията, лошата хигиена, ужасяващата неразбория при стопанисването на сградата. А каква да е сградата ни с òмразите горе на върха, с „архитектите” и „проектантите”, избрани от нас?

Текстът набъбва, ще привършвам. Струва ми се, ясно е какво изповядвам пред читателя.

Ще приключа с няколко думи за наивитета ни и странната ни вяра във фалшивите „чудеса”. Българите сме наивни хора. Уж сме земни, уж сме много прагматични, ама сме и много наивни. Изумително е как десетилетие след десетилетие успяваме да вярваме, че нещо може да се промени към по-добро с вълшебна пръчка, включително и òмразите по върховете на властта да се преобразят в нещо противоположно на самите себе си, да се „реинкарнират” в нещо трудолюбиво и порядъчно, след което да заработят на ползу роду.

Добре, нека си го представим в наивитета си.

Бензинът е по 50 стотинки литъра, майките получават по 5-10 хиляди лева месечно за дете с увреждания (Бойко Борисов може да им дава от джоба си на всички поне 5 години – вземете калкулатора и вижте, може, може, и още как!), заплатите високи, данъците – ниски, пътищата без дупки, а в парковете – гъмжило от деца.

И кой ще е сътворил този рай? Òмразите, държейки òмразните си вълшебни пръчки? Преобразените òмрази? С благотворната помощ на „обикновени” хора с анцузи или с калпаци и в народни носии? Не, и така не става. Нищо не става с наивна „вяра”.

Става с трезв ум, здрав разум, с добра воля и себеотрицание, което значи отрицание на себе си, на егото си, на лакомата ни алчна същност. Става с добротворна работа.

И с много, много порядъчност.

Как тихомълком убиха „Булгартабак“

Всичко се случи толкова тихо, че навярно мнозина даже не са разбрали: умря още един от някогашните символи на българската индустрия. Убиха го по стандартната за т.нар. преход схема. И с любезното съдействие на държавата.

Кадър от протест пред сградата на БулгартабакКадър от протест пред сградата на „Булгартабак“; архивна снимка

Коментар от Ясен Бояджиев:

Декември 2017 година. Двайсетина автобуса стоварват в центъра на София протестен десант. Униформите са навлечени предварително – бели фланелки с надпис „Булгартабак“. „Въоръжението“ чака на паркинга – еднотипни вувузели и плакати с надписи като: „Булгартабак е отговорен производител“ и „Не унищожавайте българското производство“.

Само за прикритие

Под строй в два лъча шествието посещава офисите на една медия и на една извънпарламентарна партия, които са сред малцината, позволяващи си да задават въпроси по една тема табу за властта, за останалите партии и за повечето медии: твърдението на турските спецслужби, че „продуктите, идващи от българската компания „Булгартабак“, са се превърнали в източник на контрабанда в Турция“. Затова протестиращите били дошли да „защитят работните си места“ от опитите на „медийни и икономически кръгове“ да унищожат компанията.

Всъщност протестът, удостоен с обилно медийно отразяване, не е нищо повече от прикритие за истинските унищожители. Защото по това време работещите в компанията вече са по-малко от докараните по заповед протестиращи. А само няколко дни по-късно в последната останала фабрика започват поредните масови съкращения. Работниците в Благоевград получават „покана за напускане по инициатива на работодателя“ и повечето от тях я приемат – доброволно и безропотно.

Малко повече от година по-късно, към средата на януари 2019, малцината останали във фабриката са уведомени, че тя ще бъде закрита и че ако искат да получат обезщетение, трябва в двудневен срок да я напуснат доброволно. Поканата, естествено, е приета – този път без протести и при минимално медийно внимание. Така че вероятно мнозина даже не са разбрали, че „Булгартабак“, някогашният символ на българската индустрия, е окончателно мъртъв. Което пък го превръща в поредния поучителен символ на т.нар. преход.

На когото трябва

Най-напред е символ на целенасочено забавената и насочена в „глуха линия“ приватизация. Години наред стратегическите инвеститори в бранша чакаха на опашка, за да платят за „Булгартабак“ големи пари, но бяха систематично прогонени. През 2004 година почти се стигна до сделка с една от най-големите цигарени компании в света. В последния момент обаче тя бе провалена с гласуване в парламента. По свитедетелство на тогавашен вицепремиер – заради ДПС и заради мистичен руски факс, изпратен „от телефон в складове в покрайнините на Москва“.

„Булгартабак“ е и пример за масово приложената в България входно-изходна схема за „приватизация на печалбите и национализация на загубите“. Благодарение на нея пропуснатите за приватизация години бяха „оползотворени“ за източване и обезценяване на компанията. За да може, като му дойде времето, да бъде дадена на когото трябва.

Така през 2011 бе обявена нова процедура, в която за всеки случай бяха включени такива безумно непазарни условия, каквито никой нормален инвеститор не би приел. И „Булгартабак“, по това време все още лидер на пазара, отиде в създадено от руска банка австрийско дружество срещу в пъти по-ниска сума от договорената през 2004 цена. Дори и кешовите наличности в компанията бяха по-големи. Тогавашният (и днешен) премиер определи това като „възможно най-добрата сделка“.

Още тогава мнозина твърдяха, че новият собственик е само подставено лице. Но по-късно той така или иначе „отплава“ в мътни офшорни води, където реалната собственост остава невидима. От тях по едно време като официален миноритарен акционер изплува депутатът от ДПС Делян Пеевски, но бързо размисли и се гмурна обратно.

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

С любезното съдействие на държавата

После „Булгартабак“ се превърна и в символ на специфично българската разновидност на политико-олигархичен капитализъм, който не желае или не може да произвежда, но затова пък може да обезкостява, изяжда, оглозгва и нарязва на скрап.

„На всяка цена ще гарантираме бъдещето на фабриките в София и Благоевград“, каза през 2011 година тогавашният шеф на Агенцията по приватизация, който, вероятно заради заслугите си около тази и други подобни сделки, днес е министър на икономиката. Обещаното бъдеще се оказа много кратко. Софийската фабрика бе закрита през 2016. Година по-късно (докато все още бяха най-търсените в страната) бяха продадени марките на „Булгартабак“. Накрая дойде ред и на фабриката в Благоевград.

Както в много други подобни случаи, убийството на „Булгартабак“ бе извършено с любезното съдействие на държавата. Народното събрание ѝ правеше акцизни и други законодателни подаръци. Държавна банка ѝ отпускаше кредити (след съсипването на първоначалния ѝ донор КТБ).

Министерство и агенция си затваряха очите за загробването и закриването на производства. А „независими“ комисии не виждаха хватките с офшорната собственост, нито пък постоянните подигравки с правата на дребните акционери, които научиха последни за закриването на фабриката в Благоевград. При това от медиите, а не по задължителния за публичните компании законов ред.

Прокуратурата проявяваше системна липса на интерес към тези процеси. Въпреки че иначе старателно се рови в приватизацията на предприятия, които си работят благополучно и имат съвсем ясни собственици. Парламентарните партии също хич не се вълнуват от темата. Даже БСП, която иначе всекидневно ни проглушава ушите със своята социална загриженост, този път си мълчи. Явно интересът и на прокуратурата, и на партиите зависи единствено от това кой е собственикът.

Честито на печелившите

А собственикът, който и да е той, не е за оплакване. Платеното при приватизацията отдавна се е върнало – дори само от продажбата на марките. Недвижимите имоти и изтеглените през годините дивиденти идват отгоре. На мястото на съборената цигарена фабрика в центъра на София сега се подготвя строителството на осем нови високи сгради. Няма никаква опасност да се наложи да бъдат платени и предвидените в приватизационния договор неустойки.

Миналата година някогашното австрийско дружество продаде всичките си акции на две офшорки. Така че да се иска нещо от него е като да се чака от умрял писмо.

Историята на „Булгартабак“ е много поучителна, включително за онези, които през декември 2017 озвучиха София с вувузелите си. Само че тази поука се повтаря толкова много пъти без никакъв ефект, че вече няма никакво значение.

За „партенките“ и хората

Разплакан и разочарован Левски

Разплакан портрет на Левски, призоваващ Народа към действие – типична илюстрация за подобен род фалшиви новини.

Скандал! Шок! Ужас! Бомба! Дива паника!!! Махат Вазов, Левски и Ботев от учебниците по литература и история и ги заменят с Орхан Памук и Кемал Ататюрк. Междувременно еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан прави изказване, че до 40 години и България, и българите в нея ще изчезнат, а САЩ виждат бъдещето на страната в ромското население. За капак на всичко 5 млн. българи живеят под прага на бедността.

Това са три примера за актуалните в момента фалшиви новини, които обикалят из различни малки (и не толкова малки) групи и страници във Facebook, сеейки след себе си смут и разгневени коментари. Време е да се ядосаме, време е да се разбунтуваме, време е гневно да тропнем по масата…

За сметка на това почти не се срещат мнения, които да оспорят истинността на тези твърдения, въпреки че елементарна проверка може да опровергае всичко написано.

Подобни информации най-често преминават под радара и са трудни за забелязване. Те могат да се видят в различни групи във Facebook, посветени на малки и големи градове в България, на протестни движения, или дори в страници, които уж не претендират да имат в себе си нещо политическо. И трудно можете да ги видите, просто скролвайки през нюзфийда си. Леля ви и баба ви (ако имат профил в социалните мрежи) обаче имат голям шанс да са забелязали поне някои от тези партенки.

Проблемът с фалшивите новини у нас е абсолютно еквивалентен на този с хвърлянето на пари през балкони на чакащи отдолу ало-измамници. И при двете разни наивни хора стават жертва на хитроумни мошеници, които се възползват от чуждото невежество. Нещо повече – колкото и информационни кампании да направиш по темата с примери, признаци за измамата и начини за предпазване, резултатите са относително никакви и хора продължават да се връзват.

Защото дори само с обикновена логика и малко познания за това как работи политиката в днешно време, човек може да улови, че някои неща просто не се вързват с публикуваните твърдения. Най-малкото що за дипломат, издигнал се до един от най-висшите постове в ЕС, би си позволил подобно нелепо изказване за фактическото изчезване на държава-членка на ЕС и завземане на част от териториите й от съседна Турция.

Или кой ще е този кариерен самоубиец, който ще предложи двама от най-видните ни автори да отпаднат от програмата по литература за сметка на един турски писател, който макар и бележит, определено не е дори и обмислян за изучаване от ученици.

Проблемът е, че сред много хора у нас, основно в онази част от населението, която е над 45-50 години, липсва именно този филтър, който подтиква за проверка на подобни скандално звучащи новини.

Да, знае се, че интернет е пълен с фалшиви новини, че „медиите повсеместно лъжат“ и т.н., но когато дойде моментът за фактическо подлагане на съмнение на дадена информация (освен ако тя рязко не противоречи с конкретните възгледи на самия човек) всичката критичност изчезва и информацията се приема като чиста монета.

И това до голяма степен се дължи на едно повсеместно неразбиране за това как функционира самата държава с всичките й институции, как функционира ЕС като институция и въобще как работи самото общество. А липсата на знания е най-добрата почва за всяка манипулация.

Затова и работата на тези, които съчиняват фалшивите новини, става толкова лесна. Рецептата за постигане на гневни реакции и засилване на черногледството е проста – засягане на националната гордост, посипване с реални проблеми и съмнения, които обикновените хора виждат, и накрая посочване на врагове и предатели. Оттам нататък вече гневните реакции идват сами, с едната разлика, че вече са насочени в определена посока.

Да говорим откъде идва това видимо целенасочено разбунване на духовете (цели сайтове са посветени само на такива новини с фалшиво или полуфалшиво съдържание и висок емоционален градус) и какво се цели, е до голяма степен безпредметно.

Това е така, защото, от една страна, няма как да бъдат изкарани 100-процентови доказателства за това откъде идват и кой плаща. От друга обаче, всички косвени доказателства и логично мислене сочат само в една посока и по темата вече са правени достатъчно изследвания за това как дневният ред на Кремъл се намесва в медийната среда в България.

Реалният проблем е друг. Подобни партенки все още успяват да хващат вярващи у нас. И това може да се експлоатира от който и да е играч – както на световно, така и на чисто национално ниво. Да не говорим, че вече се прави отдавна.

Докато не решим проблемите със сериозната социална неграмотност в обществото, с това, че един голям процент от българите не знае какви са задълженията на Народното събрание, какво правят точно президентът и Министерският съвет, каква е ролята на ЕС във вътрешните работи на България и т.н., подобни фалшиви новини ще продължават да попадат на плодородна почва.

Нещо повече – докато това не се случи, у нас няма как и да протече нормален и смислен дебат за реалните проблеми на държавата. А такива не е като да няма. Ако не знаеш как функционира самата машина, как въобще ще откриеш какво е счупено в нея? Или още повече – как да го поправиш?

Истината е, че най-лесно от всичко е да седим, да черногледстваме, да намираме кого да обвиняваме за проблемите, да се гневим и да пишем статуси за една евентуална бъдеща революция. Промяната обаче тръгва от малкото критично мислене, което може да се вложи.

И като видиш нещо скандално звучащо – да провериш. Най-малкото накрая може да си спестиш едни нерви, хвърлени в ядосване по абсолютно фалшива информация.

Дишайте спокойно, овладяване няма. Само дива котка


Неизвестен козар със стадото си някъде из България. Еймос Чапъл
Неизвестен козар със стадото си някъде из България. Еймос Чапъл

Здравейте, аз съм вашият личен новинар. Нещо като джи пи, но няма да преглеждам вас, а всичко най-важно по света и у нас, за да ви го разказвам всяка сутрин в три минути.

Паспорти и подслушвания

Ще се предупреждаваме. Агенция Ройтерс твърди, че разполага с доклад, който Европейската комисия ще обяви в сряда. Според документа, България, Кипър и Малта ще бъдат предупредени, че схемите за продажба на гражданство на богати чужденци повишават риска от пране на пари, корупция и избягване на данъци.

Какво означава това ли? Очаквайте конкретен пример в Свободна Европа.

А най-важната новина от България е, че Свободна Европа отново е тук. Започнахме в понеделник сутринта и едно денонощие по-късно имаме 65 хиляди преглеждания на сайта, а страницата ни във Фейсбук вече има почти 18 хиляди последователи.

Благодарим на колегите от Медиапул, Капитал, Фактор и Клуб Z, които отбелязаха началото на нашата работа и ни пожелаха успех.

Не останахме незабелязани и от медиите на г-н Пеевски. Монитор обяви, че „овладяването на ефира на „Свободна Европа“ в проруски план у нас вече е факт“, а несвързаният официално със споменатия депутат сайт Блиц се включи с напълно идентична публикация.

Тук има две фалшини новини – първо, Свободна Европа се завърна в България като онлайн платформа и няма ефир, второ, в редакцията не сме забелязали каквото и да е овладяване.

Поводът за тези „честитки“ ни бе посочен – разследването на Борис Митов как прокуратурата е използвала „мъртвия“ Чл. 107 от Наказателния кодекс и е разследвала бизнесмена и издател на в. Сега Сашо Дончев за това, че вреди на социалистическото стопанство. Утре продължаваме тази тема и очаквайте още подробности по историята, която напомня 1948.

Още днес очаквайте пример за различния аршин, който държавата използва спрямо родители при нещастни случаи с техните деца. Поводът е решението на прокуратурата да прекрати разследването срещу бившия транспортен министър Ивайло Московски заради смъртта на тригодишния му син след инцидент с управляваната от Московски шейна миналата зима.

Новичок, Курилските острови и една дива котка

Помните ли Мишкин и Чепига? Двамата руснаци, които твърдяха, че обикалят Солсбъри като двойка туристи, а в това време някой отровил бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Външните министри на ЕС им наложиха санкции – нямат право да влизат на територитята на страните от съюза, а ако имат активи в някоя от страните, лошо…

Япония и Русия все още не са приключили Втората световна война заради отнетите от Москва Курилски острови. И когато двете правителства са близо до компромис и решение за връщане на два от четирите острова, в Москва започват протести срещу това.

В Пловдив няма протести. Вероятно една от причините е, че по улиците не е безопасно. Вчера там е бил забелязан каракал. Това е дива котка, хищник. Случката е любопитна, но съвсем не е безобидна.

Лампи

Междувременно президентът Румен Радев навърши две години на поста, а Доналд Тръмп – и той две. На първия му остават три години до края на мандата, на втория – само две. А след няколко месеца ще станат 10 години (с кратки прекъсвания) откакто премиерът се казва Бойко Борисов.

И ако още се чудите какво имаше предвид той, когато предупреди своите съпартийци, че ако не им светне червената лампичка, той щял да им прати синя лампа… Полина Паунова предлага своята версия.

И няколко полезни линка:

15 хиляди декара канабис. Да, правилно прочетохте. Дневник съобщи, че канадска компания прави подобна инвестиция в България.

Емил Л. Георгиев от Площад Славейков е написал писмо до прочулата се учителка, която учи децата, че стъпването на американците на Луната всъщност е измислица…

А пък Българската православна църква, разузнавателните служби и политическите партии не изпълнявали закона. Къде е новината ли? Комисията по досиетата се опитва да изпълнява закона, но посочените институции не й позволяват, пише в. Сега.

Тук е поводът да кажем, че в редакцията на Свободна Европа само ние двамата с Татяна Ваксберг подлежим на проверка по закона за досиетата, останалите са твърде млади. И двамата сме проверявани, пробата е отрицателна. Хубав ден.

Искрено ваш,

Иван Бедров

Евроизбори 2019: ще тропнем хорце, ако има кой да го води

Европейските избори през 2019 г.: ще тропнем хорце, но ако има кой да го води! Това е моментът –  играещите рипат на едно място, защото се чудят накъде да върви хорото. Чакат някой да избере посока и да го поведе, в противен случай ще си седнат по местата. Този някой си ти, гражданинът на Европейския съюз.

Който не играе, не поръчва музиката

Великобритания сякаш се измори и си поседна, но още се чуди дали да гледа отстрани това хоро или да го играе. Написах “поседна“, защото до 29 март датата, която ще определи бъдещето ѝ, още има време. Преди броени дни, британският парламент отхвърли предложението на Тереза Мей, но това съвсем не е гаранция, че „Брекзит“ ще се случи. Лондон може да поиска удължаване на преходния период и/или да извести Европейския съвет, че вече не желае да напуска ЕС.

Настроенията се менят с бързината на светлината, но това не променя факта, че Великобритания губи и в национален план като за това не е виновен Европейският съюз, а желанието за излизане от него.

Важният урок от „Брекзит“ е, че ЕС не е даденост и че вместо да се излиза от него, може да му се задава посока. Ако Брекзит се състои, и правителствата, и гражданите губят тази възможност  – да казват какво всъщност искат от ЕС.

Като си се хванал на хорото, ще го играеш

Важното е, че България остава в играта и си запазва правото нейните граждани да задават темпото на това хоро. Казано по нашенски – имаме право да даваме акъл. Е, не целият акъл на Земята, както ни се ще, ама поне наравно с другите.

Много често обсъждаме политически теми с приятели и роднини, а накрая разпаленият спор завършва с: “Абе, то все тая, всички са един дол дренки. Нас никой не ни слуша.“ Има един начин, да не е все тая…

От дървен философ до активен гражданин

Мненията, които ще произлязат от спора ще се пренесат на европейско равнище само ако отидем да гласуваме. Това е единственото действие, което ще доведе до реални последствия. За жалост, тенденциите показват, че избирателната активност за европейските избори намалява в целия ЕС като цяло.

На последните два избора за ЕП, данните от  Евробарометър сочат, че активността в България е намаляла от 38,99% на евровота през 2009 г. до 35,84%  през 2014 г.  Не сме най-зле, ама можем и по-добре. Сега, естествено, ентусиазмът от влизането в Европейския съюз е спаднал, но искам да ви напомня, че само преди няколко дни една наша съседна държава реши, че заради ЕС е готова да промени дори и името си.

Но това, че вече сме в “играта“ не трябва да води до спокойна апатичност, защото ще ви върна към “поседналата“ Великобритания, която се чуди дали да зареже имиджа си и да свика втори референдум.

Бъди критичен, но и загрижен за ЕС

Когато сме недоволни от управляващата коалиция и/или от опозицията, изразяваме недоволството си за конкретен период от време и от конкретни властимащи, но НИКОГА не поставяме под съмнение съществуването на нашата България. Защо обаче не прилагаме същия принцип и към ЕС?

Голяма грешка е нехаресването на едно лице или на определено действие да влияят дългосрочно и пагубно върху целия Европейски съюз. Ако и в национален мащаб, действахме както за ЕС, отдавна да сме си затрили държавата.

Когато сме доволни, имаме склонността да приписваме успехите отново само на личностите, които са ги инициирали и осъществили. Считаме, че сме си свършили работата като сме ги избрали един път. Само че ако искаме да продължат, пак им трябва подрепа.

Доволен или не – гласувай, но загрижено.

––

* Този материал е създаден по проект „Генерация Z“.

В България: конспирация „Оглупяване“

По БНТ – телевизия, издържана от държавния бюджет, телевизия с образователна функция, тръгна предаване за… конспирации и мистика. А всъщност има само една истински опасна конспирация – кодовото ѝ име е „Оглупяване“.

default

Коментар от Любослава Русева:

На 1 април 2010 година двама радиоводещи от Флорида пускат в ефир един доста стар майтап: предупреждават слушателите си, че от чешмите им тече диводороден моноксид – „химикал без цвят и мирис, който причинява смъртта на хиляди всяка година“. Шегаджиите обясняват, че симптомите могат да са силно потене, често уриниране и т.н.

„Все още не е късно да се наложи забрана! Да спасим света, да спасим децата си, да спасим всички нас!“ – призовават те и предизвикват истинска паника. Малцина се досещат, че всъщност става дума за H2O – тоест, за най-обикновена вода.

В случая двамата журналисти все пак имат алиби – шегата им е първоаприлска. Тоест, колкото и да е лековерен, всеки слушател може да погледне календара и да се усети, че го пързалят. По-важното обаче е, че заплатите на водещите в една частна радиостанция не зависят от данъците на същите тези слушатели. Това, естествено, не означава, че водещите са освободени от всякаква отговорност, но определено им дава повече възможности да съобщават щуротии.

Знаех си!

И наистина: ако желаете да ви забавляват с глупотевини от рода на предстоящия Апокалипсис или хуманоидните рептили – няма никакъв проблем! Пуснете си маг Илиян с неговата катерица Беатрис по телевизия Х, а ако предпочитате нещо по-сериозно – насочете се към проф. Стамен Стаменов от телевизия У. Ваше право е не само да се забавлявате с приказките за световната еврейска конспирация, ами дори да им повярвате. В такъв случай оглупяването е ваш собствен избор, защото никой не ви го натрапва, нали?

На пръв поглед същото може да се каже и за подобно предаване по обществената телевизия: пак вие решавате дали да го гледате. Но разликата все пак е огромна, защото си плащате, за да ви заблуждават. И понеже очаквате от обществената медия да информира, а не да пълни главите на данъкоплатците с небивалици, има опасност да си втълпите, че диводородният моноксид действително е оръжие за масово поразяване. Когато пък това се прави в предаване с претенциозното заглавие „Новото познание“, а водещият най-сериозно тръби, че имате божествен код, като нищо ще възкликнете: „Знаех си, мамка му, че някакви свръхсили пречат на личния ми просперитет!“.

Тъй като специфичният ни националконсерватизъм вирее върху чувството за малоценност, той често е склонен да свързва несполуките си с широк кръг от тайнствени виновници. По една проста причина: много по-удобно е да оправдава текущите си несгоди с Големия заговор срещу малките хора, вместо да се мобилизира, за да ги преодолее. Тъй като за последното се изискват усилия и просветеност, за предпочитане са лесните обяснения с глобалното задкулисие на извънземни негодници.

Отъпелите тълпи са като пластелин в ръцете на властта

Има обаче и друго: с добавената стойност под формата на легитимация от обществените медии, конспиративните теории се превръщат в идеално средство за социално инженерство. Отъпелите тълпи са като пластелин в ръцете на властта, която може да ги моделира както си поиска. Лъготейки ги например, че житейската им безпътица се дължи не на корупция, демагогия и прочие управленски мерзости, а на радиоактивни лъчения от съзвездието Орион или загадъчната звезда Сириус…

И да не си помислите, че на водещия ще му е неудобно да обслужи тази планирана операция. Напротив, бариерата между власт и медии отдавна е срутена, а резултатът се вмества в една-единствена дума: цинизъм. Именно срутването на тази бариера нанесе най-тежките поражения на българската публичност.

В нея успя да нахлуе всеки, готов да осребри своето съучастие в представянето на измислената медийна реалност за самата реалност. Така бе създадена една несвободна и зависима публика, почти напълно лишена от предлагане на обективност, смисъл и култура. Заливана ежедневно с незначителни интриги или заговори, които рядко имат отношение към собствения ѝ дневен ред, тя напълно загуби представа какво е журналистика (ако въобще е знаела).

Любослава РусеваЛюбослава Русева

Загубиха я обаче и самите журналисти, изключенията се броят на пръсти. Без дори да знае, мнозинството на практика постигна мечтата на някогашния медиен магнат Уилям Хърст „вниманието на хората да бъде отклонявано с клюки, изопачени до крайност слухове и катастрофични прогнози“. Тъкмо в неговия „Сънди джърнъл“ се подвизавало смешното човече Йелоу кид, откъдето дошло и названието „жълта преса“. Но сигурно даже самият Хърст не е предполагал, че пожълтяването ще тръгне на такъв победоносен ход в обществените медии, които не просто няма да се борят с невежеството, а дори ще го приласкават.

Същинската конспирация

Но ето, че към днешна дата невежеството дори е специално обгрижено – с предаването „Новото познание“ по БНТ-2 на публиката е поднесена чаша студен диводороден моноксид. И това е далеч по-страшно от нападение на гущероподобни разбойници от друга галактика или на илюминати с ококорен триъгълник на челата.

Тяхното нападение поне има някакъв шанс да сложи край на глупостта – добре организирана, но и доброволна. Защото ако ще говорим за конспирация, точно тази е същинската. При това финансирана от самите нас. И насочена срещу всички нас.