Помпео ще обикаля Балканите, но ще заобикаля Балкана

Не се случва често смятаният за номер две по своята значимост в американската административна йерархия след президента държавен секретар  на САЩ да посети цели три балкански държави(ци). Това предстои да се случи другата седмица. Майк Помпео пристига на обиколка в региона на 1 октомври. 

Очаква се Помпео да посети Черна Гора, Северна Македония и Гърция. Какво е общото между тях като мотивация за тази обиколка предстои да научим от неговите изявления на срещите му на най-високо ниво. Руски медии обаче, като агенция Интерфакс, бързат да ни осведомят, че причината за проявения интерес към трите балкански държави е американското безпокойство от руската намеса в техните дела.  

Ако приемем за вярна тази информация ще се окаже, че България не предизвиква загриженост във Вашингтон като мишена на кремълската хибридна война, макар точно София да беше обявена като седалище на руския шпионаж, откъдето се командват съответните руски операции срещу Черна Гора и Северна Македония, а от българска страна така и не се появи официален коментар на тези твърдения, разпространени още  преди две години от световните медии без никакво опровержение от страна на българските власти.

Иначе казано, София се съгласи с тази констатация и прояви бавно развиваща се реакция наскоро с бутафорен шпионски скандал, залавяйки героично един български лидер на московската пета колона, който никога не се е крил в това качество. 

За разлика от руската агенция, авторът на тези скромни редове не може да говори от името на ничия държавна политика. Но да задаваме въпроси като български граждани можем всички ние, които имаме право на загриженост за себе си в държавата, третирана от Русия като енергиен “роб до гроб”, окован в съветските енергийни пранги и принуден да живее с тях в постколониалния период без право на освобождение от зависимостта си от “освободителите”. 

Тъжната истина за съществуването на тези пранги е, че за тях не са ни виновни американците, че дори и руснаците можем да оневиним по начина, по който човек не може да се сърди на месоядните, че се хранят със зайци. Може би така трябва да разчетем прословутия кучешки подарък на премиера Борисов, поднесен от него васално на московския владетел Путин. Откакто свят светува васалите дават знаци за покорство на онези, пред които стоят с наведена главица. За да не я сече сабята. 

В случая с българско-руските отношение този език на жестовете спрямо “освободителката” може да се преведе като “ела мечко, изяж ме”. И си отгледай българско куче да ти помага.

Интересна аналогия в това отношение можем да направим с подаръка, който просителя Мадуро направи в Кремъл на Путин преди няколко дни. Ако следваше начина на мислене, свързан с Борисовия кучешки подарък, Мадуро можеше да докара от венецуелската джунгла какъв ли не екзотичен звяр – още повече, че Путин си пада по зрелища, като собственоръчно упояване на тигри с цел да блесне пред поданиците като звероукротител. Или пък като лети паралелно с прелетни птици, за да илюстрира символиката на своя непукизъм спрямо факта, че невиждано в руската история многомилионно количество руснаци избраха да свият гнездо в по-уютни  страни от необятната му Русия, сред които и България. 

И какво подари венецуелският другар на Путин? Сабя. Не каква да е, а копие на сабята на Симон Боливар, националният герой на Латинска Америка. С други думи венецуелският вожд си присвоява ролята на говорител на цял един континент, който поднася в нозете на презокеанския си покровител копие на оръжието на победата срещу европейския колониализъм. Не че Мадуро, довел народа на най-богата на петрол държава в тази част от света до просешка тояга, е упълномощен континентално да проси руска закрила, но  диктаторите и автократите не се спират пред никакви дреболии, когато разиграват театъра на своето мнимо величие.

Е, Помпео обикаля из Балканите да се бори с руското зловредно влияние, а Мадуро му го връща с посещение в Москва на просия. Този филм не сме го гледали още. По съветско време Куба играеше ролята на днешна Венецуела, но Балканите си оставаха в зоната на американския здрач отвъд желязната завеса не без пасивното участие на Рузвелт, допуснал СССР да се разпорежда с балканците на север от натовските Гърция и Турция. 

Днес картите се пренареждат, но едва ли мадуровският коз ще преобърне играта на руското джудже, каквато е съвременна Русия в сравнение съветската империя, разпростряла на няколко континента пипалата си на закъснял играч на терена на колониализма. Напротив: самотната венецуелска карта, която Путин размахва като бутафорна сабя на Симон Боливар, е обречена да бъде Черния Петър в колодата му. Путин я изтегли и ще си носи последиците (и) за това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s