Пеевски е точно 100 пъти по-трудолюбив депутат от Хамид, според Хамид

Нали знаете защо в нашата държава един Хамид Хамид може да се държи като султан Абдул Хамид и да си приказва каквото си иска? Например, че колегата му Делян Пеевски върши сто пъти повече работа (от него, както се подразбира). Защото не ходи на работа в парламента, а сред хората.

НА СНИМКАТА: Пеевски до 100 пъти по-малко трудолюбивия Хамид 

Преди да отговоря на риторичния въпрос да задам още един. Не е ли политически наказуемо да плямпаш за ходенето между хората във връзка с поговорката, че глупостта не ходи по гората, а по хората?

Така звучи твърдението, че Пеевски върши точно 100 пъти повече работа от презрените депутати, които послушно натискат копчето в Народното събрание (по израза на Хамид), т.е. 100 пъти повече и от Хамид?

Да, хващам се за думата. Защото няма за какво друго. Ако имаше дела, които да доказват тези думи, щеше да е укоримо хващането за думите. Но такива няма, не са видими и няма как да бъдат в рамките на тази фриволна калкулация. 

Като става дума за политика е нормално един Хамид да се равнява по най-успешните политически спекуланти, доказали своята ефективност. “Патриотичните” торбалани, с които ДПС плашат избирателите на ДПС и ги надъхват да се държат здраво заедно, си измислят мигрантски вълни и прочее несъществуващи страхотии за катерене върху гребена на тази вълна от избори на избори. Чудесен пример, нали. 

Защо Хамид да не може да “попреувеличи малко” също, за да се подмаже на човека с големите пари? Е, можеше да излъже малко по-умерено с похвала от рода на “Пеевски работи много повече от депутатите в парламента”, но нямаше да е толкова ефектно както калкулацията, че става дума за точно 100 пъти повече положен извънпарламентарен труд. С което печално известният като най-малко работещия депутат (в историята на България) всъщност се оказва герой на капиталистическия труд.

Че тази риба се вмирисва откъм главата човек може безпогрешно да усети с носа си, стига да не е заменил нормалното си политическо обоняние с обожание.

Самият Борисов не само говореше (без)отговорно за очакван ужас от 10 милиона бежанци, а когато прогнозата му се оказа преувеличена близо 10 милиона пъти…спечели парламентарните избори. Така че Хамид е като невинен младенец на фона на примера на премиера.

Разликата е само в това, че за Борисов Началника е на небето, ходи по водата и може да нахрани хората с една риба. Докато  началникът на Хамид се върна на земята и веднага започна да лови шарани в парламента. Мълвата за неговите чудеса се разнася от апостолите на лъжата. 

Реклами

Затова БСП продължава да губи битка след битка

БСП защитава политики и принципи, извадени от антиевропейската хибридна пропаганда: антибежански и хомофобски настроения, яростна русофилия и носталгия по социализма. Но така няма да привлече нови избиратели.

default

И седмият от 1990-та насам председател на социалистите, който предстои да бъде избран скоро, няма да е в състояние да промени статуквото, при което едно лоби на „Позитано“ 20 измества друго. Резултатът е неизменната обезкуражаваща втора позиция.

Сега отново предстои избор на лидер, след като председателят на БСП Корнелия Нинова подаде оставка – заради същото това второ място на евровота на 26 май, макар и при увеличени от четирима на петима евродепутати и близо 30 000 гласа повече.

На 16 юни социалистите насрочиха конгрес, който да приеме оставката ѝ, както и да се подготвят правилата и процедурата, по която ще бъде избран следващият председател на БСП. Групата около Нинова настоява за пряк избор – тоест партията избира, както е по новия устав. Вътрешната опозиция ще иска конгресът да има думата, което означава промяна на устава.

Без значение какво ще се случи и кой ще оглави партията до края на юли, но тези вътрешнопартийни битки отслабват БСП и ѝ създават имидж на нестабилна конструкция, на фона на монолитната ГЕРБ.

Свита до твърдото си ядро

БСП отдавна изгуби тези избиратели, които можеше да привлече с идеи. Не може да си набави такива, които да купи чрез власт – защото отдавна не е на власт. Парадоксално, но факт – листата на социалистите за вота уж беше разтворена като ветрило към широк кръг избиратели. В нея имаше хора като шефа на президентската канцелария Иво Христов с ляволиберални позиции, млади и с центристки профил като третата – Цветелина Пенкова от клуб „Милениум“, и дори водачът на листата Елена Йончева не беше партиен член.

Въпреки това партията не надскочи твърдото ядро, състоящо се предимно от хора на 60 плюс – възрастовата категория, в която социалистите лидират от години. Не успяхме да увеличим периферията, призна публично по БНТ зам.-председателят на ПГ на БСП Драгомир Стойнев. Няма и да успеят.

„Периферията“ остава територия за новото ляво, когато и да се появи то, за политически формации, за които социална справедливост и намаляване на неравенството не означава само увеличение на пенсиите и красноречие в ТВ-студиа, за които емиграцията е по-голям проблем от миграцията, а екологичните каузи са важни за прогреса.

БСП защитава политики и принципи, извадени като от антиевропейска хибридна пропаганда – антибежански и хомофобски настроения, яростна русофилия, с която манипулира застарелия си електорат и сантиментите му към „братушките“, и постулати от времената на социалистическото планово стопанство как да се похарчат възможно най-много публични средства.

С този наратив няма как да привлече нови избиратели, а само може да втвърди електората, който има на разположение. Плашенето с Истанбулската конвенция и Стратегията за детето го доказват. Антиевропейската реторика взе връх дори в носталгията по социализма – за разлика от лидера на ГЕРБ Борисов, който хвали първия партиен и държавен ръководител, Нинова жали „какво ни отне демокрацията“.

Промяна няма, сменя се само името на лидера

БСП се е свила само до твърдия си електоратБСП се е свила само до твърдия си електорат

Изглежда, че ръководството на БСП не е в състояние да произведе друг тип говорене – в него липсват хора от реалната икономика (нито пролетариат, нито предприемачи), но изобилстват партийни апаратчици, чието кариерно развитие е преминало в домогване до различни позиции за търговия с власт и влияние. Обикновено те са разделени на две групи – тези, които са на власт на „Позитано“ 20, и тези, които искат властта. Всичко останало е пунта-мара, както обича да казва Борисов.

Как иначе да си обясним подкрепата на почетния консул на Русия Георги Гергов, който смята, че газопроводът „Турски поток“ в България може да се строи „с руската държава“, за Сергей Станишев, определян като проевропейски политик? Но преди да бъде принуден да подаде оставка от Изпълнителното бюро на БСП през 2017 г., Гергов бе лобист и на Нинова.

„Може ли да се самоизяждаме отвътре непрестанно и да печелим битки?… В очите на хората сякаш отдавна престанахме да водим битка за идеите си. Водим я помежду си.“ Тези прочувствени фрази са от реч на Станишев през 2014 г., когато подаде оставка след краха на КТБ, проваления кабинет на Орешарски, 13 години начело на партията и поредица от загубени избори. Но и преди, и след тази реч промяна в БСП няма. Освен името на лидера.

Настоящият, който е в оставка, отново декларира желание да поведе партията. Преди да се наеме с това обаче, нека Нинова да заяви смята ли да ревизира решението за влизане на България в еврозоната, взето на предишен конгрес на социалистите.

При представянето на „Визия за България“ преди година тя заяви по този повод: „Моля Сергей да не се сърди, защото този доклад беше негов на Конгреса, ние споделяме това, но нека да помислим”. Към момента не е публично известно какво е помислено.

Няма какво повече да губи 

Емилия МилчеваЕмилия Милчева

В края на юли се очаква България да  получи покана да се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), по-известен като „чакалнята за еврото“. Мнозинството български граждани и бизнесът подкрепят приемането на еврото – цел, която произтича от членството в ЕС и договора за присъединяване. Ако „Позитано“ 20 е против, добре е да изясни същинските причини за това и не стоят ли чужди интереси зад това разграничаване.

Резултатът след ожесточените вътрешнопартийни битки ще се види на местните избори наесен. Само че на тях БСП няма какво повече да губи от вече загубеното – без нито един областен град. И тогава ли ще се иска оставката на лидера? Ами ако отново е Корнелия Нинова?

Share the wealth

miting-1990Николай Флоров

Ето ви и пълното заглавие: SHARE THE WEALTH, OR IT WILL BE TAKEN FROM YOU!  В превод това значи: РАЗДЕЛЯЙ БОГАТСТВОТО ИЛИ ЩЕ ТИ БЪДЕ ОТНЕТО!

Ето ви един чисто левичарски, чисто марксистки лозунг, често използван в западния свят. Защо ви го споменавам? Дошло е време да сложим юзди на нашите български мерзавци, и то марксистки юзди.  

Щом искат класически капитализъм, ще получат точно това: започва се с паметника МОЧА, утре ще са стачки и саботажи, а ако главите им още не увират ще последват атентати, бомби, заплахи, призиви към бунт, гражданско неподчинение и революции.

Те, както всички ние болезнено виждаме, продължават да се мислят за неуязвими. И понеже са се възкачили на чувалите с пари си мислят, че това е най-важното, тоест те да са отгоре. Те изглежда и не си представят каква изненада ги очаква зад кюшето на историята.

Знаехме, че лакомията им още от 1944 беше безгранична, но тя продължава и досега – лакомия на класически капиталистически експлоататори от деветнайсти век, такива каквито  ни ги представяха като най-голямото зло, срещу което те са се борели.

Тогава минаваха за «авангарда на работническата класа», за единствени носители на правдата, изписваха се за наши водачи по пътя към комунистическия рай, за единствени представители на народа, на работниците и селяните.

Да им го повторим – те още не си представят какви изненади ги чакат зад кюшето на историята! По всички правила на марксистката диалектика те отдавна са посяли семенцето на съпротивата, на анархизма и на омразата: на всяко действие отсега натам ще има и противодействие. Така са ни учили техните собствени преподаватели. Високите стени на техните имения няма да ги отърват, нито дебеловратите битанги, които ги пазят.

Духът отдавна е излязъл от бутилката и рано или късно тоя овчи народ ще пресече и линията на страха. Тогава никакви кукловоди и десарски генералски хунти няма да го спрат.

«Разделяй богатството» означава, че това е единственото им спасение. Пиедесталът, на който са кацнали като марксистки избраници на историята, рано или късно ще се разклати, а долу ги чака класическия марксистки антагонизъм: да живеят в страх, да опитат вкуса на омразата по марксистки – към тях и децата им.

Ако за петдесет години не са разбрали, че  противодействието е неизбежно, значи че са обречени. Наказанията за тяхната наглост няма да закъснеят. Ако не са разбрали, че награбеното трябва да се върне там, откъдето е награбено, те не са разбрали основен закон в икономиката: ако искаш да загубиш парите си, трябва само да ги държиш в чували или в банки.

РАЗДЕЛЯЙ БОГАТСТВОТО, ИЛИ ЩЕ ТИ БЪДЕ ОТНЕТО!

„Кичозно, лицемерно и унизяващо“. Цената на „Възродителния процес“


Речта на Тодор Живков от 29 май е на първите страници на всички вестници на следващия ден. Тя дава началото на т.нар. "голяма екскурзия".
Речта на Тодор Живков от 29 май е на първите страници на всички вестници на следващия ден. Тя дава началото на т.нар. „голяма екскурзия“.

Подмяната на фактите с алтернативни не се ражда във века на интернет. Когато комунистическият режим прогонва повече от 300 хиляди български турци, като последен опит за продължилите години преди това опити за асимилация, с всички прийоми на пропагандата внушава, че тези хора си тръгват доброволно. Отиват на „екскурзия“. След набързо издадени паспорти, след ултиматуми на милиционери и военни, които обикалят градове и села, хората започват да напускат домовете си.

Лостовете на комунистическата власт

Румен Аврамов, един от изследователите на “Възродителния процес” и икономическите му измерения, отказва да използва термина “голямата екскурзия”. За него това е “кичозно, лицемерно, подигравателно и унизяващо българските турци словесно творение, родено от властта или от патриотарското народно творчество, за да заличи смислово репресивната същина на случилото се.”

Аврамов се опитва да надникне в икономическите процеси, които съпътстват “агресивната политика спрямо българските турци”. В книгата си “Икономика на Възродителния процес” той навлиза в по-слабо проучените пластове за цената на “масираното освобождаване от турското население.“

Скрийншот от архивни кадри на БНТ от българо-турската граница, заснети през лятото на 1989 г. Колоните автомобили, автобуси и каруци се измерват с километри.
ВИЖТЕ СЪЩО

„Поне 200 хиляди трябва да изселим“. Как Тодор Живков изгони българските турци

“Няма измерения, които да се наслагват и да образуват една цена на асимилационната политика, която беше провеждана от 1984 г. до 1989 г.”, коментира пред Свободна Европа Аврамов.

Властта използва обичайните механизми и лостове на икономическа интервенция в районите, населени с български турци. В това число програми, чиято цел е купуване на лоялността на населението. Една от тях е за така наречената програма за “разсредоточаване”. Целта е чрез икономически лостове турското население да се разсее из страната, а в смесените райони да бъдат привлечени българи.

Румен Аврамов
Румен Аврамов

“Това не се отличава от политики, следвани в предишни периоди. Аз го наричам колонизационен модел, в който държавата се опитва да повдигне жизненото равнище в тези райони и по този начин да купи лоялност – нещо, което тя не успя да постигне и тогава, и след това”, казва Румен Аврамов.

Тези райони остават под средното равнище за страната и изостанали в икономическо отношение. Това е само един от аспектите на “Възродителния процес“. Аврамов разглежда и други последици от репресиите – разходите на репресивния апарат през тези години.

От архивите и бюджетите на силовите ведомства се вижда, че те са успели да се справят сравнително безболезнено от финансова гледна точка. С различни преструктурирания на плановите си бюджети успяват да посрещнат разходите, свързани с “тази огромна по размерите си акция”. Дори след 1987 г., в условията на финансова криза, разходите за силовите ведомства намаляват, но успяват да насочат ресурси за целите на “Възродителния процес”.

Най-видимите последствия

Последният опит на комунистическият режим е прогонването на българските турци през 1989 г.. Тогава икономическите последствия са очевидни. В продължение на 4 месеца икономиката на страната е подложена на голям икономически шок. Хората, принудени да напуснат страната, теглят спестяванията си.

“Най-видимият процес е свързан с атаката срещу “Държавна спестовна каса”. Както през годините на прехода преживяхме и други моменти, в които вложителите атакуват банките. Това беше съвършено нов процес в комунистическа България. Турското население, заминавайки, изтегли значителен ресурс от ДСК, което практически беше подкопаване на ролята на тази банка в социалистическия планов механизъм на управление”, коментира Аврамов.

Най-видимата страна на макроикономическия шок от „Възродителния процес“ е загубата на работна сила чрез почти мигновено изчезване на съществен сегмент от заетите.

Въпреки че словосъчетанието “Възродителен процес” е обидно за хората, станали негови жертви, вече е наложено и трудно може да бъде избегнато. “Наложило се е исторически най-вече от огромната документална продукция на самите му вдъхновители и изпълнители”, казва Румен Аврамов.

„Псевдопатриоти за развитие на отбраната, стабилността и традициите“, съкратено – ПРОСТ

Патриотизмът е като алкохола – в малки дози може да е дори полезен, а човекът, който го е приел, е весел и любвеобвилен. Но когато се прекали с него, както и с алкохола, човек става агресивен, параноичен, нерядко прави глупости и често на другия ден го боли глава. Това важи в пълна степен както за индивидите, така и за цели народи.

Комунистическият режим и последвалият нескопосан преход, за съжаление, отстраниха за дълго време възможността българският национализъм да е граждански, основан на равенството пред закона, споделянето на общи права и свободи, на общи отговорности, а и на споделян икономически просперитет.

Вместо това днес патриотизмът е отвлечен и държан за заложник от популисткия политически проект, който наричам „#Псевдопатриоти за развитие на отбраната, стабилността и традициите“, съкратено – ПРОСТ.

Последователите на тези похитители газят не само Рилските езера, но и законите. Лидерите на тези похитители газят възрожденските идеали за „чиста и свята република“.

Та мечтая за патриотизъм, който се основава на ГОРДОСТ от правораздавателната система, от ниските нива на корупция, от високите резултати на всички български ученици и добрата образоватена система, от доброто здравеопазване, от ниските данъци, от добрите условия за бизнес…

А бе, ГОРДОСТ, извираща от завистта на чужденците, защото всичко в родината ни е по-добро от навсякъде другаде!

Имам една новина, която може и да е добра – с тропане на хора няма как да постигнем това, а само с работа. Защото трябва да работим всеки ден, за да се гордеем не само с природата и славното ни минало, но и с това как опазваме природата и колко славно настояще имаме, и още по-славно бъдеще градим.

Защото #РодоЛюбие съдържа ЛЮБОВ.

Бел. ред.: Статусът на Емил Джасим е от фейсбук профила му и го препечатваме с разрешение на автора. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Свобода на словото под прицел?

Няколко случая, които карат да се замислиш по темата

вестник

Снимка: © Unsplash/ Elijah ODonnell

Темата за свободата на словото у нас отново придобива актуалност на фона на няколко случая в последно време за намеса в редакционна политика, натиск върху журналисти и дори заплахи.

Поредният повод за дебат дойде след решението на Софийския градски съд от 21 май да осъди журналиста от „Капитал“ Росен Босев на глоба от 1000 лв. по дело за клевета. Искът срещу него е заведен от бившия председател на Комисията за финансов надзор и настоящ директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев.

Причината са две изказвания на журналиста в сутрешния блок на „Нова телевизия“ от януари 2015 г.: „Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира „Капитал“ и „Дневник““ и „Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик“, заради които Мавродиев съди Босев за клевета.

Съдията-докладчик по него Петя Крънчева е била обект на серия критични публикации с автор Росен Босев. Макар че журналистът иска тя да си направи отвод, съдия Крънчева отказва да го направи.

„Този факт дава основания за сериозно съмнение в обективността на съда. Как може да се гарантира, че съдия, лично засегнат от работата на журналист, няма да бъде пристрастен, когато му се наложи да гледа дело срещу същия журналист?“, се казва в позиция на АЕЖ по темата (Босев е член на Асоциацията).

„За предубеденост, говори и начинът, по който съдия Крънчева е разпоредила да бъде призован Босев – с призовка като за тежко престъпление и с търсене на редица адреси, на които журналистът не живее. Цялостната показност при издирването също създава усещане за непропорционалност“, се казва още там като се допълва, че всичко това, заедно с факта, че жълт сайт публикува решението на съда, преди то още официално да бъде оповестено, създава впечатление, че процесът е превърнат в средство за саморазправа.

Цялата позиция на АЕЖ по темата заедно с историята на делото, могат да се видят на сайта на организацията.

Конфликт се оформи и сред акционерите на най-голямата онлайн-медийна група „Нетинфо“ заради обвинения в намеса в журналистическата дейност и редакционната политика на новинарските сайтове „Вести“, „Гонг“ и „Дарикнюз“.

Главен редактор и съосновател на спортния сайт „Гонг“ Николай Александров беше принуден да напусне след сделката за придобиването на групата от братя Домусчиеви.

Оставката му бе последвана от голяма част от екипа на медията, както и от спортния журналист Томислав Русев от Дарик радио, който заедно с Александров стои зад създаването на „Гонг“. При напускането си Русев изрази официална позиция за това защо той и редакционният екип на „Дарик радио“ спират всякакво участие в „Гонг“.

„Редакционният екип на „Дарик радио“ спира всякакво редакционно участие в спортния сайт Gong.bg. Основният мотив да спрем да помагаме на граждански договори, както бяхме досега, е, че забелязахме първите признаци на редакционна намеса, каквато нашият екип не понася по никакъв начин и не е търпял никога… Спортният екип на „Дарик радио“ никога не е търпял и най-малка намеса във вижданията как да изглежда нашият продукт“, каза Томислав Русев в ефира на радиото.

Ден по-късно изпълнителният директор на „Нетинфо“ Христо Христов публикува отворено писмо, в което говори за упражнявана „безпрецедентна намеса в редакторската политика на сайтовете Гонг, Вести и Дарикнюз“.

Кризата съвпада с периода, в който започна процедурата по придобиване на „Нова Броудкастинг Груп“ (в която влиза „Нетинфо“) от Кирил Домусчиев и неговия брат Георги през компанията „Адванс медиа груп“.

Като пример за намеса в редакционната политика Христов цитира публикувана новина със заглавие „Задава се огромен скандал, ЦСКА заплашен от изхвърляне“, която определя като „информация с доста съмнителни факти и достоверност“.

Когато даден редактор откаже да публикува подобен материал, над него започва да се оказва натиск наред с обвинения, че е пропуснал важна новина, която други медии са публикували (повечето пъти се цитират медии с подозрителна репутация). При повторно възпротивяване от страна на редактора, следва скорошното му напускане по „взаимно съгласие“, пише изпълнителният директор на „НетИнфо“ и допълва, че именно такъв е бил случаят с напусналия Николай Александров.

От „Нова Броудкастинг Груп“ отговориха на това с официална позиция, в която отхвърлят обвиненията на Христо Христов и „се противопоставят на „опита за уронване на престижа и дискредитация на медията с цел да се обслужат интересите на миноритарния собственик в момент на търговски преговори“.

Впоследствие от публикация на личния профил на Христо Хрисов във Facebook стана ясно, че служителите на НетИнфо са получили имейл с посланието, че неговите права като изпълнителен директор са отнети.

Сътресенията около Нова Броудкастинг започнаха още с кадровите промени в новинарския екип на Нова ТВ, малко след като сделката за продажбата на медийната група завърши.

Междувременно друг случай на оказване на натиск над журналисти и отправяне на заплахи минава до голяма степен под обществения радар.

След публикуването на разследването си върху дейността на т.нар. „антимигрантски патрули“ и организациите зад тях – „БНО Шипка“ и Воински Съюз „Васил Левски“ – авторите на материала Кирил Аврамов и Руслан Трад са били заплашвани с насилие и саморазправа от страна на споменатите организации.

Самото разследване се занимава с връзките на двете групи с крайнодесни радикални организации от Западна Европа, както и с хора, близки до руското военно разузнаване ГРУ.

След публикуването на материала в международната платформа за журналистически разследвания Bellingcat от БНО Шипка, на свой ред, качиха последователно две видеа, в които осъждат статията, отправят обидни коментари спрямо авторите й, както и отправят полуприкрити заплахи към тях.

Според Руслан Трад за случая са уведомени съответните власти, а заради статията в Bellingcat българските служби вече са започнали собствено разследване по дейността на въпросните организации.

В специализираните служби са постъпили и други сигнали за по-сериозни заплахи срещу авторите на статията, които също се разследват.

Росен Босев от „Капитал“ осъден от съдийка, която е критикувал

Заради твърдението, че “Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира “Капитал” и “Дневник”, журналистът Росен Босев е осъден за клевета. А авторът на решението и председател на състава Петя Крънчева присъства в десетки негови публикации на “Капитал”, и то в негативен контекст. И въпреки настояването му, тя не си е правила отвод по делото.

„Всичко това ни кара да смятаме, че осъждането на нашия колега е злонамерен отговор за журналистическата му работа, съдебна репресия срещу свободата на изразяване.“

Това се казва в писмо, под което са се подписали всички журналисти на седмичника „Капитал“.

Всичко започва през 2013 г., когато “Дневник” и “Капитал” публикуват информация, че бившият председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев е призован по искане на прокуратурата по делото срещу Евелин Банев-Брендо и още четирима подсъдими за пране на пари от наркотрафик. Причината – той е заверявал документи, които са използвани за преводи на пари, предмет на обвинението, припомня „Капитал“.

В решението си съдът, осъдил Росен Босев, не оспорва тези факти и приема, че Мавродиев действително е заверявал документите, чрез които са ставали преводите, но не е имал отношение.

След тези публикации обаче ръководената от Стоян Мавродиев КФН налага безпрецедентни по брой и размер на санкцията наказателни постановления срещу дружества, в които единият от издателите на “Капитал” и “Дневник” е акционер. От седмичника припомнят, че огромна част от 123-те постановления на обща стойност над половин милион лева впоследствие са отменени от съда.

В писмото на редколегията на изданието се посочва, че репресията се засилва след фалита на Корпоративна търговска банка под особен надзор през 2014 г. Тогава “Капитал” и “Дневник” започват да поставят въпроси за бездействието на регулаторите – централната банка и КФН.

Следват също безпрецедентни наказателни постановления на обща стойност 150 хил. лв. срещу “Икономедиа” – дружеството, издател на “Капитал” и “Дневник”. Тезата на комисията е, че двете публикации манипулират пазара.

Казусът привлича вниманието на международни организации, отчетен е от „Репортери без граници“ и се споменава в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ.

Присъдата на Росен Босев е заради две негови изказвания в сутрешния блок на Нова телевизия от януари 2015 г.:

„Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира “Капитал” и “Дневник” .“

и

“Г-н Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик”, посочват от „Капитал“.

Двете изказвания са част от разясненията, които Босев дава във връзка с рекордните по размер глоби, наложени тогава от КФН на фирмата, издател на “Капитал” и Дневник” – “Икономедиа”.

„Делото срещу нашия колега беше последното от трите дела, които Стоян Мавродиев заведе срещу журналисти от “Капитал” след техни публични изказвания в същия смисъл. Другите две приключиха с оправдателни присъди. Само по това дело Росен Босев беше обявен за виновен, въпреки че твърденията му се базират на факти, които съдът не оспорва и които са известни на обществото от години“, пишат от „Капитал“.

В рамките на делото Росен Босев настоява и за отвод на съдия Петя Крънчева. От 2007 г. насам той има десетки публикации. В статията от ноември 2010 г. „Технология на подкупа“ с автор Росен Босев са публикувани ексклузивно СРС-та от дело за подкуп, в които основни свидетели коментират как съдия Крънчева е взела подкуп, за да освободи Златомир Иванов-Баретата от ареста (Крънчева е зам.-председател на Софийския градски съд по време на ръководството на фамозния екип на осъдената по „Червей“ Владимира Янева, б.р.)

Забележителният бивш вече екип начело на СГС, ръководен от Владимира Янева  (вдясно). Вляво е Богдана Желявска, в средата – Петя Крънчева.

В публикацията във в. “Капитал” “Сега или никога” от 16 март 2012 г. с автор Росен Босев се коментира, че изборът на Крънчева е проблемен, дава се пример с конкретно нейно дело и се уточнява, че срещу нея има висяща проверка за антидатиране на съдебни актове.

В друга публикация от 18 май 2012 г., посветена на Евелин Банев-Брендо, в. “Капитал” разкрива съмнителни произнасяния на съдия Петя Крънчева по делото срещу него и групата му (по което Стоян Мавродиев се появява като свидетел). “Капитал” разкрива, че по случая е имало проверка и във Върховната касационна прокуратура.

(Бел. ред . – сред основанията за отвод или самоотвод в чл 29, ал. 2 на НПК четем:… „Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.“)

От „Капитал“ посочват, че в случая с Росен Босев делото приключва за четири месеца. А по разпореждане на съдия Крънчева в продължение на няколко месеца журналистът е бил издирван от служители на „Съдебна охрана“. Негови близки са били тормозени с посещения и призовки на различни адреси, в които се цитират не текстовете, относими към делото, а такива за тежко умишлено престъпление. При положение че той никога не се е укривал.

Росен Босев ще заведе дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Недопустимо е наказателни дела срещу журналисти, особено заведени от представители на държавата, да се гледат от съдия, в чиято безпристрастност по отношение на обвиняемия има основания  за съмнения“, се казва в позиция на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ).

 От АЕЖ съобщиха, че ще уведомят и международните си партньори за случая и ще поискат от Европейската комисия да му обърне внимание в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка.