кафенето

Новини и не само

Може ли президентът да спре (мотора на) задкулисната машина

Може ли президентът да спре (мотора на) задкулисната машина

© Цветелина Белутова, Капитал

Президентът Румен Радев сложи във вторник точка на всички хипотези какво можел и какво не можел да направи и с кое действие щял да наруши Конституцията. Избраникът на Висшия съдебен съвет и конкретно на сегашния главен прокурор – Иван Гешев, е вече главен прокурор (предстои формалното предаване на поста и настаняване в кабинета, където и досега е прекарвал доста време). И следват 7 години мандат, през който той най-вероятно ще остане недосегаем.

След като президентът си дава сметка – както сам се изрази в публичното си изявление, че „отчетността на главния прокурор при сегашния конституционен модел завършва с избора му“ – добавяме, и с неизбежния указ за назначаването му, то звучат наивно очакванията на Радев към новия главен „да сбъдне надеждите на българите за законност и справедливост“. Защото няма кой да го попита какво прави и защо. Но не само заради това, а и защото с досегашните си действия е показал именно селективно посочване на виновни, и то предимно и вече установено – критиците на действията му.

Можеше ли президентът да препятства назначаването на Гешев?

Отделен въпрос е, че изборът на Гешев е отдавна подготвен като част от цялостен план за овладяване на цялата репресивна система и са предварително неутрализирани всички възможни засечки, в каквато Конституционният съд надали щеше да бъде оставен да се прояви.

Когато задкулисната машина, чийто мотор е главният прокурор, преследва намеренията си, никой не може да я спре именно заради неговата неотговорност пред никого и за нищо – в този модел институциите на държавата, включително КС, са най-често само крепящи конструкцията елементи, тоест КС щеше да бетонира статуквото.

Тази машина можеха да я спрат половин милион, че и 300 хиляди граждани на площадите в продължение на месец. Понеже тях ги няма; и понеже високите представители на интелигенцията са конюнктурни и дори продажни открай време – осем академици подкрепиха Гешев с текст, копиран сякаш от сайтовете на Пеевски, което впрочем е най-печалната атестация за българската реалност; а умни иначе хора бърчат носове пред неестетическите прояви на протестите, та сред тази печална картина естествено и по неизбежност сме се вторачили в президента и искаме от него ефективно действие.

Какво може президентът оттук нататък?

Радев направи заявка да инициира дебат за промяна на Конституцията. Защото „от ефективността на реформите в съдебната система зависи дали ще постигнем справедливост, пречупване на корупцията, качествено държавно управление и просперираща обществена среда.“

Връщам се на машината с мотора, която всъщност искаме да променим /демонтираме?/, прегазваща до този момент всеки опит за промяна. Моторът ще се противопоставя с цялата си процесуална репресивна мощ над евентуалните готови за промяна парламентарни сили и гражданските общности и със зъби и нокти ще брани своята безотчетност и недосегаемост, която е планирана чрез тандема Гешев – Цацаров в пълен синхрон: Гешев ще повдига обвиненията на визираните именно селективно в неговите изявления „кръгове“, всъщност засега „един кръг“, председателят на КПКОНПИ въз основа на тях ще налага запорите, такъв е законът.

При такава очевидност няма ли да се повтори провалът на опита на президента да бъде променен например начинът на избор на шефа на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) – този избор да се извади от пазарлъците на парламентарните партии и да се извършва от президента, за да се гарантира безпристрастност и неселективност на преследването на високата корупция.

Спомнете си съпротивата, с която политическите партии и водачи начело с ГЕРБ и главният прокурор посрещнаха тази идея по време на два Консултативни съвета за национална сигурност и го обвиниха едва ли не в нарушаване на принципите на парламентарната република? В която само парламентът имал право да решава кой ще ръководи КПКОНПИ и това положение трябвало да остане непипнато.

Има всички основания за опасения, че новата идея на Радев за дебат за конституционни промени ще бъде потопена в същата словесна демагогия за опазване на демокрацията от попълзновенията на държавния глава, който искал власт.

 

Да, държавният глава трябва ясно да заяви, че се нуждае от правомощия

И този въпрос да стане част от дебата за конституционни промени. Досегашните президенти сякаш смятаха за лош вкус да признаят, че конституцията ги е направила фигуранти без нито едно самостоятелно правомощие.

От Радев се очаква да сложи точка на лицемерието „не се нуждая от правомощия“. Ако и Радев смята същото и не смее да поиска власт, която впрочем естествено и логично се легитимира от прекия му избор от два милиона българи, то дебатът за промени на Конституцията ще се изроди в говорилня. Която, да, може да украси имиджа му на загрижен за върховенство на закона и да осигури повторния му мандат. Но не и да доведе до ефект за гражданите като справедливост и неселективно преследване на виновните.

След като – ще повторя, не могат да се съберат половин милион съпротивляващи се граждани – а не могат, защото дългогодишните скандални произволи на трите власти, преминаващи напоследък и в открито мракобесие, отчаяха и демотивираха българите, то

 

някой трябва да поеме отговорност

и да поиска власт, която да употреби… най-просто казано – да я употреби различно от употребата й от политическите водачи, съюзени с недосегаемия тандем Гешев – Цацаров.

Ако тези разсъждения нарушават добрия тон на безкрайното наукообразно-демократично каканижене на политолозите по телевизора и тревожат с радикалност, посочете изход. Само не казвайте – народът е доволен и затова мълчи; и че голямото мнозинство не крещи по площадите и из фейсбук, а гради живота си. Това, последното, за мнозинствата и личностите, е опровергано от историята на цивилизациите. И е идейният крепител на всяка тирания. В българския случай – на мафиотизирания възел между слетите власти и техния икономически контрагент.

One thought on “Може ли президентът да спре (мотора на) задкулисната машина

  1. България е парламентарна република. Постът „президент“ е абсолютно излишен и ако ще има промени в конституцията, те трябва да са в посока неговото отпадане, a не увеличаване на неговите правомощия. Самият Радев със своята вопиюща некомпетентност, арогантност и бръщолевене не празни клишета доказва това.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: