Местни избори 2019 г.: В Пловдив смелост, в София страх?

Докато всички се чудят дали Йорданка Фандъкова ще е кандидат за нов мандат и дали Мая Манолова ще е неин опонент, се оказва, че в София се е настанил политически страх от загуба. Засега от по-значимите формации в столицата е ясен само кандидатът на “Демократична България”, нещо, което дава известно предимство на малката и иначе объркана дясна коалиция.

За разлика от София, която засега тъне в електорална мъгла, основната политическа интрига в местните избори се е преместила 120 км. на югоизток – в Европейската столица на културата за 2019 г.

Пловдивчани обичат всичко да им е от най-важното и най-значимото. Знам го от малък, когато по време на спечелените от “Ботев” (Пловдив) мачове с “Барселона” (1:0) и с “Байерн Мюнхен” (2:0) си говорихме с приятели, че 45-хилядният стадион “Пловдив”(тогава носещ грозното име “9-и септември” и оставен до днес порутен след неуспешен ремонт в зората на 90-те години) е един от най-големите на Балканите. Както казах, пловдивчани обичат нещата да са “най”. Получиха го с избора на града за Европейска столица на културата.

Пловдив – визитната картичка на ГЕРБ

Пловдив е визитната картичка на управлението на ГЕРБ. През изминалото десетилетие градът се депровинциализира и се появи на картата на Европа, че даже и на света. Днес можете да срещнете туристи от цял свят, не само от европейските страни.

Благодарение на подкрепата на правителствата на Бойко Борисов в Пловдив бе извършена мащабна инфраструктурна модернизация. Ремонтите влязоха в кварталите и по малките улички и тротоари. Неслучайно през 2017 г. премиерът Борисов избра да бъде водач на пловдивската листа на ГЕРБ. И понеже този текст не е ода за ГЕРБ или за управлението на партията в Пловдив, трябва да спомена поне част неуредиците в града.

Те са свързани със забавения ремонт на централния площад, с лошата комуникация на общината с пловдивчани, с недостатъчното ангажиране на местния човешки ресурс в реализацията на европейската година на културата и още много други проблеми, създадени или нерешени от досегашния кмет на града. Заради тях и заради лошото отношение на общината и на градоначалния към обществеността, пловдивчани искат промяна на начина, по който се управлява града.

С други думи – в Пловдив съществува противоречие. Пловдивчани харесват ГЕРБ, имат доверие в Бойко Борисов и оценяват направеното за града им. 60% от тях имат “положителна” и “по-скоро положителна” оценка за развитието на града. В същото време 60% от анкетираните в изследване на “Алфа Рисърч” казват, че искат “политическо обновление и ускорено благоустройство”.

От една страна е очевидно, че държавата и общината са свършили добра работа. От друга страна, заради несъстоятелна комуникация, надменност и конкретни проблеми в стила на работа и управление на досегашния кмет, социолозите регистрират желание за промяна в местното управление.

ГЕРБ разбра проблема и очаквано номинира нов кандидат за кмет – Здравко Димитров. Така преди две десетилетия, през 1999 г., направи и СДС, когато издигна д-р Иван Чомаков за кмет на мястото на Спас Гърневски. Д-р Чомаков бе успешен кмет. Сега вероятността Здравко Димитров да бъде такъв е сериозна, ако, разбира се, бъде избран. Това не е лесна задача, защото срещу него излизат кандидати, които не трябва да бъдат подценявани.

Основното предимство на Здравко Димитров е, че е антипод на настоящия кмет на Пловдив. Последният е затворен към обществото, взима решения в тесен кръг хора. През изминалите 8 години често е демонстрирал пренебрежение към собствените си избиратели. Известен е в Пловдив с това, че в изборната нощ се появи с анцуг пред камерите на националните телевизии. Анцугът, както знаем, е емблематично облекло, което описва много неща без думи.

За разлика от предшественика си, сегашният кандидат на ГЕРБ Здравко Димитров е представителен, спонтанен и отворен за комуникация. Кариерата му на популярен, успешен баскеболист му осигурява подкрепа в спортните среди на Пловдив. Прякорът му е Зико. Пловдивчани обичат да кръщават с прякори и да дадат названия на съгражданите си.

Критиците Здравко Димитров споменават, че е завършил спортното училище, факт, който се употребява като неуважителен намек за интелекта му. Той обаче има завършени няколко висши образования и според, признавам, доста позитивна статия във вестник “Марица”, е “баклавър с три магистратури”.

Твърди, че е завършил с “Много добър” и казва “Не бях отличник, нито слаб, но любознателен, особено ми допадаха ботаника, зоология, история, български и литература. Там се чувствах по-сигурен, отколкото по математика и физика“. Твърди още, че спортът изгражда коректност у хората, защото „Спортът е като казармата – там не може да има фалш“. Очевидно му е било необходимо да наваксва с образованието си, заради отдаването на баскетбола в детските и младежки години. Сега казва за младите, това, което сме чували от родителите си: „Да учат, да се образоват и да се усъвършенстват, защото в живота знанията са необходими“.

Като личност Здравко Димитров изглежда склонен да се влияе от общественото мнение и е твърде вероятно, ако стане кмет на Пловдив, важните решения да се взимат трудно с дебати в общинския съвет. При досегашният пловдивски градоначалник беше обратно – решенията се взимаха в тесен кръг, дори еднолично, а Общинският съвет обикновено ги регистрираше на сесиите си.

Ако Димитров стане кмет, пловдивчани със сигурност ще могат да влияят на решенията на общината – къде с лични срещи, някъде с дискусии, а ако има нужда – дори с протести.

Като се има предвид, че пловдивчани заявяват в социологическите изследвания, че искат промяна на стила на управление на Пловдив, в лицето на Зико имат шанс да я получат. Спирачка по пътя на тази промяна може да се окаже фигурата на досегашния кмет на Пловдив, който засега остава градски лидер на ГЕРБ.

Той не застава формално срещу очаквания си приемник, формално не пречи, но, разбира се, като всеки, който иска да запази статуквото, се опитва на всяка цена да запази кадровото си влияние в общинската листа на ГЕРБ и в максимална степен властовите си позиции в града. Така, макар и формално “ГЕРБ да не застава срещу ГЕРБ”, както навремето “СДС заставаше срещу СДС”, всъщност основната пречка по пътя на промяната в Пловдив е настоящия й кмет.

Ако Здравко Димитров не успее да спечели изборите, при цялата подкрепа на правителството за Пловдив и при одобрението на пловдивчани за партията на Бойко Борисов, то досегашният кмет ще да е бил доста тежка котва на врата.

Славчо Атанасов и Дани Каназирева – в битката за Пловдив

Срещу Здравко Димитров, в ляво-центристкото политическо пространство застава познато и популярно лице – Славчо Атанасов. Той бе първо във ВМРО, после се премести в нова партия с името ВМРО-НИЕ, а след това в НФСБ. Независимо от политическите си завои Атанасов продължава да бъде силно разпознаван и да има подкрепа в Пловдив. Наричат го на малко име – Славчо. Беше номиниран за кмет на Пловдив от ВМРО през 2007 г. ГЕРБ, тогава в най-високата си точка на доверие, го подкрепи и му осигури победа на първия тур с 53%.

Дали заради замайването от победата с чужда политическа подкрепа или заради икономически интереси, в края на първата година от мандата си, Атанасов развали коалицията с ГЕРБ и създаде мнозинство с подкрепата на БСП. Този политически ход е най-сериозният му грях към избирателите, а за дясно-центристките избиратели – непростим грях.

След 4 години на спорно управление, което симпатизантите на Атанасов хвалят, а останалите определят като застой, през 2011 г. той загуби от ГЕРБ. През 2015 г. Славчо Атанасов се кандидатира отново за кмет и отново загуби. Обективността изисква да не пропускаме, че и двете му загуби срещу ГЕРБ са с фотофиниш.

Това казва ясно, че не може да бъде подценяван като кандидат за кмет. Важно предимство на Атанасов е, че изглежда приемлив за левите избиратели. Поради това и поради отказа му през 2008 г. от коалицията с ГЕРБ и с дясно-центриските формации мнозинството от избирателите на БСП го разпознават като втори избор. Атанасов на два пъти получава сериозна порция ляв вот на първия тур и цялата подкрепа на левите избиратели на БСП на втория тур.

В последните 8 години отслабената от корпоративни интереси местна структура на левицата не успяваше да издигне сериозна кандидатура и се превърна в електорален резервоар за Славчо Атанасов и за националистическите формации. Ако БСП не успее да посочи подходящ и сериозен кандидат за кмет на Пловдив, Славчо Атанасов за трети път получава огромен шанс да бръкне в червената електорална кошница.

Трети по рейтинг и подкрепа в Пловдив е Дани Каназирева, която оглавява местната партия “Съюз за Пловдив”. Мненията за нея за поляризирани като за всеки политик. Плюсовете й са, че е утвърден местен политически играч, който системно развива подкрепата си. Стои добре сред избирателите без ясни идеологически и ценностни нагласи. Направи неуспешен опит да се позиционира в националната полика с неуспешната коалиция “Нова република”, инициирана от Радан Кънев.

Каназирева бе част от ГЕРБ, но бе изключена от партията през 2010 г., като за това има две интеретации – нейната – положителна, и на ГЕРБ – отрицателна. От 2011 г. насам, когато се яви за пръв път като кандидат за кмет, тя неизбежно е част от управляващото мнозинство в Пловдив, има позиции в общинската власт и подкрепя настоящия кмет на града.

Каназирева е очевидно амбициозна и едно от важните й предимства е, че е работоспособна. Има обаче проблеми с автентичността си. Заявява се като “морална алтернатива” в политиката на Пловдив, трудно обяснима заявка, на фона на участието й в управляващото мнозинство и в политическото статукво. В политическата й биография публикувана на собствения й уеб сайт не се споменава нищо за участието й в ГЕРБ. Представянето е напудрено и преднамерено позитивно. Представянето в желана, а не в истинска светлина обаче е болест на всички политици. В този смисъл г-жа Каназирева е просто един от многото. Каквито и да са нейните недостатъци обаче, тя е официално една от основните политически фигури в политиката на Пловдив.

Друга кандидатура, която би имала значение в Пловдив е тази на “Демократична България”. Едната от партиите в коалицията ДСБ, номинира лидера си Йордан Иванов още преди година. Номинацията бе посрещната на нож от коалиционния партньор “Да България” и от там буквално започнаха битка с ДСБ по отношение на кандидата за кмет на коалицията в Пловдив. В резултатът, в края на месец август “Демократична България” има кандидат за кмет на София, но няма такъв за кмет на Пловдив. Това закономерно сваля щансовете за успех.

ГЕРБ може да спечели в София, но има вероятност и да загуби. Партията на г-н Борисов обаче има огромна нужда да спечели Пловдив. Основната причина е, че Пловдив е успешният пример за проведената от ГЕРБ модернизация. Партията на г-н Борисов има успешни мандати в градове като Бургас и Стара Загора, но в тях няма политическа конкуренция и алтернативата е сведена до минимум.

В същото време в Пловдив винаги е имало сериозна изборна конкуренция и в града има запазени ценностни политически нагласи като “ляво – дясно”, “комунизъм – антикомунизъм”, “изток – запад”. Това дава големи шансове на ГЕРБ, която по дефиниция и по думите на Бойко Борисов е центристка партия, да запази и в известна степен препотвърди дясно-центристката си политическа идентичност. Засега в София ГЕРБ изглежда залага по-скоро на статуквото. В Пловдив обаче Борисов направи разумен избор – промени статуквото и заложи на промяната. Предстои да видим кое печели статуквото или промяната.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s