Този път Борисов много се заблуждава

Преди местния вот в София, който може да преобърне цялата власт, Борисов се отнася към градската десница като към някакви крепостни. И вярва, че те ще го подкрепят каквото и да прави. Но много се заблуждава.

https://www.dw.com/bg

Бойко Борисов

Коментар от Даниел Смилов:

Този път местните избори в София са много важни – защото ще определят политическите тенденции в цялата страна. А може да предизвикат и предсрочни парламентарни избори. Причината: управляващата коалиция е крехка и аморфна. Състои се от играчи, които бързо биха се разбягали от ГЕРБ, ако видят, че партията отслабва. И каквито и заклинания да се правят, че на местните избори ще се гласува за “домоуправители” и „битови” проблеми, истината е, че чрез този вот може да се стигне до преформатиране на властта в страната.

Значението на Демократична България

В тази ситуация “Демократична България” (ДБ) се оказва сериозен политически фактор, от чиито решения до голяма степен зависи изходът от изборите в столицата. Поради следните причини:

1) „Демократична България“ има сериозен потенциал в София. На европейските избори около 17% от софиянците подкрепиха тази формация, без дори да са сигурни, че тя ще успее да прехвърли изборния праг. Тези съмнения вече не са актуални, което означава, че подкрепата за демократите може да се увеличи;

2) Това са гласове, на които Борисов и ГЕРБ не могат да разчитат автоматично при евентуален балотаж. През последните четири години премиерът инвестира в отчуждаването на избирателите на “градската десница”. Бетонира съюза си с ДПС, бракосъчета се официално с кафявите му медии, превърна окончателно прокуратурата и антикорупционните органи в бухалки срещу неудобните, а в момента се готви да назначи нов главен прокурор по този тертип. И в добавка подготвя строежа на АЕЦ “Белене”, като продължава да оплита България в руските газови тръби. Всички тези политики са анатема за избирателя на градската десница;

3) В същото време демократите не могат да дадат гласа си за Мая Манолова. Тя все пак е символ на управлението на Орешарски, в протестите срещу което градската десница беше водеща. Освен това Манолова стана омбудсман по формулата, чрез която Борисов кооптира неудобните – дава им някаква награда. И не на последно място: Манолова е активен човек, но политическият ѝ дневен ред се разминава с този на „Демократична България“. Манолова не е казала нищо значимо по такива ключови въпроси като съдебната и антикорупционната реформа, КТБ, кафявите медии, мрежите за източване на еврофондове и държавни поръчки, студения резерв и пристанището на Доган. Нещо повече: победата ѝ ще се изтълкува и като успех на една все по-ретроградна БСП, водена от откровени путинофили и националпопулисти. От тази гледна точка призивите „Демократична България“ да подкрепи Мая Манолова са абсурдни;

4) И без да гласуват за Манолова, демократите могат да решат балотажа в София, като просто не излязат да гласуват- това поне показват проучванията към момента. Негласуването за никого и гласуването за Манолова са много различни по своя политически характер, макар крайният резултат да изглежда един и същ. За да гласувате за някого, трябва да имате достатъчно позитивна причина за това решение. А в случая с Манолова такава няма. За да не излезете да гласувате, е нужно да нямате достатъчно позитивни причини и за двамата кандидати. Уви, при един балотаж между Фандъкова и Манолова именно такова би било положението от гледна точка на демократичния десен избирател.

Залогът е голям

Така или иначе, за да е в изгодна позиция, „Демократична България“ трябва да покаже силен резултат на първия тур и значителен процент от вота за съветници. Кандидатът за кмет на София архитект Борислав Игнатов е явно човек с професионални качества, който може да даде сериозен принос в дебатите за развитието на София. Но политическата кампания на ДБ трябва да се изнесе от лидерите ѝ – Христо Иванов, Атанас Атанасов, Владислав Панев, Радан Кънев и т.н. „Демократична България“ трябва да подходи към местния вот така, както постъпи Борисов на европейските избори – взе кампанията на ГЕРБ на “ръчно управление”. Залогът в тази битка е голям и те трябва да вложат цялата си политическа енергия в нея.

Мая Манолова ще се състезава на изборите в София като потенциален министър-председател. Задачата на демократите е да убедят обществеността, че и те имат какво да предложат за управлението на страната. В този смисъл (в силно интервю) се изказа и Иван Костов, като даде еднозначна подкрепа за лидерите на „Демократична България“ – в предстоящите избори те трябва да са водещи (и това не е тавтология), за да бъде кампанията успешна.

Разбира се, фокусът върху националното значение на софийския вот не бива да измества погледа от реалните проблеми на столицата – такова залитане би било пагубно за всяка една формация. А тези проблеми са много. Дълговете на Топлофикация, които държавата периодично покрива, водят до това, че страната на практика субсидира богатата столица.

Въздухът в София е мръсен, а немитите улици са покрити с прах. Градът все още търси своето лице и стил: ориенталският обичай всеки да прави каквото и където иска все още е жив (без да е особено чаровен в нашия случай). Санирането на блоковете в комплексите е доникъде. Центърът е покрит с графити като в гето. И така нататък. Това са истински трудните неща и формации с управленски претенции трябва да имат програми по тези въпроси.

Даниел СмиловДаниел Смилов

Това не са крепостни, а мислещи хора

ГЕРБ ще направят голяма грешка, ако разчитат, че на евентуален балотаж градската десница ще гласува за Йорданка Фандъкова, само и само да спре Мая Манолова. Това, което може да вбеси десния избирател, е третирането му като крепостен от някого, който се е докопал до етикети като “десен”, “СДС” и пр. и под тяхно прикритие продължава със своите безобразия. Все пак става дума за мислещи хора, които не се подвеждат лесно по цветни емблеми с нулево политическо съдържание.

А в момента Борисов се отнася към градската десница именно като към някакви крепостни, които ще го подкрепят каквото и да прави. И затова смята да продължава да налага спорен кандидат за главен прокурор, да се възползва и да обслужва медийно-икономическата империя на ДПС и присъдружните ѝ олигарси, да строи АЕЦ “Белене”, да командва в БНТ и други “независими” органи. И докато прави всичко това, очаква демократите да гласуват за него. Разни хора, разни идеали – и разни заблуди.

Какво ще донесе британският 9-ти септември?

Председателят на долната камара на британския парламент Джон Бъркау нарече прекъсването на сесията на парламента „конституционен скандал“.

https://priorities.bg/

Джон Бъркау – председател на долната камара на британския парламент

След телефонен разговор на премиера Борис Джонсън с кралица Елизабет Втора и след  посещение на някои от членовете на Тайния съвет (по традиция най-висшият законодателен и съдебен орган във Великобритания, който отдавна играе предимно церемониална роля) в лятната ѝ резиденция в Балморал, Шотландия стана ясно, че на 9-ти септември кралицата ще прекъсне сесията на парламента.

Той ще се събере отново на 14 октомври, когато с ново тронно слово ще бъде обявена програмата на наскоро избраното правителството на Борис Джонсън.

„Аброгирането“ на парламента за определено време и започването на нова сесия с ново тронно слово е практика, която кралица Елизабет, по съвет на своя министър председател е извършвала няколко пъти по време на своето дълго царуване. Но нито веднъж досега това не е ставало пряко волята на мнозинството в парламента. Какво може да се случи идния вторник?

Парламентът може теоретично да свали доверието си от премиера и да предложи на кралицата да назначи друг премиер, който да оглави правителство на националното съгласие – евентуално до провеждането на нови избори.

Проблемът е че лейбъристите настояват това да е крайно левият председател на тяхната партия Джереми Корбин, а за либералите и особено за консерваторите бунтари подкрепа за него би означавало политическо самоубийство.

Депутатите могат да се опитат да приемат закон, който да забрани Брекзит без сделка – но прекъсването на сесията рязко намалява шансовете това да се случи.

Парламентът разбира се би могъл да поиска оттеглянето на искането за напускане на ЕС (т.н. член 50), но това би означавало да бъде оспорена „волята на избирателите“ от референдума от 2016 г.

Председателят на долната камара на британския парламент Джон Бъркау нарече прекъсването на сесията на парламента „конституционен скандал“.

Британия върви към конституционна криза. Ще успее ли най-старата демокрация да намери изход от нея?

Съгласието на кралица Елизабет безпрекословно да удовлетвори желанието на своя премиер поставя под съмнение дори оцеляването на британската монархия. Какъв е смисълът от поддържането на скъпия кралски двор, ако ще служи само за декорация?

Каквито и действия да предприеме 93 годишната кралица те ще задълбочат и без това безпрецедентното разделение на нацията. Каквото и да се случи другата седмица, Великобритания едва ли скоро ще намери изход от кризата.

Лятно законотворчество: повече тайни, повече власт и повече пари за ДАНС

Трикратно увеличение на максималния срок за защита на държавната или служебната тайна и разширяване на щата на ДАНС, за да може агенцията да поеме дори и обикновените проучвания на държавни служители, кандидатстващи за достъп до информация. Новите правомощия на службата предполагат и нови разходи за заплати – близо още 400 000 към годишния ѝ бюджет.

Това предвижда проект за промени в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), публикуван за обществено обсъждане в края на юли, непосредствено преди началото на парламентарната ваканция.

Срокът за изпращане на становища по предлаганите от правителството нови разпоредби изтече на 22 август и предстои те да бъдат внесени за разглеждане от депутатите през есента. Единствено Програма „Достъп до информация“ успя да реагира навреме и да представи своята позиция.

„Строго секретно“ за 90, вместо 30 години

Едно от основните предложения е информацията с гриф „Строго секретно“, която в момента е скрита от обществото за максимум 30 години, да може да бъде презасекретявана още два пъти – тоест, за общо 90 години. Сега действащият ЗЗКИ предвижда еднократно удължаване на 30-годишния срок и то по изключение.

„Ще се натрупа тайна, която би обхванала няколко човешки поколения“

„Този срок е по-дълъг от обичайната продължителност на човешкия живот. По този начин ще се натрупа тайна, която би обхванала няколко човешки поколения и множество мандати на сменящата се политическа власт – над 20 парламенти и правителства. Това означава през този период гражданите да не могат да си съставят критична оценка на управлението и качеството на вземаните решения и политики, и да не могат да упражнят ефективно правото си на информиран избор, което е недопустимо ограничение на демокрацията и основните права“, се казва в становището на ПДИ, адресирано до премиера Бойко Борисов.

Законопроектът, изготвен от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), предвижда увеличение и на срока, в който служебната тайна не би могла да стане публично достояние – от 6 месеца на 2 години.

Засекретяване на цели папки

Освен това управляващите искат да се въведе възможност за засекретяване на цяла папка или поредица от папки (сбор от документи) само заради един документ, присъстващ вътре. Според действащите в момента указания на ДКСИ в подобни случаи секретните материали биха могли да се отделят в отделни папки, а явните да останат публично достъпни.

„Ниво на класификация няма как да се „поставя“, а се поставя „грифът“

„По този начин биха се изключили от достъп документи и информация, които не подлежат на защита, в нарушение на изискването за стеснително прилагане на ограниченията на правото на информация, изведено в Решение на Конституционния съд № 7/1996 г. Отделен е въпросът, че ниво на класификация няма как да се „поставя“, а се поставя „грифът“, който обозначава нивото на класификация. Следователно и от правнотехническа гледна точка предложението е неиздържано“, посочват от ПДИ, предлагайки и двете предложения да отпаднат.

Безконтролно унищожаване на документи

Законопроектът въвежда несъществуващата досега възможност вътрешният министър и ръководителите на службите за сигурност да въвеждат самостоятелно отделен ред за унищожаване на класифицирани документи, свързани с оперативната им дейност.

„Рискове от подкопаване на възможностите за външен контрол върху тези служби“

„От предложената разпоредба се поражда риск оперативна информация в случаи от висок обществен интерес на разследвания за корупция или злоупотреба с власт, засягащи самите органи на МВР и службите за обществен ред, след приключване на оперативната дейност и изтичане на сроковете за защита на информацията, да не излиза никога от тези служби. Създават се очевидни рискове от подкопаване на възможностите за външен контрол върху тези служби, включително от страна на съдебната или законодателната власт“, предупреждават от неправителствената организация.

Липса на забрана за класифициране на данни за злоупотреби

За сметка на това в сега действащия Закон за защита на класифицираната информация, както и в предлаганите от правителството промени, липсва забрана зад грифове да бъдат скривани документи, съдържащи данни за корупция или други злоупотреби на властта.

„Това противоречи на принципите, заложени в Конституцията“

„Това противоречи на принципите, заложени в Конституцията, и най-вече на принципите за върховенство на закона и правовата държава. В този тип държава не е допустимо информация за посегателства спрямо гражданите и техните права, както и спрямо общественото благо, да бъде превръщана в тайна в полза на извършителите на такива посегателства. Следователно властта да бъде класифицирана такава информация трябва да бъде законово ограничена, а правото на гражданите на достъп до нея – разширено“, предлагат от ПДИ на Борисов.

ДАНС поема и обикновените проучвания за секретен достъп

Сред останалите предложения на правителството за допълване на защитата на класифицираната информация попада и разширяване на правомощията на ДАНС, която вече да прави дори и обикновените проучвания на държавни служители. Става въпрос за достъпите до ниво „Поверително“, които в момента се дават след проучване от служителите по сигурността в съответното ведомство.

„Към настоящия момент валидните разрешения за достъп до класифицирана информация до ниво „Поверително“, издадени от служители по сигурността на информацията, са приблизително 1850, като същите се подновяват във фиксиран в закона период. С предложените промени се предвижда извършването на проучванията за надеждност до ниво „Поверително“ да се осъществява от органите на ДАНС. В тази връзка ще е необходим допълнителен експертен ресурс, който да обезпечи извършването на обикновеното проучване от агенцията“, посочват от ДКСИ уточнявайки, че ако законопроектът бъде приет и влезе в сила, годишният бюджет на службата ще нарасне с 390 000 лв. от 2020 г.

Нито една от тези идеи досега не е била публично коментирана от управляващите, въпреки че формално те са спазили законовото изискване да ги подложат на обществено обсъждане, публикувайки ги в правителствения портал strategy.bg.

„Не за пръв път важни законодателни промени се подлагат на обществено обсъждане по време на ваканция. Този подход не свидетелства за желание да се чуе мнението на засегнатите и да се подобри качеството на законопроектите, а за „отбиване на номера“, коментира по този повод адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.

Взривът в руски ядрен реактор би трябвало да удари камбаната в тукашните чугунени глави

В напъните си да превърне Русия в достоен наследник на съветското имперско величие Путин успява да следва също толкова “достойно” в едно отношение политиката на държавата, чийто разпад той определи като “най-голяма геополитическа катастрофа в историята на човечеството”: днешният режим в Кремъл  не отстъпва на съветската мания да лъже целия свят за ужасите, които се случват на огромната територия на страната в ядрената област. 

Ако през април 1986 г. Москва се заинати да мълчи за катастрофата в Чернобил няколко дни, то за поредния инцидент от подобен характер, при това в близост до развити демокрации в Северна Европа, Кремъл се опита да задържи истината за себе си повече от две седмици.

Сега вече международните експерти са абсолютно категорични, че ядрен реактор се е взривил в Русия в началото на август. Станало е при изпитание на оръжие. Самият Путин престана да отрича, но увърта, че поради военния характер на изпитанието на полигона не можело да се каже откровено какво точно е станало. https://www.vesti.bg/bulgaria/eksperti-v-rusiia-e-izbuhnal-iadren-reaktor-6099081

Какво се “досеща” един нормален българин, когато стане дума за взривен руски реактор? Чернобил?

Или “още нещо” – нещо като “неродения Иванчо” от приказката, какъвто е обектът АЕЦ “Белене”?

На този въпрос трябва да отговарят ненормалните българи, за които думите изотоп, радиация, ядрен взрив звучат като симпатичен шамар, щом идва от Русия.

Подгониха Иван Костов?

Иван Костов твърди, че очаква атака от прокуратурата – при това в точно подбран момент. Ако допуснем, че е прав, каква може да е причината?

https://www.dw.com/bg

Иван КостовКадърът е от премиерата на книгата на Иван Костов „Свидетелства за прехода“

Коментар от Петър Чолаков:

Бившият министър-председател Иван Костов очаква прокуратурата да започне действия срещу него – при това в разгара на кампанията за местния вот. Според Костов, става дума за атака, маскирана като правосъдие, но водена от политически мотиви. А именно: дискредитирането на обединението „Демократична България” (ДСБ, „Да, България” и „Зелено движение”).

Атаката щяла да бъде базирана върху ревизия, направена от НАП. Ревизията е за „значителни средства” на Костов и съпругата му (над 400 хиляди лева). Според бившия премиер, парите отдавна са декларирани пред Сметната палата, а собствеността върху тях е „безспорна”, като за целта на НАП са предоставени общо 15 документа. Проверката тече от 2-3 години, но в средата на август от НАП решили, че парите не са на семейство Костови и трябва да бъдат обложени. Срокът за възражения срещу заключенията от проверката удобно изтича точно в средата на изборната кампания.

Така, поясни Костов, прокуратурата получава карт бланш да действа срещу него – „човека, за когото са убедени, че стои зад „Демократична България””, която на свой ред се обяви категорично против избора на Иван Гешев за нов главен прокурор. В тази връзка Костов подчерта, че отдавна е само „редови член” на ДСБ и не се бърка в работата на ръководството.

Контекстът

„Бомбата”, хвърлена от бившия премиер, трябва да бъде коментирана по същество. Да започнем от контекста. Без значение дали предоставените от г-н Костов документи са достатъчни за доказване на собствеността върху въпросните средства, фактите сочат, че в България везните на Темида нерядко служат за „респектиране” на опозиционни политици, бизнесмени, а вече и на медии.

Изследване, направено по поръчка на Българския институт за правни инициативи, показа, че според 76% от запитаните, държавното обвинение се използва за политически цели. А проучване на Евробарометър сочи, че според 74% от анкетираните, полицията и прокуратурата се намират под влиянието на политически или икономически интереси.

Тези критични оценки на българските граждани съвпадат с позициите на Венецианската комисия, Европейската комисия, Съвета на Европа и други авторитетни институции, според които, както припомни и г-н Костов, българската съдебна реформа не е завършила, а проблемът е в прокуратурата.

Иван Гешев, единственият кандидат за поста главен прокурор, заяви съвсем искрено, че не харесва принципа на разделение на властите. „Не споделям виждането на, да ги наречем, десните екстремисти, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да са разделени“, обясни Гешев и отправи обвинения срещу „политическия кръг и свързаните с него медии и олигарси, гравитиращ около подсъдимия Прокопиев”. С тези си откровения г-н Гешев сам поставя под съмнение своите безпристрастност и професионализъм.

Пламен Георгиев пък, забърканият в скандали бивш шеф на КПКОНИ, бе изпратен като консул във Валенсия. Поне най-после научихме какво означава изразът „хванаха го и го пратиха на топло”.

Като имаме предвид всичко това, както и факта, че доверието в прокуратурата е рекордно ниско, не е изключено таймингът на резултатите от проверката срещу семейство Костови да е наистина част от сценария на политическа поръчка. А ако допуснем, че действително има такъв сценарий, лесно можем да стигнем до предположението, че интерес от подобна акция имат всички, които са притеснени от възхода на една потенциална политическа алтернатива като ДБ – формация, която може да застраши политическото статукво не само на местния вот, а и в по-далечна перспектива.

Защо не оставят Костов на мира?

Оценката за личността и управлението на Иван Костов без съмнение разделя българското обществото. Някои определят неговото правителство (1997-2001) като виновник за „престъпната” и „разбойническа” приватизация. Според други, той е преди всичко държавникът, спасил България от „Виденовата зима”, която докара страната до просешка тояга.

По всичко това може да се спори, но е неопровержим факт, че Иван Костов не е на власт вече 18 години. През тях имаше не едно правителство, доминирано от негови опоненти, дори врагове. Хора, които направиха много за демонизирането му. През всичките тези години обаче, въпреки практиката прокуратурата да се използва като бухалка, те не можаха да извадят на масата безспорни доказателства за „вината” на бившия премиер.

Книгата Свидетелства за преходаКнигата на Иван Костов „Свидетелства за прехода“

Вместо това противниците му се задоволяват с малодушни „инициативи” като нескопосаната пародия на книгата на Костов „Свидетелства за прехода”. В навечерието на европейските избори книгата-сурогат, която явно целеше да осмее Костов, се разпространяваше безплатно с екземплярите на вестник „Телеграф”, собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. „Инициатива”, която нарушаваше редица разпоредби на Изборния кодекс. Затова си заслужава да попитаме: защо продължават да се хвърлят толкова средства и усилия срещу човек, който отдавна се е оттеглил от голямата политика?

Възможно е, разбира се, политическата „мотивираност” на очакваната прокурорска атака само да се привижда на г-н Костов. Но ако все пак е прав, тя не може да бъде оценена по друг начин, освен като голям комплимент. Както за самия него, така и за свързваната с него формация.

„Ще мине тихо и кротко“. Как следващият шеф на КПКОНПИ може също да е с голяма тераса


Антон Славчев и Пламен Георгиев
Антон Славчев и Пламен Георгиев

Назначението на Пламен Георгиев за консул във Валенсия предизвиква въпроси не само за нивото на владеене на испански език. Все по-често управляващи и опозиция си задават въпроса кой ще заеме овакантения пост на ръководител на антикорупционната комисия КПКОНПИ (Комисия за предотвратяване на конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобито имущество). Изборът ще бъде направен от Народното събрание.

„Ще мине тихо и кротко“, твърдят от ГЕРБ. Настроението в управляващата партия е „да не си отварят втори фронт“, наред с избора на нов главен прокурор, който предстои непосредствено преди местните избори през октомври. В опозиционната БСП настроението е същото и казват, че засега не са мислили дали и кого да номинират за поста.

„Който и да искаме да издигнем – той няма да се съгласи, защото ще бъде похарчен като кандидат. С мнозинството на ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти“, номинация на опозицията няма шанс“, обсняват социалистите. „В този смисъл не сме в позиция да вдигаме много шум, защото едва ли ще имаме силна алтернатива. Тъй като силните не биха искали да участват в състезание, което е предрешено“, допълват от „Позитано“ 20.

Депутати от ДПС коментираха пред Свободна Европа, че не възнамеряват да издигат когото и да е било за поста в КПКОНПИ. От ДПС твърдят още, че са напълно съгласни с това, че около избора в комисията не бива да се вдига особено голям шум.

Два сценария

Сценариите за „тих“ избор са два. Първият е с влизането в новия политически сезон да не се бърза за откриване на процедурата по избор за шеф на КПКОНПИ. „Има си заместник-шеф тая комисия – може да си работи така“, обясняват от ГЕРБ.

Втората възможност е именно зам.-председателят Антон Славчев да бъде избран за председател и комисията да се попълни с още един човек.

Славчев обаче също си е купил голяма тераса. Тя е с площ 243 кв.м. и е разделена между него, жена му Зорница Тодорова и брат му Светослав Славчев. Според нотариалния акт тримата са платили 39 486 лв. Имотът се намира в сграда в столичния квартал „Хиподрума”. Тримата имат апартаменти в същия блок.

Сделките на Славчев

Сделките за апартамента на Славчев и терасата са сключени през 2010 и 2011 г., когато той работи в ДАНС. През март 2010 г. той придобива право на строеж върху 63 кв. м. Осем години по-късно декларира, че е собственик на апартамент със същата квадратура. Като цена на жилището в декларацията си е посочил само сумата, платена за правото на строеж – 18 600 лв. или по 151 евро на квадратен метър.

Година по-късно е закупена и остъклената тераса от 243 кв.м. срещу 39 486 лв. Посочената цена е 5 по-ниска от данъчната оценка на имота – 216 419 лв.

Терасата на Славчев и посочената ниска цена обаче не предизвикаха толкова голям отзвук в публичното пространство, както се случи с имота на бившия му шеф Пламен Георгиев. Затова управляващите и ДПС, независимо един от друг, смятат, че скандалът е „изчерпан“.

Ако бъде застрашен имиджът на ГЕРБ

Все пак партията на Борисов предвижда вариант, в който скандалът да застраши имиджа й. По тази причина за поста се обмисля и резервен кандидат – директорът на главна дирекция „Национална полиция“ Христо Терзийски. Той обаче не е юрист по образование. Управляващите вече внесоха поправки в закона за КПКОНПИ, които ще позволят комисията да не се оглавява само от завършили право.

Депутати споделят неофициално, че не е изключено и главният прокурор Сотир Цацаров да получи комисията, след като бъде наследен в държавното обвинение от своя заместник Иван Гешев. Управляващите обаче твърдят, че подобен сценарий не им се вижда реалистичен, защото главният прокурор засега е демонстрирал други амбиции. Публикации досега свързват Сотир Цацаров или с посланическо място, или с възможността да оглави Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което той ще има силно влияние върху магистратите.

И Димитровград се сблъска с боклуците на Ковачки

Над 600 тона незаконни отпадъци са складирани на площадката на ТЕЦ „Марица 3“

За повечето централи на Христо Ковачки регионалните екоинспекции решиха, че нямат нужда от ОВОС, за да горят отпадъци

За повечето централи на Христо Ковачки регионалните екоинспекции решиха, че нямат нужда от ОВОС, за да горят отпадъци

© Георги Кожухаров

Димитровградската ТЕЦ „Марица 3“ е поредното място, където се складират боклуци за горене в централите на енергийния бизнесмен Христо Ковачки.

Това стана ясно, след като миналата седмица Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, направи проверка на площадката по сигнали и публикации в местните медии за натрупано голямо количество отпадъци.
Става дума за 622 тона частично балирани нееднородни отпадъци, собственост на сливенската „Траш еко пак“. Макар че компанията има право да извършва дейности с определени отпадъци на площадката, която ползва под наем, от РИОСВ са установили, че складираните видове не съответстват на тези в регистрационния документ на фирмата. Затова й е дадено предписание да ги отстрани до 15 септември, като санкцията за неизпълнение е до 20 хил. лв.
Формално компанията не е свързана с ТЕЦ „Марица 3“, но практиката в централите на Ковачки е страничните дейности да се поемат от отделни дружества. От офиса на Ковачки не бяха открити за коментар за къде са предназначени отпадъците, не отговаряше телефонът и в ТЕЦ „Марица 3“.

На места може, на други – не

В действащото комплексно разрешително на централата не е позволено използване на RDF. Към момента няма и издадено решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), с което да се разрешава изгаряне на отпадъци на територията й, уточняват от екоинспекцията.

През 2013 г. ТЕЦ „Марица 3“ подаде инвестиционно предложение за изграждане на инсталация за съвместно изгаряне на битови и неопасни производствени отпадъци, за което РИОСВ – Хасково, реши, че подлежи на задължителна ОВОС и компанията поиска прекратяване на процедурата. Година по-късно беше подадено ново предложение – за добавяне на биомаса към горивото, за което РИОСВ реши, че няма нужда от оценка.

Практиката на екоинспекциите при другите ТЕЦ-ове на Ковачки досега е противоречива, макар че за повечето от тях инспекторите прецениха, че не е необходимо да се прави оценка и компаниите само промениха комплексните си разрешителни. В Русе обаче РИОСВ се оказа доста по-скептична към идеята и поиска от „Топлофикация Русе“ да направи ОВОС, за да гори отпадъци. Процедурата там не е приключила.

И в други градове

Друга централа на Ковачки беше замесена косвено и при пожара преди две седмици, който наложи да бъде спряно движението на част от магистрала „Струма“, след като под виадукта се запалиха незаконно натрупани отпадъци. От екоинспекцията в Перник тогава уточниха, че складиралата ги там фирма „Феникс Дупница“ има разрешение за извършване на дейности с отпадъци, но за други терени в района.

Управителят на фирмата Кольо Илиев пък каза пред Нова телевизия, че отпадъците са били подготвени за изкарване към ТЕЦ „Бобов дол“ на Ковачки, но тя е отказала да ги приеме, тъй като „и те са задръстени“. Самата централа има право да гори отпадъци, след като мина по бързата процедура без ОВОС.
Решението беше издадено от РИОСВ – Перник, през април. Само с промени в комплексните разрешителни скоро се очаква да започнат да използват отпадъци също „Брикел“ в Гълъбово и „Топлофикация Перник“.

Централата в Гълъбово е емблематична за чести замърсявания и причина за образуваната европейска наказателна процедура срещу България. Само преди няколко дни любителско видео показа черен пушек, излизащ от комина на „Брикел“, няколко сигнала бяха подадени и до РИОСВ – Стара Загора.

От екоинспекцията обясниха, че операторът е уведомил за аварирал работещ енергиен котел, което е причинило задимяването в района. Оттам посочиха още, че няма превишения на средночасовата норма за серен диоксид в събота и неделя. Пункът за контрол на качеството на въздуха обаче се намира в центъра на града.

Как катастрофира висшето образование в България

Щом най-старият и авторитетен университет в България не успява да събере желаещи да следват, какво остава за другите! Как се стигна до катастрофата на висшето образование в България? Анализ на проф. Ивайло Дичев.

https://www.dw.com/bg

default

Стана традиция по това време на годината да обсъждаме новината за трето класиране в Софийския университет. Ще има и четвърто, но ще го нарекат допълнителен прием. Темата събужда тъжни размишления за катастрофата на българското висше образование – защото ако най-старият и авторитетен университет в България не успява да събере желаещи, какво остава за другите!

Факт е, че се стигна до неконтролирано разрастване на университетския бизнес. Вече няма голям провинциален град, в който да не е отворен поне филиал. За местната власт това е самореклама, защото децата остават у дома. За родителите пък така се избягват тежките харчове по издръжка на детето в София. Всъщност тази „местна“ тенденция унищожава основния смисъл на висшето образование: младите да се откъснат от познатата среда, да поживеят в друг свят.

Не знам дали си давате сметка, че Софийският университет вече буквално отговаря на името си – доста повече от половината студенти са софиянци. Ако ще е гарга – да е рошава, си казват родителите и наместо в столицата пращат децата направо в Германия. Където впрочем – ако пресметнеш стипендии, общежития, стол, библиотеки – май не излиза по-скъпо от тук.

А чуждестранни студенти България почти не привлича – не само защото нямаме достатъчен престиж, а и защото нямаме курсове на английски, кампусите ни са в безумно състояние, Студентският град в София е просто изпитание, а административните пречки – мъчителни.

Висшето образование се масовизира и в останалия свят

Междувременно в света се стигна до обща масовизация на висшето образование. Малко под 30% са висшистите у нас (демографията е винаги под въпрос, защото не знаем колко точно сме тук); към 40% е делът им в ЕС и САЩ. Между 2001 и 2014 година броят на университетите в Китай е скочил от 1022 на 2824! Постепенно се движим към свят, в който ролята на средното образование ще бъде поета от висшето и не случайно нови леви лидери като Сандърс в Америка или Корбин в Обединеното кралство говорят то да стане всеобщо и безплатно.

С какво право тогава можем да искаме ограничаване на приема? Който е решил – да учи. В много частни университети просто няма приемен изпит, ролята на цедка играе готовността да си платиш таксата; в страни като Франция пък се смята, че е гражданско право да се запишеш в първи курс, макар и да отпаднеш по-нататък.

Проблемът в България е не просто в това, че почти всеки вече може да се запише, а че веднъж записан, почти сигурно ще завърши, освен ако не му скимне нещо и изчезне, което при нас се случва с кажи-речи половината студенти. Самото финансиране е направено така, че преподавателят няма никакъв интерес да скъса студент, защото програмата му губи „клиент“. Ако имаше държавно изискване всяка година да отпадат по, примерно 5% от студентите, щеше да е съвсем друго.

Или да си представим такава форма на оценяване: дават на преподавателя определени количества бележки – примерно 20% шестици, 20% петици и тъй нататък, които той разпределя между записалите се в курса. Дали оценката няма да добие повече тежест отколкото сега, когато колеги пишат отгоре до долу отличен, за да им е мирна главата?

Още по-трудно изглежда у нас създаването на каквато и да е йерархия. Страстите, които избликнаха напоследък около оперната прима, пожелала да стане учител, добре илюстрират това. Просто не може да има авторитети, освен онези безотговорни колеги, които разправят небивалици по медиите. Когато се раздават награди или финансиране, обичайното решение е на калпак, за да не се сърди никой. Политици, писатели, художници – трябва да са умрели отдавна, за да ги оценим. Приживе – това е почти невъзможно.

В тази култура, разбира се, няма как един университет да стане елитен – СУ получава някакви бонуси за своите първи места в класациите, но дотук те са символични. Колкото и странно да звучи – заплатите в много провинциални университети са по-високи.

Последният удар бяха заплатите на учителите – оказва се, че начеващ учител ще получава повече от асистент и колкото доцент. Парите не са най-важното, разбира се. Проблемът е в това, че няма никакво значение откъде ти е дипломата, камо ли – какви оценки си имал, кой ти е преподавал. Работодателите искат човекът да може да работи на компютър и да знае английски, за другото – те ще го обучат.

Ако някакви институции имат нужда от изследване – обръщат се към неправителствени организации, а не към СУ или БАН. Самите учени непрекъснато правят проекти, които да предлагат на някого, и които така и си остават в чекмеджето. Вярно, че има мързеливи, некомпетентни и неуволняеми хора в тези среди, но тук говоря за принципа. Масовизацията на титлите и званията при министър Игнатов тотално ликвидира подбора на кадри: сега всяко учебно заведение си прави конкурс и назначава когото реши с близка до стоте процента успеваемост.

Самоизолация от Европа

Проф. Ивайло ДичевПроф. Ивайло Дичев

Да спомена и катастрофалния пропуск СУ да влезе в новата европейска мрежа от университети – не влезе, впрочем, нито едно българско висше учебно заведение.

Дали работата е от немукаятлък или пък са се появили някакви обективни пречки – ще питаме ректорското ръководство по време на изборите наесен. Но резултатът от това самоизолиране от европейския процес – мисля е ясен за всеки. Бизнесът не спира да говори, че не се подготвят специалистите, от които има нужда. Но тази работа не е така лесна, защото в един момент трябват едни работници, в друг – други. Нали помните как ликвидираха инженерните специалности през 90-те, защото вече нямало нужда от тях? Сега години наред не могат да се възстановят.

Тази година в СУ отново на първо място е психологията, макар че не си представям къде точно си намират работа завършилите. За скандинавистика – ясно, там има чудесни стипендии; компютърните дисциплини са супер платени, графичният дизайн – привлекателна фантазия за младите хора. С медицината аз лично мисля, че университетът сбърка, защото нямаме ресурс за това обучение и може би затова желаещите са малко. Но защо няма кандидати в точните науки? Вярно, че вече нямаме много индустрия, но пък възможностите в чужбина са огромни. Предполагам, че младежите се плашат от трудното следване.

Защото извън няколкото държавно регулирани специалности, висшето образование май става все повече въпрос на преживяване. Не е ясно за какво точно ще ти послужи в живота, къде ще те отнесе вятърът догодина. Затова и не инвестираш в много тежки и дългосрочни проекти, развиваш широка палитра от умения, способност за адаптация. Може би в тази посока следва да преустроим нашето образование – младежите да прекарват повече време в стажове, участие в проекти и изследвания, пътуване, творчески занимания. Да изграждаме личности, а не просто кадри.

Три минути: Тапиите по испански на Пламен Георгиев. Кошлуков сваля и „Нощни птици“


Искра Ангелова, водеща на "Нощни птици"
Искра Ангелова, водеща на „Нощни птици“

Добро утро,

Ето най-важното, което си струва да знаете към 8 часа тази сутрин:

  • Русия беше осъдена по делото „Магнитски“
  • Инцидентът в Архангелск най-вероятно е свързан с експлозия на ядрен реактор
  • Иван Костов очаква атаки от прокуратурата

Но първо за един въпрос от високо държавническо естество: дали новият консул във Валенсия говори поне някакъв испански? Този консул е Пламен Георгиев, човек с тераса и подадена оставка от шефското място в КПКОНПИ, който внезапно беше назначен на дипломатическа длъжност – без да има опит и при твърде ниско ниво на владеене на езика в страната, в която го изпращат: ниво А2. Би Ти Ви обръща специално внимание на езиковите умения на Георгиев. Поводът е публикация в „24 часа“, от която става ясно, че новият консул има и друга тапия, в която нивото на испанския му е по-високо (В1). Кой ги издава тези тапии?

Магнитски, Архангелск, отнемане на деца

Дългоочаквано решение на съда в Страсбург: Русия беше осъдена по делото „Магнитски“. Сергей Магнитски е адвокат, разкрил престъпна схема и подал сигнал в полицията. Резултатът е, че адвокатът е арестуван, измъчван и оставен да умре. Посмъртно той даде име на американски закон, който налага запор на имуществото на руски граждани, нарушаващи човешките права и не допуска влизането им на територията на САЩ.

Инцидентът от 8 август край руската военна база в Архангелск е оставил такива следи, че най-вероятно става дума за експлоадирал ядрен реактор, каза норвежки експерт по ядрена безопасност. А не на това, което казаха руските власти – те обясниха инцидента като „провален полеви тест с „изотопен източник на задвижване с ядрено гориво“.

История с продължение: прокуратурата в Москва започна второ дело за отнемане на родителски права заради това, че двама съпрузи са отишли на протест с децата си. Следим темата.

Иван Костов, доплащането в болниците, БНТ

Бившият премиер Иван Костов очаква провокация от прокуратурата в разгара на местните избори тази есен, каза той самият по Би Ти Ви. Според него поводът е проверка на НАП, обект на която са той и съпругата му.

Да забраниш доплащането в болниците е решение с две характеристики: популистко е, а освен това и чука на отворена врата, понеже представлява забрана на нещо, което е забранено отдавна, казва Мария Чернева.

Предаването „Нощни птици“ на БНТ ще слезе от екран, твърди вестник „Стандарт“, като се позовава на свои източници в обществената телевизия. Предаването на Искра Ангелова се излъчва от години в петък вечер и среща публиката с хора на изкуството.

В началото на кариерата си в БНТ генералният директор Емил Кошлуков беше демонстрирал нетърпимост към друго предаване с подобна насоченост – „Денят започва с култура“. Вестник „Стандарт“ твърди, че „Нощни птици“ слиза от екран с аргумента, че е външна продукция, която излиза скъпо на БНТ. Само че това предаване е вътрешна продукция и не е известно да е скъпо. Нещо друго не е наред.

И няколко препоръки

Скандалът с Дарина Такова отмина, основният въпрос остана: как така в страна на толкова много световни оперни звезди, почти никоя от тях не преподава? Намираме клас на Райна Кабаиванска в частния НБУ. Но друго? Елица Симеонова припомня тук няколко срамни истории за таланти, оказали се недостойни за административните изисквания на местни журита и комисии.

80 години ни делят от един от най-позорните дни в историята на 20-и век – денят, в който нацистка Германия и Съветският съюз си стискат ръцете за подялба на Европа. Вижте архивните кадри от срещата на външните министри на двете страни – Рибентроп и Молотов. И припомнянето на историята, разбира се.

Да влязат „некласираните и след последно класиране“

Да станеш студент с въпросник с ниво на трудност като за първа сигурна сума в „Стани богат“

Студенти

Снимка: © Getty Images

В разгара на ловния сезон за „Кандидат-студенти-всякакви“, университетите рискуват да превърнат дипломите си в нискотарифна утешителна награда за онези абитуриенти, чиито имена, уви, не са изтеглени в поредната ректорска томбола за джип, таблет или екскурзия до Дубай.

Лесният и евтин достъп до висше образование е едно от малкото предимства в полза на опцията „Да остана в България“, когато 18-годишните момчета и момичета решават накъде да поемат след гимназията.

Но очевидно има нещо счупено в системата, щом дори Софийският университет – единственото българско висше училище в топ 1000 на световните класации – не е успял да запълни 800 места в държавната си поръчка. За поредна година.

Септемврийската реколта в СУ може да се окаже истинско спасение за някои специалности, които не предизвикват интерес у набор 2000 дори при най-облекчените, субсидирани и защитени условия.

В „Астрофизика, метеорология и геофизика“ например са обявени 13 места за планов редовен прием, но дори след n-тото класиране 8 от тях остават незаети. В „Ядрена химия“ съотношението е 3 „пълни“ срещу 5 „празни“, при общо 8 открити позиции за кандидат-студенти.

В „Медицина“ са останали 30 вакантни от общо 80 места за бъдещи лекари. При направлението „Статистика“ тепърва се търсят 20 кандидати за общо 22 обявени позиции по държавната поръчка на редовното обучение.

Това са специалности, в които СУ влиза в директната конкуренция с тясно профилирани университети и явно губи надпреварата въпреки добрите си позиции в националната рейтингова система. А не се е родил ректорът, който би си позволил да остане в историята на Алма Матер със закриването на непопулярни профили.

Но очевидните обяснения не вършат работа пред озадачаващите празни бройки в традиционни хуманитарни направления като „Философия“, „Педагогика“, „История“, „Българска филология“ и др. Там, където Софийският университет би трябвало да вдъхва респект със 130-годишния си опит и доказано първенство, просто няма хора.

Балонът на планирания прием в 50+ университета е надут до такава степен, че отвън България изглежда като държавата на -софите и -лозите.

И това остава факт дори след като тази година МОН съкрати 2500 от предварително заявените бройки за нови студенти, включително чрез нулев прием.

Всички ректори претендират за държавно финансиране с твърдението, че умеят да произвеждат класни, кадърни и готови за живота (ако не за научни подвизи) кадри по целия спектър от африканистика и хидрология, до библиотекознание и национална сигурност в едно.

„Как?“, „Защо?“ и „На каква цена?“ са въпроси без отговор.

Както показва проверка на „Сега“ – едни предлагат прием за бъдещи разузнавачи дори сред „некласираните и след последно класиране“, други са готови да запишат всеки, попълнил домашен онлайн-въпросник с ниво на трудност като за първа сигурна сума в „Стани богат“.

Всеядният първичен подбор обаче води до все по-рехава мотивация за учене, а зависимостта от държавните помощи – до все по-елементарни изисквания за средно ниво на възпитаниците.

Ако човек осъзнава богатството си едва когато го изгуби, то качественото образование май вече не е на върха на пирамидата от ценности в България. Евтиното излиза скъпо, рано или късно. По-скъпо и от заемите, и от носталгията, и от емигрантските неволи, и от буцата в гърлото на онези родители, които току-що са изпратили децата си в кампусите на Германия, Холандия и Великобритания.