ИВО ИНДЖЕВНай-краткият отговор на въпроса на какво се присмиват русофилите у нас е: над себе си. Допълненият вариант гласи “и над собствените си страхове”. Вземат ли да се подиграват и да си служат с хиперболи относно “русофобите” бъдете сигурни, че се издават къде най-много ги стягат валенките и ушанките.
Това пролича от интервюто на шефа на АБВ Румен Петков по Нова телевизия. Говори си сам и сам си се наслаждава на “остроумието”. За такива видни говорители на русофилщината се подразбират соловите акции в телевизиите точно толкова, колкото е задължително за опонентите им, ако изобщо бъдат допуснати до екрана, да бъдат контрирани в телевизиите от агресивни кремълски пропагандатори.
В желанието си да обори врага (в негово отсъствие) дежурният подигравчия предложи да “разрушим” Паметника на съветската армия и “Альоша”. Каза го в контекста на други подобни шегички (да сме си купели атомни подводници и прочее абсурдни, според него, неща).
Значи така, без да го питат по темата, Петков държи съветския фронт по въпроса за съветските светини. Това е добър знак. Явно нещо са се разтревожили московските му куратори за съдбата на жалоните на робството, както ги нарече в писмо от САЩ през 1994 г. авторът на част от скулпторите на МОЧА проф. Любомир Далчев.
Опитите на Петков да блесне със сарказъм са част от визитната му картичка на виден говорител на Москва в България. Именно като такъв го определи косвено президентът Плевнелиев в интервю за книгата “Течна дружба”.
Попитах го да обясни защо Москва е премълчала епизода с появата на термина “хибридна война” и свързването на Русия с нея в проект за документ на българското Министерство на отбраната в края на лятото на 2015 г.. В отговор се президентът беше пределно ясен: защото Москва си има говорители в България.
Тъкмо такъв говорител беше именно Румен Петков, който “загадъчно” се ангажира в едно интервю с прогноза, че скандалният за Кремъл абзац от проектодокумента “Визия 2020“ ще отпадне. Ангажира се и с конкретен срок в прогнозата си, която се сбъдна напълно. Така че Румен Петков може да е голям смешник, но въпреки че отдавна е бита карта в политиката продължава да е в челните редици на путинофилската пропаганда.
Трябва да му се отдаде дължимото, че не му е лесно да се задържи на този връх при конкуренцията от страна на властта и т.н. опозиция, надпреварващи се да се харесат на Путин. Пък и младите путинофили, като Александър Симов или Петър Волгин, мечешки се борят да го изместят, сипейки подигравки срещу “психодясното” и вменяваната на “русофобите” фобия от руския Новичок.
Да не забравяме и чер(ве)ният му хумор на Крум Зарков по адрес на едни “дядовци”, които бил изтезавал и поради това закъснял за телевизионно предаване. Нито пък Антон Кутев, който под формата на шега уцели в десетката, признавайки, че се заразяват идеологически по полов път (спестявайки препоръката в коя поза става най-сигурно зачеването, а тя ще да е партер).
Пред всички тях обаче води хорото по майтапчийство конвенционалната истам(булка) Нинова, призоваваща не веднъж Борисов на разговор между мъже, имайки предвид себе си.
Като става дума за създадената от Първанов партия АБВ, поверена напоследък на най-верния му съратник Румен Петков, тя проявява своето чувство за проруски хумор не само на думи.
На 7 септември 2016 г., на откриването на издигнатия в Добрич паметник на победителя на руските нашественици в Добруджа през 1916 г. генерал Колев, АБВ са се опитали да се присламчат патриотично към събитието.
Обаче са пропуснали предварително да забележат, че на паметника, заменил на същото място монументалното присъствие на съветския завоевател маршал Толбухин, са гравирани прословутите думи на доблестния български генерал, с които той призовава своите кавалеристи да бият руските агресори.
НА СНИМКАТА: Надписът на паметника на ген. Колев, който накара АБВ да си глътне азбуката
“Недогледалите” дейци на АБВ първоначално поднесли венец в нозете на генерал Колев, но прочитайки гравирания цитат си взели цветята обратно.
Толкова били бързи, че свидетелите на случката така и не успели да прочетат и запаметят какво е било изписано на злополучния венец.
Поради което си позволявам обосновано (от логиката на поведението на АБВ) предположение:
“На руските войни достойни, от благодарните за тяхната визита русофили” (написано на азбуката, дошла от “македонските земи”).
кафенето 