кафенето

Новини и не само

Ако след войната Червената армия се беше прибрала у дома

© Associated Press

Тодор Живков, първи секретар на БКП, посреща Леонид Брежнев, генерален секретар на КПСС, на гарата в София на 6 март 1968 г. за среща на върха на страните от Варшавския договор. Половин година по-късно военни части на няколко от тези държави, предвождани от Червената армия, нахлуват в Чехословакия, за да смажат т.нар. Пражка пролет

Току-що се върнах от България. И изобщо не забелязах коварството на братушките, които сега отричат ролята на Съветския съюз в освобождението на народите на Европа. Същата България, която е „не заграница“, защото „курица – не птица“.

България, която нашите родители с присмех наричаха „16-а република“ и в която следите от онова време още се усещат.

Впрочем, а на вас щеше ли да ви е приятно, ако някой с иронична усмивчица наричаше нашата страна „16-а република“, „51-и щат“ или някаква „9-а провинция“? Ей така, дори на шега? Никак нямаше да ви е приятно. И на мен ми е неприятно. А на българите трябвало да им бъде приятно.

Българите подменят историята – така им говорим. И поляците я изкривяват, и чехите, и унгарците – да, всичките гадове я подменят! Всички са против нас!

Никога ли не сте се замисляли защо изведнъж се случи така? Може пък да има някаква причина?

Причина, разбира се, е имало и има. И в позицията на българското Министерство на външните работи тази причина очевидно звучи: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.“

И кое в тези думи не е вярно?

Приносът на СССР в разгрома на нацизма не се отрича. Но освобождение на народите от Източна Европа в пълния смисъл на тази дума не е имало. Защото едната окупация е била сменена с друга – що за свобода е това?

Формално независими, тези държави 45 години бяха в пълно подчинение на Съветския съюз. Никаква самостоятелна външна политика нямаха, независимо от периодични прояви на противопоставяне от отделни лидери. А когато се опитваха да променят нещо вътре в страните си, СССР просто им изпращаше танкове, както постъпи в Будапеща и Прага. Щеше да ги изпрати и във Варшава, но ген. Войчех Ярузелски се оказа по-хитър и вместо съветско военно положение Полша получи собствено, полско.

Българските банкноти се печатаха във фабриката на „Гоcзнак“, а военната униформа на българската армия се отличаваше от съветската само по пагоните и кокардите – каква е тази независимост?

Хитлеристката окупация е нещо страшно. Но тя продължава само 6 години и не остават много живи свидетели. А половин век съветска окупация помнят твърде много хора. И само ние не искаме сами да го признаем.

От деца разказваме само за военните победи и многочислените жертви на съветските воини в боевете за освобождението на Източна Европа. И ако тогава, в 1945 г., прогонвайки Хитлер, Червената армия се беше върнала у дома, а освободените народи бяха оставени сами да решат как да живеят, историята щеше да поеме по съвсем различен път и тези народи до днес щяха да ни благодарят.

Но ние се отнасяхме с тях с презрение и ги смятахме за наши васали.

Затова сега всички ни плюят.

Коментарът от блога на Антон Орех, журналист от Радио „Ехото на Москва“

Реклами

One thought on “Ако след войната Червената армия се беше прибрала у дома

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: