“Българският Скрипал” и възраждането на частпрома

След неделното проговаряне на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов в телевизионно интервю дойде и делничното му днешно ехо от страна на първия човек в прокуратурата Сотир Цацаров.

Някой вярва ли още (или въобще) в индивидуалните акции на властите на фона на очевидното спазване на стъпаловидния график на тяхното проговаряне, но самото тогава, когато са в (международна) безизходица?

(Почти) всичко по “българския случай Скрипал” си идва (почти) на мястото, само че …с 3 години закъснение. 

Докато преди управляващите дългогодишно и солидарно мълчаха, сега пък изведнъж проговориха един през друг. Със специалното участие на бившия шеф на най-специалната ни служба ДАНС Цветлин Йовчев, който ни подготвя да вярваме, че руската държава няма нищо общо с отровителството в България. То му се виждало да е по-скоро частна работа.

Йовчев преразказа по този начин вица за палача, който си дошъл на обяд вкъщи и докато си сърбал супата жена му го попитала какъв е този треперещ човечец, който си е довел. “Частпром”, отвърнал екзекуторът на езика на социализма (доколкото вицът датира от онова време, когато доста хора си докарваха пари “настрани” от държавната служба, най-често с държавния ресурс, който имат на разположение). 

Щеше да е парадоксално, ако не беше станало факт днес, че в отричането на пасивността на службите, проспали (или хъркали на бюрата си по заръка ва Москва) отравянето на неколцина българи от върховете на оръжейния бизнес у нас, Сотир Цацаров на практика потвърди точно това: много били работили, дори установили наличието на отрова от рода на пестицидите ( всичко друго, но не и руски Новичок), обаче виновник не открили. Поради което разследването било закрито след около година усилен труд. 

И след всичко онова Цацаров днес се чуди, че оживелият  по чудо от консумацията на пестициди бизнесмен Гербев е предприел на практика собствено разследване, изпращайки във финландска лаборатория проби за потвърждение на вида отрова, която го е вкарала в кома.

Пак Гебрев станал инициатор за подновяване на разследването миналия октомври с писмо до прокуратурата на принципа на черния (съветски) хумор, че спасяването на удавниците е дело на самите удавници. 

Въпросният “частпром” доказано се случва в България, а руската частна намеса е само хипотеза, удобна на самата Москва като резервен маршрут за бягство от страна на престъпника в случай, че руската следа светне с нещо повече от вече разгласения днес установен график на разходките из България на руския агент Сергей Федотов през последните няколко години. 

Тук “интересният” въпрос към прокуратурата и прочее служби е защо чак сега им е станало интересно установяването на неговите пътувания до България, след като толкова много били работили още в годината на отравянето на Гебрев още през 2015 г., когато агентът е бил в България на същия този почти фатален за българския бизнесмен 28 април 2015 г. 

Този въпрос вече им беше зададен ехидно от говорителя на Путин в Москва Дмитрий Песков. Доволен е човекът, че може да се надсмее над безсилието на “братушките” да противодействат на “богатирите” , разпореждащи се в България като у дома си. Нещо, което също научихме (без коментар и до днес от българска страна) от чужди публикации във връзка с Македония, където акциите на руските шпиони се ръководят от руската агентура в София. 

“Българският Скрипал”, какъвто прякор вече се лепва на пострадалия Гебрев, явно не е имал доверие на институциите в България. И очевидно е имал причина да не им вярва. Само че Цацаров се гневи днес на медиите, които се доверяват на хипотезата, че службите в България не са си свършили работата. 

Гебрев пак е добре. Жив е поне. А какво да кажат десетките изпозастреляни, взривени или изчезнали трагични герои на прехода, паднали в битката за разпределение на порциите в България без да имат шанс да си организират посмъртно собствен “частпром” в търсенето на вината за екзекутирането им. На надгробните им плочи на всичките трябва да пише “ отидох си преждевременно и безнаказано със спомоществователството на българските служби”. 

Истината е, че ако в чужбина не беше гръмнала информационната бомба и ако случаят “Скрипал” не беше толкова голяма и чувствителна тема за донорите на национална сигурност и европейски траншове за България, мълчанието тук щеше да продължи. Както в случая с руския олигарх и отнетия му български паспорт, за което научихме едва след като чужда медия направи разкритието и се позова на “партньорски” служби като свой източник. 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s