„Силно да любим и мразим“ – Ботев

strajk_sierpniowy_w_stoczni_gdanskiej_im._lenina_34_0Николай Флоров 

Обичам Полша. Полша е пример за подражание. Поляците мразят Русия и в червата. Мразят я от душа и сърце. 

Писателят Чехов е недоволен, че поляците «се правят, че не разбират руски». В  асимилационна империя като руската езикът е една основна форма на съпротивление.

А в България няма нужда да се преструваме – българите не знаят руски, но се правят, че знаят. Полша е успяла да оживее като нация и държава точно защото се е съпротивлявала на опитите да бъде погълната и порусчена. Една нация със силно чувство за собствено място на земята. 

В борбите си срещу царизма някои поляци дори приемат исляма и заминават за Турция, за да получат възможност да се бият срещу Русия. Такива със стотици са били разквартирувани във Варна през 19 век, а самият национален поет на Полша Адам Мицкевич умира в Турция след боледуване.

Червената армия на Тухачевски и Сталин яде позорен бой пред вратите на Варшава (бел. ред. – от току-що станалата независима Полша) и Сталин никога не го забравя. Подлият му нрав си го връща през време на Варшавското въстание през 1944 година, когато същата Червена армия оставя немците да разрушават града до основи, докато тя гледа безучастно от другия бряг на Висла. 

Полската делегация в Коминтерна е единствената, която е напълно унищожена от Сталин. 

Хитлер и Сталин си поделят Полша и я прегазват два пъти. Въпреки комунистическия терор, Полша е първата соц-страна, която почна да къса веригите на комунизма. 

При всяка значителна международна криза след Втората световна война в Полша нахлуват без предупреждение и се настаняват безсрочно стотици хиляди съветски войници, готови за бой срещу Западна Европа, незачитайки изобщо суверенитета на страната.

Благодарение на по-високото културно ниво на поляците, както и на католицизма, Полша е била винаги трън в очите на Съветския съюз и на днешна Русия. Полша е естествен път за проникване на европейското влияние в земите на изток от нея. През Полша за пръв път прониква в Белорусия печатането на книги, а Западна Украйна е конфликтната зона между католицизма и източното православие, родила един феномен известен като униатска църква, която в някои области е използвала свещеници от двете религии. 

Икономическата федерация на Прибалтийските държави от миналото се е осланяла на силна Полша за евентуална защита и за активно влияние в Белорусия и Украйна. По същата причина Полша и днес е крайно болезнен трън в задника на Путин. Страната е най-естествения път на Европа и САЩ към Русия, както и най-силния елемент от европейската защита на Източна Европа. 

Затова Полша ще играе все по-голяма роля в европеизацията на Украйна, а от там и на Русия. Това означава пазарна икономика, човешки права, културно и информационно влияние.

На този фон не можем да не си спомним, че царска Русия се опита да отнеме парламентарната демокрация на младата българска държава чрез преврат. Такъв опит (но този път успешен) беше осъществен и след 1944, чийто съсипващи последици са огромна част от днешното състояние на България.

Затова когато един Сергей Станишев, престорен на българин, пробутва на полуграмотна маса комунисти евтини глупости за славянофилството на руския цар-освободител, той без съмнение очаква да му повярват. Разочаровани и объркани от потока нова информация, заливащ главите им след освобождението от комунизма в 1989=та, те са готови да лапат всичко, което им поднесат, за да закърпят огромните дупки във вярата си. 

България днес е известна като най-бедната страна в ЕС, но тя е известна и като политическа аномалия поради неестествената й близост с Русия. От тук и логичният въпрос: може ли България да е нещо друго, освен бедна, щом е най-близкия руски съюзник. 

От тук и примерът с Полша: най-мизерните години в историята й са били по време на зависимостта й от Русия, безразлично съветска или руска.

И така, колко да мразим Русия? Отговор – колкото Полша, ако искаме да оживеем и ако вече не е късно. А ако някой иска да я мразим по български, тогава да я мразим както ни е учил Ботев – «силно да любим и мразим». А партията днес може да си яде лактите, но на това ни е научила.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s