„Избори“ и избори

Васил Пекунов, Блог

Това нещо миналата и идещата неделя наричаме избори само по навик. Нека му сложим кавички, за да се приближим поне малко до истината. Или да го назовем с по-точното – гласоподаване. Или с още по-точното: пускане на най-разнообразни бадева похабени хартии в прозрачни кутии с прорез отгоре.

Изборите в смисъл на осъществяване на една от най-демократичните процедури са нещо доста различно от „изборите” у нас, без значение от какъв тип са. Да не говорим за житейските ни избори, за общочовешкия смисъл на способността ни и правото ни да избираме, която способност и което право иде от небето през душата, та до разума и закона. Където има закон. Да, да не говорим за всекидневните избори, които прави човешкото същество, когато има между кого и какво да избира, а то винаги има, всеки миг има. И съвсем да не отваряме дума за житейските избори, които осъществяват човешките същества в свободна европейска България.

Делово. Какво да стори читавият, свестният, порядъчният човек на балотажа на местните „избори”, модификация 2019-а година? Как да постъпи, ако му се ще да се възползва от небесното си право на избор?

Писал съм вероятно десет пъти на тази тема, защо пък да не поединайсетя?

1. Читавият, свестният, порядъчният човек, ако се има за такъв, не бива да пуска каквито и да е хартии в каквито и да е кутии за кандидати от партии и организации, чиито ръководства се състоят от доказани негодници и мародери и чиято политика е доказано негодна за нищо и мародерска по природа. Разбира се, наясно съм, че десетки хиляди читави, свестни, порядъчни хора ще извадят от десетки хиляди кладенци убедителни за самите себе си аргументи, че не бива, ама все пак бива. Понеже иначе щяло да дойде още по-голямо зло с още по-големи негодници и мародери. И аз съм вадил едно време такава водица от моя кладенец. И никога, никога, абсолютно никога последвалото зло не се оказваше по-малко. Други читави, свестни, порядъчни хора, вярно – малцина, ще послушат съвета на онзи наивник и мъченик Александър Солженицин – като не можеш да промениш нещата, поне не участвай в лъжата и изобщо в пировете на злото. (Съветът от времето, преди Солженицин да заболее от великоруската чума и великомесианската руска холера.)

2. В гласоподаването за кметове тук-там из страната и тук-там за районни кметове в София читавият, свестният, порядъчният човек е изправен пред възможността да предпочете кандидат, който не е издигнат от доказани негодници и мародери. Случиха се и подобни чудеса. Ако избирателят реши да му се довери, не е грехота да гласува за такъв кандидат.

3. Разбира се, най-забавна и най-поучителна е битката за кмет (кметица) на клетата ни „мъдра” София. Читавите, свестните и порядъчните софиянци – освен всички останали идиотщини и нелепици – са принудени да слушат басни и за „експертизата” на двете достолепни дами. Иде реч за Галево-кюстендилко-костинбродската „експертиза”, както и за конкурентната „експертиза” на „графиня Игнатиева”. Да го кажа ясно все пак, защото читателят може и да е пропуснал да го научи през годините: и двете „експертки” са представители на двата най-едри, най-противни, най-корумпирани и най-криминални клонинга на най-престъпната политическа организация в новата 141-годишна история на България. Организация, ръководена неизменно от негодници и мародери.

Споменах ли, че цялостните резултати от „изборите”, модификация 2019, са предизвестени? Не съм ли? Ето, споменавам го. Понеже в „изборите” участват далеч не само читави, свестни, порядъчни хора. Ама много далеч.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s