„Ще им работим за 560 лв., ама друг път“

Около 250 хил. млади българи нито учат, нито работят. И да, това е проблем
Млади хора

Снимка: © Стоян Георгиев

„Аз на тия няма да им работя за 560 лв.“ е добре познат рефрен от българската реалност. Около 250 хил. млади хора у нас в активна трудова възраст нито работят, нито учат – това показва статистиката. Едва ли обаче има изненадани от този факт.

Да се говори за мързел, е простото обяснение на един доста по-сложен и мащабен проблем, който с годините ще става все по-тежък.

Преди да търсим причините, нека първо погледнем цифрите. Близо 21% от младите българи между 20- и 34-годишна възраст нямат някакво явно занимание (учене или работа). По-голямата част от тях живеят в малките населени места – малки градове и села. 56% са етнически българи, около 30-33% са роми. Останалите са от други малцинства. 2/3 от тази група са жени спрямо 1/3 мъже. 60% са без образование или с основно, 30% са със средно. 70% нямат регистриран личен доход.

Това е картината на младите безработни хора. Докато малки населени места западат все повече, населението им изпада в летаргия – без добро образование, без перспективи освен бачкаторските в чужбина и ако изпадне „нещо“ по родните места и близките градове. По-големите също вече не са кой знае каква опция, тъй като разходите за наем, сметки и издръжка обезсмислят местенето от дома.

Добавете към това работата „на черно“, където договорните отношения са устни. Добавете криминалния елемент на „заетост“ и картината ще стане пълна. Вярно, далеч не хубава, но пълна.

За много от тези млади хора предлаганите работни условия изглеждат като нещо обидно – ниски пари, които не стигат за почни нищо от нуждите на един човек в разцвета на силите си, често лошо отношение от страна на работодателите и на практика абсолютно нищо от това, което майки и бащи са разказвали за „доброто старо минало“.

Когато си на 18 г. и си отраснал с приказките за едномесечни отпуски, карти за морски курорти, спокойна и сигурна работа, „гарантирана от Бай Тошо“, изглежда лесно да теглиш една дълга на всичко. В противен случай – да разчиташ на тежки полулегални схеми или на малко пари от няколко работни места.

Нито едно училище не може да те подготви за тази сурова реалност. Или за това, че пропуснатите възможности от 20-те години имат неминуеми последици в целия последващ живот.

Голяма част от тези млади хора нямат какво особено да предложат на пазара на труда, а повечето от тях си мислят, че няма и какво толкова да научат, че да подобрят живота си.

Въпросът е, че тази позиция е лукс, който никой вече не може да си позволи днес. И за всяка работа – колкото и тежка и неприятна да е тя, опитът, който се трупа, често е по-ценен от възнаграждението, което се получава в края на месеца.

Големият проблем е, че ако днес този професионален ступор все още е възможен и тези хора живеят с него – без работа и без образование, скоро той ще струва все по-скъпо и по-скъпо – както на икономиката, така и на самите хора.

Ако за един човек на 20 г. липсата на компетентност е нещо, което може да се поправи, след 10 години, когато в картината се появят семейство и деца, тези товари ще тежат двойно повече. А бедността ще се предаде по наследство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s