Обгъзяването с ядрен облак от Русия причинява кеф на обгъзените у нас

Военният термин “радио мълчание” напълно отговаря на (не)случващото се около обгърнатата в облака на мълчанието новина за радиоактивен облак от Русия, който е преминал над Европа през 2017 г.

Източникът на новината у нас е същият, който беше обявен от самия премиер Борисов за толкова важен, че той реши да изтрие с един замах от своето обкръжение постоянното присъствие на най-важния човек в партията си Цветан Цветанов.

Щом “Свободна Европа” е казала, че Цветанов си е купил апартамент на по-ниска цена, значи новината не се оспорва, нито престъпният състав на деянието, както се видя от операцията по отстраняването на Цветанов от всички постове. Тъй рече и отсече Борисов и вълни от съгласие заляха медиите ( му). https://dnes.dir.bg/svyat/rusia-radioaktivnost-rusia-putin-radioaktivno-zamarsyavane-26610534

Не така стоят нещата с новината за радио активния облак, разпространена от същия неоспорим източник “Свободна Европа”. https://www.svobodnaevropa.bg/a/30083425.html

Защо? 

Защото облакът се е носил към европейските ни глави от  евразийските простори на Русия и е бил най-вероятно резултат от (поредна) авария в империята, която аварира и катастрофира след най-голямата трагедия в човешката история, причинена от човешка ръка, взривила ядрената база в Чернобил, но зинала като ламя сега да строи второ нейно подобие на българска земя.

У нас забраната да се критикува наследството на СССР  и да се оказва съпротива срещу него си остава (почти) точно толкова валидна, колкото си беше по времето на НРБ. Нямаше по-голямо престъпление от “антисъветизма”. В шеговитата класацията  на черния хумор “златната решетка”, която хората си правеха, попържането срещу Тодор Живков беше по-безопасно от говоренето срещу Великия Cъветски съюз.

Остатъците от това робство на ума стърчат господарски и днес като съветски жалони на робството, както ги нарече през 1993 г. проф. Любомир Далчев, впрегнат като млад  скулптор в създаването им. Робуването на съветския труп продължава. То е в умовете и сърцата на отровените с робско покорство българи.

Трупът на СССР отдавна се е разложил и трансформирал в Руска федерация, но робите на трупа са живи зомбита и днес. 

На крак, о пар(т)ии презрени

На крак, о, роби на трупа

Няма тук такъв интернационал дори и сред другарите националисти, да не говорим между  неразличимите от тях социалисти. Няма такава песен, която да призовава да “сринем старий строй”, както зове войнственият химн на рушителите на миналото, наречен Интернационал.

Строят им се срина сам, но продължават под строй да охраняват жалоните на поробителите. Москва е зад тях и нито крачка назад не им позволена.

Ето защо за ядрения облак от Русия може само да се мълчи или да се споменава като за обгъзяване за кефа на болните от покорство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s