Гешев срещу Радев или за нуждата от словесна полиция

resultРадио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/

В България новият главен прокурор Иван Гешев демонстрира голяма активност. Няма и два месеца след встъпването си в длъжност, той не само арестува действащ министър и изгони двама руски шпиони от страната, но влезе в директен сблъсък и с президента Румен Радев. Какво се случва и защо – отговор търсим с Пламен Асенов.

– Пламен, как прокуратурата се оказа в открит конфликт с президента Радев, след като по Конституция президентът е практически недосегаем?

– Да, според чл. 103, ал. 1 от Основния закон, президентът може да се разследва само за две неща – държавна измяна и нарушение на Конституцията. За всички други действия при изпълнение на служебни задължения той не е отговорен, а извън тях, в частни си живот, според ал. 4, е неприкосновен изобщо по отношение на задържане и възбуждане на наказателно преследване.

Има хипотеза дали ако президентът убие жена си, ще продължи да е неотговорен или ще може все пак да бъде съден – макар не по НК, а заради нарушение на Конституцията в раздела за човешките права. Не съм юрист, измислям си хипотезата, Фили.

Но главният прокурор Иван Гешев твърди, че пред него също има неясноти, свързани с тълкуванието на президентския статут и задава на Конституционния съд 6 въпроса, от чиито отговори, най-общо, трябва да стане ясно що е то „държавна измяна” и що е то „нарушение на Конституцията”.

– Мнозина юристи смятат, че тези формулировки са достатъчно ясни, защо не са ясни на главния прокурор?

– Някои отговарят на така – защото е завършил милиционерската школа в Симеоново и не е истински юрист. Това е възможен отговор. Но има и друга възможност. Когато се разбра, че Гешев внася искането, във фокуса на вниманието тук бе поредният скандал с двама руски шпиони, разкрити и изгонени от страната. И тъй като съдържанието на прокурорското питане отначало не бе оповестено, мнозина спонтанно предположиха, че става дума за връзка между Румен Радев и тази афера, затова е необходимо да се изясни – какво обхваща и докъде се простира понятието „държавна измяна”.

– Пламен, но защо имаше такава „спонтанна”, както каза, реакция и се заговори за възможна „руска връзка” на президента в случая?

– Румен Радев изначално се свързва с руското влияние и руските интереси в България, Фили. Ако трябва на бързо да върна лентата, помним скандала около информацията, че лидерът на БСП Корнелия Нинова преди изборите е съгласувала кандидатурата на Радев с доказания руски шпионин Леонид Решетников. Помним също ред скандални изказвания на самия Радев през кампанията, а и като президент, по темата за статута на Крим и другите безобразия, които Русия върши в международните дела.

Помним подкрепата му за различни русофилски инициативи и сборища, където се веят руски знамена и се тъпче европейското. Помним и яростната съпротива на президента, който е военен пилот и бивш шеф ВВС, срещу купуването на американски изтребители Ф-16 за нуждите на натовската българска армия. Така че много са причините хората да направят тази връзка.

– Но се оказа, че прокуратурата има друго предвид – евентуално укриване от държавен орган на документи, свързани със съпругата на президента, Десислава Радева.

– Да, както бе съобщено, „прокуратурата е установила данни за висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност на президента”, без действията да са свързани пряко с изпълнение на служебните му задължения.

Извън увъртяните прокурорски писания, сценарият е, че държавен орган със сложното име Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, се занимава с имуществото на президентската съпруга. По този повод официално от ВВС се искат документи за назначението на Десислава Радева на две длъжности и за начина, по който е получила ведомствена квартира. А генерал Цанко Стойков, шефът на авиацията, който изглежда е подслушван в същото време по друга линия, се обажда на на президента, за да го информира за искането.

Стойков говори по темата с още две лица и като цяло обсъжда идеята как да се размотава Комисията и накрая да не ѝ се дадат всички документи, но официално да се каже, че са предадени.

Честно казано, Фили, не знам как компетентната българска прокуратура би съумяла от подобно нещо не само да извади, но и да докаже пред съда хипотезата за „държавна измяна” или за „нарушение на Конституцията” от страна на президента. Може да има начин, но аз не го виждам.

– А как реагира самият Румен Радев?

– Отначало той поиска прокуратурата да каже основанията за питането до КС, а после, когато прокуратурата отговори, оцени ставащото като „атака срещу мен и семейството ми, които придобиват уродливи измерения”. Както казах, Фили, поне в изнесените документи не се виждат достатъчно основания за по-сериозни законови действия срещу президента, така че според мен цялата история има наистина повече политически привкус.

И, парадоксално, но, както смятат някои, подобна атака може само да му вдигне рейтинга, не да го свали.

– Добре, Пламен, президентът от гледна точка на закона е недосегаем, но как са нещата откъм морала – има ли данни, че той наистина е виновен за укриването на документи?

– Може би има мълчаливо съгласие, но няма категорично изречение, в което Румен Радев да казва – абе я скрий документите и прати Комисията да лапа мухите.

Като ще гледаме от тази страна на нещата обаче, да споделя, че съм потресен от нивото, на което се водят въпросните разговори. В тях няма нито едно изречение, което да е цяло, смислено и завършено. Ето само пример от думите на генерал Стойков: „Там, там кво да прайм? Там кво да проверяваме? А, еми, то там, а? Ся, сигурно има някви данни. Сигурно някой нещо му казва. Там ровят, там човъркат.”

Дори да оставим настрани прекрасния български език, на който като цяло се говори, не се заблуждавайте, че от контекста става ясно поне основното – кой на кого нещо казва, кои са тия, дето ровят, къде е там, кога е ся, еми, а. Така, впрочем, говори обаче не само командирът на цялата българска авиация, а и самият президент. Не ви съветвам да го четете, ще се ужасите.

Обаче ето ви идея – законодателят да създаде „словесна полиция” и да инкриминира подобно говорене, а който го практикува, включително президентът, да минава задължителен курс по риторика, облечен в оранжев гащеризон.

Така животът ни значително ще се очисти и осмисли, а като общество може би най-после ще съумеем да отлепим от дъното и да тръгнем напред. Или поне нанякъде.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s