Вината беше в нашите звезди

радан кънев и меглена кунева

Снимка: © webcafe.bg

Забележка: Текстът съдържа следи от ирония, научна фантастика и печени фъстъци. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Описаното в него е плод на авторовото въображение. С изключение на баничките в сутрешните блокове. Те са факт от живия живот.

* * *

Нобеловият комитет направи всичко по силите си да защити своето най-неочаквано решение. За първи път във вселенската история българин щеше да получи извънредна – но несъмнено заслужена – награда за принос към световния мир през 2019 г.

Българският евродепутат и бивш лидер на ДСБ Радан Кънев откри виртузоно решение на една от последните загадки на човечеството, която разплакваше майките на поколения интелектуалци – как Столична община да се сдобие с НОВ кмет, чието име не е Мая Манолова.

На 27 октомври сговорната дружина на ДБ бе успяла да се класира на почетното първо място под чертата при оспорваните кметски избори в София. Независимото извънпартийно крило от същия електорален блок, от своя страна, зае гордата 4-та позиция и даде силна заявка да разбърка картите на Стария ред със своите новоизбрани 2 общински съветници.

Но това съвсем не беше всичко. В пазвите на Изборния кодекс се криеше ключът към изстраданата окончателна победа, както бе установил Радан Кънев.

Законът гласеше следното: когато до II тур на кметски избори са допуснати да участват двама кандидати, но между двата тура единият от тях 1) почине, не дай си Боже, или 2) се откаже от претенции за власт, на балотажа отива следващия по брой действителни гласове кандидат.

Траурният завършек на хипотезата по точка 1) я правеше твърде неудобна за поставяне на широк обществен дебат, било то и само като интелектуално упражнение.

Но нима някой би спорил с ценността на доброволната демократична саможертва, залегнала в духа на точка 2? Нима втората в класирането Мая Манолова и третият поред Борислав Игнатов биха имали нещо против да направят крачка назад в името на прогреса на четвъртия Борис Бонев?

Международното положение беше единодушно: наградата с главно „Н“ приляга на този оригинален подход към теорията на държавата, правото и приложната политическа математика.

Решение на задачата беше факт. Паметният медальон бе гравиран и полиран. В момента, в който поименната грамота за наградата се полагаше в кадифеното портфолио, от България пристигна мрачна депеша.

Независимо от всички усилия, в деня след балотажа на местните избори в София десницата отново се бе разпаднала на съставните си части.

Вината беше в нашите звезди.

Формулата на Кънев бе провокирала искрен интерес за действие у лидерите на демократичното обединение. Ръководителите на трите съюзнически партийни централи преговаряха така напрегнато, както Шойбле и Варуфакис не бяха преговаряли през 2015 г. Пипкавите коалиционни процедури обаче обричаха крайното решение на режим „Изчакване до последния момент“.

В късния следобед на третото денонощие от политическия маратон беше дадена 2-часова пресконференция, за да се обяви извънредното решение – а именно, решение засега няма.

Въпросът „Какво да правим“ бе поставен на електронно вътрешно гласуване чрез отворена платформа и специално мобилно приложение.

По традиция – резултатът бе отчетен само за сведение, но вълнението от свещеното тайнство на вота се усещаше по всички членски маси из страната.

Чувството за демократичност и колективна съпричастност беше толкова стимулиращо, че никой не се замисли да попита кандидата за кмет на ДБ Борислав Игнатов дали изобщо е съгласен на тази епохална саможертва – да се откаже от явяване на балотаж, за който всъщност не се е класирал.

Казусът поставяше в деликатно положение и Борис Бонев, нарочен за сигурен „обединител на целия опозиционен вот“ срещу Йорданка Фандъкова – ако в името на кметските избори се наложеше да откаже спечеления си мандат като независим общински съветник, щеше да изгуби не само себе си, но и половината група на „Спаси София“ в бъдещия СОС.

Социолози бяха наети да замерят евентуалния процент на Бонев в новата схема, но въпреки представителността на извадките в София, на първо място все излизаше кандидат на име Дани Каназирева.

Междувременно, на „Позитано“ 20 също свикаха извънредно събрание на Изпълнителното бюро, за да решат кое от двете ултимативни искания на десницата да удовлетворят по-напред – това към Румен Радев или това към Мая Манолова?

В последния ден на предизборната кампания облаците над столицата се сгъстиха тревожно.

Меглена Кунева публикува отворено писмо до световната преса по повод събитията в България. В него се напомняше позабравеният случай от Евроизбори 2014, когато една също толкова спортсменска и оригинална схема с целенасочен партиен преференциален вот в полза на Светослав Малинов я лиши от уж сигурен мандат в Европейския парламент, а първото място в листата на „Реформаторите“ се оказа спечелено от ДСБ. „Знаем ги тези нестандартни решения“, се четеше между редовете на писмото й, което проби мембраната на десния FB-балон в най-неподходящия момент.

Росен Плевнелиев остави за малко папката VW, за да напомни за така доброжелателното решение на РБ да го издигне за втори президентски мандат през 2016 г., без никой да го попита дали е съгласен с идеята.

Последва това, което никой не знаеше как да спре: лавина от споделяния, коментари, туитове, ретуитове, реплики, дуплики, лични обяснения и странични заяждания, които изядоха последните минути от времето за реална агитация. Шоковата преса не смогваше да отрази всяка жлъч и слуз, с която се замеряха доскорошните идеологически съмишленици.

Електоратът вече не разбираше за кого се очаква да гласува на 3 ноември, но съвестта му подсказваше да пише балотажа дъждовен. Само партийните лидери се явиха в секциите на кварталните училища.

И установиха с неприятна изненада, че в матрицата на бюлетината има фатален дефект.

Всъщност, Мая Манолова не бе намерила за нужно да отговори на предизвикателството на Радан Кънев. Не се беше отказала от участие в балотажа. Не беше направила жест „в името на промяната“, за да завърши едногодишната си предизборна кампания с показно политическо самоубийство. Вероятно предпочиташе да бъде забравена като поредния червен кандидат, изгубил София. Вероятно се чувстваше неудобно от факта, че се налага да ползва непоискан акъл.

Останалото е история. Покруса налегна континента от Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море. Наградата за мир през 2019 г. беше оттеглена до второ нареждане.

Сутрешните блокове посветиха цели 15 минути на така стеклите се обстоятелства, след което преминаха на по-съществени теми. А именно: сирене или палма има в българската баница?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s