Мост към Москва или превит гръбнак пред Кремъл

72915501305740320Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au

През тази седмица в Москва председателят на Парламента Цвета Караянчева препоръча България като „мост” в отношенията на НАТО и ЕС с Русия и официално се срещна с депутата Валентина Матвиенко, която има наложени санкции заради ролята си в анекса на Крим през 2014 г. Кому са нужни и помагат ли на България подобни изявления и срещи – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, какви теми обсъди Цвета Караянчева по време на посещението си в Москва?

– Доколкото схващам, Фили, за „обсъждане” не става дума. Просто на някакви срещи тя излага някакви позиции, част от които едва ли български представител би споделил например в Брюксел. Засега няма информация руснаците да отговарят по същество, а и не може това да се очаква, доколкото председателят на българския Парламент няма как да обсъжда конкретни проекти. Разбира се, основна тема на Караянчева е енергетиката.

И ето пример за нивото на „диалога”, Фили. „Страната ни подкрепя възможността за преминаване на разклонение на „Турски поток” през нейната територия към Сърбия и Европа.” – казва Цвета Караянчева на среща с Валентина Матвиенко, жена със сложна титла – Председател на Съвета на Федерациите на Федералното събрание на Руската Федерация. Същото казва и на среща с външния министър Сергей Лавров.

При което в отговор се чува: „Русия приветства готовността на България да осигури транзит на руски газ към Европа”. Просто, кратко и ясно – както се говори на поданик, изпълнил поставената задача. В подобен стил се говори и по другите теми от двустранните отношения – туризъм, култура, наука, парламентарно сътрудничество.

– Все пак, не са ли полезни подобни контакти – например за развитие на българския туризъм?

– Първо, Фили, управляващите в София оглушиха публиката с информация за това как привличат руски туристи. Нито дума съответният министър не казва за румънските или британските туристи например, те си идват сами, очевидно специално привличаме само руските. Второ, парата от всички тези усилия явно отива в свирката, защото по данни за 2018 година, има спад на руските туристи с над 8 процента. И трето, по брой туристи, посетили България, Русия не е на първо, второ или дори трето място – тя е на шесто.

Пред нея са Румъния с два пъти и половина повече хора, Гърция с над два пъти повече и, парадоксално, но Македония, чието население е към 50 пъти по-малобройно от руското, също е пред Русия. А тук, Фили, дори не говоря за качеството на руските туристи, известни като недобри платци, които обаче вечно капризничат и създават проблеми. Или за онова, което наблюдателите тепърва ще осъзнават – че Русия се опитва да използва не само енергетиката, но и туризма като политическо оръжие. Справка – Турция преди няколко години, когато отношенията между двете държави бяха в най-ниската си точка, както и Грузия, буквално преди броени дни.

– Но все пак отношения с Русия трябва да се развиват, тя не може да бъде пренебрегната нито като политически, нито като икономически фактор.

– Всъщност, в икономически план България може спокойно без Русия, Фили. Нещо повече, дори ще намалеят негативите, които българо-руският бизнес влачи след себе си – отрицателно търговско салдо, огромна корупция, политически натиск. Що се отнася до чистата политика, нещата стоят така – не можем да пренебрегнем Русия, доколкото тя, още от времето на Екатерина Велика, упорито не ни оставя на мира. Това хем е шега, хем не е.

Онова, което обаче наистина не можем, е да бъдем мост между Русия и който и да било друг, най-малко между Русия и ЕС и НАТО – както се опитват да заблуждават просто некадърните или откровено продажни български политици. Доказателството за това твърдение е двустранно, Фили – ако някой искаше да му бъдем мост към Русия, той досега щеше да се обади. Ако Русия пък искаше да ѝ бъдем мост към някого, тя щеше да се държи поне малко по-уважително към България.

– Пламен, а доколко реалистични са заявките, направени в Москва от Цвета Караянчева, за руско участие в подновената кампания за строеж на АЕЦ „Белене”?

– За газопровода „Турски поток” в България се знае, че уж ще се строи, защото е уж европейски, но всичко е несигурно, защото ЕС не се е произнесъл по неговата съвместимост с общата европейска енергийна стратегия. За АЕЦ „Белене” пък нещата са още по-тъмни. Да, България официално размрази проекта и стартира процедура за търсене на инвеститори, които обаче не се редят на опашка. И неслучайно в Москва Цвета Караянчева покани „Росатом” да се включи в конкурса.

Да, същият „Росатом”, който първо проведе мащабна корупционна кампания в България и получи поръчка за реактори, без да има решение и договор за строеж на централата в Белене. А после осъди страната и прибра милиарди левове за поръчаното оборудване, макар то вече да става само за скрап. И сега официално каним същия този „Росатом” за инвеститор, ами това си е покана от типа – ела, вълчо, изяж ме.

– Пламен, изглежда обаче посещението на Цвета Караянчева в Москва повдига въпроси не само за темите, по които се разговаря, но и за това – с кого се разговаря.

– Определено, Фили, доколкото се смята, че нормалният европейски политик трябва да поддържа поне малко чистоплътност по отношение на това с кого се ръкува. Да, поради естеството на неговия пост, руският външен министър Сергей Лавров не може да бъде поставен в санкционен списък, въпреки че според мен той заслужава тази ниска чест. Да отиде европейски политик обаче в Москва и да се срещне с Валентина Матвиненко, си е наистина откровен антиевропейски, а оттам и антибългарски акт.

Тази жена е сред основните виновници за руската кримска и донбаска авантюра. Още на 1 март 2014 година ръководеният от нея Съвет на Федерациите дава на Владимир Путин официално разрешение да използва руски войски на територията на чужда държава – Украйна. И той ги използва. Две седмици по-късно Матвиненко е сред първите руски политици, вписани в санкционния списък на САЩ като човек, който няма право да посещава страната.

Следват същите стъпки от страна на ЕС, Канада, Австралия. И това е само едно от деянията, заради които Матвиненко не подлежи на здрависване. Защо председателят на българския парламент се среща и разговаря с такъв човек, Фили, знае ли за това европейското българско правителството, основен субект на външната политика, съгласувана ли е тази стъпка с европейската централа в Брюксел – това са все въпроси, които висят без отговор. И вероятно ще продължават да си висят, както става в повечето подобни случаи.

Много станаха мълчанията на управляващата ГЕРБ за истинския характер на българо-руските отношения, затова е нормално да се засилват и съмненията, че се играят задкулисни игри, които няма как да са от полза за българския национален интерес.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s