З0 май 2019 г. ден на завръщане и прогонване, но не и завръщане към деня на голямото прогонване от 30 май 1989 г.

Още не е преполовил денят 30 май, свързан с 30 годишнината от речта на Тодор Живков във връзка с “милото отечество” по повод прогонването на стотици хиляди български граждани в Турция и заваляха новини, свързани с други прогонвания и завръщания с днешна дата в българската политика.

Факсимилие от речта на Живков на 30 май 1989 г. ,публикувана в “Работническо дело,  поместено в сайта на Свободна Европа

В парламента се завърнаха другарите и другарките от БСП, които го бойкотираха злополучно от 14 февруари насам и се приземиха в резултат на това с изборна загуба, обяснена от напусналата междувременно лидерския пост Нинова като победа с повече спечелени гласове в сравнение с миналите избори. 

Напомня за битката при Аскулум (да не се бърка с ашколсун) през 279 г. пр. н.е. Още една такава победа и с тях е свършено, както би казал цар Пир за своята пирова победа над римляните.

В същия законодателен приют се завърна повторно и изненадващо също най-видният безработен политик у нас Делян Пеевски. Очакванията, че вчерашната му поява, първа след единствения му работен ден като депутат, ще си остане отново единствена, не се оправдаха. И той, както и БСП, се завръща с триумфален вид, сякаш няма за какво да отговаря за досегашното си поведение на презрение към измаменото население.

Нищо изненадващо няма същевременно в съпътсващата новина (със задна дата явно, но съобщена днес), че Генерала разжалва до редник всесилния номер две в ГЕРБ от нейното създаване насам Цветан Цветанов. Очакваше се.

Щом Генерала заяви след изборите, че влиянието на Цветанов се преувеличава, явно дните му на шефския пост в партията бяха преброени и преди окончателното преброяване на бюлетините, от които уж зависеше как ще постъпи Генерала със своя доскорошен заместник. 

Беше въпрос на време го низвергнат до обикновен член, както беше обявено днес. Какво бъдеще има пред него и самият Цветанов едва ли може да каже в момента. Дори и да може, явно не е готов да оповести намеренията си.  Прилича много на прогонването на журналисти, които не смеят да посочат причината, понеже имат твърде много какво да загубят от конкретна истина, зад която се предполага да се бори по принцип един журналист.

Как да се обявиш солидарно в подкрепа на колеги и на политици дори, ако самите те не показват воля за съпротива и държат публиката в неведение чрез смиреното си поведение?

Прогонването и завръщането в политиката все пак е естествен процес. За разлика от “възродителния”, чиято 30 годишнина,” естествено“, не е тема нито за мастития депесар Пеевски, избран с гласовете на жертвите на онова “възраждане” (и днес с тази свещена дума се кичат кичозни фашизоидни “възрожденци”),  нито за наследниците на Живков сред управляващите от ГЕРБ и останалите парламентарни партии.

Единственото състезание между тях е кой да похвали повече диктатора “възрожденец” пред паметника му в Правец сред оглушителното мълчание на окупаторите на турския вот в България на днешния паметен 30 май. Такова завръщане след онова прогонване няма. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s