Борисов сготви отровна попара с образа на Че Гевара

Нашият герой Гоце Делчев стана като повод за коментари във всички посоки. А то дори, ако погледнем е жалко. Защо? Защото това е един български герой, който е желал, който се е жертвал, заложил всичко за свободата на Македония. По същия начин един Че Гевара, който е по народност аржентинец, е отишъл да се бие за свободата на Куба, а след това е загинал в трета страна”.

Тази кощунствена глупост изрече вчера българският премиер Бойко Боэрисов. Как ли се чувстват сега наетите да го обслужват антикомунисти?

Дали Борисов не бърка истинския Гоце Делчев със своя съратник Първанов? Или просто си бърка по навик, както в случая , когато заявява най-сериозно, че България е обявявала война на СССР (макар да е обратното)? За съжаление над Борисов наистина няма никой, който може да го накаже. Теоретично би трябвало това да са избирателите, но те са доказали, че неговата простотия им импонира и явно не може да се разчита на техния арбитраж.-

Честолюбивият Бойко Борисов  се изживява като властелин на острова на стабилността на Балканите по подобие на кубинския диктатор Кастро спрямо неговия “остров на свободата”. И подобно на Кастро, разлюбил в един момент Че Гевара, низвергна най-близкия си съратник в партията си Цветан Цветан Цветанов в момента, когато се почувства достатъчно мотивиран да подчертае по този начин едноличната си власт, за да опровергае твърдението на Цветанов “няма кой да ме накаже”.

Аналогиите обаче свършават дотук. Защото Кастро беше всичко друго, но не и невеж. В това отношение Борисов се доказа отново като ненадминат в празнодумието , сравнявайки българския национален герой Гоце Делчев с масовия убиец Че Гевара.

Сърбал съм лично местната попара на следовниците на Че Гевара. Например на митинга за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия МОЧА в София на 9 януари 2011 г. 

“Участниците в протеста развяха знамена на Че Гевара и замеряха с яйца символично направено от подръчни материали чучело на Иво Инджев”. https://dnes.dir.bg/obshtestvo/pametnik-savetska-armia-nostalgia-sotzializma-7745726

Ще оставя други да обяснят на Борисов кой е Гоце Делчев, но ще (му) припомня що за “революционер” е Че Гевара, за когото съм препредал в публичното пространство достатъчно данни за “размисъл” по темата. Включително с илюстрацията как Кастро лично разстрелва “класов враг”, видно от снимката.

Кастро и кастрираната (ни) памет

 ИВО ИНДЖЕВ ⋅ АПРИЛ 20, 2011

За Кастро и режимът му пише в книгата си “Истинският Че Гевара” Умберто Фонтова. Той разказва за садистичните наклонности на аржентинеца като “любим палач” на Кастро. Описва подробно зверствата му във втората му родина Куба (хиляди са пратените на смърт от него, а лично разстреляните, включително непълнолетни момчета), са неизвестни на брой, но достатъчно, за да бъде определен екзекуторът им за долнопробен престъпник. Само при потушаването на селското антикомунистическо въстание на “острова на свободата” през 1961 г. са екзекутирани без съд и присъда 4000 души.

За “любимия палач” на Кастро в книгата си “Черна неблагодарност е хорската отплата” Ефраим Кишон пише с ирония като за “червения Робин Худ, който до последния си дъх защитаваше режима на изтезанията…” (с.88)

Истината е, че Кастро първо налага на Куба личния си режим и става убеден комунист по-късно, защото вижда в това начин да увековечи властта си с помощта на СССР. А в средата на 60-те години, след карибската криза, отношенията му с Москва охладняват след като Кремъл престава да излива субсидиите си в предишните количества. СССР осъзнава що за “таралеж в гащите има”, когато Кастро е бил на косъм да сблъска ядрено двете суперсили със заповеди да бъдат обстрелвани американски самолети в разгара на войната на нервни между съветския флот и американската блокада.

Кастро не се интересува от средствата. Важна му е целта да се задържи на върха на всяка цена и започва да заиграва с китайските маоисти (и това е основната причина Че Гевара да не бъде признат като комунистическа икона в съветския лагер, тъй като перманентната му революция твърде много напомня на троцкизма, имплантиран в маоисткото “вероучение”).

Умберто Фонтова описва уникалното его на Кастро като безподобен вариант на комунистическата властова амбиция, която не се подава на изкушенията, подобно на Дън Сяопин и Горбачов.

“…той искаше всичко. Кастро мечтаеше за власт, каквато имаха Сталин и Мао. Затова нае един садист и фанатик на име Че Гевара, за да му помага. В началото като главен палач на враговете му (истински, измислени и бъдещи), после като унищожител на икономиката. След като изпълни задачата, Гевара беше ликвидиран рутинно и опитно, както Кастро ликвидира много други помощници, съперници и дори няколко истински врагове”. (с163).

След като през 1964 г. Москва поставя ултиматум на Кастро да отстрани Гевара, Кастро приема сделката “пари срещу шут за Гевара” – палачът му си е свършил работата. Обиденият Гевара обаче отива на гости на приятеля си Бен Бела в Алжир и от тази престижна за тогавашните левичари световна трибуна заклеймява съветските си другари като “съучастници в империалистическата експлоатация”. При завръщането му в Хавана Кастро и брат му Раул го наричат “недисциплиниран глупак и неблагодарник” и го поставят под домашен арест. 

Знаейки (от личен опит) какво може да му се случи Гевара пише “Писмо за сбогом Фидел”, в което му се моли да го пощади като го величае за неговите “уроци”, но съжалява, че не е изучил достатъчно добре делото му. Обещава му, че на новото си бойно поле щял по-добре да приложи наученото лично от него в Куба и Кастро го пуска да мре в Боливия (след което, когато мълвата превратно превръща малодушно предалия се без един изстрел Че в икона на левичарството, Кастро отново приватизира образа на любимия си някога палач за целите на пропагандата си).

Куба е имала в края на 50-те години на миналия век по-висок доход на глава от населението от Австрия, Япония и Испания, но е доведена до положението днес отново да се обръща за спасителна помощ към Китай, превърнал се най-после в истинска световна икономическа сила – но не въпреки, а благодарение на толкова омразния на Фидел капитализъм.

Ликът на масовия убиец Че Гевара украси проруския митинг на баба си БСП

Иво Инджев ФЕВРУАРИ 11, 2015

През декември 1964 г. Че Гевара гръмогласно обявява в ООН: „Да, разбира се, ние екзекутираме. И ще продължим да екзекутираме, КОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО”.

А колко е необходимо, според главния екзекутор на кубинския режим? Понеже доста другари и другарки у нас обичат да се позовават на западни авторитети (избирателно, когато това им изнася за някоя тяхна теза), ето един цитат от наистина авторитетен източник.

Изследване на Харвард доказва, че до началото на 70-те години на миналия век в Куба са разстреляни 14 000 души, което на глава от населението би означавало три милиона разстрела в САЩ. А „човекът”, който нарежда екзекуциите и поема отговорността гордо пред ООН за това, е същият този „симпатяга” Ернесто Че Гевара.

Че Гевара ръководи разправата с 6 годишното антикомунистическо въстание в Куба и носи отговорността за разстрела на 4000 кубински селяни, които бранели земята и имуществото си от насилствената колективизация по съветски образец. Безумието на Че Гевара, доказан садист от участието си в разстрели на непълнолетни, става ясно дори на СССР, който помага с оръжие, средства и инструктори на кубинските комунисти да смажат упоритата съпротива в държавата, която преди „революцията” е имала по-висок жизнен стандарт от Австрия и Япония.

Чак през 1964 Москва „отлъчва” садиста Че и това го обрича на личен провал, тъй като веднага губи доверието на кубинските тайни служби и Кастро. Този успех СССР постига по най-простия начин: просто му спира финансирането и той започва да се умилква на Кастро за своите следващи мисии – този път в Африка и Южна Америка.

Само през първите три месеца на своята „революционна дейност” в Куба Че Гевара е подписал 400 смъртни присъди, свидетелства кубинският прокурор Хосе Вилясуо, избягал от кървавия ужас. Изповедник на жертвите на име Яки де Аспизу твърди друго: че за същия период по заповед на масовия убиец са разстреляни 700 души. Познайникът на Гевара, кубинският журналист Луис Ортега, пише в книгата си „Аз съм Че”, че „героят” с баретата изпратил лично на смърт 1 892 души.

„Разсекретената” лична кореспонденция пази мил спомен за деянията Му с неговия почерк: „Скъпа моя, аз съм в кубинските планини, жив съм и съм жаден за кръв”, гука той в писъмце до съпругата си Хилда Галдея през 1957 г.

В друго, съхранено за историята писъмце, този път до татко му в Буенос Айрес, блудният син си признава момчешката слабост: „ Татко, искам да ти призная, че в този миг разбрах колко много обичам да убивам”.

Невежеството по принцип не е извинение за ничие престъпление. Но е още по-отвратително, ако онези, които се гордеят да бъдат последователи на кървавия Че, знаят много добре какви ги е вършил и това адски много им допада – вероятно биха вършили същото, ако им падне такава възможност да приложат на практика опита на своя идол.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s