Пълната промяна на Полша – история, достойна за разказване

Страна, за която кризите са само далечен спомен

варшава

Снимка: © Getty Images

През 1987-а първото нещо, което прави впечатление в Полша, е миризмата – остра смес от въглищен дим, груб тютюн, разварено зеле и пот (почти по Оруел), а всичко това е покрито с облаци от дизелови изпарения.

Една разходка по някоя улица или алея е достатъчна, за да ви стане ясно, че това не е миризмата на щастие.

Тя е по-скоро миризма – симптом на държава, която се разпада.

Първата дума, която научават на полски чуждестранните студенти в Ягелонския университет в Краков (повечето – от Бразилия и Аржентина), е „няма“. Чуват я по магазините, когато се опитват да си купят месо или вино. Чуват я като пробват да се сдобият с „луксозни“ стоки като сапун и бръснарски ножчета. Чуват я избоботена от сервитьорите за почти всичко, посочено в менютата – от бира до „екзотични“ ястия като телешки котлети или свински пържоли.

В понеделник съвсем няма смисъл от опити за поръчка на последните – месо не се продава в първия ден от седмицата. В някакъв момент хората свикват да захвърлят менютата настрана и да молят да им бъде донесено каквото има.

Тази страна умря преди много време, за да бъде изместена от една от най-успешните в икономическо отношение нации в света. Ако погледнем към числата, няма много въпроси къде се крие успехът на Полша след 1989-а – тя става първата държава в света, която изоставя комунизма, за да премине към пазарна икономика, и оттам започва най-добрият период в цялата й история.

Въпреки това настоящата управляваща партия – „Закон и справедливост“ – не е особено въодушевена от идеята да разказва за тези събития. Тя е по-заета с популяризиране на истории за храбростта на поляците по време на войната, отколкото с възхвала на нещото, което прави Полша наистина специална.

Дългогодишният икономически растеж, дължащ се на местни предприемачи и чуждестранни инвеститори, изпълва страната с трудолюбиви хора, които желаят да забогатеят.

Мащабът на случилото се в Полша през последните 29 години е труден за разбиране, освен ако не следите събитията от самото начало.

През 1987-а средновековният площад на Краков – сега изпълнен с чуждестранни туристи и заобиколен от кафенета и ресторанти – е почти пуст. Един от най-големите европейски площади е тънел в мрак, а ресторантите и магазините, почти постоянно затворени, са имали скучни табели като „Хляб“, „Млечни продукти“ и „Обувки“.

Смогът, който се носи из града тогава, причинява такава корозия, че се налага да бъдат изваяни нови 12 статуи на апостолите за църквата „Свети Свети Петър и Павел“. Старите ерозират до пясъчни купчинки от отровния въздух. Можем само да си представяме какво е причинявал той на жителите на Краков.

Търговията на дребно по онова време може да се определи само в една дума – опашки. Безлично облечени хора се редят пред хранителните, мебелните и универсалните магазини, често само заради слухове, че се продава нещо ценно.

Чакането продължава с дни, а специални наблюдатели следят за реда на опашката чрез списъци. Ветерани от войната, бременни и жени с малки бебета са допускани по-напред в реда си. Така процъфтява незаконна отдаване на бебета „под наем“, за да се избегне чакането.

Дори само покупката на хубаво парче месо може да отнеме часове.

Чакащите наблюдават как пред очите им първо се изчерпва телешкото, после и свинското, накрая дори най-мазните парчета месо изчезват. Не е рядкост последните от опашката да се примиряват просто с кило кренвирши. През 1987-а обаче нищо не подсказва, че комунизмът ще си отиде само след две години.

На 24 август 1989-а Джон Дейвис – младши, американският посланик във Варшава, изпраща до Вашингтон информацията, че Полша е сформирала първото си правителство след Втората световна война, което не е ръководено от комунист. Тадеуш Мазовецки, лидер на партия „Солидарност“, става премиер и е натоварен със задачата да сформира демократично правителство.

Дейвис от своя страна трябва да спомогне както може за икономическия просперитет и заетостта в Полша – цели, които държавата реализира съвсем успешно в следващите три десетилетия. След излизането от икономическата криза през 1992-а Полша не е преживявала повече рецесии – своеобразен рекорд сред европейските държави.

От 1989-а насам икономиката на Полша се е разраснала тройно.

Докато през 2008-а Европа и по-голямата част от света изпада в тежка икономическа криза, Полша продължава с растежа. След присъединяването си към Европейския съюз през 2004-а страната започва да се възползва и от еврофондовете. В известна степен това е компенсация за парите, които тя не получава за възстановяване след войната заради началото на Студената война.

Полша усвоява толкова успешно парите на Брюксел, че през 2020-а е заплашена от перспективата за рязко намаляване на средствата от европейския бюджет. Евросъюзът не е склонен да харчи много за доста богати (и доста проблемни в политическо отношение) държави.

Преминаването към пазарна икономика има и своите последици – то опустошава огромни сектори на икономиката. Хиляди хора, които работят за държавни ферми, губят поминъка си. Работниците от тежката индустрия също остават на улицата.

Корабостроителницата в Гданск, където се заражда „Солидарност“, още не може да бъде напълно възстановена. Много градове, особено в източната част на страната, която в момента е основният поддръжник на правителството, не привличат никакви инвестиции и постепенно се обезлюдяват.

Но в момента безработицата е по-ниска, отколкото е била през 1989-а – 5,7 на сто. Компаниите се оплакват от липса на работници, а Полша приютява повече от един милион украински работници.

Хиперинфлацията от 1990-а е само далечен спомен.

Полските работници стават несравнимо по-продуктивни. През 1993-а средностатистическият работник генерира около 10 евро брутен вътрешен продукт на час или около една четвърт от продукцията на германския колега. Две десетилетия по-късно полякът произвежда около 30 евро БВП на час.

В крайна сметка посланик Дейвис би бил доволен – с или без негова помощ Полша постига това, което той е имал като задача.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s