Гешев срещу Радев или за нуждата от словесна полиция

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/

В България новият главен прокурор Иван Гешев демонстрира голяма активност. Няма и два месеца след встъпването си в длъжност, той не само арестува действащ министър и изгони двама руски шпиони от страната, но влезе в директен сблъсък и с президента Румен Радев. Какво се случва и защо – отговор търсим с Пламен Асенов.

– Пламен, как прокуратурата се оказа в открит конфликт с президента Радев, след като по Конституция президентът е практически недосегаем?

– Да, според чл. 103, ал. 1 от Основния закон, президентът може да се разследва само за две неща – държавна измяна и нарушение на Конституцията. За всички други действия при изпълнение на служебни задължения той не е отговорен, а извън тях, в частни си живот, според ал. 4, е неприкосновен изобщо по отношение на задържане и възбуждане на наказателно преследване.

Има хипотеза дали ако президентът убие жена си, ще продължи да е неотговорен или ще може все пак да бъде съден – макар не по НК, а заради нарушение на Конституцията в раздела за човешките права. Не съм юрист, измислям си хипотезата, Фили.

Но главният прокурор Иван Гешев твърди, че пред него също има неясноти, свързани с тълкуванието на президентския статут и задава на Конституционния съд 6 въпроса, от чиито отговори, най-общо, трябва да стане ясно що е то „държавна измяна” и що е то „нарушение на Конституцията”.

– Мнозина юристи смятат, че тези формулировки са достатъчно ясни, защо не са ясни на главния прокурор?

– Някои отговарят на така – защото е завършил милиционерската школа в Симеоново и не е истински юрист. Това е възможен отговор. Но има и друга възможност. Когато се разбра, че Гешев внася искането, във фокуса на вниманието тук бе поредният скандал с двама руски шпиони, разкрити и изгонени от страната. И тъй като съдържанието на прокурорското питане отначало не бе оповестено, мнозина спонтанно предположиха, че става дума за връзка между Румен Радев и тази афера, затова е необходимо да се изясни – какво обхваща и докъде се простира понятието „държавна измяна”.

– Пламен, но защо имаше такава „спонтанна”, както каза, реакция и се заговори за възможна „руска връзка” на президента в случая?

– Румен Радев изначално се свързва с руското влияние и руските интереси в България, Фили. Ако трябва на бързо да върна лентата, помним скандала около информацията, че лидерът на БСП Корнелия Нинова преди изборите е съгласувала кандидатурата на Радев с доказания руски шпионин Леонид Решетников. Помним също ред скандални изказвания на самия Радев през кампанията, а и като президент, по темата за статута на Крим и другите безобразия, които Русия върши в международните дела.

Помним подкрепата му за различни русофилски инициативи и сборища, където се веят руски знамена и се тъпче европейското. Помним и яростната съпротива на президента, който е военен пилот и бивш шеф ВВС, срещу купуването на американски изтребители Ф-16 за нуждите на натовската българска армия. Така че много са причините хората да направят тази връзка.

– Но се оказа, че прокуратурата има друго предвид – евентуално укриване от държавен орган на документи, свързани със съпругата на президента, Десислава Радева.

– Да, както бе съобщено, „прокуратурата е установила данни за висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност на президента”, без действията да са свързани пряко с изпълнение на служебните му задължения.

Извън увъртяните прокурорски писания, сценарият е, че държавен орган със сложното име Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, се занимава с имуществото на президентската съпруга. По този повод официално от ВВС се искат документи за назначението на Десислава Радева на две длъжности и за начина, по който е получила ведомствена квартира. А генерал Цанко Стойков, шефът на авиацията, който изглежда е подслушван в същото време по друга линия, се обажда на на президента, за да го информира за искането.

Стойков говори по темата с още две лица и като цяло обсъжда идеята как да се размотава Комисията и накрая да не ѝ се дадат всички документи, но официално да се каже, че са предадени.

Честно казано, Фили, не знам как компетентната българска прокуратура би съумяла от подобно нещо не само да извади, но и да докаже пред съда хипотезата за „държавна измяна” или за „нарушение на Конституцията” от страна на президента. Може да има начин, но аз не го виждам.

– А как реагира самият Румен Радев?

– Отначало той поиска прокуратурата да каже основанията за питането до КС, а после, когато прокуратурата отговори, оцени ставащото като „атака срещу мен и семейството ми, които придобиват уродливи измерения”. Както казах, Фили, поне в изнесените документи не се виждат достатъчно основания за по-сериозни законови действия срещу президента, така че според мен цялата история има наистина повече политически привкус.

И, парадоксално, но, както смятат някои, подобна атака може само да му вдигне рейтинга, не да го свали.

– Добре, Пламен, президентът от гледна точка на закона е недосегаем, но как са нещата откъм морала – има ли данни, че той наистина е виновен за укриването на документи?

– Може би има мълчаливо съгласие, но няма категорично изречение, в което Румен Радев да казва – абе я скрий документите и прати Комисията да лапа мухите.

Като ще гледаме от тази страна на нещата обаче, да споделя, че съм потресен от нивото, на което се водят въпросните разговори. В тях няма нито едно изречение, което да е цяло, смислено и завършено. Ето само пример от думите на генерал Стойков: „Там, там кво да прайм? Там кво да проверяваме? А, еми, то там, а? Ся, сигурно има някви данни. Сигурно някой нещо му казва. Там ровят, там човъркат.”

Дори да оставим настрани прекрасния български език, на който като цяло се говори, не се заблуждавайте, че от контекста става ясно поне основното – кой на кого нещо казва, кои са тия, дето ровят, къде е там, кога е ся, еми, а. Така, впрочем, говори обаче не само командирът на цялата българска авиация, а и самият президент. Не ви съветвам да го четете, ще се ужасите.

Обаче ето ви идея – законодателят да създаде „словесна полиция” и да инкриминира подобно говорене, а който го практикува, включително президентът, да минава задължителен курс по риторика, облечен в оранжев гащеризон.

Така животът ни значително ще се очисти и осмисли, а като общество може би най-после ще съумеем да отлепим от дъното и да тръгнем напред. Или поне нанякъде.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

България и еврото: има ли основания за тревога?

Мнозинството българи са против еврото. А управляващите искат още през април България да влезе в т.нар. чакалня за еврозоната. Страната обаче нямало да приема еврото на всяка цена. Какво означава това за България?

Промените в закона за Българската народна банка (ЗБНБ, по-специално в чл. 29, в който е фиксиран курс от 1.95583 лева за 1 евро), инициирани от управляващите, будят тревога. Мнозина смятат, че с тях се отваря възможност за натиск за обезценяването на българския лев от страна на други членки на ЕС. Според правителството, измененията в закона са необходимо условие за присъединяването на България към европейския валутно-обменен механизъм (ERM II), т.нар. чакалня на еврозоната. Очаква се България да влезе в нея след броени седмици – през април 2020 година. По същество промените означават, че след влизането на страната в чакалнята курсът между лева и еврото ще стане обект на преговори c ocтaнaлитe държави в ЕRM II и EЦБ.

За да отговори на страховете, вчера (30 януари) парламентът реши, че България ще се откаже от присъединяване към еврозоната, ако не успее да договори влизане при сегашния фиксиран (чрез паричния съвет) валутен курс на лева към еврото в съотношение 1.95583.

Има ли основания за тревога?

И да, и не. Да започнем с положителните примери. Преди влизането си в еврозоната Естония и Литва се намират в режим на валутен съвет, при който националните им валути са обвързани с европейската. При присъединяването на Естония към еврото на 1.01.2011 година, обезценяването на естонската крона е незначително (с по-малко от 0.001%); запазва се и стойността на литовския литас, докато той не е напълно заменен от еврото на 1.01.2015 година.

Тогава какъв е проблемът? Първо, България не е нито Естония, нито Литва. Трудно можем да сравняваме влиянието на Прибалтийските републики и това на най-бедната страна в ЕС. Следователно не можем да изключим (успешен) натиск за неизгодна за България промяна на фиксирания курс на лева спрямо еврото. Освен това самото участие в ERM II позволява разменният курс спрямо еврото да се колебае в граници ±15% от „централния курс“, който е договорен между ЕЦБ и присъединилата се страна.

Второ, сегашното решение на парламента е политическо. То няма силата на закон и може да бъде променено – например от друго мнозинство в следващ парламент. Такъв изглежда ще има през 2021 година, освен ако няма предсрочен вот. Били сме свидетели и на това как настоящите депутати променят коренно позициите си – понякога между две последователни заседания. В кръга на шегата: какво правим, ако случайно от ЕЦБ ни предложат разменен курс, който е по-изгоден за нас от сегашния? Пак ли ще държим на решението на Народното събрание?

За разлика от споменатото политическо решение на парламента, в закон ще се превърне – най-вероятно другата седмица – поправката на Менда Стоянова на ЗБНБ.

Трето, не трябва да забравяме как се стигна до въвеждането на паричен съвет в България. Това се случи по настояване на МВФ на 1.07.1997 година – за да успее страната да се справи с „Виденовата зима“ и тоталния колапс на банковата система. Някои смятат, че т.нар. валутен борд е свързан с известна загуба на национален суверенитет, поне що се касае до паричната политика. Но благодарение на паричния съвет банковата система в България се стабилизира и започнаха да пристигат чужди инвестиции.

Катаклизмът, предхождащ въвеждането на валутния съвет, показа недвусмислено опасностите от поверяването на паричната политика изцяло в ръцете на родните финансисти и държавници. Въпросът е дали десетилетия по-късно те са научили своите уроци? Някои биха отговорили положително, но пресният пример с фалита на КТБ охлажда оптимистичните оценки.

Добрата новина е, че членството в банковия съюз е условие за влизането на България в т.нар. чакалня. Това означава, че потенциалните проблеми в банковата система ще бъдат осветени и, при необходимост, ще се пристъпи към оздравяване на сектора преди изобщо страната да бъде допусната до еврозоната.

Четвърто, има ли изобщо обществена подкрепа за въвеждането на еврото? Изследване на „Тренд“ показва, че едва 19% от българите одобряват курса на правителството към ERM II, а поне 54% са тези, които искат референдум относно премахването на българския лев като национална валута.

Къде е големият проблем?

Един от „плюсовете“ на членството в еврозоната е, че България би получила помощ от ЕЦБ в условията на ликвидна криза. По-бедните страни в ЕС са заинтересовани от въвеждането на еврото, защото са облагодетелствани от механизмите на преразпределение.

Но дали новата икономическа криза вече не дебне зад ъгъла? Какво ще прави България, ако трябва да запретва ръкави, за да спасява, примерно, икономика с мащабите на италианската (в която все по-често фалират банки)? Според проф. Стив Ханке, присъединяването на България към еврозоната е „абсолютна глупост“, защото бързо ще доведе до загуба на всякаква парична дисциплина.

Проблемът, според мен, не е в механизмите и начините на работа на ЕС, а в качеството на елита. От него зависи фискалната дисциплина, а така също дали приетите политически решения и закони са добре обмислени и отстоявани последователно.

Краят на империята. Кой е Васил Божков и как оцеля толкова време

Иван Бакалов

Думите на Васил Божков „Явно този път са решили да ме премахнат” и „Няма да се върна, не е безопасно за мен”, казани по телефона от неизвестна близка страна, са епитафия на бизнеса на може би най-силния сред т. нар. олигарси в България. Той няма да възстанови предишното си положение и влияние, дори и след години да спечели дела по всички обвинения срещу него.

Соченият за най-богат българин, чието състояние се изчислява на стойност между 1 и 3 млрд. лева, изведнъж се оказа издирван с европейска заповед за арест. Неяснотите за размера на притежаваните от него активи и капитали подсказват особения характер на бизнеса му. Името му се среща като собственик в десетки дружества с най-различен предмет на дейност, а в много други само се предполага, че той е реалният собственик, чрез офшорни фирми.

Наричан хазартен бос №1, „гангстер”, известен с прякора си Черепа, Васил Божков за пръв път се сблъсква челно с прокуратурата. Без да посочва нещо конкретно, главният прокурор Гешев обяви, че Божков е ръководил престъпна група, изнудвал, предлагал подкуп, подтиквал към престъпления служебно лице и др. Прави впечатление как толкова години прокуратурата нямаше нищо срещу Божков, а сега в толкова кратък срок новият главен прокурор събра материал да го обвини.

Гешев започна демонстративни и спорни акции още в първия месец на мандата си. Дали те ще останат само показни и с лошо скалъпени обвинения, ще се види тепърва в съда.

Най-напред съдружниците на Божков в ”Еврофутбол” братя Найденови го обвиниха, че е ощетил държавата с над 200 млн. за 5 години. Божков отвърна, че плаща точно според закона и ще се брани в съда. Братя Найденови заявиха още, че той ги е рекетирал и заплашвал със смърт. Прокурорът Гешев обяви, че неплатените данъци са над 550 млн. лв. (вероятно има предвид такси и акциз за хазарта).

Обаче и забележката на Божков от чужбина, че има и други акционери освен него, и твърдението му, че прокурорът Гешев бърка търговското право с наказателното, може и да има някои основания.

Началото на бизнеса. „Магурата“

Въпреки че е наричан гангстер, Васил Божков е пресметлив и проницателен бизнесмен, математик по образование. Роден е през 1956 г. във Велинград, завършил е Националната природо-математическата гимназия в София и математика в Софийския университет, по-късно и икономика на труда в УНСС.

През 80-те години, в последното десетилетие на социализма, Божков участва в търговия с валута на тогавашната софийска „борса” край сладкарница „Магура” – широк черен пазар по онова време, свързан с валутните магазини „Кореком”.

Още през 1990 той започва да развива – вече официално – валутната търговия и отваря свои чейнджбюра. И много бързо се ориентира към хазарта. Това е най-бързо оборотният и с висока норма на печалба бизнес, което Божков е осъзнал пръв от всички. Освен това хазартът е класически инструмент за пране на пари. От какъвто по време на прехода имат нужда много бизнесмени.

Представите, че всеки по-едър бизнесмен у нас е „назначен милионер”, на когото са дадени едни пари, окрадени от бившата социалистическа държава, са наивни по отношение на Божков. Първите години на прехода са като в поговорката за лов на риба в мътна вода.

Първият милион. „Мултигруп“, Маджо, СИК

Божков започва с бинго зали и казина още от 1990-1991 г. Става съдружник във фирма, притежаваща казина, с покойния вече основател на групировката „Мултигруп” Илия Павлов и с Младен Михалев-Маджо, един от босовете на силовата групировка СИК, най-голяма по онова време.

До края на 90-те години Божков вече е мултимилионер. Интересът му извън хазарта се насочва към силно печеливши бизнеси като безмитна търговия (придобива фирма, която притежава най-много безмитни магазини), изкупува приватизационен фонд, притежаващ фирми за пътно строителство и поддръжка, притежава хотели, фирми в туристическия бизнес, за доставка на храни и др. Част от фирмите са обединени в „Нове холдинг”. Името идва от древния гримски град Нове край Свищов.

Хазартът, банката, спортът

Хазартът се развива бурно с идването на демокрацията, но и години наред остава най-слабо регулираният бранш. Казина и бингозали има буквално навсякъде, без ограничения. Хазартни игри се рекламират по телевизия, въпреки че не е позволено от закона. Лотариите на Божков, за които в парламента вече гласуваха на първо четене да се оставят като монопол само на държавата, допринасят за финансовия комфорт на приближената до властите Нова телевизия.

През 1994, когато БНБ раздава масово лицензи за банки, Васил Божков основава Българска търговско индустриална банка, която само след две години се слива с Кредитна банка на „Мултигруп”, а през 1999 г. губи лиценза си заради задължения.

Притежаването на фирма за спортни залози, заедно с притежаването на футболен клуб, чиито мачове участват в залозите, е много примамлив бизнес.

През 1993 Божков създава фирмата „Еврофутбол”, която е основната фирма за спортни залози у нас години наред. Божков разбира монополното си положение и търси съдружници, за да не се фокусират само върху него. Така през 2002 г. в „Еврофутбол” негов съдружник става гръцкият милиардер Сократис Кокалис.

Към 2006 г. Божков има дялово участие в “Булинс”, застрахователна компания, наследила структурите на групировката СИК. Говори се и за негово дялово участие в други застрахователни компании.

В края на 1999 г. Божков става собственик на футболен клуб ЦСКА, като в продължение на 5 години отборът му е сменил 12 треньори. След като правителството отказва да му прехвърли собствеността на базите на ЦСКА в Борисовата градина, в Панчарево и на 4-и километър в София, Божков продава клуба на индийския собственик на комбината „Кремиковци”, който го поема с милиони дългове.

„Левски“

Преди година Божков пое управлението на футболен клуб „Левски”, като обясни на среща със запалянковците, че лично премиерът Борисов му казал да го поеме. Всъщност тази среща със запалянковците не получи обществена подкрепа, предизвика институциите на държавата и лично премиера Борисов. Който на свой ред се срещна с хора от агитката на „Левски”. Заплахата за съдбата на отбора звучеше като рекет, предупреждение за размирици от страна на запалянковците.

Божков често е бил невъздържан и е губил мярката. През 2005 г. каза в интервю за тогавашната министърка на културата: „Чилова е много тъпа”. И настоя да го цитират буквално.

В друго появяване в студио на Би Ти Ви гневно говори против правителството на Тройната коалиция, че унищожава хазартния бизнес и че той вече се е изтеглил от него. Недоволен от Закона за културното наследство, казва: „Мога да счупя антиките си ритуално на площада”.

Антиките

Колекцията му с антики е забележителна, според различни публикации тя се оценява на 150-200 млн. евро. През 2007 г., след приемането на България в ЕС, правителството направи изложба от неговата колекция в Брюксел, да покаже древното изкуство по българските земи.

За тази колекция, събрана за десетина години, Божков обяснява в интервю пред „Труд”: „Купувам от хора, които купуват от иманяри”. Богати хора не могат да съберат с десетилетия дори половината на такава колекция. Според закона купуването на антики не е пресъпление, но продаването е. Но никой не притесни Божков с въпроси.

Колекцията му е каталогизирана, за нея е създадена фондация „Тракия”, с шеф – бивш служител на ДС, който навремето е преследвал иманярите. Най-ценното от колекцията е излагано и в Националния исторически музей. Бившият директор на музея Божидар Димитров обясняваше, че всичко е законно, с доказан произход.

През октомври 2009 г. Конституционният съд със свое решение на практика узакони колекцията на Божков. Със 7 на 5 гласа съдиите отхвърлиха текст в Закона за културното наследство, според който притежателят трябва да доказва произхода на антиките си. След решението притежателите ще могат да доказват правото си на собственост не само с официален документ, и да се позовават на петгодишна придобивна давност.

За разлика от много български подземни босове, Божков години наред е чест посетител в софийски заведения, ходи и на мачове. Не се крие, въпреки че срещу него има поне един атентат през 90-те години. Има многобройна охрана, обучавана в Израел, но често сам кара някоя от лимузините си, следвана от кола с четирима охранители.

Божков е бил е председател на федерациите по шах и по спортна стрелба. Бил е близък с президента Първанов, появявали са се на събития заедно. Покойният писател Христо Калчев нарича в едно интервю Първанов „конферансие на Черепа“, по повод връчването на награди за спортист на годината.

За периода 2007-2009 Божков обяви, че прибира годишни премии по 2-3 милиона лева от дружествата, които притежава. Всичко, което притежава, е разпръснато в различни фирми, фондации. На комисията за конфискация на незаконно придобитото имущество ще й бъде трудно да посегне на имуществото му, ако се докаже незаконна дейност.

Гальоша

ИВО ИНДЖЕВ

Някой българин, който оспорва руската лъжа за “освободителната мисия” на Червената армия, написал с червена боя , че няма да забравим и няма да простим – а и лиснал още от боята – върху символа на съветската окупация, доминиращ над Пловдив.

В резултат милиционерската власт в града извади стария комунистически грамофон и зави в познатия тон като “ранена в сърцето пантера” (по израза на един поен, поклонник на Червената армия). https://clubz.bg/93664-kmetyt_na_gerb_v_plovdiv_i_mvnr_branqt_alosha

Същата тази власт си има външен министър Захариева, която миналия септември отхвърли руската претенция за съветско освобождаване на България с вярната констатация, че става дума за окупация.

В Пловдив обаче бият отбой от тази позиция. Отваря им се възможност да демонстрират своята генетична привързаност към Гальоша, галеника на съветския колониализъм в един от най-древните градове на света, обитаван от човеци без прекъсване от хиляди години.

Гербаджийският кмет Здравко Димитров пледира на висок глас, за да го чуят ясно в Кремъл, че изпълнява заръката на партията и нейния вожд, според която ставало дума за оскверняване на историята. Т.е. на тази история, която Кремъл осквернява с лъжата за някакво освобождаване на окупираната от Червената армия България.

Подобен вой като, като истински червен комисар, нададе и местният държавният служител в МВР старши комисар Йордан Рогачев. Той се закани на незнайните “хулигани”. https://clubz.bg/93664-kmetyt_na_gerb_v_plovdiv_i_mvnr_branqt_alosha

Що за шизофрения, ще кажат онези, които вярват, че прогонването от България на руски шпиони или оспорването на лъжата за съветското “освобождаване” на България е резултат от искрена и последователна политика на Борисов и неговите комисари. Но само гузни крепители на проруското статукво, оспорвано по формален признак от властта през последните месеци, могат да зададат такъв неадекватен въпрос.

А става дума наистина за раздвоение на управленското поведение под формата на прословутия Борисов “баланс” между Изтока и Запада. На Запад той току – що обеща чрез своята пратеничка във Вашингтон Теменужка Петкова, че в ударни срокове ще намали зависимостта на България от Русия от природния газ до 50 на сто. Българските медии угодно премълчаха без “излишни” коментари, докато руските завиха на умряло, че България отново била предала Русия.

И в този момент на по трасето на “дружбата” се появява възможност за Борисов и неговите комисари да поднесат своите извинения на Москва за дързостта да искат независимост не само от Червена със задна дата, но и от продължаващата съветската традиция руска енергийна хватка в наши дни.

За нейното отслабване комисарската ни власт има мощния американски гръб. Има какво да губи ако го загърби. Докато за окупационната символика на бившите американски съюзници през Втората световна война комисарската ни власт няма подобни задръжки. Америка мълчи по темата и Борисов се възползва, за да се държи като “говорит Москва”.

Едновременното криене на собствената физиономия зад гърба на Чичо Сам и на Гальоша е срамно признание за онова, в което мнозина ни обвиняват в чужбина: безгръбначие на наведена държава, която сутринта говори едно, а вечерта се извинява на батковците си от Москва, че се е опитвала да се хареса и на други батковци.

Това няма да се промени, докато и американските ни приятели не разберат и не признаят колко ялова е политиката им да “побутват” Борисов в “правилната посока” (за която се говореше без излишна дипломатичност в един доклад на американското посолство, осветен в Уикилийкс). Защото някой ден същият този Чичо Сам може да осъмне с нож в гърба, забит от банкянския подмазвач – стига везните на неговия “баланс” да се наклонят достатъчно (за него) силно на Изток.

За съжаление за момента можем да констатираме, че американците си имат свой галош на власт в София, който винаги е готов да завие (не само в един глас с руската мечка, но и на Изток), както се вижда от поклоните му пред Гальоша.

Колко шпиони има Путин в България

Николай Флоров

На 6 април се навършват 31 години от най-голямото изритване на съветски шпиони от Франция – 47 души дипломати и дипломатически служители.

Скоро след това Британия от своя страна изгонва също голяма бройка.

Франция е безкомпромисна и заповядва те да напуснат страната за 24 часа. Официалното обяснение е че изгонените са проявявали постоянни усилия за шпионаж във военната промишленост.

Според британския вестник «Гардиан», «Франция е готова сериозно да влоши отношенията си със СССР». Любопитен факт е, че прогонването става по времето на социалиста Франсоа Митеран, който дори има четирима комунисти в кабинета си.

От Москва изпращат специален самолет за прогонените, които могат да се видят на големи фотографии по френските вестници, натоварени с торби, пълни с покупки в последния момент. Това е само още една саркастична илюстрация на «изобилието» на съветското общество.

Ловенето на съветски шпиони на Запад много често е придружено от смехотворни ситуации, като например неплащане на паркинг от високопоставени дипломати или представители на СССР в ООН, криене на пари под камък за услугите на местен информатор, или доклади до московското КГБ, съставени от информация взета от списания като “Popular Science” , отговарящо на съветското «Наука и техника молодежи».

Историята на съветския шпионаж в Западна Европа и Америка би направила една крайно занимателна книжка за една многобройна тълпа изключителни съветски тепегьози, пратени там да шпионират. Днес Путинското КГБ не прави изключения – според Олег Гордиевски, най-големия съветски беглец от КГБ, работил за британското разузнаване: «Русия днес има толкова шпиони във Великобритания, колкото и преди».

По-важен е обаче въпросът колко са руските шпиони в България, ако в нея днес живеят 500,000 руснаци? Ако шпионите са един процент от тази цифра, това прави 5,000! Ако са една десета от един процент, това прави 500! За една малка страна като България и 50 души са огромна бройка, способна да дава съвети и да насочва в определена посока българската политика и икономика.

Тази бройка обаче изключва една особена категория българи от сорта на Гоце Първанов, Румен Радев, Хайдут Сидеров, Румен Петков и други, за които българите използват красивата турска дума «мекерета», чиито заслуги в сферата на пропагандно-политическия шпионаж в полза на Русия тепърва ще бъдат анализирани.

Залисани във възможностите на свободната инициатива, българите не осъзнават как тая група хора тегли килимчето изпод краката им.

Междувременно, знае ли някой колко са, наистина, руските шпиони в България?

Гешев срещу Радев: как умира демокрацията

Гешев срещу Радев. Такива неща обичайно се случват в държави, чиито имена завършват на „стан“. Но с тази атака на прокуратурата България сериозно започна да се превръща в Булгаристан. А най-притеснен трябва да е Борисов.

Иван Гешев

Коментар от Даниел Смилов:

Демокрацията свършва там, където опозицията е третирана като престъпник. Има такива държави по света, а имената на много от тях завършват на “стан”. С последните атаки на прокуратурата срещу президента България започна сериозно да се превръща в Булгаристан.

Главният прокурор Иван Гешев отправи към Конституционния съд питане (както и своите отговори) по следните въпроси. Дали всяко нарушение на закона е автоматично и нарушение на конституцията за целите на процедурата по импийчмънт. (Според него това е така.)

Дали прокуратурата може да води подготвителна разследваща работа по президента по време на мандата му, въпреки че има изрична конституционна забрана за възбуждане на наказателно преследване срещу него. (Според Гешев може). И накрая, но не по-маловажно – какъв е смисълът на термина “държавна измяна” в член 103 на основния закон, който е едно от основанията за отстраняване на президента.

Президентът Румен Радев

Внушенията

Питането до КС е подготвителна стъпка към започването на процедура по импийчмънт срещу Радев. Главният прокурор Гешев се надява съдът да потвърди неговия прочит на конституцията, след което той ще внесе в НС събраните материали срещу президента.

Част от тези материали, под формата на избрани СРС-та, вече бяха публично оповестени от прокуратурата – по начин, който специалисти нарекоха “престъпление”. Но това е без значение, защото разследване срещу главния прокурор може да разреши само той самият – куриозна ситуация, която надскочи институционалното въображение на министър Данаил Кирилов и той все още не може да измисли някакво решение. (В интерес на истината, министър Кирилов не е първият в това конфузно положение, но проблемът е, че май няма да е и последният.)

Дори и НС да не стартира процедура по импийчмънт, факт е, че Гешев започва публична офанзива, с която цели да представи Радев като престъпник. Внушението в досега изтеклите материали гласи, че генералът е опитал да скрие информация от държавни органи за назначението на бъдещата му съпруга като пиар в армията. “Внушение”, защото от разпечатките средно добронамерен човек трудно би стигнал до подобен извод.

Според Иван Гешев обаче, задачата на прокуратурата не е да е средно добронамерена или харесвана (макар че с действията си цели точно това), а да громи възползвалите се от “криминалния преход”, независимо на каква позиция са те в момента.

След тази заявка вече наистина можем да затворим политиката и да оставим прокуратурата да възцари справедливост по нашите земи. Явно Гешев се е вживял в ролята на Робеспиер от времето на якобинския терор. Засега, слава Богу, при нас гилотината е заменена с продължителни предварителни арести, слаб надзор от страна на специализирания съд и обилно намазване с катран от страна на пресата на ДПС и ГЕРБ.

Иван Гешев е последователен в желанието си да наложи прокурорски якобинизъм. В изслушването му за поста той не скри възгледа си, че де факто цялата опозиция и особено тези части от нея, които са срещу него, са всъщност престъпници. Те са олигархия, нейни слуги или направо ОПГ-та, които са мотивирани от нездрави интереси. Гешев не скри и другата страна на тактиката си.

Той приравнява опозицията (особено „Демократична България“) с хора като Цветан Василев, Баневи, Миню Стайков. По същия начин Румен Радев неслучайно бе “пришит” към започналата процедура срещу хазартния бос Васил Божков – с ясната цел президентът да бъде разглеждан като криминален типаж.

Но големият удар срещу Радев изглежда тепърва предстои. Питането за държавна измяна очевидно предполага, че прокуратурата е работила и по този проблем. Впечатляващ е и самият факт, че президентът е бил толкова детайлно подслушван. “Случайните” СРС-та, които са били разрешени за други лица, едва ли са толкова случайни: само малцина ще се изненадат, ако се окаже, че тези трети лица са подбирани така, че да се стигне всъщност до президента.

Най-притеснен трябва да е Борисов

Най-притеснен от случващото се трябва да бъде премиерът Борисов. Защото действията на Гешев означават край на едно досегашно съглашателство между големите партии да не си гледат много-много в мръсното бельо, а да насочват антикорупционните усилия към маргинални и неудобни опоненти. С атаката срещу Радев червената линия е прекрачена и връщане назад няма.

И досега службите и прокуратурата “профилактираха” отделни политици на БСП. Елена Йончева например. Но и голяма част от водещите лица на парламентарната и извънпарламентарната опозиция имат някакво висящо дело или се радват на засилен интерес от страна на НАП, КПКОНПИ, ХЕИ и други дисциплиниращи и хигиенизиращи служби.

Това сигурно обяснява странни факти като този, че Сотир Цацаров бе подкрепен за новия си пост от половината депутати на БСП, въпреки официалната политика на “столетницата”. Но с атаката срещу Радев като престъпник и (евентуално) държавен предател БСП няма да може да се крие зад тегобите на отделни свои депутати. “Войната” става тотална.

В една такава война Борисов, ГЕРБ и ДПС като че ли имат значително първоначално надмощие. Медиите, а досега и прокуратурата, играят основно в тяхна полза. Да, Нено Димовпадна жертва, но той така или иначе не беше от “ядрото” на властта, а пришълец от други политически племена – веднага след падането му си спомниха, че бил „човек на Костов”. С подготовката за импийчмънт на президента, с атаката срещу Божков, Гешев дава яко рамо на тандема ГЕРБ-ДПС в момент, в който ситуацията в Перник е на ръба на контрола.

Но тази ситуационна подкрепа едва ли може да излъже Борисов. При първото му отслабване – а нищо на този свят не е вечно – аргументите на Гешев срещу Радев и опозицията ще се стоварят с десетократно по-голяма мощ върху самия Борисов. Та нима срещу него няма изтекли СРС-та, в които по много по-ясен начин да става дума за евентуална злоупотреба с власт (“Мишо Бирата”, “Сам си го избра” и пр.)?

Нима вината за безводието в Перник е само на Нено Димов? Или пък Васил Божков сам си е дал толкова голямо парче от държавната данъчна баница, без знанието на управляващите? Да не говорим за спящи бомби като “КТБ” и “ЦУМ-гейт”, които по драматичен начин могат да засегнат и ДПС. При обявяването на тотална война и тези скрити оръжейни запаси в един момент ще бъдат вкарани в употреба.

Даниел Смилов

Началото на края?

Мнозина сигурно си мислят: “Българската политическа система е толкова прогнила, че трябва просто да бъде унищожена. Не е важно къде чука Иван Гешев, важното е с чука си да я строши цялата. Той може да се окаже един от героите, които постигат добро, макар и с не напълно изрядни мотиви”.

Проблемът е, че когато безразборно, но енергично размахваш институционалния чук, най-вероятният резултат е самоосакатяване.

“Как умират демокрациите” – това е заглавието на една добра книга на Даниел Зиблат и Стивън Левицки. Един от централните им аргументи гласи, че демокрацията се крепи на самовъздържане и самоограничаване на основните политически сили.

Да, те имат инструменти да се “разправят” едни с други – импийчмънт, непрестанен данъчен, съдебен и административен тормоз и т.н. Но когато политиката се превърне в упражнение как да мобилизираш цялата мощ на държавата срещу политическия опонент, демокрацията приближава своя край.

Пътят, по който вървим в момента, неизбежно води до подобен край. Или поне до тежко и необратимо самоосакатяване на българската демокрация.

Успешно премина вотът на доверие в проруската монолитност на управленската опозиционност у нас

ИВО ИНДЖЕВ

При други обстоятелства вчерашният провален вот на недоверие към властта в парламента щеше да е днешна водеща новина. Обстоятелствата обаче се не други, а именно тези: шоуто на прокуратурата отвлече вниманието на публиката и тя пропусна да забележи фокуса с оцеляването на управлението на ГЕРБ.

Да, не е новина, че управляващите “оцеляха”. Нито е изненада, че бяха подкрепени от “Атака”, отколешен скачен съд с ДПС, което използва предизвестената развръзка, за да имитира откачането си от мълвата, че властва в таен сговор с ГЕРБ.

Как така в разгара на най-големия шум в системата на гладките отношения с Русия от близо две десетилетия насам по утъпканото трасе на руския шпонаж тъкмо най-откровено русофилската партията не се възползва от шанса да демонстрира онази лоялност към Москва, която от парламентарната трибуна засвидетелства Павел Шопов от “Атака”?

Приоритетно той настоя конкуренцията по русофилска линия от БСП първо да се изкаже против санкциите на Запада срещу Русия и тогава да иска от “Атака” подкрепа за сваляне на правителството. Иначе казано, “Атака” може да е в немилост в рамките на т.н. “малка коалиция”, но най-малко не си е сменила дори козината от времето, когато се явяваше на избори с платформа от 5 водещи точки, до една свързани с руските интереси.

Замитането на следите и на отговора на въпроса “кой кой е” в българския парламент доведе до истинско разделение на труда между нашите законодатели, труженици по волята на руските работодатели.

ГЕРБ, които рапортуват за ударни темпове на своята работа по осъществяване на главния руски проект на Балканите “Турски поток”, попадат под атаката на ревнивата в това отношение соцопозиция. Тя би направила и повече от ГЕРБ, направо би мобилизирала ново бригадирско движение с кирки и лопати да копаят в угода на Путин.

На страната на БСП, добре осведомено за разпределението на ролите, застава проруското ДПС. Обаче се натъква на руската мина “Атака”, която торпилира кораба на БСП и ДПС при гласуването на вота като съветската подводница, потопила през Втората световна война в Черно море българския кораб “Струма” с повече от 700 еврейски преселници и българския му екипаж.

В дерето на морето от проруска любов клечи на воля “Воля”. Те пък се правят на въздържатели – едва ли не вече не пият водка и са “непричом”.

И се получава следното: “умерено” проруската ГЕРБ балансира своята “умереност” чрез невъздържано проруската “Атака”. А нетърпеливата да се докаже като челен отряд на московската пета колона и да измести ГЕРБ от тази позиция БСП се съюзи тактически с “хитрата сврака” ДПС – също “руска мина”, настъпена от бившия председател на партията Лютви Местан.

Бъркотията щеше да е пълна в тази уж пъстра, но на практика едноцветна кремълска мозайка, ако все пак за ориентир на смълчаната публика у нас руското самодържие не подвикваше зад кулисите “так держать, молодцы”.

И се държат молодците един за друг, за да не изпуснат питомния парламент, че после да гонят ( от него ) отново намъкналите се диви, неопитомени навлеци с ясна прозападна ориентация.

Имаме наистина ненагледна законодателна власт, която по своята прокремълска монолитност може да се сравнява само с върховото постижение на съветския колониализъм от времето, когато антисъветизмът беше най-голямото политическо престъпление в неребето.

Имитацията на многопартийност днес е точно като вчерашната “двупартийна система” на бекапето и безенесето. За заблуда на противника, т.е. на народа, от чието име гореспоменатите субекти на московската воля се произнасят в хора на Путин в един глас за почуда на всички, които не могат да различат полифонията от какафонията.

Работата не е за смях. Вижте Великобритания.

„Забраняват шкембе чорбата“, „спират ни розовите домати“, „взеха ни ракията“ – всички сме чували такива съобщения. Смеем се, но тази работа съвсем не е невинна. Вижте само какво се случва с Великобритания!

Наскоро „Лондон Економик“ публикува списък с над 700 митове за ЕС, които вероятно щяха да ни разсмиват, ако не бяхме пред печалната дата на Брекзита. Защо митове, а не просто лъжи? Ами защото тези медийни небивалици персонализират Брюксел, както навремето са правели с демоните и чудовищата. Целта им не е да ни помагат да разбираме, а да будят страхове и възмущения.

С тази творческа дейност се прочу Борис Джонсън. Като кмет на Лондон той преди няколко години твърдеше, че ЕС се кани да въведе задължителни евро-ковчези с единен размер. Е как да не се разгневиш, как да не поискаш да си „върнеш контрола“? Дето се казва – талантлива метафора! По-добро попадение е може би само слухът, че ще ни задължат да ползваме евро-презервативи, с една мярка за всички – който го е измислил, и той сигурно става за лидер на торите.

Да опитаме малко типология. Най-добре работят митовете, които касаят тялото. Усещаме сякаш физически как чудовището-бюрократ ни лишава от нещо, бърка ни се в живота без абсолютно всякакво право. Митът за кривите банани (респективно краставици), които Комисията уж забранявала, се е превърнал днес в елемент от всеки евроскептичен мироглед.

Твърденията, че според Комисията ягодите трябвало да са овални, джинът да не се продава в квадратни бутилки, английското сирене да се забрани в полза на френските, а уискито да се третира като опасен химикал – са по-скоро британски вариации.

Такива са и нашите периодични изблици на възмущение по хранително-вкусови теми: забраняват шкембе-чорбата, спират розовите домати или „взеха ни ракията“.

Памперси за кравите, баба Коледа и други митове

Много добре вървят градски легенди, свързани със сексуалността, доколкото и в нея Еврочудовището няма право да се бърка. Забранявали на бардамите да показват цепката на гърдите си, искали да обявят шотландския килт за женска дреха.

Всички жени трябвало да предадат секс-играчките си за рециклиране. Тук можем да прибавим изобилното митотворчество на българина от последните няколко години: историите за деца, които били призовавани да избират пола си; транс-хората в разюздания запад, които искали в понеделник и петък да са мъже, а в сряда и събота – жени; норвежки отряди, които отвличали деца и ги давали за осиновяване на чернокожи гей-двойки. Някъде невероятното идва в повече и читателят престава да вярва, за това писателите намаляват дозата на лъжата – хайде, нека не са чернокожи, а само гей.

Абсурдната прекомерност на евро регулациите неизменно предизвиква търсената смесица от удивление, възмущение и смях. И митовете играят на тези струни отново и отново. Да се въведе ограничение за скоростта на детските въртележки – това може и да има смисъл в някакви ситуации, но на първо четене звучи глупаво. Както това да задължат всички автомобили да имат черна кутия като при самолетите. Да забранят двуетажните английски автобуси, защото можели да се обръщат по-лесно. Да слагат памперси на кравите, за да не цапат. Да карат училищата да предлагат на децата не само дядо Коледа, но и баба Коледа.

Най-вирусно обаче действат сюжети, които обиждат националната идентичност заради легендарната политическа коректност на евробюрокрацията. В Англия се възмущаваха от слухове, че ще им отнемат инчовете, пинтите и футовете, а някаква регулация се канела да забрани 60 породи кучета, сред които, представете си, дори любимите коргита на кралицата!

У нас един мошеник измисли това, че любимото на народа „робство“ щяло да се замени в учебниците с „османско присъствие“, повтарят тази глупост с патриотично възмущение и до днес. Обсъждахме слуховете, че Европа забранява православието, кирилицата, твърде силното биене на камбани, кукерите. На съответните медии това носи кликове, на руските тролове – вероятно премиални, за на ЕС – нарастващо отчуждение.

Отвъд тези микро-митове започват големите разкази. На запад бунят страхове от нахлуващите гладни източноевропейци, на изток от изтичането на населението в западна посока. Безспирно се обсъжда това кой колко дава в европейския бюджет и колко взима оттам всъщност, как ЕС е пред катастрофа, как еврото се проваля, докато африканци заливат континента, а еврочиновниците гледат само огромните си заплати и привилегии.

Изглежда става дума за някакъв субект, който ни се е натрапил

Проф. Ивайло Дичев

Дали ЕС е добър или лош проект, всеки ще реши за себе си. Но митологията, за която говоря, може да ни накара да се замислим за сгрешения начин, по който си представяме това политическо образувание. То всъщност не е персона, а пространство, в което текат договорки, страни се конкурират, проекти се случват или провалят, в един момент се появява обща воля, после се скарват, групират се на лагери.

Наместо това, митотворчеството ни представя това пространство като единен субект, който ни се е натрапил, като някакво „те“, върху което „ние“ пренасяме вината за едно или друго неблагополучие.

Надсмиваме им се, ядосваме им се, но с това само затвърждаваме представата, че те са там, а ние тук. Доскоро изглеждаше забавно, но напускането на страната, която жълтите медии най-мощно захранваха с евромитове, показа, че тази работа съвсем не е невинна.

De Profundis: Нова година, нови шпиони и някои особености на българския оптимизъм

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/

Новата година в България започва с разкриването и изгонването на нови двама руски шпиони.

Да им е честито на москалите!

Сега шефовете на ГРУ, ФСБ, КГБ, СМЕРШ, НКВД, ГПУ, ЧК или която организация там е изпратила двамата синковци да се трудят в София, на Балканите и в Европа, ще имат възможност да седнат и да направят задълбочен анализ по сакралната тема– къде се издънихме.

Предварително мога да им подскажа главния извод – издънихте се навсякъде и във всичко.

Първо, колкото и да е чудно за смелите московски разузнавачи, географски България е на Запад, но отдавна вече не е точно Дивият Запад, чиито територии се отвоюват лесно от местните – само като размахаш пищова и гръмнеш два-три пъти във въздуха.

Второ, политически страната също не е на Изток, а на Запад – и то отдавна, вече към 30 години. Даже членува в ЕС и НАТО, двете най-омразни за Кремъл организации, които десетилетия наред са непреодолимо препятствие пред руските апетити за тотално разграбване на богатата и беззащитна Европа.

Да не говорим, че дребната България, макар това да не личи много-много в последните години, има определени приятелски отношения и със САЩ, най-голямата гад, която, от руска гледна точка, пречи да се реализира световната революция в руска полза.

Трето, принципното високомерие на руската политика, свързано с това да се смятат околните държави за васални на Русия и „лесни” за прокарване на влияние, очевидно се пренася и в представите на техните шпиони за практикуването на занаята. А там високомерието води до провал, както виждаме да става дори в страна като България, която иначе избягва да се замесва и години наред се прави, че не вижда какво точно се случва.

Четвърто, работата изглежда така, сякаш руските шпиони навсякъде по света напоследък стават все по-безцеремонни, било подсъзнателно, било, напротив – съзнателно, показно.

Като се замисля обаче, по-вероятна ми изглежда версията, че нивото им на обучение просто е спаднало драстично, дотолкова, че само за няколко месеца трима от тях да се набият по такъв безобразен начин дори в очите на българските служби.

Да, некадърност и лошо обучение ще да е. Ето какво се случва, когато здравословната тоталитарна среда се замени с разглезващия откъм пари олигархичен модел.

Искате доказателства ли? Да не се връщаме към класическата тъпота с легендата, която великите руски служби бяха спретнали за двамата руски отровители на Скрипал – че са изтънчени любители на катедрали, отишли коленопреклонно да се полюбуват на знаменития храм в Солсбъри. Достатъчно е да вземем за пример факта, че неотдавна техни колеги шпиони се набиха в очите на сръбските специални служби, които са много по-малко мотивирани дори от нашите да работят срещу руското шпионско „присъствие”.

Така или иначе, смятам изритването на нови двама руски майстори на плаща и кинжала от София за добър знак.

То може би означава, че нашите служби все повече се взимат в ръце, че все по-добре работят и изпълняват онези функции, за които българският данъкоплатец им плаща щедри заплати, плюс екстри – да пазят националната сигурност.

Надявам се да означава също, че те все по-ясно виждат кои са истинските опасности за страната и все по-добре разбират факта, че не трябва да се гънат и поддават на натиск, а да изпълняват задачите си твърдо и решително.

Само с предприемането на подобни категорични стъпки главата на Русия може най-после да уври за разбирането – и Кремъл да повярва – че България отдавна не е негов васал, а страна от световната демократична общност, която държи добрите отношения между държавите да са равноправни и да се развиват в съответствие с принципите на международното право, а не на частните интереси на Путин или колективните интереси на Московията.

Но има и нещо още по-оптимистично. Изхвърлянето на двете руски мръсни котета от София може също да означава, че не само специалните служби, а и цялата българска държава поема напоследък по правилния път в отношенията с Русия.

От една страна това значи, че може онези тъпунгери, които по различни поводи тук демонстративно развяват руски знамена, като твърдят, че го правят, защото са истински български патриоти, постепенно да започнат да разбират, че Русия нас не ни обича, че на Русия за нас изобщо не ѝ пука, освен когато може да ни използва – най-вече политически и икономически. Както, впрочем, винаги е било от времето на Екатерина Велика насам.

Още по-важно – какво ще кажете за възможността и самото българско управление да се сети, че да се правят мили очи на Кремъл не е най-добрата политика спрямо Кремъл, особено от една европейска и натовска страна. Че Кремъл не признава ничия независимост и никакво равноправие с никого, щом това не е изгодно за Русия. Че руската политика е имперска до мозъка на костите на Путин, че това е политика тип „бяла акула” – ако ѝ подадеш пръст, тя ти отхапва ръката.

Всичко това са добри възможности, в които вярвам, във връзка с последното изгонване на руските шпиони.

Дано само вярата ми не е плод на моята често изумителна наивност по отношение доброто начало и здравия разум, които ръководят човека.

Защото се сещам и за някои много лоши опции, например, че поредното изхвърляне на шпиони от България може да се предприема само като поредната демонстрация пред нашите европейски и американски съюзници, че ние сме от добрите, независимо, че работим активно за енергийните, а оттам – и за геополитическите – интереси на лошите.

Не искам да руша и вашата вяра в доброто с подобни подозрения, граждани. И все пак да имаме едно наум, защото някой ден – а може би той не е много далечен – истината ще лъсне. Както тя по навик винаги прави.

Така или иначе обаче, в поредната глава от руския шпионски роман, разиграл се в София, за мен най-смешна беше официалната руска реакция.

„Недружелюбно и провокативно действие от страна на България” – така руското Министерство на външните работи определи ставащото.

Да, бе! Дружелюбно и непровокативно е да пратиш легендиран като дипломатичско лице шпион, който рови в българските регистри и краде самоличности, а после издава документи, с които други руски шпиони се разкарват свободно, за да вършат мръсните си дела из Европа и света, маскирани като български граждани.

Не, това е дружелюбно и приятелско поведение, плод на изключителната руска любов към страната ни, нищо друго.

Самото разкриване и изритване на въпросния тип обаче е „недружелюбно и провокативно”.

Също така вероятно е акт на взаимопомощ и толерантност от руска страна да се мъти още повече българското енергийно блато, създадено от самите руснаци и техните местни помагачи, както е правил другият шпион. Така ще да е, след като залавянето му се оценява като агресивен акт от наша страна.

А на всичкото отгоре, разбрахте ли, не представяме на Кремъл категорични доказателства за вината на собствените им шпиони. Гаче ли те не знаят за какви мръсни дела са ги пратили в София, та ние сме длъжни да им го доказваме.

А доказателство за убийството на Кенеди не щат ли?

Да, ама според Кремъл май нарушаваме и някакви международни дипломатически правила, като предварително не съгласуваме с тяхна милост дали да изгоним шпионите им или да продължим да си ги отглеждаме тук за дамазлък.

Как можахме, не ни е срам!

Ами не ни е срам, де, щото четем международните документи и там пише, че в такива случаи не сме длъжни да даваме доказателства, просто им връщаме шушумигите и така, поне за известно време, блокираме или най-малкото – затрудняваме, дейността на цялата им шпионска мрежа.

Ама сега руснаците в отговор щели да изгонят наши дипломати. Да, ама не. Имам предвид – да, сигурно ще изгонят, но – не, това не е отговор, а обикновено безсилие.

Отговор би било ако и те уловят някой наш дипломат-шпионин, да ни го върнат. Аз обаче досега такъв случай не знам. Тоест, или наистина нямаме никакви шпиони в Русия, което би било зле за нас, или сме пратили там твърде кадърни хора, които не се оставят мужиците да ги хванат – което би било особено похвално. Е, има и други, много по-лоши варианти, но, както казах, поне този път нека се придържаме към оптимизма и да не рушим сами вярата в себе си.

Достатъчно я рушат през вековете любимите ни руски братя.

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вот, хаос и залози

Тони Николов, Култура

Отдавна не съм имал усещането, че политиката в страната може да е така подвластна на „целенасочен произвол“. Нещо, което предвещава допълнителен хаос, зад който прозират едни или други интереси. Ситуацията е „хазартна“ и доста противоречива. Паралелите със зимата на 2013 г. се натрапват от само себе си и то не само за мен.

Вот и дъжд

Ако имаше публично обзалагане кое е най-важно (включително за властта) от онова, което предстои да се случи на 29 януари в София, не съм сигурен дали един бурен и проливен дъжд нямаше да изпревари по значимост четвъртия вот на недоверие, внесен от опозицията срещу третото правителство на Бойко Борисов.

Вотът мина унило и без никакви изненади, въпреки крехкото проправителствено мнозинство, кризата с водата в Перник, отровите в река Марица или установеното неконтролирано внасяне на отпадъци в страната. Обяснението: общ интерес в парламента от съхраняване на статуквото, който консолидира управлението.

Странното е, че даже БСП повтаряше от няколко дни как вотът няма да мине. Дъждът стихна към 10 ч. сутринта, с което заличи надеждите да понапълни язовир „Студена“. Но пък това даде възможност обявеният протест на ресторантьорите (очаквано или неочаквано) да се слее с ултрасите на „гражданина Копейкин“ от партия „Възраждане“, там някъде изникна и неизбежната Мая Манолова. Както се казва, „много от малко“, но достатъчно, за да възцари хаос. Споменът за 2013 г. пак подсказва как ситуацията може да ескалира за миг особено ако са засегнати големи финансови интереси.

Хазарт и политика

Депутатите набързо приключиха с вота на недоверие, за да минат към поправките в закона за хазарта. В същото време спецполицаи нахлуха в сградата на Комисията по хазарта, където последваха арести, както нахлуха и в офисите на Васил Божков, срещу когото прокуратурата повдигна седем обвинения и го обяви за издирване. С което събитията твърде ускориха хода си, предвещавайки нови развръзки.

Едновременно с това от парламентарната трибуна Валери Симеонов се зае да обосновава обществения интерес в казуса с хазарта – как с поправките се ограничава пристрастеността към залагане и печалбите се пренасочват към държавния бюджет.

Тук практиките и примерите наистина са най-различни. Още от Средновековието са правени опити да се изкорени хазарта, тъй като е „игра на дявола“. Нали той разрушава социалния ред и тласка поведението на човека към норма, различна от естествената, подменя човешката солидарност с желанието да се обогатиш от ближния. И това е така. Без значение дали говорим за игралните зали (с наличните там видове хазарт) или за лотариите с талончета, които левче по левче изсмукват парите на лековерните.

Най-радикалният опит за отказ от хазарта, за който съм чувал някога, е описан в един нотариален документ от Удине, датиран от 7 март 1299 г. В него е упоменат някой си Джакомо Морасио, който се задължава да не играе хазарт нито за пари, нито за вино в продължение на пет години, като при нарушаване на тази забрана доброволно приема да му бъде отрязана едната ръка и да му бъде извадено едното око. Мярката е наистина радикална, неприлагана по-сетне. Ала така или иначе днес хазартът е обект на строг контрол във всички европейските държави.

Онова, което буди подозрения в нашия случай, е следното. Да не би да се окаже, че „залогът“ е не само в „отстояването на обществения интерес“ – в ареста на подкупни чиновници, ощетили бюджета с 250 млн. лв., или в наказването на подкупилия ги, който и да е той – а в подмяната на един играч с друг, който да се възползва от така предоставения му монопол?

Досега в телевизионните си интервюта Валери Симеонов настояваше, че монополът над лотариите трябва да е единствено и само държавен. Ала ненадейно от парламентарната трибуна той направи многозначителна пауза, давайки пример с Австрия, където лотариите също са държавен монопол, но… се използват услугите на частен оператор. Не е трудно да отгатнем, познавайки родната ситуация, „кой“ ще е този оператор. Отгатнете, както се казва, от един път.

Ако е така, „политическият залог“ в хазарта лъсва по особено неприятен начин. И дава обяснение защо не се въвежда по-строг контрол над игралните зали, където пристрастяването към хазарта е най-голямо.

А кой ръководи страната?

По Конституция отговорът би трябвало да е ясен – Бойко Борисов, избран от парламента да упражнява изпълнителната власт като министър-председател на България. От дни насам обаче главният прокурор Иван Гешев започна да иззема – стъпка по стъпка – инициативата в упражняването на реалната власт в страната.

Прокуратурата е тази, която на практика решава оцеляването или падането на кабинета, която задава решения и във външната политика, която държи ключа към всички кризи, разтърсващи страната. И отново главният прокурор – с насрещен ход към Конституционния съд и безпрецедентно огласяване на СРС-та – „неутрализира“ президента Румен Радев в деня на неговия отчет за тригодишния му мандат.

Стигна се и до безпрецедентно комюнике на прокуратурата, в която тя заявява, че нямало да поддържа „никакви контакти“ с президентската институция, сякаш е дипломатическа служба.

И тук интерпретациите също се разделят. Оповестените от прокуратурата СРС-та става ясно, че водят към разследване по отдавна подаден сигнал от Николай Ненчев, който още като коалиционен партньор и министър на отбраната във второто правителство на Бойко Борисов обвини Румен Радев в „конфликт на интереси“ около назначението на бъдещата му съпруга във ВВС, както и в лобиране за закупуването на „Грипен“. Но това е отделна тема.

А в случая става дума за нещо различно. За целия този публичен цирк с разпращането от прокуратурата до медиите на въпросните „президентски СРС-та“ (въпреки наличието на чл. 103, алинея 4 на Конституцията, който постановява, че срещу президента не може да се повдига наказателно преследване). И въпреки съдебно решение от миналата година тъкмо по казус за оповестяване на СРС-та от Цветан Цветанов от парламентарната трибуна през 2010 г.

Проблемът на разядената от корупция държава освен всичко друго е и в податливостта на институциите. В това, че в даден момент един човек може да постави под контрол всички власти. „Залог“, който наистина е сериозен.

кафенето

Новини и не само

Месец: януари 2020