Софийската община тихомълком се отказва да сложи паметна плоча на Сергей Антонов (на снимката след завръщането му в НРБ), българският представител на БГА “Балкан” (съден в Италия по обвинение за съучастие в атентата срещу папата, но оправдан поради липса на доказателства), пише сайтът Фактор, позовавайки се на свои източници. https://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/plocha-v-pamet-na-sergey-antonov-nyama-da-posreshtne-papa-frantsisk-na-letishteto-obshtinarite-se-otkazaha-tihomalkom
Нека да приемем за вярно предположението, че здравият разум е надделял и папа Франциск няма да бъде посрещнат на летище София с въпросната плоча. Остава обаче въпросът за милото единодушие между общинарите от ГЕРБ и БСП, подкрепили тази идея. Това е поредното доказателство за дифузията между двете уж антагонистични партии, основни конкуренти за редуване във властта у нас.
Подобно единомислие между двата отбора в предрешените (в двата смисъл на думата предрешен) български политически мачове изобщо не е новина. Но потвърждаването на побратимяването дори на идеологическо ниво е знак за роднинство по манталитет. За да оцениш Сергей Антонов като жертва (на империалистически и най-вече американски заговор, както се твърдеше по времето на СССР и НРБ), която е достойна да бъде увековечена днес на изхода на България, е символично признание за общия идеен генезис на БСП и ГЕРБ.
Дългият разговор за това какво е правил Антонов на метри от папата по време на атентата в Рим и предъвкването на хипотезите за негово участие в покушението не е тема на този кратък апостроф. Но акцентът в аргументацията на онези, които смятат за необходимо българинът да бъде почетен с паметна плоча е именно в това, че той е бил жертва.
Нека да се съгласим и с тази констатация. Само че трябва да се запитаме чия жертва беше той. На кого беше обиден до смърт, че до смъртта си отказваше да разговоря с когото и да било извън някакъв тесен семеен кръг – на италианското правосъдие ли? Затова ли не искаше години наред и дума да продума пред който и да било българин в публичното пространство, любопитно да научи от първа ръка какво точно е станало?
Елементарната логика сочи, че Антонов трябва да е бил покрусен именно от българските си началници, някои от които днес са сред инициаторите той да бъде героизиран посмъртно. Ако е бил жертва, явно е защото е бил жертван. Поредната пионка на дъската на КГБ и ДС, които водеха зад кулисите кампанията “Антонов е невинен”, но след като си го получиха обратно “забравиха” за случая.
Дали са му наредили да мълчи или той сам е избрал това поведение, това вероятно никога няма да узнаем. Но е ясно, че той се беше самозатворил в себе си не като упрек към италианците, американците и прочее империалистически злодеи, а към българите. И не спрямо обикновените българи, които бяха фон на кампанията “Антонов е невинен”, а към онези “необикновените”, които я дирижираха.
Ако не беше така, жертвата Антонов без проблем можеше да изригне на родна земя срещу лошите чужденци, които са го набедили. Щеше да се превърне в пропагандна икона с всички произтичащи от това привилегии по времето на комунизма. Но никога не го направи. Никога не пожела лично да изобличи своите западни мъчители и да им отмъсти от позицията на финален победител в съдебния спор, прислонил се на сигурно място в родното пристанище НРБ.
О, да, на публиката беше обяснено, че извергите в Италия са му разбили жестоко здравето и поради това той не желае да коментира нищо. Само че някой вярва ли, че ако комунистическата пропагандна можеше да изтръгне някое контролирано и манипулирано интервю от него в полза на идеологическата война със Запада щеше да се въздържи да го направи?
Тази пропаганда беше в състояние да измисли всякакви небивалици за лошия Запад, а когато й се предостави възможност да разгърне в едър план своята теза чрез измъчения Антонов (па макар и само чрез образ и недомлъвки по телевизията), не си мръдна пръста. Само “верващите” могат да си вярват, че на Антонов са му спестили неудобството да участва в пропагандна атака от единия хуманизъм на нашенския комунизъм.
На парламентарно ниво БСП и ГЕРБ си делят любовта към Русия в най-математическия смисъл на думата. Групата за приятелство с Русия, най-голямата подобна група за приятелство с чужда държава в Народното събрание, се съпредседателства едновременно от Антон Кутев от БСП и от Красимир Велчев, една от десните ръце на Бойко Борисов.
Както се вижда сега, макар и на фона на евентуален провал на първоначалния замисъл, съратниците от двете партии си дружат не само по русофилска линия. Човек и без да е чел протоколите от съответното заседание на Столичната община може да се обзаложи, че инициативата за плоча в памет на Антонов е на другарите от първия отбор на Партията, а ГЕРБ са се присъединили не за друго, а защото не виждат нищо нередно да си бъдат заедно и по тази тема. Вече не се крият дори.
кафенето 