кафенето

Новини и не само

За буквата и духа на конституцията

Конституцията от 1991 г. беше "градена" от парламент, в които комунистите имаха абсолютно мнозинство

© Иван Григоров, Капитал

Конституцията от 1991 г. беше „градена“ от парламент, в които комунистите имаха абсолютно мнозинство

Калин Манолов е дългогодишен журналист и основател на Института за свободен капитализъм „Атлас“.

Аз не съм юрист, аз съм гражданин. Един от тези, които са създали и държавата, и конституцията. Първата – за да ги пази от престъпници, втората – за да ги пази от държавата. Но преценявам, че нито държавата защитава моите интереси, нито „конституцията ни е най-добрата в Източна Европа“. Смятам, че и двете трябва да се променят. Такъв призив може да бъде определен като вреден само от лично заинтересовани защитници на статуквото. Но той и без това не е насочен към тях.

Защо като гражданин съм достатъчно заинтересован, подготвен и компетентен да настоявам за промяна на конституцията? Защото конституцията кодифицира ценностите ми и гарантира правата ми. А това е философия, не право. Или по-точно: философия на правото. Юристите просто обличат тази философия в закон. Не че функцията им е маловажна, но е вторична. Дебатът за конституцията трябва да се доминира от философи. И те да влагат еднакво съдържание в понятията, с които боравят. В началото това ще направя и аз.

И така: един закон, включително върховният, кодифицира ценности.

Ценностите са основа на всяка смислена политика. Те не са абстракции, а най-силният обединяващ елемент на нацията, втъкан в основата на нейното политическо устройство.

Ценно за нас може да бъде единствено това, което е добро за нашия живот, и обратно – не може да бъде ценност това, което ни разрушава. Около ценностите изграждаме целите си. Ценност номер едно за всеки е неговият живот. Цел номер едно е нашето собствено щастие.

Веднъж създадени, ценностите трябва да бъдат опазени със силата на закона. Законът трябва да защитава свободата на човек да живее и действа в свой собствен интерес. Той трябва да изключи възможността правителството да прилага сила срещу невинни хора. Свободата в същността си е защита от прилагането на сила спрямо нас – било то от отделни граждани или от правителството. Тази защита се осигурява чрез законите и конституцията.

Да възцарява Справедливостта е цел на всеки закон.

Да защити правата ми от правителството, което е непрекъснато изкушено да ги нарушава, е цел на конституцията

Ако не кодифицира добре ценностите ми и не гарантира добре правата ми, конституцията трябва да бъде поправена. И аз имам правото да кажа как.

Конституцията от 1991 г. беше „градена“ от парламент, в които комунистите имаха абсолютно мнозинство. Основна тяхна цел бе, без да е монархия, държавата във всеки момент да може да бъде „взета на ръчно управление“ – пряко или чрез подставени лица. За да я постигнат, използваха социалистическа или в най-добрия случай ляво-либерална философия. Заради множеството вътрешни противоречия в тази философия българската конституция продуцира порочно, слабо, хаотично и неефективно управление и също такова законодателство. Вместо законите да регулират обществените отношения и да внасят яснота и стабилност, те дестабилизират обществото и го тласкат към хаос.

Това е неподготвеното ми, некомпетентно и патетично мнение за конституцията.

Ще се опитам да го конкретизирам в седем точки.

1. В конституцията не е предвиден механизъм, присъщ на парламентарния политически модел, който да позволява на властите както взаимно да се одобряват, така и взаимно да се разпускат.

2. Дадена е законодателна инициатива на изпълнителната власт. На практика изпълнителят пише правилата, по които и да работи, и да бъде съден. Това е тежък конфликт на интереси.

3. Предотвратена е възможността правителствените политики да бъдат контролирани от съда и парламента, защото едното произлиза от другото. Това води до парадокса единствено парламентът, тоест управляващата партия или коалиция, да въздава справедливост. „Справедливостта“ в държавата изцяло зависи от управляващото мнозинство.

4. При всяка промяна на това мнозинство законите – а чрез тях и държавата! – се сменят из основи. Така се оформя политическа прослойка, която стои над и извън всякакъв обществен контрол. Нейните членове имитират свирепи идеологически сблъсъци, но всъщност са от една партия – партията на властта. И принадлежат на една класа – номенклатурната.
5. Съдебната система няма право на законодателна инициатива, което на практика подчинява съдебните решения на законодателя, т.е. на същата партийна централа.

6. Участието на гражданите в управлението на държавата и възможността им да упражняват ефективен контрол върху властта е сведено до минимум. Сега „електоратът“ гласува за президент, който няма правомощия да управлява; гласува за местни органи на управление, които са подчинени на изпълнителната и законодателната власт, тоест на партийните централи; гласува пропорционално за парламент, така че пак партийните централи решават кой да бъде народен представител.

7. Основните права на гражданите са формално декларирани в конституцията, но функционално ограничени от разпоредбите на закони.

В обобщение: конституцията от 1991 г. постави знак на равенство между власт, правителство, държава и общество.

Такава изначално сбъркана философия не може да бъде коригирана с поправки.

Трябва да се напише изцяло нова конституция, подчинена на друга конституционно-правна философия. Конституция, която защитава личността и нейните права, а не държавата и нейните претенции.

Съмнявам се, че президентът е на тази висота, макар че, като инциира конституционен дебат след скандалното назначение на Гешев за главен прокурор, Радев като че ли най-после намери мястото си в българската политическа система. Вкопчени в статуквото, партиите в парламента му „подадоха за левачката“ в наказателното поле и Радев не пропусна. Консултациите, които започна, не само добре обслужват моментния му интерес, но и работят за дългосрочните му цели. Включително за най-дългосрочните: да направи партия и България да стане президентска република. Най-вероятно Радев ще ги съчетае: ще се опита да направи партия, обединена около кауза за промяна на конституцията. И ще се кандидатира за втори мандат.

Ще е много любопитно, ако Борисов му е конкурент. Президентската република е тяхна обща идея.

През октомври 2018 г. Радев не изключи възможността за такава конституционна промяна, „ако политическата класа не е способна да реши проблемите на страната в рамките на сегашните си правомощия“. Но още през юли 2009, когато бившият президент Желю Желев каза в телевизионно интервю, че е за европейски тип президентска република, Борисов заяви, че много уважава Желев и че „той е казал нещо, което трябва да се дискутира в медиите, неправителствените организации, политическите партии“. За разлика от много други от тези си думи Борисов още не се е отрекъл.

Е, конституционната дискусия започна. Надявам се извънпарламентарната дясна опозиция да се включи в нея. И да я радикализира, като настои за преформатиране на политическия модел и на системата на политическо представителство. Крайно време е (някои от) следващите парламентарни избори да са за Велико народно събрание с максимално кратък мандат, през който да свърши само две неща: да отмени сегашната конституция и да приеме процедура за приемане на нова посредством референдум.

Всичко останало е от Лукаваго, независимо как го наричат сега.

One thought on “За буквата и духа на конституцията

  1. Не се разбира много ясно авторът за президентска република ли е? Ако е така, язък му за другите добри идеи и констатации. Президентската република няма да реши нашите проблеми, а ще ни докара мека диктатура-справка Русия, Турция. Мисля, че и сега, дори в тази си форма конституцията би вършила добра работа, ако съдебната власт си беше на мястото, т.е. ако съдии и прокурори бяха от по-качествен материал. Но те, както всичко друго в държавата са едни боклуци, меко казано. Нищо не им пречи да си вършат компетентно и професионално работата, освен мързел, страх, корумпираност.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: