Грузински филм показа истината за доминиращото руско-съветско влияние в България за срам на безсрамно мълчаливите ни медии

ИВО ИНДЖЕВ

Грузинската секция на “Свободна Европа” излъчи в своя сайт публицистичен филм за политиката на Кремъл спрямо държави, уязвими от руското влияние.

Основен акцент във филма е България, сравнена в това отношение с Грузия и Украйна. https://www.radiotavisupleba.ge/a/რუსეთი-ბალკანეთში/30068610.html

Като основен събеседник във филма, авторът на тези редове не се нуждае от превод от грузински, за да обобщи, че в рамките на стандартните за подобни филми около 26 минути филми, колегите са обхванали главните аспекти на русофилството и неговите корени тук.

Не случайно разказът им започва с кадри от катедралата “Ал. Невски”, а самото видео е илюстрирано с паметника на руския цар “Александър II”, разположен пред българския парламент.

Акцентът на интервюто и на въпросите на авторите на филма обаче е върху значението на Монумента на окупационната червена армия в София МОЧА, където беше заснето цялото интервю по темата (от 5.30 мин. нататък).

Тъкмо на този фон интервюиращият искаше да бъде изяснено на зрителите как е възможно в държава от НАТО и ЕС да има толкова агресивно натрапване на съветска символика  (при българската специфика на страна, която не е воювала срещу СССР, поддържала е дипломатически отношения с Москва през войната, но е била окупирана въпреки това без да даде един съпротивителен изстрел срещу Червената армия). 

Колегите питат що за политика води натовска и европейска България по отношение на Русия, която очевидно налага мнението си относно доминиращите над българската столица остатъци от съветската епоха в България.

Излишно е да преразказвам собствените си отговори. Те са известни от многобройните ми статии в ivo.bg и от малобройните ми, но дългогодишни медийни изяви. 

По-скоро отбелязвам тъжният факт, че за грузинската секция на радио “Свободна Европа” е възможно и нужно да покаже грозната истина за българското покорство пред руския натиск и да направи дълго интервю по въпроса с български коментатор в подножието на МОЧА, но нищо подобно не се случва в българския медиен свят, подчинен на неписаната омерта относно съветския постколониализъм.

Оказва се, че  у нас трябва да си грузинец, за да си позволиш подобен журналистически “лукс”. 

Благодарение на грузинската секция на “Свободна Европа” получих възможността да кажа в превод  на грузински пред нейната аудитория онова, което ме направи нежелана персона в т.н. големи български телевизии. 

Тук, когато по голямо изключение ми дават думата, както през онези няколко минути по БНТ на 3 март тази година, непременно ми слагат намордник под формата на поканена за целта агресивна другарка с професорска титла Нина Дюлгерова, която да се опитва с лични нападки да ми “изяжда” озъбено от и без това орязаното в движение ефирно време, защото трябваше за сметка на моето кратко говорене да се излъчват хвалебствени за руското монументално наследство у нас репортажи. Че и след това, без да мога да се защитя, от студиото да бъда заклеймен от един водещ с русофилски нагласи с констатацията му, че не бивало на националния ни празник да говоря “по този начин”, т.е. да поставям под съмнение проруската теза за 3 март.

За отбелязване е (за сведение на Бойко Борисов, който демонстрира безапелационна лоялност към истинността на информацията на “Свободна Европа” като американска медия), че в този грузинско-американски филм няма и най-малък опит за измиване на ръцете със сапуна на “другата гледна тока”. С него задължително си връзват гащите по нашенските медии за  пред съответната пета колона и началниците й от руското посолство, пред които коленичат в неприлична поза.

Значи за истината все пак може да се говори в една отделно взета американска медия без  застраховане чрез оплюването на тази истина – без страх от обвинения в неравнопоставеност на гледните точки!

Опитайте си да си представите подобен филм в българския национален ефир, в който се съдържа нескрита саркастична критика към премиера Борисов и неговата “кучешка дипломация” (припомнена с кадри) спрямо Путин или към скандалното проруско отношения на нашия миротворец относно натовската политика в Черно море.

Ще се съгласите, че България, за съжаление, определено не е Грузия, макар тук също да живее малък, древен, предимно православен народ, граничещ по море с Русия, чиито земи са били вероломно окупирани от Северната империя, самообявила се за “закрилник”, който очаква вечна благодарност за тази своя роля на строг, но (не)справедлив попечител на “братушките” (както презрително наричат по-малките народи в Русия).  

Тази “национална специфика” в разликите между нас и гордите грузинци се отразява върху жалкото състояние на медийната свобода в България, определяна като неограничена от Борисов, защото бил критикуван от сутрин до вечер по телевизиите…

Казано на чист грузинcки: “ха, ха, ха”!