Тандемът между властта и опозицията вади лъжица мед от кацата с турския катран

Изучаването на какъвто и да било език е право на всеки човек, който има желание да се обогати духовно. Освен в случаите, когато бивши колониални владетели прибягват до езика като ятаган или нагайка за налагане на своето влияние на цели народи и държави.

Основателно или не, но в този контекст се разрази малка дипломатическа буря около призива на турския посланик Хасан Улусой  турският език да се изучава повече у нас (по-ефективно или както там го е казал в оригинал преди превода да причини такова вълнение по върховете в държавата и в низините на реакциите в медиите). Дипломатът твърди, че акцентът му е бил върху необходимостта от подобряването на бизнес отношенията между двете страни, т.е. не е вложил в думите си смисъл от исторически характер или не е призовавал за увеличаване на турското влияние в България днес. 

Българските медии и скачените в дебненето в ловните полета на патриотизма съдове в нашенската политика се възползваха от възможността да добавят лъжица мед към своя образ насред кацата с катран, в която трайно е потопена Турция в представите на българите. Да кажеш и дума срещу тази устойчивост означава да си подпишеш присъдата като самопризнал се туркофил (че и по-лошо, да не цитирам дословно обичайните злословия по темата). 

Като туркофил са определяли в руските дипломатически среди своя колега посланика на Русия в Цариград Николай Игнатиев. Той два многобройни доказателства за основателността на на това мнение за него в своите мемоари. Хвали се с дружбата си със султана и настоява на всяка цена войната на Русия с Турция да бъде предотвратена. А след като европейските сили дават зелена светлина за нея и тя става неизбежна, “графът” си приписва заслугата като един от нейните причинители и се вживява в ролята на добрия дядо Коля, даряващ земи (включително такива, където руски ботуш не е стъпвал) на балканските народи въпреки предварителните тайни споразумения на Русия с Австро- Унгария  и Великобритания този въпрос да се решава след края на войната от европейски форум .

Интересно е по аналогия да се обърне внимание върху предизборния политически момент от заиграването у нас с картата на омразата срещу всичко, що звучи като “турско”. Към това разиграване се присъединиха и управляващите под ръководната роля лично на премиера  Борисов, който не забеляза нищо нередно в думите на турския посланик, произнесени в негово присъствие и преведени на място. По-късно се “присети”, че трябва да каже нещо патриотично по този повод, използвайки отново любимата му напоследък метафора за лъжицата катран в кацата с мед (разбирай кацата на отличните му лични отношения с Ердоган).

В случая лидерството по цакането с картата на омразата обаче принадлежи на конкурентите му от БСП. Най-напред водачката на червената листа за евроизборите Елена Йончева включи в пропагандното си меню по време на обиколките си този елемент, а след нея и другият “гражданин” от квотата на русофилите извън БСП от кандидатите за евродепутатите Иво Христов наблегна на същото в съботното предаване на БНТ вчера, споменавайки претенцията на Борисов за близост с Ердоган.

Нито гражданите, нито журналистите, пред които двамата развяват този байрак, не ги питат обаче нещо много простичко: какво мислят тези другарки и другари за Турски поток, символ на съвременната руско – турската дружба и на личната безпрецедентна близост между автократите Путин и Ердоган, които се срещат персонално по десетина пъти на година от близо петилетка насам. А би било поучително за ученолюбивите да се види, как нашите русофили съчетават изпитаното средство на антитурското говорене в този контекст, когато руският проект от приоритетно значение за Москва в региона беше наречен напълно съзнателно от Путин Турски поток, разбирайки отлично как бърка този катранен ръжен в бездънната каца на омразата в душите на неговите “братушки” на полуострова ни. 

Ще сравня отношението към двете евразийски предизвикателства спрямо България с бегъл поглед върху факта колко контрастно противоположно се отнася българската държава към пропагандирането на руския език като инструмент на руското влияние в условията на възторжено сътрудничество от страна българските институции. Една кратка справка, далеч от претенцията за изчерпателност, дава представа за диаметрално различния подход у нас  към езика на държавата, която е победила своя османски евразийски конкурент в борбата за колониален контрол над българите най-напред през 1878 г., но поради съпротивата на българския възрожденски патриотизъм успява напълно да се наложи като окупатор едва през 1944 г. Със следните последици към днешна дата. 

“Подкрепване на позициите на руския език

Един от най-важните инструменти за разширяване на международното културно-хуманитарно сътрудничество на Русия с другите страни е подкрепата и популяризацията на руския език зад граница”.     http://bgr.rs.gov.ru/bg/activities/183

Горното, включително заглавието на руско-български език, е цитат от сайта на Руския културно-информационен център в София.

В справката пише, че 2,1 милиона души говорят руски в България. И се твърди:

“Болшинството хора изучават руски език с напълно практически цели: да получат образование в Русия, да работят в Русия.  Ако знае руски език, човек може да общува с руски партньори в бизнеса си или да работи в руска компания, която развива дейност в чужбина”.

България не само не възразява на бурната дейност на руското посолство на езиковия фронт, но и прави всичко възможно да й помага.  Имаме си Национален календар на Министерството на образованието и науката “ под патронажа на Посолството на Руската Федерация в България”, както пише в споменатия руски сайт. В него се казва по повод организираните за целта меропрятия:

“Организаторите вярват, че красотата и величието на руската столица и руското гостоприемство ще оставят прекрасни впечатления и ще стимулират желанието на българските деца да изучават руски език, литература, история, култура . http://bgr.rs.gov.ru/bg/news/34360

НА СНИМКАТА: Може ли някой да си представи подобна хвалба на турското посолство с приласкани в него български деца за езиковите им успехи в изучаването на турски по подобие на руското посолство, което развива бурна пропагандна дейност сред българските деца , както се вижда от от фотофакта на награждаването на български ученици от руския посланик за постиженията им в областта на изучаването на руския език.

Посланикът на Русия Анатолий Макаров открива лично кабинети за изучаване на руски език, например в Севлиево, оборудван със съвременна техника със средства на „Дом на Москва“ в София, финансиран от Правителството на Москва.  Местният директор Тома Томев откровено заявява, че с парите на Москва се създава “ място за срещи на русофили и руската диаспора в Севлиево” http://sevlievci.com/ново/посланикът-на-русия-макаров-откри-рус/

В Стара Загора в библиотеката „Захарий Княжески“ започна работата си Руски център, който стана петата площадка на фондация “Русский мир” в България за изучаване на руски език и култура.

В България се организират национални олимпиади по руски език и руското посолство  кани на пищни церемонии победителите. https://bgr.news-front.info/2017/04/12/poslanikt-na-rusiya-prie-pobeditelite-v-natsionalnata-olimpiada-po-ruski-ezik/

Най-голямото училище в Шуменска област например е с изучаване на руски език като първи или втори чужд език. В него учат 1340 български деца. http://bgr.rs.gov.ru/bg/news/21797

“По данни на Министерството на образованието, младежта и науката в момента около 200 000 души в страната изучават руски език. През последните години интересът към изучаването на руски език в България устойчиво нараства. Интерес вече проявяват и родители, които искат децата им да учат руски език в детските градини. В министерството постоянно постъпват запитвания от млади хора извън студентска възраст с различна специалност, къде могат да изучават руски език”. https://jeravarna.com/russian

Да обобщя: въпреки нелепите твърдения, че в наши дни в България едва ли не милиони хора говорят и учат руски от единия бизнес интерес, огромната част от българите практически бойкотират Русия по линия на туризма, учението и най-вече като място, на което биха се заселили. Което не може да се каже за страстния днешен интерес на българите към търговията и туризма с южната ни съседка, в която достатъчно състоятелни българи също избират също да се лекуват в модерни болници. Тя обаче си остава (за)мразена дестинация в българското съзнание, за което тандемът между властта и опозицията се надпреварва да съдейства с лъжицата мед за пропагандни цели, бъркайки в кацата с турски катран. 

Отговарям отново в аванс на онези, които винаги защитават огромната Русия от всяко българско “джудже”, което си позволява да й прави забележка или да мъмри българските й слуги. Този път съм съгласен, че Русия и Турция не са еднакви величини в нашата история. Защото Турция (т.е. Османската империя) не успява за близо 5 века на претопи българите. А и никога не си е поставяла такава цел спрямо раята, от която се очаквало да пълни хазната и да произвежда блага, плащайки си данъка за правото да бъде християнска и да подлежи за мобилизация като пушечно месо на султанските войни. Докато русификацията на България, обяснявана като “братска”, се опитва да я превърне в поредната “капка в руското море” (както са се изразявали руските славянофили-българофоби).

Но Русия и Турция нямат нищо общо помежду си спрямо нас най-вече поради факта, че българите ограмотяват московците. На днешните руснаци им приляга да проявят поне на дипломатическо ниво интерес към езика на своите ограмотители, а не да го бойкотират дори чрез факта, че руските дипломати отказват и най-елементарния жест на публично ниво в това отношение. Да сте чували за някаква форма на реципрочност за изучаване на българския език в Русия, при положение, че руски изследователи признават, че дори в съвременния руски език повече от половината лексика е от (древно) български произход? Не сте чували и няма да чуете, докато на власт и в опозиция у нас се намират раболепни колаборационисти с нашите бивши колониални владетели. Без да си поискаш, няма да ти се даде.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s