Преглед на руския успех в превръщането на русофили в “русофоби” през 2019-та

В последния месец на 2019 г. Путин удвои усилията си да печели все повече врагове дори в страни,  където все още има заблудени овце, влюбени в руската мечка. В Полша те са редки животни, но все пак Путин се постара да унищожи и най-малката руска надежда, че поляците могат да харесват руската политика и лично него. 

За целта Путин обяви Полша, нападната и разпокъсана солидарно от нацистка Германия и болшевишка Русия през септември 1939 г., за причинител на войната, а не за жертва на агресорите, започнали заедно Втората световна война. Основание за това свое “научно откритие” Путин изнамери в личността на Юзеф Липски, полски посланик в Берлин по онова време, когото той нарече “гад и антисемитска свиня”.

Въпросният полски дипломат или който да е поляк може наистина да отговаря на това описание, макар изразните средства на Путин да не отиват на един претендент за световно величие в международната политика. Но за Путин, който изпада в истерии от самото начало на своето овластяване, не е проблем да каже, че ще дави “терористите в кенефа” (т.е. чеченците от съпротивата в борбата им за независимост от Русия, макар не всички от тях да се вписват в  дефиницията за тероризъм). Този език му е навик от времето на тъмните петна в неговата биография преди и след СССР, когато е оцелявал в криминалната (пост)съветска действителност.

Да си антисемитска свиня не е полски патент. Тъкмо Русия е първата държава в света, въвела антисемитски закони. Авторът им е министърът на вътрешните работи Николай Игнатиев. Неговите антисемитски “майски закони”, обнародвани през 1882 г., бяха оповестени за широката българска публика за първи път в книгата “Измамата “Сан “Стефано”, но са били добре известни на преписвачите от Третия райх близо половин век по-късно. 

Изнамирането от страна на Путин на полска “антисемитска свиня” е отчаяно самопризнание за липсата на агрументи срещу безспорния исторически факт, че на 17 септември 1939 г. СССР напада Полша и окупира договорената с националсоциалистическа Германия (на която СССР предоставя дори свои полигони за танкови, смолетни пр. военни изптания и маневри преди войната) “своя” част от нея на преговорите в Москва от 23 август същата година. 

Сега Путин се връща към съветската версия и по този въпрос, твърдейки, че съветската окупация е била едва ли не благо за Полша, която изпаднала в хаос след германското нападение. С други думи, Москва е “въвела ред”, разстрелвайки за тази цел хиляди полски военопленици в Катин. 

Ако тази конфронтация на Кремъл с Полша все пак не изнанедва, освен с личното ожесточение на “великия” Путин, то дипломатическата контраатака на Москва срещу Чехия е истински венец на руските усилия за печелене на врагове дори там, където тя има дългогодишни приятели на ключови позиции.

Такъв е случаят с ядосания вече на Москва чешки президент Милош Земан, известен с проруските си нагласи досега. Руското външно министерство оспори подписания от него чешки закон за честване паметта на жертвите от инвазията на СССР и сателитите му от Варшавския договор от 1968 г. в Чехословакия, наричайки законодателния акт “голямо разочарование”.

Според Москва, която е издигнала в култ почитането на своите жертви и е превърнала тази почит в най-висша форма на своята вътрешна и външна политика за поддържане на уязвения от бягството на милиони руски граждани на Запад в наши дни руски патриотизъм, е неприемливо някой друг да прави нещо подобно – най-вече щом става дума за жертвите, причинени от държавата, на която Путин и компания стават все по-горди правоприемници.

НА СНИМКАТА: Съветски танк, посрещнат от чешки “русофоби” в Прага през август 1968 г.

Разочарованият чешки президент Земан отвърна от своя страна на руското “разочарование”, че по този повод е възможно да размисли, дали изобщо да отива догодина на Червения площад, където вече беше обещал да ощастливи изолирания международно Путин с присъствието си на обичайните тържества във връзка със съветската победа над Германия през 1945 г., превърнати в Путинова Русия в апотеоз на днешната руска гордост.

Небивалият успех на Путин да отблъсне дългогодишното русофилство на Земан е чешка крушка със словашка опашка. Още през 2015 г. руската телевизия показа документална манипулация за нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия на 21 август 1968 г. Филмът възстановява съветската трактовка, според която става дума за операция “Дунав”, чиято цел била да предотврати нахлуване на натовски войски. Разделените Чехия и Словакия (смятана за една от най-приятелските страни на Русия в ЕС в днешно време), се обединиха в протеста си. 

Истински подвиг и пробив в натиска си да превръща русофили в “русофоби” Путин регистрира на белоруския фронт. Успя да извади на протест срещу себе си хиляди граждани на единствения останал от съветско време важен за руските военни интереси съюзник. Като се има предвид фактът, че в уникално оцеляващия вече 30 години беларуски резерват на европейския комунизъм от съветски тип  антиправителствените демонстрации са жестоко потискани от властта, успехът на Путин на този терен, който той се опитва да присъедини към Русия по подобие на Крим (но ако може без пряко военна окупация), е наистина забележителен и вещае галопираща “русофобия” като обединителна кауза за опозиционно настроените граждани Беларус през новата 2020  г.

Единственият си неуспех на същото поприще в борбата за отблъскване на русофилщината в бившите съветски колонии в Европа Путин претърпя в България. Унижи нашата страна с награждаването на официално обявен за руски шпионин български гражданин и се накара на премиера Борисов, че не се старае за прокопаването на трасето на руския транзитен “ Турски поток” въпреки извиненията му от миналата 2018 г., когато Борисов поиска прошка за недостатъчите си усилия в полза на Русия. 

В България обаче Кремъл удари на твърда като скала обич, скрепена лично от премиера Борисов още на следващия ден след размахания от Путин пръст чрез целувки и прегръдки с неговия човек в София Анатолий Макаров. 

По скалата на проруската любов тази скална твърдост отстъпва засега само на сръбската. Президентът Александър Вучич изрази от една страна изумление от разобличението, доказано с видоматериал, според което руски шпионин подкупва сръбски (бивш) военен. Но Вучич добави, че не вярва на очите си и най-вече на вероятността Путин да е имал нещо общо с разкрития враждебен акт на руската страна. След което отиде да се мазни на Путин в Сочи и да служи за фон и направо като образец за подражание в ролята на това как трябва да изглежда един “по-старателен Борисов”, докато Путин обвинява България, че бави турския му поток да стигне час по-скоро до Сърбия.

Никой обаче не е застрахован от успеха на порива на Путин да превръща своите слуги във врагове. Годината приключва с невероятното му постижение в това отношение в Черна гора, където колегите му от руския шпионаж се провалиха в опита си свалят властта, устремила се към членство в НАТО. В резултат на това традиционно най-любимата на руската дипломация балканска държава от век и половина насам наистина се излекува от русофилството си и се присъедини към западния алианс. 

На път е това да се случи и с Македония. И там разкриха руска шпионска намеса, както направиха и във вечно благодарната по исторически причини на православна Русия наша съседка Гърция по-рано. Така бившата югославска република, която дължи своето инвитро раждане на Балканите си на акушерските грижи на Северната империя по линия на Коминтерна, се превърна в Северна Македония и застана на старта на надпревата в състезанието “кой още ще избяга от руската мечка” като потърси закрила от нея в Северноатлантическия пакт. 

При такова постоянство може да се прогнозира, че рецидивистът Путин ще опита отново да отритне и българската русофилщина. Но ние тук вярваме на твърдостта на Борисов, доказвана редовно с мъжествените целувки с руския посланик. Нашият премиер няма лесно да се поддаде на опитите да бъде превърнат от Путин в “русофоб” и ще продължи да обича Москва до сетния си премиерски дъх, каквото и да му причини Кремъл. 

Иначе казано, русофилите тук могат спокойно да посрещнат новата 2020 г. Техният Бойко е готов и руски бой да яде, но да не се предаде, защитавайки правото им да обичат Русия на всякаква цена (която сигурно е добра за тях). 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s