„Полезните идиоти“

 

ленин309-534x385Николай Флоров

Отвреме навреме в българската преса при живковизма се появяваше хвалебствена статия за английския философ-хуманист и привърженик на международното движение за мир Бертран Ръсел. И толкоз – нищо за книгите му. Достатъчно е обаче българския интелектуалец да погледне само заглавията на неговите книги, за да разбере гладната информационна диета, на която е бил подложен за 50 години.

Бертран Ръсел е социалист по душа. Още в 1920 година заедно с група британски симпатизанти на руската революция той отива в Русия, за да разбере какво точно става там. Той не е първия, не е и последния любопитен. На запад марксизмът, както и много други теории, се появяват естествено и имат почти цикличен характер, нещо като мода със свой живот и смърт. Марксизмът е заразително сладка утопия за много западни либерали, а Русия е страната, където идеите на тая утопия се въвеждат в живота. Или поне така изглежда.

В Русия той се среща с Ленин, Троцки и Горки. Още тогава той описва някои навици на болшевиките, които ще им служат през цялото им съществуване: такива любопитни симпатизанти като Бертран Ръсел и компания те развеждат по хубави места и порядъчно запойват на разкошни банкети, докато страната изнемогва в мизерията на колективизацията и ленинския революционен терор. Тази практика на богати софри и разпивки беше успешно усвоена и от българските комунисти. За много западни привърженици на социализма приказките и фукарлъците на болшевиките са мехлем за душата, нещо като осъществените идеали на работническата класа.

Бертран Ръсел обаче не е наивник. Още тогава  след всичко видяно той издава книгата «Практика и теория на болшевизма». Да вземем едно от многото проницателни наблюдения в неговата книга: «Върху цялото развитие на болшевишка Русия след октомврийската революция лежи една трагична фаталност. Изправяйки се срещу целия останал свят болшевиките предизвикаха омразата на собственото си селячество (85 % от населението на страната, б.а.), а накрая и враждебността и пълната апатия на гражданското общество. Тая враждебност донесе със себе си материална и духовна разруха. Главният източник на тая поредица от трагедии е залегнал в самата същност на болшевишкото виждане за живота, тоест в неговия догматизъм и убеждението му че човешката природа може да се промени напълно със сила. Да съсипват капиталистите не е главната цел на социализма, макар че за хора, завладени от омраза, това им придава известен ореол. Да се изправиш пред света може да изглежда героично, но за този героизъм плаща страната, а не нейните управници. В основните идеи на болшевизма има повече желание да унищожат старото зло, отколкото да създадат новото добро, затова и техният успех да разрушават е толкова по-голям от успеха да съзидават. Желанието за разрушение се вдъхновява от омраза, а това не е принцип на съзиданието».

На такива като Бертран Ръсел Ленин не обръща внимание. Неговия циничен ум е създал за хора като него специално име – полезните идиоти. Най-добра дефиниция на тая категория хора дава професор Брус Торнтън от Американския университет в Калифорния : «Ленин ги нарече «полезните идиоти», тоест хората, които живеят в страни с либерална демокрация и които чрез своята морална и материална подкрепа на тоталитарната идеология фактически плетат въжето, на което ще бъдат обесени. Въпросът защо хора, радващи се на свобода и просперитет, могат да работят за разрушаването и на двете е невероятно интересен  дори и в наше време. Днес ще откриете полезните идиоти в движението за мир, в невротичния им антиамериканизъм и в сантименталния им идеализъм».

Бертран Ръсел беше считан за един от тях. Достатъчно е че той е активист за мир, за да бъде поставен в тая категория. За неговата дейност като мислител и унищожителната му критика на съветския социализъм – нищо.  Нито една от книгите му не беше преведена на български. Движението за мир е идеална платформа за пропагандата на КГБ и по-късно на ДС. Това е класическа Русия, царска и болшевишка, носителка на мира и освобождението на народите. На КГБ и ДС са нужни много такива «идиоти». Това са марксистки или симпатизиращи западни писатели и журналисти, за предпочитане с международна известност. Те са канени на срещи на мира, фестивали и писателски конференции, в които всяка дума срещу реакционната роля на капиталистическия свят е считана за победа в усилията на КГБ. Симпатизиращи на соц-идеите  западни журналисти са канени периодично за обиколки на Съветския съюз (респективно на България) изключително на държавни разноски с очакването те да изфабрикуват положителни репортажи в западната преса.

Всичко това е разработено като следствие на ръководно изказване на Ленин за действията на НКВД (КГБ), (респективно на ДС) по целия свят. Ето и ленинския цитат: «За успокоение на полезните идиоти ние трябва:

  1. да обявим фиктивното отделяне на нашето правителство от Коминтерна, като обявим че тази организация е независима политическа група. Полезните идиоти ще повярват;

2. да изразим желание за незабавно подновяване на дипломатически отношения с капиталистически страни на базата на пълна ненамеса в техните вътрешни работи. Полезните идиоти и това ще повярват. Те дори ще бъдат много доволни и ще отворят широко вратите си, през които пратениците на Коминтерна и разузнавателните агенции на партията бързо ще проникнат в тези страни под формата на дипломатически, културни и търговски представители».                                                          

Един такъв полезен идиот е ирландският писател Бернард Шоу. Той посещава Русия в 1931 година по покана на Сталин и става едва ли не негов глашатай. Но докато още в 1920 Бертран Ръсел показва политическа прозорливост, Бернард Шоу лапва въдицата въпреки растящите съмнения на британската левица. Това е момента когато по напеждане на Сталин е убит ленинградския партиен шеф Сергей Киров, а след него само за два месеца Сталин унищожава още 200 изявени комунисти. Независимата партия на труда в Британия изпраща писмо до Сталин, в което му заявява, че прочутите сталински процеси срещу ветерани-болшевики са или върху измислени обвинения, или водачите на руската революция са дегенерати. Шоу не само отхвърля тия предположения, но твърди че «тия руски процеси са преувеличени» и в изблик на възхищение заявява: «Сталин осигури благата за хората и аз му свалям шапка.»

Лапни-шаран като Бернард Шоу не вижда не само съдебните процеси, последвани от шизофренична касапница на 700,000 души и милиони изпратени в концлагери, но и централно организирания тотален глад в Украйна през 1932-33 година. Да напомним на читателите, че сталинския геноцид в Украйна започва като насилствена колективизация в 1929 година, тоест след пълния провал на усилията на 26,000 болшевишки агитатори да колективизират земята след революцията. Немалко от тия пратеници са били убити. Руския селянин упорито е отказал да колективизира земята си.

Немалко обяснение за сатанинските действия на Сталин е било неговото желание за отмъщение. Друго обяснение е било неговото решение да изгради напълно военизирана икономика, която не би била възможна  без гарантирано изхранване. Две основни операции му осигуряват пълно подчинение на украинската нация. Първата е кампанията срещу кулаците. Сега звучи като фантасмагория, но за кулак е обявяван всеки, който е имал железно рало. Втората е унищожаването на конете. Това де факто означава поставянето  на Украйна на колене. До този момент Украйна е едно успешно селскостопанско общество, усвоило качествата на монголския конник и способно чрез коня да комуникира и да събере за дни огромна възстанническа конница.

Сталин много добре е знаел това, но той също така е знаел, че никой в Европа не би могъл да узнае за неговите действия. Съвпадението на това апокалиптично събитие със  световната икономическа криза в 1929 година го измества встрани.

Не по-малък наивник е и писателя Херберт Уелс, който за Сталин казва: «Аз не съм виждал по-честен и откровен човек от него». И макар че го предупреждават, че Сталин е истински злокобен тип, той намира че това са фалшиви твърдения.

За много от полезните идиоти края на вярата идва едва с публичния провал, деклариран от Михаил Горбачов. Като слабо утешение за нас звучат думите на Бертран Ръсел: «Опитът на комунистите на власт неизбежно изменя комунистическите идеи, така че хората, които контролират огромния правителствен апарат, не могат да имат същото виждане за живота както през времето когато са били нелегални. Ако болшевиките останат на власт, комунизма като такъв ще загние и тяхната власт ще заприлича все повече на всяко друго азиатско правителство».

Сладките мечти на полезните идиоти за райско бъдеще наистина умират бавно, ако той е казал това още в 1920 година.        

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s