кафенето

Новини и не само

България: няма друга такава странa

Специализирани агенции от чужбина си подбират най-добрите кадри: лекари, медицински сестри, IТ-специалисти. В повечето случаи те завинаги напускат България. С фатални последици за страната.

default

От промените насам България е загубила над една четвърт от населението си: от близо 9 милиона души през 1989 година – на малко над 7 милиона днес. Според прогнозата на ООН, до 2050 година българите ще намалеят дори до 5,2 милиона. Населението на нито една друга страна в света не намалява с по-бързи темпове, отбелязва вестник „Ди Велт“ и посочва основните причини за това: ниската раждаемост и най-вече огромното изтичане на работна ръка в чужбина.

„Голям брой добре квалифицирани кадри – компютърни специалисти, лекари, медицински сестри – заминават за Германия, Австрия или Великобритания. Други пък отиват в Испания и Гърция като сезонни работници“, посочва Хелене Кортлендер от Софийското бюро на германската фондация „Фридрих Еберт“.

В повечето случаи българските специалисти обръщат гръб на родината си заради ниското заплащане на труда, допълва картината австрийският „Винер Цайтунг“. В София един лекар със специалност може да изкара и 900 евро месечна заплата, но лекарите в провинцията са принудени да се задоволяват с наполовина по-ниски доходи.

Още по-драстични са разликите в заплащането на медицинските сестри: в София една сестра в операционна има възможност да получава до 400 евро, докато колежките ѝ в по-отдалечените краища на страната нерядко взимат само по 130 евро.

Втора работа или направо в чужбина

За да оцелеят, много от тези нископлатени кадри си намират и втора работа. По-младите обаче не желаят да живеят по този начин и бягат в чужбина, четем по-нататък в публикацията. Там е цитирана председателката на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Станка Маркова, която казва, че от 55 000 медицински сестри в страната през 1989 година, днес техният брой е спаднал наполовина.

Още по-тревожно е, че средната им възраст е доста висока – около 50 години. Младите хора под 30 години съставляват едва 4 процента от всички медицински сестри. „Междувременно има осезаем недостиг на кадри – не само в провинцията, а и в столицата“, добавя Маркова.

В репортажа на австрийското издание се казва още, че специализирани агенции набират кадри за чужбина с помощта на масирани рекламни кампании. За целта те наемат конферентни зали в хотели и си подбират най-добрите специалисти от всички браншове. А това се отразява катастрофално на България, заключава „Винер Цайтунг“.

Почти всички кандидати за работа в чужбина споделят пред изданието, че смятат да останат в чуждата страна само няколко години, след което със спечелените пари да си построят къща в България. „Това е широко разпространена сред българите мечта, но в повечето случаи тези хора си остават в чужбина завинаги“, коментира представителката на една агенция, набираща специалисти.

Кампании за набиране на кадри организира също и Медицинският университет в София – но с обратен знак: – тоест като опит да се организира своего рода национална трудова борса за медицински кадри. Възможно е по този начин да се открият и някои наистина привлекателни работни места, които да станат алтернатива на емиграцията, но истината е, че медицинската професия в България междувременно загуби голяма част от престижа си, се казва в публикацията.

В тази връзка проф. Маркова отбелязва, че очакваната от години насам реформа в здравеопазването се ограничава единствено до съкращения на кадри в сферата на помощния медицински персонал. „Голяма част от пенсионираните медицински сестри продължават да работят и след като навършат 70-годишна възраст – заради недостига на кадри, но и заради ниските си доходи“, посочва Маркова.

Българското правителство смята, че с оглед на недостига на медицински персонал трябва да се огледат възможностите, които предлагат страни като Турция или Индия. Това обаче не може да бъде трайно решение на проблемите в бранша, тъй като повечето привлечени отвън хора остават само за няколко години в приемната страна, след което се връщат у дома, посочва „Винер Цайтунг“.

Домашни помощнички и болногледачки в чужбина

От България си тръгват и много жени, които работят като домашни помощнички или болногледачки, например в Германия. Над 200 000 германски семейства ползват услугите на жени от Източна Европа, пише вестник „Аугсбургер Алгемайне“. Много от онези, които гледат възрастни и болни хора на 24 часа, нерядко се оказват отчасти или дори изцяло нелегално наети, казва професорът по право Лотар Кноп, който е проучвал сферата на тези услуги. „В повечето случаи става дума за полякини, румънки или българки“, добавя той.

На темата се спира и вестник „Шаумбургер Нахрихтен“, който разказва личната история на 35-годишната Елена от България. Социоложка по професия, тя не можела да си  намери добре платена работа, поради което станала болногледачка в Германия.

14 дни в месеца тя се грижи за една възрастна жена в дома ѝ. Работата е тежка, но затова пък сравнително добре платена. Българката получава близо 1000 евро месечно от посредническата агенция, която я е наела на работа. „За Германия парите не са много, но за България си е нещо като малко състояние“, казва Елена пред изданието.

De Profundis: Светът в лапите на Кремъл или малко геополитика като полезна закуска за България

pla_dsc0753

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg

Искате ли малко геополитика за закуска? Но да ви предупредя, граждани – с нея не бива да се прекалява, много е хранителна, а това е опасно. Ако човек се натъпче с геополитика и си извади правилните заключения, може внезапно да го осени истината и за основния политически проблем на България – а това води до шок.

Но да започнем от далече, далече – не, бе, не с Том Круз, той е дребен и кривокрак, а с Никол Кидман, отвсякъде перфектна.

Имам предвид – да започнем от Австралия, която в тези предизборни дни пострада от кибератака, засегнала самия Парламент и офисите на основните партии. Няма леви, няма десни, всички са под ножа, както става ясно.

По този повод „Ройтерс” цитират австралийския премиер Скот Морисън: „Експертите ни по кибер сигурност вярват, че много опитен извършител, обвързан с чуждо правителство, стои зад този злонамерен акт”.

Вярват, а? Разбирате ли как се говори в свободния свят – деликатно и с ирония, но така, че всички да схванат каква е работата. Защото думата „вярват” е чиста подигравка с онова тъпо „чуждо правителство”, което наистина е повярвало, че следите му ще останат скрити.

Няма такъв филм, бе, рожби ехиднини, австралийците добре знаят кой точно е бръкнал злонамерено в политиката им и, бъдете сигурни, ще вземат съответните мерки. Както го сториха англичаните след атентата с „Новичок” в Солсбъри. И както правят всички нормални, демократични страни, с изключение на България.

Да, засега Австралия не назовава официално въпросното „чуждо правителство”, но и не отрича сочените три възможности – Русия, Китай и Иран.

От страна на Иран не виждам чак такъв интерес, пък и капацитет, да се занимава с далечна Австралия. С Китай търкания има, но те са изцяло в икономическата сфера и едва ли китайците биха атакували австралийската политическа система. По-скоро биха бръкнали в бизнеса, в борсите, в банките – както правят в САЩ.

Така че най-логична пак остава възможността за намеса от страна на москалите, както им викаше Вайда. И не само логиката, а богатият опит, натрупан напоследък, за руска намеса в политически процеси – и конкретно в избори – на почти всички демократични страни по света, също сочи в тази посока.

В този случай вероятно руснаците го правят, не защото имат някакви особено големи интереси в Австралия, а защото могат. И знаят, че внасянето на хаос в коя да е демократична държава по света, се отразява негативно на цялата демократична общност.

Също както и внасянето на хаос в недемократична държава, впрочем. Живият пример за това е пред очите ни със събитията във Венецуела.
„Русия изпраща 300 тона лекарства на Венецуела” – съобщава левичарският диктатор Николас Мадуро, цитиран от руския вестник „Известия”.

И човек си вика – е-е-х, истински хуманисти са руските управници, техният собствен народ няма какво да яде и е един от най-болните в света, но въпреки това Кремъл се грижи за бедните и онеправданите по света, като им изпраща лекарства. И те ще бъдат приети, макар преди дни самият Мадуро да заяви, че спира всички хуманитарни доставки, защото те са предлог за външна намеса в страната.

Явно според този умник намесата на Русия не е външна.

Ами явно в този случай нещата са като в онзи случай – не компютри, а компоти. „Тази помощ на Русия ще бъде доставена по законни пътища, защото Каракас е заплатил за нея” – обяснява Мадуро пред „Известия”.

А сега, де – помощ ли са въпросните лекарства или търговия, за която бедните и гладуващи венецуелци плащат подобаващо?

Какъвто и да е случаят, добре е венецуелците да внимават със сроковете за годност на руските лекарства. Защото може да се окаже, че те се изветрели още в съветско време и вече са или чисто плацебо, което е безсмислено да се пие, или чиста отрова, което е опасно.

Чиста отрова за свободния свят би било евентуалното силно сближаване между Русия и Китай, силно желание за което от руска страна се забелязва, особено през последните пет години – смятат наблюдатели от европейския клон на Politico.

Аз пък смятам, че колегите малко прибързано вдигат шум по темата и ги съветвам да не се притесняват чак толкова.

Истина е, Русия има огромно желание да се закачи за китайския локомотив, който успешно прави онова, за което Кремъл само бленува – съчетаването на политическите успехи на диктатурата с икономическите успехи на възходящото развитие. Но – ядец, не могат руснаците да го постигнат и това е.

Защо не могат ли? Ами просто е. Както знаем, възходът на Китай е стъпил основно на три слона – безогледна кражба на технологии, евтина, но сръчна и трезва работна ръка, сравнително дисциплинирани и послушни елити.

В Русия обаче не живее нито един от тези слонове. Руснаците успяват да оплескат всичко до ушите, дори с подарена технология, камо ли с открадната. Пример – „Фиат”, от който те сътвориха „Жигули”. Работната им ръка е по-претенциозна от китайската, макар значително по-некадърна и впиянчена. Елитите им пък се мазнят на Кремъл, докато натрупат някой и друг милиард, а после се разбягват на Запад като хлебарки и забравят за Кремъл. Някои дори открито го критикуват. Да се сещате за голям китайски бизнесмен, продумал срещу политиката на Пекин?

Но все пак – какво пречи на силното руско-китайско сближаване? Ами такива неща като история, манталитет, геополитически интереси.

Например, Китай не се интересува от Русия или се интересува в съвсем умерена степен, колкото да извлече позитивите, без да му се стоварят на главата негативите от близкото руско присъствие. Мъдрите китайци неслучайно са изградили онази огромна стена. Те знаят, че на Север от нея има само груби и глупави варвари, с които не трябва да имат работа, а само да се пазят от тях.

Китайците знаят също, че е добре да държат Русия максимално изолирана от Азия и азиатските дела, обратното би означавало сами да си отгледат конкурент и да го пуснат в своите ловни полета.

Самите китайци вероятно си дават сметка и за една огромна разлика в подхода на двете империи към околния свят. В груб вид, тя може да се формулира така: Поднебесната иска своето, за да си го управлява, Кремълската ламти за чуждото, дори когато не може своето да управлява.
И за това ли искате доказателства? Айде, бе, сериозно?

Добре, де, ето ви повод за размисъл. Много ме заинтригува опита за преврат, разкрит онзи ден в Република Северна Македония. Джихадистки преврат, моля ви се. Толкоз години ислямски терористи се вихрят из целия свят и Македония остана незасегната, а сега, точно когато страната реши голяма част от проблемите си, разведри атмосферата на Балканите и стъпи реално на пътя за членство в ЕС и НАТО, изведнъж – бам, джихадисти, голяма мрежа, оръжие, подготовка…..

Имам само един въпрос – сега ли чак се сетиха въпросните джихадисти да се размърдат или сега ги задействаха техните кукловоди, които, както отдавна знае непредубедената публика, са свързани с Кремъл и близките му околности.

А ако не са свързани с Кремъл, как пък успяват винаги да уцелят най-точния за Кремъл момент в много от акциите си. Щото знаем също, че ако в момента изпусне Македония, Москва ще остане на Балканите сал с едната Сърбия. Е, и част от България, де.

Сърбия им е в кърпа вързана. Президентът Александър Вучич онзи ден на митинг в Белград заяви недвусмислено: „Сърбия днес е на европейския път, но може да каже на европейските си партньори и на Вашингтон, че няма да въвежда санкции срещу Руската федерация, че е приятел с Владимир Путин и ще стои газопровод през своята територия”.

Газопроводът, който ще строи Сърбия, е „Турски поток”. Има обаче огромна опасност той да остане просто гол и празен паметник на ентусиазираното строителство, като се имат предвид две неща.

Първо – острите, но и основателни възражения от страна на САЩ за строителството както на „Северен поток 2”, така и за „Турски поток”. И второ – неясната съдба на българската част от проекта „Турски поток”. България засега уж ще го строи, но по темата последна дума не са казали нито ЕС, нито САЩ. Нито нормалните българи, които намират всяко допълнително енергийно обвързване на страната ни с Русия за силно противоречащо на българските национални интереси.

Но Сърбия все пак ще строи въпросната тръба от никъде за никъде, само и само да угоди на Русия. Защото тя пък защитава Сърбия, като ѝ подарява оръжие.

И нищо, че обективният ефект от тези данайски дарове всъщност е обратен, доколкото Русия, а не Сърбия, има интерес да се поддържа на Балканите постоянно високо ниво на напрежение.

Какво да ви кажа, граждани, имам чувството, че заради подобни горди изказвания и съответните съпровождащи ги действия, управляващите в Сърбия само си мислят, че водят народа си по европейския път. Те всъщност вече са в европейската канавка, но още не го знаят.
А къде в цялата тази геополитика е България и българския интерес ли? Не знам за вас, но от всичко, казано дотук, аз поне си направих извода, че колкото дадена страна стои по-далеч от Русия, толкова по-добре. Макар че, както видяхме, пак не е застрахована от груба любовна прегръдка.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Три минути: Софийски хотел и стажантка от Брюксел


Елисавета Пескова през 2017 г.
Елисавета Пескова през 2017 г.

Добро утро,

Темите до този час в няколко думи:

– Отравянето на Гебрев

– Стажът на Пескова

– Ветото на Радев

От вчера има нов елемент в старата история за отравянето на Гебрев: оказва се, че агентът на руските служби, който се подозира като възможен извършител, през 2015 г. е отседнал точно в хотела, в който се помещава офисът на отровения бизнесмен – „Орбита“. Има го и заснет от камерите на хотела, пише в. „24 часа“. Според вестника тези факти са установени от съвместното разследване на българските и британските служби. Обобщение на по-новата информация ще намерите в Свободна Европа.

Помните ли кой е Дмитрий Песков? Говорителят на Путин от близо 20 години. Дъщеря му се оказа стажантка в Европейския парламент, с достъп до срещи при закрити врати и документи на институцията. Това установи кореспондентът на Свободна Европа в Брюксел. Стажът на Елисавета Пескова преминава при френски евродепутат, избран от крайната десница.

Игра в парламента, заплахи в провинцията

Ако следите съдбата на преференциалното гласуване, вероятно сте объркани от вчерашния ден. Накратко, президентът наложи вето на текстовете, които практически анулираха преференциалния вот. Дотук е ясно. Но вижте нататък: ГЕРБ казаха, че ще отхвърлят ветото, а после ще възстановят преференциалното гласуване. Тук е обяснено на какво се дължи тази игра.

Журналистът от врачанската медия „Зов нюз“ Христо Гешов е получил заплахи след излъчен репортаж за курортния комплекс „Чифлика“ до Троян. Гешов е работил върху разследване за незаконна ВиК инсталация в комплекса.

120 години по-рано журналистите в България са били не просто заплашвани, но и преследвани с целия ресурс на държавата. Един вестник от 1894 г. ни напомня за това: 8 месеца затвор за „оклеветяване“ на полицията и правителството и за „нанисание на оскърбление“ на съдебните власти.

И няколко линка

Основна тема на медиите и социалните мрежи вече повече от денонощие е Димитър Маринов – българинът, който играе в получилия „Оскар“ филм „Зелената книга“. Текат спорове дали е уместно да се излиза на сцената на „Оскарите“ с национален флаг, стърчащ от джоба, както излезе Маринов. Преценете сами, след като прочетете тази статия за актьора в „Дневник“.

Ректорът на Техническия университет във Варна, който беше уволнен за плагиатство, беше върнат на поста си от съда. Причината е в нарушена процедура, по която ректорът проф. Росен Василев е бил отстранен. По-рано Комисията по академична етика обяви, че Василев е станал професор и доктор на науките с преписани чужди трудове.

Много пъти сте чували какво прави Орбан в Унгария, но тук можете да видите нещо по-рядко срещано: как унгарски журналист коментира собственото си правителство. Ивайло Везенков говори с него.

Защо Нинова не отиде в Мадрид. И защо я няма и в НС.

Защо Нинова не отиде на конгреса на ПЕС? Имала е по-важна работа, ще кажe някой. Да, но отсъствията ѝ станаха системни. Пък и едва ли е чак толкова заета, след като спря да ходи и в НС. Значи има друга причина. Да видим:

Корнелия Нинова

Коментар от Ясен Бояджиев:

Защо лидерката на БСП не отиде на конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Мадрид? Не е длъжна, имала е по-важна работа в България, ще кажe някой. Да, но отсъствията ѝ станаха системни и сигурно не остават незабелязани сред „сестринските“ партии, които разчитат една на друга за постигането на общата цел – „да променят ЕС и да изградят по-справедлива Европа“. И в общата борба – „за душата на Европа“. Пък и едва ли е толкова претрупана с работа тук, след като спря да посещава и Народното събрание. Тези отсъствия също станаха системни.

Първите обяснения, за които човек се сеща, са като при конгреса през декември в Лисабон: за да не я „натискат“ за Истанбулската конвенция и заради отношението ѝ към председателя на ПЕС Сергей Станишев. Но едва ли е толкова просто. Конгресът в Мадрид не беше някакво рутинно събитие. Не само заради приемането на предизборния Манифест и заради началото на кампанията на Франс Тимерманс за председател на ЕК. А и заради друга, още по-важна битка (в която ПЕС и ЕНП са от едната страна на „барикадата“).

От конгреса ясно си пролича, че участниците в него разбират изключителния залог на тези избори – за първи път се явява мощна сила от всякакъв род популисти, националисти и крайнодесни, която може да разруши ЕС и да постави на карта демокрацията, просперитета и мира в Европа. ПЕС осъзнава и поема своята отговорност в борбата срещу тези сили.

Което явно не важи за БСП. За това говори не само (и дори не толкова) отсъствието на лидерката ѝ от конгреса, но и очевидното му информационно неглижиране. До събота вечерта на партийния сайт нямаше нито дума за конгреса, а от появилата се тогава кратка информация не можеше да се научи нищо съществено. Още по-забавно бе отразяването в новините на партийната телевизия – няколко общи приказки за „социална Европа“ и нито дума за останалото в приетия Манифест. А след това – репортаж за протест в София в подкрепа на Мадуро с посланието: „Не искаме война в Латинска Америка“. (А мирът в Европа?)

В обратната посока

Най-важното всъщност е, че мадридският Манифест (като се изключи социалната му част) не върши на БСП никаква работа на местна почва, даже ѝ пречи. А в ключовата за Европа битка на предстоящите избори БСП по-скоро се вписва в противниковия лагер, бори се за някаква друга „душа на Европа“. Един от основните девизи в кампанията на ПЕС за изборите е „Прогресивна Европа“. Онова, което БСП говори и прави тук, в много отношения сочи в точно обратната посока.

ПЕС е срещу „Европа на нациите“ (отечествата), „агресивните национализми, националния егоизъм“, „разрушителния популизъм“, които „поставят под заплаха европейските ценности, разпалват противопоставяне, експлоатират страховете на хората и си измислят нови и нови врагове“. На сайта на БСП никъде няма да намерите нито дума за националистите и популистите. Затова пък платформата ѝ настоява да се „уважава суверенитетът на държавите-членки“. А партийната лидерка под път и над път говори за „българщина“, „род и отечество“.

ПЕС е за „равни права“, срещу „всяка форма на дискриминация“, „насилието, основано на пола“, за това „всеки човек да има право да взима решения за собственото си тяло“. Срещу хомофобията и за премахване на „юридическите и обществените пречки пред ЛГБТ-хората, за да живеят свободно, равнопоставено и с уважение“. Срещу „онези, които проповядват омраза и нетърпимост“, срещу ксенофобията и езика на омразата, за защита на малцинствата и разнообразието. В езика и позициите на БСП дори няма да срещнете повечето от тези понятия. За разлика например от думичката „джендър“, която трайно е влязла в хулиганския жаргон на омразата. И която партийната лидерка използва редовно, като парола.

В деня на откриването на конгреса в Мадрид водещите акценти на сайта на БСП гласяха: „Български учителю, не се подчинявай на МОН. Пазете децата от третия пол“ и „Правителството на Борисов не се е отказало от Истанбулската конвенция“. От БСП няма да чуете и дума за силно клонящата към расизъм „Концепция за интеграция на ромите“. Като цяло по тези въпроси БСП и лидерката ѝ по нищо не отстъпват на националистите.

ПЕС иска Европа да е лидер „в усилията за справяне с измененията в климата“, в „чистата енергия“ и ВЕИ. А БСП настоява в платформата си за „нови собствени ядрени мощности“. На сайта ѝ понятието „климатични промени“ не се открива.

ПЕС е за „вътрешен механизъм на солидарност“ и за това “Европа да управлява миграцията по достоен, справедлив и подреден начин“. БСП е за миграционна политика, „съобразена с националните интереси и изисквания на държавите-членки“. Въобще по тази тема Българската социалистическа партия е по-скоро на страната на Орбан. За него от БСП няма да чуете лоша дума. При това не само за отношението му към миграцията, но и към гражданското общество, медиите, съдебната система.

ПЕС се зарича да се бори за демокрацията като „основополагаща ценност на ЕС“, да защитава „върховенството на закона във всички държави-членки“ и да гарантира, „че ЕС разполага с всички  необходими инструменти за това“. За БСП и тази тема не съществува. Партията не само мълчи за посегателствата срещу върховенството на закона в България (освен ако не става дума за някой неин депутат), но и бе съучастник в провала на съдебната реформа и в превземането на държавата и нейните институции от частни интереси.

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

Защо я няма и в парламента

Накрая няколко думи и за другото отсъствие. Злите езици твърдят, че социалистите напуснали парламента, за да не гласуват за Северна Македония в НАТО и да не разочароват Русия. Може и да не е така, но тази хипотеза напълно се вписва в традиционната геополитическа линия на БСП.

По „руската линия“ тя също е по-близо до националистите, популистите и крайнодесните, отколкото до социалистите в Европа. Дори е намерила за нужно да запише в предизборната си платформа, че подкрепя „последователно отмяната на санкциите, наложени на Руската федерация“.

Самата БСП твърди, че е напуснала, за да се противопостави на задкулисието и да защити върховенството на закона. Но си мълчи за случая „Гебрев“ – не само заради „руската връзка“ в него, а и заради местните български интереси, хвърлили око на един бизнес и впрегнали в продължение на години всички институции на държавата за неговото задкулисно и незаконно присвояване.

Всъщност, напускането на парламента е явен опит за предизвикване на нещо като „революционна ситуация“. Вече пробваха през септември („Народе, идваме!“), но не им се получи. Сега ще е същото – поради липса на основания, поради погрешна преценка на „историческия момент“ и най-вече защото изобразяваното от тях ляво-дясно-националконсервативно „политическо животно“ изглежда толкова неестествено и несимпатично, че малцина биха го припознали като алтернатива.

Хибернацията на нацията и фейкалиите на братушковата пропаганда

Полемиката около полета на Гагарин явно няма да се уталожи лесно. Вярващите в догмата “Гагарин” никога няма да приемат да им бъде отнето едничкото съветско предимство, в което така фанатично и безкритично вярват със задна дата. Тази позиция е като на депутата от БСП Александър Симов, който заяви, че не е чел “Измамата “Сан Стефано”, но знае, че книгата заслужава анатема, заклеймявайки желаещите да я прочетат. 

Най-напред да отговоря на автора на статиите, публикувани в ivo.bg, подписващ се като Българин. За протокола: истинското име на автора , като се казва, “се пази в редакцията”, но по лични причини той не желае да бъде обявено. 

На мен, също както и на автора Българин, ми изглежда напълно достоверно, че измамата с полета на Гагарин е организирана от съветската държава, за да твърди, че е изпреварила бързо развиващата се американска космическа програма. “Потьомскинските села” с фалшивите красиви фасади на селца, построени да ги види Екатерина Велика от каляската, е стара руска традиция и нямам никакво съмнение в нейното разширено приложение от болшевиките, които са се скъсвали да канят западни интелектуалци на обиколки да видят “просперитета” на комунизма. Някои, сред които Бърнадр Шоу, не само са се хванали, но и не са пожелали да се пуснат от това лъжливо пропагандно хора дори и след развенчаваните на съветските лъжи в целия свободен свят.

Ето защо не очаквам от желаещите да получат подпечатани документи с доказателства, че полетът на Гагарин не се е стоял, а е инсценировка,  няма да се съгласят, дори и им предоставят някакви документи. Непременно ще рекат, че са подправени.

Ако някога такива се появят, това отново би могло да бъде свързано само с пореден руски тектоничен обществен катаклизъм, който да преобърне пластовете така, че да изригнат дълго скривани тайни. Така стана по времето на перестройката и след това в първите години след разпада на СССР, когато ни беше позволено да оцветяваме МОЧА в София. Цели две години и половина.

Не всички го регистрираха, но обратът към познатата намеса на Москва настъпи в България най-напред с трансформирането на 9 септември в 3 март. Последва завръщане към “уважителното” отношение към МОЧА през пролетта на 1993 г. Щом видях войници да го чистят и полицейски патрулки да го охраняват денонощно, разбрах, че нещо се е прекършило в познатата посока. За съжаление бях познал. 

А после пак някой от “доброжелателно неразбиращите” да пита отново, защо съм се бил “вторачил” толкова в МОЧА. Отговорът е: защо е мерило за нивото на съветско-руската доминация над България и за хибернацията на нацията (ни), която спи дълбок антипатриотичен сън по законите на руската мечка.

По тази скала, измерваща дълбочината на приспиването ни, в момента сме на дъното на хралупата, близко до нивата от времето на НРБ, когато също биха арестували всеки, дръзнал да “оскверни” символиката на съветската окупация. Първо районно на МВР в София, което свърши доста мръсна работа на Кремъл в това отношение под прякото командване на руското посолство, както и назначаваните по путинофилски признак шефове на МВР вече второ десетилетие, сигурно са на почетната дъска на отличниците на “Лубянка”. 

Докарани сме дотам, че за пробуждането на нацията от хибернацията можем да разчитаме само на сгромолясването на режима в Москва и на последваща либерализация на Русия в резултат на това.  Понеже с нищо не можем да повлияем, остава да се надяваме на поредно руско чудо в това отношение.

В лично качество, поради липса на колективни усилия в тази посока (дори и в лоното на “десните партии”) можем да поддържаме пламъка на символичната съпротива, за да не се самобичуваме отново някой ден отново с думите ” не бяхме като чехите, унгарците, поляците” (които разкараха съветската символика от периферията на складове и музеи, макар да нямаха толкова крещящо основание като България, окупирана без да загине в бой нито един червеноармеец) и не си заслужаваме самоуважението, какво остава за уважението на света.  

За “десерт” да почерпя читателите с чувство за тумор, с един такъв, който се пръкна днес в блога. Той не е разбрал, че авторът на статиите за Гагарин не съм аз и се подписва с Българин, но затова пък е научил за мои провинения, за които не съм подозирал. Явно някъде по форумите ги изобретяват и ги пускат във вентилатора с кафявите лъжи за консумация на “верващите”.

Узнавал съм досега по този начин следните  фейкалии:

Че съм евреин (какъв ужас за истинския русофилстващ бг патреот, нали).

Че еврейството ми се доказва от “факта”, че баба ми е била еврейка. 

Истината е, че тя беше 100 процента чехкиня и не ми беше баба, а майка на баба ми по майчина линия. Но не мога да гарантирам доколко 100 процента французи са били баба й и дядо й, избягали от Париж в Прага по време на Френската революция. Дали пък те не са имали нещо еврейско и анонимните ми биографи да са научили това два века по-късно без аз да знам?

Моята зъболекарка ми е казвала, че в устната кухина имам израстък, характерен само за западноевропейците (ето ви и доказателство за моето “антибългарско” поведение под диктата на Сорос, то ми било вродено). Е, сега вече знаете и “кътните ми зъби”. Фантазьорите могат да коронясат още някоя лъжа под формата на коронка върху тях.

С това изпреварващо отговарям на въпроса  на превъзбудения коментатор, който ме заклева да си кажа какъв съм, щом (според него) няма как да съм Българин (мислейки си, че се подписвам под статиите за Гагарин с Българин, с което ме ласкае незаслужено). 

Научавам още за себе си новината, че съм бил женен за агент на ЩАЗИ.

Че родителите на бившата ми германска съпруга са били високопоставени служители на ЩАЗИ. Всъщност бяха съответно директор на малка железария в малко градче, забравено от Бога в най-изостаналата северна германска провинция Нойбрандербург, женен за счетоводителка от една местна фабрика. Бабата на моите три деца от първия ми брак е не само още жива и здрава, но и е станала местен герой в един берлински вестник  (в качеството на бивша счетоводителка със запазена памет и воля за живот ), защото е поставила рекорд, овладявайки сложно боравене с компютър след като навършва 90 години. 

Дори съм бил връзката между ДС и ЩАЗИ (какво ле щяха да правят без такъв шеф, който по онова време беше на тридесетина години), научавам също за себе си. Този  открояващ се по своята тъпота слух го пуснаха мои бивши колеги от БТА, все офицери от ДС, които напуснаха възмутени от мен агенцията, доката бяха директор в началото на 90-те години. Плъзнаха по медиите, пръскайки и до днес своя Новичок по мой адрес. 

По силата на германската си връзка, естествено, съм работил за “Дойче вече“ (твърди го един от моите най-яростни самозвани биографи) – уви, бих искал да е вярно, но те нещо не ме поискаха (поради личната неприязън на една личност от бг редакцията, която беше фанатична Желевистка, пък аз се бях скарал с Желев след неговото изпълнение с “Боянските ливади”), за разлика от американската “Свободна Европа” и британската Би Би Си.

Въпреки своите невръстни тридесетина години съм бил полковник от ДС (вероятно “дете чудо” в йерархията на службата за всички времена). Тази лъжа пък я разпространяваше един доста известен дисидент от времето на комунизма, който обича(ше) да се позовава на свои верни осведомители от…ДС, за да хвърля подобни “бомби”. Да се смее ли човек, да плаче ли на такава симбиоза в “осведомяването”? Май е повече за смях,  макар да е обидно до сълзи, че доказани антикомунисти се возят толкова уверено на шейната на своите “достоверни” заблудители от самата ДС. 

Нещо повече, научих през 2000 г., че съм “дърпал конците” на американското посолство в София. Това най-сериозно написаха във в. “Монитор” в редакционна статия по времето, когато Сидеров работеше за Блъсков.

Междувременно “разбрах”, че на мен се дължи идеята да се откажем от православието. Така пише в интернет.

Научих от същия достоверен извор (на изфабрикувани фейкалии по мой адрес), че и за идеята да се откажем от кирилицата пак аз съм виновен. Не че някой може да посочи цитат, но карай да върви (по нанадолнището), все ще се намери желаещ да лапне кафявата стръв и ще се настърви.

И ето че един такъв лапнишаран днес ми “отвори очите” за още една голяма неочакваност. Бил съм бил написал, че циганите се били заселили преди българите по нашите земи. Ако бях склопил очи вчера, нямаше да “прогледна” и за тази новина. Къде, кога съм написал подобна глупост –  лапнишаранът не казва. Сигурно черпи от същата симпатична (за такива, като него) септична яма с “новини” по мой адрес, както и останалите мои “биографи”. 

За финал оставям на читателите да се насладят на глупостта на въпросния братушка. Но преди това да кажа изпреварващо, че очаквам антропологични доказателства за циганския ми произход. Няма да се обидя, нали съм и соросоид (т.е.  жид , както би казал братушката – а те жидовете и циганите не се различават по нищо в нацистките концлагери и в съзнанието на братушките), както също се твърди в крак с всички гореприпомнени тъпотии за моя милост. 

Вярвам, че тази задача, колкото и да е трудна, ще бъде разработена от когото трябва и ще бъде пусната в мрежата, за да се хващат за лековерните  и да кльопат това кафяво кюспе.   “Признавам” си, няма какво да крия повече. Прилагам изрусени мои актуални снимки, под които се крие истинската ми циганска същност, за да се упражняват по тях затруднените от фалшивия ми външен вид циганомразци ..

Ето и обещаният коментар – обърнете внимание как един яростен патреот замества в няколко кратки изречения цели 8 (осем) пъти българската буква З с една обърната наопаки буква от руския език …

doitdoit@abv.bg

213.226.17.10

най вероярно гуэно ще иэтриете тоэи коментар, эащото едно е да се хвалиш, друго да си верен и точен. Вие г-н Инджев, не сте точно Българин. Най малкото эащото не сте эагрижен эа нацията. Да эагрижен сте, обаче эа други неща. Дори си поэволихте да твърдите, че циганите са били в България преди Българите! Браво ! Не само лъжете ами сте и предател! Българската култура се гради върху християнското учение, эащото то направи Българина добър човек. А вие и това отричате. Иэполэвате хитро липсата на энание эа определени неща и обиждате и провокирате ценности, эалегнали в основата на българското а после имате невероятната наглост да се наричате Българин. Бъдете смел. Наречете се какъвто сте ако иэобщо энаете какъв сте!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

doitdoit@abv.bg

213.226.17.10

най вероярно гуэно ще иэтриете тоэи коментар, эащото едно е да се хвалиш, друго да си верен и точен. Вие г-н Инджев, не сте точно Българин. Най малкото эащото не сте эагрижен эа нацията. Да эагрижен сте, обаче эа други неща. Дори си поэволихте да твърдите, че циганите са били в България преди Българите! Браво ! Не само лъжете ами сте и предател! Българската култура се гради върху християнското учение, эащото то направи Българина добър човек. А вие и това отричате. Иэполэвате хитро липсата на энание эа определени неща и обиждате и провокирате ценности, эалегнали в основата на българското а после имате невероятната наглост да се наричате Българин. Бъдете смел. Наречете се какъвто сте ако иэобщо энаете какъв сте!

Две дини под една мишница

2aff8a5d259f9d71b50eccb87110bb6fНиколай Флоров

Знаете ли кой е този факир? Знаете, разбира се – това е българския премиер Бойко Борисов. Двете дини, които той се опитва да носи едновременно под една мишница, са Русия и Европейския съюз. За Русия – никога ни дума. За тая цел той е уговорил Цветан Цветанов да бъде публичното му лице пред Европейския Съюз и да играе ролята на «момче за всичко».

Самият Борисов обаче няма никакво публично отношение нито към Русия, нито към агресивния кагебист Путин. И още по-зле – в България пребивава огромен руски контингент от така наречените «туристи», чието присъствие неволно вади от паметта  случая с 90,000 въоръжени белогвардейци, изритани от Александър Стамболийски като заплаха за сигурността на страната и недвусмислени намерения за преврат.

Днес тази инертна маса от никому неизвестни 400,000 «туристи» може да му изиграе такъв номер, какъвто никой друг не би могъл. Пред очите ни (и пред очите му!) едно самопризнато ченге като Георги Гоце Първанов току-що подписа съглашение за сътрудничество между АБВ и путинската Единая Россия – един буквален жест на наглост срещу Европейска България.

Такова събитие не може да мине без да споменем и днешния лидер на АБВ – обявения в Америка за персона-нон-грата Румен Петков, който не преди много години заяви в лицето на българите: «Ние винаги ще сме с Русия, а пък другите да си «е..т» майката.

Ние го знаем, че е обидчив и затова няма да споменаваме за неговите водкаджийски  авантюри, когато като белгийското херувимче той облекчи пикочния си мехур в плевенския шадраван. Не, читателю, ние няма да правим това.

Ще споменем само, че вече се завъртя информация за руски саботаж в оръжейните заводи в Сопот, за мръсни руски номера срещу продажбите на българско оръжие на международния пазар, за руски претенции към българските оръжейни лицензии, за злобата към македонското членство в НАТО, за кагебешки номера с венецуелски пари в… България, за опити за отравяне на български граждани!!!

Та, мисли ли премиерът Бойко Борисов, че ние ядем репи и гледаме с умиление как той поднася едно пухкаво псе на московския самодържец Путин и си мисли, че ще спечели завинаги неговите симпатии, като от друга страна лиши от втори мандат президента Плевнелиев поради неговите смели антируски изказвания.

Неспособността на българския политически елит да се разграничи от тая примитивна руска агресивност показва преднамерена склонност към подчинение и обезценяване на българския суверенитет.

 

Държава или шайка разбойници

Държава или шайка разбойници

© Красимир Юскеселиев

Разбира се, всички авторитарни режими презират гражданите си. Това е обяснимо – ако гражданите бяха малко по-интелигентни, то авторитаристите нямаше да са на върха на властта и да правят каквото си искат.

Въпреки презрението обаче по-сериозните авторитаристи полагат усилия да държат народа на своя страна, като го хвалят. Виктор Орбан хвали унгарския народ като най-свободолюбив. Фидел Кастро хвалеше кубинците като най-сериозни борци за социализъм. Дори в Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов току напомня на туркмените твърдението на своя предшественик Сапармурат Туркменбаши Великолепни, че те са изобретили колелото и щедро са го споделили с останалото човечество.

Нашите днешни подобия на авторитаристи още не са стигнали до това равнище. Те ни презират отдавна. Напоследък обаче започна да проличава, че вместо да се научат да ни се подмазват, продължават напред към това да ни намразят. Нанасят, без да са провокирани, съкрушителни удари върху различни групи от населението. Които, разбира се, им отвръщат със същото. Намразват ги.

По един наистина забележителен начин
управляващите настройват населението срещу себе си

Последният рунд се захвана с внезапната бъркотия покрай гражданските застраховки на автомобилите. Внезапно собствениците на същите се оказа, че плащат в пъти повече от миналата година. С което ги настроиха да недолюбват властта. Последва законът за утвърждаване на монопола върху горивата, със съответния заложен в него ценови шок, в услуга на един точно определен приятел на властта.

Веднага след това властта си навлече гнева на всички бизнеси покрай подновеното безумие за смяна на касови апарати. Последва бъркотията за аптеките. После всички – детски градини, неправителствени организации, адвокати – се оказаха задължени в рамките на дни да декларират пред ДАНС, че няма да перат пари и че ще донасят за всеки, за когото са чули, че пере. По същото време се разбра, че същият този ДАНС рутинно допуска руски агенти отровители да шетат из поверената им територия и да тровят български граждани.

За всеки случай – за да отчуждят хората от самата идея за гласуване – властта се опита да премахне преференциите при вота.

За да „пази стабилността“

После се върна на изходна позиция – пак за да „пази стабилността“. На още няколко десетки хиляди души започна да им се повръща от ГЕРБ.

Докато течаха тези драми, властта се запретна да направи показно упражнение на хората, които най-много обича да мрази – всички онези, които защитават природата от бетона. От Иракли до Корал тръгнаха багери. Сметката на властта беше очевидна – зелените „соросоиди“ може и да имат силите да спират по едно-две разрушения на природата; но не могат да спрат разрухата, когато самата държава я промотира на фронт от около 250 километра.

Тази сметка излезе малко крива и затова властта се запретна да атакува директно пазещите, в случая дивите плажове от багери. И отсече: ако лееш бетон върху дюни – може; ако разореш дюни – 1000 лева глоба; ако си сложиш пешкира върху дюни – 1000 лева глоба. Сметката е същата, каквато винаги е била – в момента, в който на природозащитниците им писне от тормоз и напуснат плажовете, там да нахлуят тежките верижни машини. За да се окаже по-нататък, че всички имат разрешително за строеж отпреди 2008 година.

С което властта настрои срещу себе си една много съществена част от народа. Поне от 10 години социологическите изследвания показват, че огромното мнозинство от българите са съгласни да съхраняват природата си дори за сметка на икономическото развитие. Всички те гледат офанзивата на властта срещу природата им и псуват.

Накрая, за да накарат и най-младите да ги намразят, нашите управници разиграха цирка с Беър Грилс, когото търсят да глобят за влизане в рилско езеро преди две години.

Ясна е тактиката на управляващите. Те провокират максимална доза омраза срещу себе си, за да докажат любимата си теза:

каквото и да си мислим и правим,
те ще са винаги на власт

Колкото и да ги намразим – те ще са. Завинаги. И че онова, което ни остава, е да целуваме ръка и да си налягаме парцалите.

Биха могли, вместо това – е, не чак да ни се подмазват като Бердимухамедов, но да вършат ясни, решителни и ефективни държавнически неща.

Да престанат да се правя на ударени по въпроса с дюните и с плажните ивици например. Всеки юрист знае, че няма давност при атаката на някаква сделка като нищожна. Всички до една сделки, в резултат на които дюни и плаж – публична държавна собственост – се оказват частни, са едни нищожни сделки. За тази нищожност няма давност, колкото и да е отпреди 2008 година. Падат сделките в съда и – ето ти и дюни, и плажове.

В Рила е същото. Не цопването на Грилс в езерото е проблемът на Рила, а хилядните орди, които лятос пъплят покрай езерата и убиват планината пред очите ни. Тези орди пъплят, защото има лифт. Лифтът е напълно незаконен. Атакуваш го като нищожен, той пада в съда и – не щеш ли – многохилядните орди ще спаднат с поне две трети. Забраняваш и на джиповете да качват кашкавал-туристи нагоре до новата хижа – и накрая ще останат само онези посетители, които след четирите часа изкачване пеш няма да тръгнат да унищожават природната среда.

Всички описани в горния текст проблеми, по които властта генерира омраза към себе си, имат подобни лесни, държавнически и ефективни решения. Стига държавата да се държи като държава, а не като шайка въоръжени разбойници. Но именно защото нашите управници не искат да се държат като държава, а като власт, действаща на принципа „всичко е наше, правим, каквото си искаме“ – те ще предпочетат да продължат да произвеждат беззаконие, което да покриват с омраза.

Интересно ще е да гледаме колко дълго може да продължи това. И как, все пак, ще свърши.

Сделката за Нова тв ще бъде включена към политически мотивираните придобивания

Проф. Нели Огнянова е юрист и университетски преподавател по медийно право. Разговорът с нея е по повод новината, че шведската компания MTG продава „Нова Броудкастинг Груп“ на компанията „Адванс медия“, собственост на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев и брат му Георги Домусчиев. Сделката трябва да мине и през одобрение от КЗК преди да бъде финализирана. 

Проф. Огнянова, какъв знак за медийния пазар в България е оттеглянето на чужда компания?

Това не е първата чужда компания, която се оттегля от българския медиен пазар. Ако в навечерието на членството в ЕС България привличаше чужди инвеститори в медийния сектор, сега тенденцията е по-скоро обратна. Официално обявените причини за всеки конкретен случай са различни, в случая досегашният собственик MTG съобщава, че се фокусира върху глобални продукти в областта на електронните спортове и разпространението на онлайн игри. Не се задържа у нас и друга шведска медийна група, Bonnier Business Press. От радиобизнеса се изтеглиха почти всички чужди инвеститори.

Всяка от тези компании дойде в България със стила и практиките си. Обобщаване ще е за сметка на точността. Чужди  собственици  са имали и проблематични прояви – толериране на проправителствена журналистика, цензура, недопустими опити за влияние върху законодателния процес. Но част от чуждите компании  поддържаха у нас високи медийни стандарти и оттеглянето им определено не е добър знак.

Подобни процеси има в цяла Източна Европа. В Унгария политическото превземане започва през 2006 от придобиването на либералния ежедневник Magyar Hírlap, след което политически мотивираното придобиване става масово. В Чехия за начало се смята придобиването на медии от Андрей Бабиш, впоследствие министър-председател; в Словакия – възходът на компанията Penta, в Румъния след оттеглянето на чуждестранните инвеститори също се открива път за местни бизнесмени, известни с корупционни скандали, пране на пари и др. Може да се проследи обща тенденция и сътрудници на ДС да са първите частни медийни предприемачи. За съжаление има и общо разочарование  от процесите на овладяване на обществените медии.

Как ще се отрази на медийната среда и медийния плурализъм придобиването на втората по големина телевизия от представител на българския бизнес?

Няколко факта заслужават отбелязване. Отива си голяма многонационална медийна компания, на нейно място идва местен бизнесмен, който до този момент се е занимавал с разнообразен бизнес – фармация, морски транспорт, притежава футболен клуб. Не става дума за придобиване на медии от българския мениджърски екип след изтегляне на чуждия инвеститор, какъвто е случаят с ирландската Communicorp.

Новият собственик има известен опит с журналисти и журналистика, но негативен: той нарече спортен журналист, репортер на бТВ, олигофрен. По този повод журналистите от общественото радио сигнализираха, че за кратко Домусчиев е бил член на Обществения съвет на БНР – една индикация, че бизнесменът се стреми от години да заеме позиции и в медийния сектор.

Домусчиев вече е навлязъл на пазара на футболните права – и придобиването на една от двете големи частни телевизии ще промени съществено възможностите му поради т.нар. вертикална концентрация футболен клуб – футболни права – медия. Домусчиеви са придобили Футбол Про медиа, която притежава правата за излъчване на мачовете от първенството, сега ще придобият и телевизията, която предава първенството по силата на тези права. Можем да си спомним за дружеството Ринг С.В., Валентин Михов и спортни канали – но сега мащабът на съсредоточаването на активи изглежда  по-внушителен. Кандидат да купи Нова е бил и Спас Русев. Изглежда желаният купувач трябва да е  успешен български бизнесмен с интерес към футбола и медиите – кумулативно.

КЗК не разреши продажбата на Нова на чешкия бизнесмен Келнер с кратки и неясни, крайно неубедителни мотиви. Именно поради това с голям интерес се очакват мотивите на  КЗК относно новата сделка.

Какъв може да бъде интересът на роден предприемач да инвестира 185 млн. евро в българския медиен пазар, който е сравнително малък и непечеливш?

Какъв беше интересът на Мирослав Янев да придобие Би Ай Ти – и какво се изпълни от обещанието му за „работещ бизнес модел за създаване на дигитално съдържание“? Какъв беше интересът на Добрин Иванов да придобие ТВ Европа? Какъв беше интересът на Мария Опренова да придобие Канал 3? Не знаехме какъв е интересът зад финансирането на ТВ7,  но съдържанието на програмата показваше чий политически инструмент е тя. Така и сега: най-добър отговор  какъв е интересът дава съдържанието на програмите. Очаквам анализаторите да включат сделката при политически мотивираните придобивания.

Беше ли използвана Комисията за защита на конкуренцията и как, за да повлияе на сделката за Нова телевизия?

КЗК не отвори лично вратата за Домусчиев, но затвори вратата за Келнер. Кой отвори лично вратата за Домусчиев – който може, в България няма много варианти.

Станишев яхна метлата, с която замита следите от абсурдната русофилщина на “левите консерватори” в България

Ако това е грях, признавам си го: заради някои проевропейски позиции Станишев напоследък беше започнал да ми изглежда по-приемлив в ролята на европейски социалистически лидер, отколкото беше в българското си амплоа на партиен и правителствен шеф. Но днешното му изказване в Испания, където сочи “гредата в окото” на врага, без да вижда как тя стърчи от очните кухини на онези, които правят мили очи на национализма и дори се равняват все повече по него в собствения му български заден двор, преля чашата на спомена за Станишев от времето, когато си общуваше с монархическия дявол в интерес на властта.

Ето за какво негово изказване става дума: 

“Заради властта десните са готови на брак по сметка с дявола и така дават легитимност на десния екстремизъм и на национализма, заяви президентът на ПЕС Сергей Станишев в словото си пред предизборния конгрес, който се провежда в Мадрид.

Има една съблазън – да се носим по модата, в която всички повтарят думи като “национална държава”, “нашият интерес”. Ние обаче казваме: социална Европа! Това означава да спасим Европа, променяйки я, преодолявайки неравенствата, които са вече ужасяващи в ЕС, несправедливостта, каза той”. https://offnews.bg/politika/stanishev-desnite-skliuchvat-brak-s-diavola-698202.html

Кой го казва? Не е ли това същият Станишев, който сключи брак по сметка с “разбивача на двуполюсния модел” ( т.е. разбивача на естествения плурализъм в рамките на демокрация на) Симеон Сакскобургготски, оказал се в резултат на това стратегически съюзник на левите у нас?

Не е ли това същият Станишев, който си другаруваше в тройната коалиция в рамките на един противоестествен по идеологически признак съюз с “либерала” Доган в името на властта, която роди уникалния феномен на “монархосоциализма” в симбиоз ( по самия Станишев) с една партия като ДПС, която де юре е българска, но в цял свят медиите я наричат “партията на българските турци”?

Да припомня заглавията от онзи период:

Станишев, Симеон и Доган изглежда се разбраха

Ахмед Доган: Убеден съм, че коалиция от трите парламентарни групи – БСП, НДСВ и ДПС, която се очаква, ще бъде най-внушителната в историята на страната”.

Национализмът, измерен по скалата на лявата европейска традиция, е взел днес до такава степен връх в БСП , че тя е неразличима по който и да е нюанс на политическия лакмус от официално заявените националисти в българската политика. Нинова дори е прибрала под крилото си любимия на руското посолство националист Костадин Костадинов, макар той да е сред инициаторите на заклеймявания пак от нея крайнодесен Луковмарш.

Но най-вече БСП се припокрива по своята путинофилщина с уникалната форма на национализъм, какъвто няма никъде другаде в никоя друга държава на света. Защото национализмът, при всички критични забележки към него, все пак би трябвало да поставя на първо място любовта към собствената нация, а не преклонението пред чужда държава, какъвто е случаят с българския русофилстващ национализъм и в лявото, и в дясното пространство. 

Само че как точно Станишев да “забележи” и посочи тази абсурдна нашистка специфика, когато самият той изповядва същото верую. Ако ми съобщите една негова изява, която да противоречи декларативно (а не както скрит сред колективни европейски позиции подтекст) на Русия, ще се съглася, че той наистина милее за Европа повече, отколкото за влиянието на руския неоколониализъм в  България.

Нахлуването на СССР в Афганистан: раната, която не зараства

Преди 40 г. съветски войски нахлуха в Афганистан. След 10-годишна брутална война те се изтеглиха, без да са постигнали победа. Афганистан обаче беше опустошен: 2 милиона цивилни жертви, 5 милиона бежанци, изгорена земя.

Afghanistan Jahrestag Saur-Revolution Kabul Sowjetische Truppen (picture-alliance/dpa)

На уличен щанд в Кабул клиент разглежда филми на DVD. Всичките са пиратски копия. Най-много се търсят обаче филми за последния просъветски президент на Афганистан Мохамед Наджибула. Днес той е почитан не толкова като социалист, колкото като патриот и модернизатор. Слабостта на афганистанците към него обаче преминава през призмата на десетгодишната съветска окупация, приключила през 1989 година.

Продавачът на щанда Абдул Хусее се гордее с познанията си по руски. През 1980-те години той е следвал в Съветския съюз и до днес има приятели в Русия. „Навремето всичко беше регламентирано, цените бяха държавно регулирани, нямаше корупция, държавните служители бяха неподкупни, а стипендиите се раздаваха според постиженията, а не с връзки“, казва той.

Навремето следването било привилегия само на малка висша прослойка, а руснаците променили това положение – следването станало възможно и за хора с по-ниски възможности. Освен това те организирали обучения за офицери, полицаи и държавни служители, строяли фабрики и улици, жилища и училища.

Различните спомени

Дипломатът Андрей Аветисян е бил изпратен в Афганистан, където по-късно става посланик в Кабул. „Градът беше спокоен и зелен, хората се разхождаха, правеха си пикници в парковете, нямаше грозни, сиви стени. В Кабул изобщо не се усещаше нищо от войната, животът си течеше нормално“, уверява той.

И до днес в Кабул много сгради свидетелстват за ангажимента на Москва: един голям хлебозавод, снабдяващ с хляб държавните учреждения и болниците, политехническото училище, панелните жилищни сгради, където в съседство живеели съветските функционери и афганистански държавни служители. Панелните жилища с централно отопление и течаща вода се ценят високо и до днес.

За разлика от западните дипломати, специалисти и хуманитарни работници, съветските инструктори не са били настанени в изолирани райони, били в постоянен контакт с местните жители. Повечето обикновени съветски войници произхождали от селски семейства, както и афганистанските. И докато в градовете руснаците допринасят за тяхното развитие, извън тях те водят една брутална война срещу бунтовниците муджахидини, в която прилагат тактиката на изгорената земя без да щадят цивилното население.

Жител на малко селище в провинция Хелманд си спомня как съветските части бомбардирали неговото село по време на една сватба. При нападението загинала булката. „Съветите използваха напалм и нервнопаралитичен газ, залагаха опасни капани – малки мини бяха маскирани като детски играчки, унищожаваха села, стада и ниви. Но не успяха да победят съпротивата“, казва той.

Afghanistan Jahrestag Saur-Revolution Mohammed Nadschibullah (picture-alliance/dpa)Октомври 1986, провинция Херат: президентът Мохамед Наджибула (в средата) говори за започналото изтегляне на съветските войски от страната

Една трета от общо 16 милиона афганистанци търси спасение в Пакистан и Иран. През 10-годишната съветска окупация загиват до два милиона цивилни. За сравнение: от началото на западната интервенция през 2001 година са загинали 30 хиляди цивилни афганистанци.

Войната вчера и днес

И сега, както навремето, войната си остава вътрешноафганистански конфликт между селското население, което се опълчва на социалната промяна, и градовете, които искат модернизация. В университета в Кабул отново има много студенти, които следват руска филология. Ръководителят на катедрата Милад Кучай съжалява, че руският език не е световен език. Той е създал катедрата и дори е издействал стипендии за летни курсове в Русия.

Андрей Аветисян смята, че Русия си е извлякла поуки от окупацията и безславното си изтегляне от Афганистан. „Не бих го нарекъл синдром, а по-скоро важен урок, който научихме от тази война. Мисля, че  Русия повече никога не би изпратила свои войници да воюват в Афганистан – под никакъв предлог.“

Това обаче не е и необходимо, тъй като западните съюзници осигуряват едно равновесие на силите, което не позволява страната да затъне в тотален хаос. От тази патова ситуация печели и Русия, защото ако западната коалиция се изтегли от Афганистан, това ще дестабилизира целия регион и ще застраши също и руските интереси. Русия е заинтересована не само от това да бъде пресечена контрабандата на наркотици, а и да бъдат спрени ислямските екстремисти. Москва обаче не казва това в прав текст.

Afghanistan Sowjetunion sowjetische Truppen verlassen Kabul 1988 (AP)Май 1988: афганистански деца махат на съветски войници, изтеглящи се от Кабул

„Съкращаването наполовина на американските войски би било стъпка в правилната посока“, коментира непотвърдената все още официално новина говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.

Русия иска да бъде вземана насериозно

Москва предприема обаче и собствени мирни инициативи в региона и се ангажира с подкрепа за различните сили в Афганистан. Външният министър Сергей Лавров дори наскоро се снима с талибански лидери, изразявайки по този начин пренебрежението на Москва към правителството в Кабул, което обаче Москва подпомага с пари и оръжия, също както и милициите в Северен Афганистан, воюващи с фундаменталистите. Русия не се опасява от възможно връщане на талибаните на власт, тъй като тя не ги разглежда като риск за себе си и за региона. По-скоро Москва е загрижена да не установят господство в региона джихадистите от „Ислямска държава“.

За правителството на Путин обаче залогът е по-висок от само постигането на стабилност в Централна Азия: ангажиментът на Москва в Афганистан трябва да покаже на света, че Русия се завръща на международната сцена като играч, с който всички трябва да се съобразяват.