кафенето

Новини и не само

„Ние сме болно общество“: тревожните хора на България

„Ние сме тревожно, болно общество, с тревожни хора, обременени от грижи, неволи и безперспективност.“ Статистиката е стряскаща: 14,5% от хората в България в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства.

default

Когато идва първата паник атака, Валентина* е само на 23 години. “Пътувах в трамвая и изведнъж усетих как по цялото ми тяло преминават тръпки – все едно някой ме е включил в електричеството. Разтреперих се, изпотих се, усещах тежест и болка в гърдите, не можех да си поема въздух. Помислих си, че това е краят, че умирам. Ужасът проникна във всяка клетка на съществото ми. Не помня как се озовах у дома. Знам само, че след като пристъпът отмина, плаках с часове.”

След тази случка Валентина влиза в порочния кръг на паническото разстройство. Пристъпите я връхлитат всекидневно, а страхът се настанява трайно в живота ѝ. Цяла година обикаля по доктори, но те установяват само, че е физически здрава. Накрая отива на психиатър, от когото за пръв път чува диагнозата “генерализирано тревожно разстройство”.

„Ние сме тревожно, болно общество“

Генерализираната тревожност, депресията, фобиите и зависимостите от алкохол и наркотици спадат към групата на т.нар. чести психични разстройства. В световен мащаб те засягат все повече хора. По данни на Световната здравна организация, само в Европа близо 37 милиона души страдат от тревожност, а над 44 милиона се оплакват от депресия. В България 14,5 процента от хората в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства, съобщи Националният център по обществено здраве и анализи. Най-голям е делът на тревожните разстройства, следвани от депресивните и маниакалните състояния. През 2018 година Дружеството на психолозите в България също информира, че тревожността е най-разпространеното психично заболяване сред младите хора в страната.

Причините за развитието на подобни състояния се делят на три категории – биологически, психологически и социални. В последните години водещите медицински организации обръщат все повече внимание на социалния елемент. Акцент върху него поставя и психиатърът Владимир Сотиров, управител на Амбулатория за психично здраве.

„Произходът на психичните разстройства е социален, предизвиква ги средата. Тревожността не е вродена, придобита е. Защото ние сме тревожно, болно общество, с тревожни граждани, обременени от грижи, неволи и безперспективност. Неслучайно хората развиват различни клинични емоционални състояния, най-често тревожно-депресивни. Тези невротични модели на реагиране на стресорите, на грижите и на травмите, които преживяват възрастните, лесно се предават и на децата.”

Според д-р Сотиров, в основата на тревожните разстройства при младите хора са и проблемите им със самочувствието, ниската им самооценка. Обикновено те са свързани със стила на възпитание и отглеждане в детските градини и училищата. “Към тях се отправят твърде много критични послания и забрани, а това е предпоставка за изграждане на уязвими, раними характери и личности, които много лесно могат да развият депресивни състояния”, обяснява психиатърът.

Честите психични разстройства могат да засегнат всеки човек, независимо от неговата социална, икономическа, семейна или полова принадлежност. Особено притеснителна е обаче статистиката за възрастта: страдащите от психични разстройства стават все по-млади. В България липсват данни какъв процент от хората под 18-годишна възраст са били диагностицирани с подобен проблем. В Германия докладите на здравните каси, които се издават на всеки 5 години, показват, че от тревожност и депресия страдат близо 2% от учениците на възраст между 10 и 17 години. “Смятам, че това се дължи на начина, по който живеем. Всичко е прекалено забързано, а родителите са прекалено заети, за да отделят време за децата си”, казва клиничният психолог Веселина Вълкова, която практикува в бившата германска столица Бон.

„Много се срамувах, чувствах се сбъркана“

В България, но отчасти и в Германия, проблемите с психичното здраве все още са тема табу. Повечето хора изпитват притеснения да говорят открито за своите преживявания и страхове. Това се дължи както на масово разпространената неосведоменост по темата, така и на натрупаните стереотипи. “В началото много се срамувах от случващото се с мен”, разказва Валентина. “Не исках да споделям, защото ми беше втълпено, че само слабите психически и прекалено чувствителни личности се поддават на психични разстройства. Чувствах се сбъркана, различна.”

Много хора, у които са се загнездили психични тревоги, трудно се решават да посетят специалист. Често пъти имат усещането за провал, защото не могат да се справят сами с проблема. В Германия една част от възрастните пациенти разчитат единствено на личните си лекари и не търсят допълнителна помощ – именно защото се страхуват, че някой може да разбере за състоянието им. Разпространено е разбирането, че човек с психично заболяване не е пълноценен и заради това трябва да крие състоянието си, обяснява Веселина Вълкова.

В България цари повсеместно неразбиране на същността на психичните разстройства, макар че през последните години се наблюдава положителна тенденция към повишаване на психично-здравната култура сред по-младото поколение, твърди д-р Сотиров и допълва: “Хората придобиват повече усет и грамотност за този тип проблеми и разстройства. И стават по-способни да ги разпознават – най-вече благодарение на интернет”.

Да се идентифицират и диагностицират най-честите психични разстройства е само първата крачка в един процес, който понякога продължава години. Лечението изисква време, а в България се свежда най-вече до приемането на медикаменти. Просто Здравната каса не смята психотерапевтичния подход за достатъчно значим, за да бъде включен в стандартния минимален пакет от медицински услуги, които се предлагат на осигурените лица. Официално в България психотерапията се споменава единствено в Закона за здравето – като една от позициите, които предлагат лечебните заведения за специализирана психиатрична медицинска помощ.

При желание пациентите могат да се обърнат към специалист психотерапевт, но за лечението трябва да платят от собствения си джоб. В България минималната цена за едночасова терапевтична сесия е около 40 лева. Като имаме предвид, че психотерапията представлява продължителен процес, който понякога отнема години, мнозина страдащи от психични разстройства просто няма как да си я позволят, понеже им излиза твърде скъпо. И в крайна сметка остават без лечение или се подлагат на неправилно лечение, защото могат да се обърнат единствено към психиатър. А психиатърът от своя страна може само да им предпише лекарства, обяснява д-р Сотиров. Специалистът е на мнение, че честите и леките психични разстройства трябва да се лекуват основно чрез психотерапия, а психиатричният, медицинският подход да остане по-скоро спомагателен.

Друг съществен проблем в България е липсата на закон за психотерапията, който да регламентира дейността на специалистите и да наложи стандарти в практикуването на професията. От 2014 година законопроектът се намира във финална фаза, но тя и до този момент не е приключила. Такъв закон съществува в над 10 страни-членки на ЕС, включително и в Германия. Той позволява разходите за лечение да се поемат изцяло от здравните каси – независимо от броя на терапевтичните сеанси. За сравнение: в Германия официално признатите терапевтични модалности, които се заплащат от държавата, са четири – когнитивно-поведенческа терапия, психоанализа, аналитична психотерапия и систематична психотерапия.

„Държавата изцяло е абдикирала“

Според д-р Сотиров, в България държавата изцяло е абдикирала от грижата за психичното здраве на населението: “Има много голяма неравнопоставеност в отделните региони по отношение на предлагането на психично-здравна помощ. Докато в София достъпът до психиатрични и психологични услуги е много добър, в Смолян например положението е трагично. Причината е, че държавата не инвестира по никакъв начин в развитието на този тип грижа”, смята психиатърът. Според него, превенцията трябва да се състои именно в изграждането на устойчиви държавни политики в областта на психичното здраве, както и в повече инвестиции в образованието. Защото тъкмо образованието е онази система, която се грижи за изграждането на личността.

А какво правят самите млади хора, за да поддържат душевното си здраве? По думите на психоложката Веселина Вълкова, в Германия новото поколение се старае да работи по-малко, да пътува повече и да се отдава на духовни практики като медитация и йога. Валентина също живее от 3 години в Германия и се опитва да взима пример от своите връстници. Продължава да се бори срещу паническото разстройство, но вече го разглежда не като бреме, а като дар, който е променил живота ѝ.

“Именно заради паник атаките събрах смелост и най-накрая напуснах средата, която ме задушаваше. Чрез психотерапията пък непрекъснато опознавам себе си. Смятам, че всеки има нужда от психотерапия, за да се развива като личност. И вече не мисля, че това е проява на слабост, а напротив – изисква се голяма смелост, за да оголиш душата си и да се срещнеш със собствените си демони”, казва Валентина.

*името е променено от редакцията

СЗО повиши максимално риска от коронавируса. В България няма потвърден случай


Най-големи предизвикателства в борбата с разпространението на коронавируса според СЗО остават страха и дезинформацията
Най-големи предизвикателства в борбата с разпространението на коронавируса според СЗО остават страха и дезинформацията

Световната здравна организация (СЗО) повиши на максимално равнище глобалния риск от разпространение на коронавируса. От организацията подчертаха, че спирането на заразата все още е възможно с прекъсването на веригата на предаване, а най-големи предизвикателства остават страха и дезинформацията.

В същото време властите у нас съобщиха, че все още няма потвърден случай на заразен с новия щам.

„Нямаме потвърден случай на коронавируса към този момент в България“, каза началникът на Военномедицинска академия (ВМА) и председател на щаба срещу разпространението на болестта генерал Венцислав Мутафчийски. Той допълни, че всички тестове се извършват по стандартите в други европейски държави и няма причина за съмнения в тяхната достоверност.

Разпространението на коронавируса в Италия доведе до извънредни мерки. Хората са допускани в супермаркети в малки групи, за да се намари контакта помежду им.
ВИЖТЕ СЪЩО

Къде да не пътуваме, как да се пазим. Всичко най-важно за коронавируса на едно място

С отрицателни тестове са 47 души, изследвани във ВМА, както и 15 други души от цялата страна. В събота предстои да бъдат извършени нови 11 проби, резултатите от които ще бъдат оповестени публично.

Потвърдени случаи на болестта вече има в над 50 страни, но към момента СЗО подчертава, че ситуацията не може да се квалифицира като глобална пандемия. Най-тежко засегнати остават Китай, Южна Корея, Италия и Иран.

В петък първи случаи бяха регистрирани в Естония, Дания, Нидерландия, Литва, Беларус, Мексико, Нигерия, Нова Зеландия и Азербайджан.

Иран

По данни на БиБиСи в Иран жертвите са много повече от потвърдените от правителството. БиБиСи Пержиан съобщава, че смъртните случаи в страната са 210, докато официалните данни, разпространявани от правителството посочват, че те са 34, а общият брой на заразените е 388.

В страната все по-масови стават и случаите на разпространение на фалшива информация. В интернет пространството се появи запис на мъжки глас, наподобяващ този на заместник здравния министър Ираж Харичи, който заявява, че заразени в Иран са над 10 хиляди, а смъртните случаи са повече от 1 400. Появи се и писмо от здравния министър Саед Намаки, в което той подава оставка заради кризата със заболяването в страната.

В социалните мрежи се разпространяват хиляди фалшиви новини и конспиративни теории относно коронавируса
ВИЖТЕ СЪЩО

Създаден от ЦРУ, подсилван с 5G и лекуван с витамин Ц. Фалшивите новини за коронавируса

Властите определиха като лъжи и двете публикации и изразиха опасение, че в интернет се разпространяват и множество лъжи за начините, по които хората могат да се лекуват и да се предпазват от заразяване.

Италия

В Италия броят на регистрираните случаи е вече близо 900, което е скок с около 200 в рамките на 24 часа. Властите съобщават, че смъртните случаи са 21, но също и че 46 човека са успели да се излекуват от болестта.

В епицентъра на заразата Китай жертвите са вече 2835.

Паниката води до проблеми за икономиката

Заради паниката от коронавируса, доведе и до нови сривове на стоковите борси. Заличените стойности от световните борси достигна 5 трилиона долара, а експертите отчитат най-тежката седмица на търгуване от финансовата криза през 2008 г.

За фондовите пазари в Европа загубата се изчислява на близо 1 трилион и 500 млрд. долара.

Човек с маска в сградата на борсата в Шанхай
ВИЖТЕ СЪЩО

Светът се подготвя за сезон без китайски туристи. Борсите и петролът тръгнаха надолу

  • Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Вирусът на разклатеното доверие, който преживя(ва)ме

Световната здравна организация разпространи съвети как се борим със стреса, включително и с предизвикания от информацията за корона вируса. Един от тях е да разговаряме с хора, на които вярваме. Препоръчва ни също да се информираме само от достоверен източник. И трето – да не преживяваме събития, които не знаем, да ли ще ни се случат.

В отговор на тези съвети и с риск да се получи обратното, че все пак преживя(ва)м несъстояли се събития, реших и аз да се изкажа по темата, информацията за която ни залива денонощно от всякакви медийни водопади.

Короната на вирусите броди като призракът на комунизма из Европа. Не е шега работа и от гледна точка на превенцията е правилно хората у нас да бъдат максимално информирани за настъплението на коварния коронован враг.

Усещането е обаче като за информационен код червено с предупреждение за интензивни валежи напук на безоблачното все още небе. Цели роти униформени и цивилни държавни служители са мобилизирани да откриват и закриват телевизионните емисии. Хем е правилно, хем всяко предозиране предизвиква информационно преяждане и резистентност към темата, макар тя да е наистина сериозна. 

Колко дълго още ще издържи България на обсадата след появата на коронования вирус у съседите? Не ми е дадено да знам нито да предположа дори. Но призивите да няма паника, отправяни от главния глашатай на държавата, който обича да го показват как хока подчинени да ходят като глашатаи по площадите и да си признават грешната политика, постигат обратният ефект.

Е, как да няма паника, когато без да имаме нито един заразен до момента на българска територия вече имаме свикан висш форум в държавата по сигурността като при заплаха от война? Ами когато неизбежното (както казват специалисти) се случи? Паниката ще ни е в кърпа вързана, но и кърпите по устите на хората, с които някои отдавна се разхождат в София зарад лошия въздух, няма да помогна в борбата с паниката като съпътстващо зло.

Трябва само да се надяваме властта да не злоупотребява и предозира информационната си кампания за политически цели. За съжаление имаме право да я подозираме в подобно преиграване от времето, когото тя си измисли задаваща се огромна мигрантска вълна и застана в позата на защитник от несъществуващата заплаха. Дори и след като започна да се хвали как от две години заплахата от тях е нулева, премиерът Борисов продължава храни българска и чужда публика със спомена колко лошо щеше да бъде, ако собствените му прогнози за огромна мигрантска вълна се бяха оказали верни.

По черна ирония на съдбата, като потвърждение на мрачното философстване на песимистите, бедата не идва сама. Ето че заедно със заплахата от коронования вирус се надига отново и призракът на мигрантската вълна от Турция. И пак стои въпросът за адекватната реакция на българските власти не толкова като конкретни мерки, а като информационна стратегия. Сигналът за тревога на този етап беше отменен след съобщение за успокоителен разговор на турския президент Ердоган с премиера Борисов.

Веднъж излъгало за опасността от “огромната вълна”, която “патриотично” употреби за предизборни цели, нашето овластено лъжливо овчарче пося вируса на съмнението, че може и да повтори.

А лековерните у нас обичат да демонстрират, че не се имунизират срещу рецидивизма на лъжльовците. Направо обичат да ги будалкат отново и отново – щеше ли иначе за трети път да ни управлява “борец срещу комунизма”, който се присеща за своя “антикомунизъм” само по време на избори, за да преметне на своя каратистки тепих въпросните избиратели, които се имат за десни, но всъщност отиват у лево в тази игра на криеница зад преувеличените опасност.

Ето защо, по съвет на Световната здравна организация, трябва да си пазим здравето като престанем да преживя(ва)ме несъстояли се събития и спрем да вярваме на несъстоятелни политици. 

Най-важното за коронавирус: 15 въпроса и отговора

Какви са симптомите, колко опасно е заболяването от коронавирус, как да защитим себе си и другите, кои са най-рисковите групи? Ето отговорите на най-важните въпроси за коронавируса.

Хора със защитни маски в Милано

Какви са симптомите на заболяването?

Симптомите приличат на тези при простуда: леки болки в гърлото, повишена температура, цялостно неразположение. Може да се появи и разстройство, докато хрема се наблюдава много рядко. При по-тежките случаи с интензивно разпространение на вируса в долните дихателни пътища може да се стигне и до затруднения с дишането.

Как се пренася вирусът?

Подобно на другите причинители на заболявания на дихателните пътища, заразата е възможна както по въздушно-капков път (основно при кихане и кашляне, но и при разговор), така и при допир до повърхности и последващо докосване на носа, устата или очите със същата ръка.

Можем ли да се заразим от внесени стоки или пакети?

Тази възможност не е изключена, но рискът се определя като много нисък. Причината: вирусите се задържат по повърхности само кратко време. Освен това стоките трябва да са контаминирани с големи количества вируси, а това не се наблюдава дори и в засегнати от епидемията райони. Препоръчително е обаче след отварянето им пакетите веднага да бъдат изхвърлени.

Пациенти в УханБолница в китайския град Ухан, откъдето тръгна заразата

Как да се защитим?

Най-важно е редовното и обилно миене на ръцете със сапун. Освен това трябва да избягваме да докосваме устата, носа и очите си. И още: вкъщи всеки да използва собствена кърпа за лице и ръце, същото важи и за съдовете и приборите при хранене. А в градския транспорт е препоръчително да се носят ръкавици, които по възможност да се сменят всеки ден.

За какво да внимаваме на работното място?

Потенциални източници на зараза са дръжките на врати, прозорци и чекмеджета, но също така крановете на чешмите и бутоните в асансьорите. Затова експертите препоръчват вратите да се отварят с ръкавици или с лакът например. А ако контактът с ръце е неизбежен, ръцете трябва да се измият веднага. Що се отнася до работодателите, тяхно задължение е не само да разрешат, но и да разпоредят на служителите си да си останат вкъщи, ако има съмнения за зараза с коронавирус.

Млад германец със защитна маскаЗащитната маска трябва да се сменя всеки ден

Предпазват ли маските от пренасяне на заразата?

Маските намаляват риска от зараза значително, но далеч не изцяло. При това е важно да бъдат носени правилно – плътно прилепнали. Който носи маска, автоматично престава да докосва носа и устата си. А ако се избягва и докосването на очите, рискът от зараза чрез допир спада почти до нула.

Важно е да се знае, че една маска не бива да се носи повече от ден. При пране защитната сила на маските намалява, но не изчезва напълно.

Как да защитя другите?

Етикетът при кашляне и кихане трябва да се спазва максимално точно: да се застане на значително разстояние от другите и да се киха и кашля или в носна кърпичка, или в сгъвката на лакътя. Хората, за които има съмнения за зараза, трябва да стоят надалеч от масови събирания и да не използват обществения транспорт. Освен това е препоръчително да се избягват ръкостисканията и други сходни ритуали при посрещане и изпращане.

Колко дълъг е инкубационният период?

Смята се, че от заразата с вируса до избухването на заболяването изминават до 14 дни. Но този период може да продължи и по-дълго. Освен това има хора, които „носят“ заразата, без да са видимо болни. Опитът с други вируси показва, че тези хора могат да разпространяват вируса и за по-продължителен период от време.

Колко опасно е заболяването от коронавирус?

Доказано е, че заразени с вируса могат да се справят с него почти без да покажат съответните симптоми. Но и хора със симптоми в повечето случаи не заболяват сериозно. При един малък процент, който все още не може да бъде точно определен, се стига до сериозни усложнения. В тези случаи се налага интензивно лечение.

Каква е разликата между коронавирус и грип?

Симптомите са сходни, като изключим хремата, която не е типична за коронавируса. Разликата е най-вече в молекулярния механизъм, по който вирусите достигат до клетките на заразения – и къде точно се случва това в дихателния апарат. Коронавирусът очевидно атакува само клетките на белите дробове дълбоко в бронхите, докато грипът се развива по-скоро в горните дихателни пътища и рядко стига по-надолу.

Има ли рискови групи?

Преобладаващата част от смъртните случаи, предизвикани от коронавируса, са при възрастни хора с предишни заболявания. Освен това болестта изглежда по-опасна за мъжете, отколкото за жените. Само че и тук наличните данни все още не са достатъчни.

Как се прави тест за коронавирус?

Тъй като заболяването обхваща предимно по-дълбоката тъкан на белите дробове, би трябвало да се вземе проба от храчките на потенциално заразените. Но тъй като те в много редки случаи кашлят по този начин, медиците работят със секрет от задната част на гърлото. След това пробите се изследват в специализирани лаборатории.

Какво да направя, ако се опасявам, че съм заразен?

Най-напред трябва да се вземат мерки, за да се предотврати пренасянето на заразата. Например да се избягва посещение при личния лекар, където ще е пълно с други чакащи. Най-добре е с лекаря да се разговаря по телефона. И чак тогава, по негови указания, да се предприемат следващите стъпки.

Хора със защитни маски в МиланоПо улиците на Милано

Има ли клиники, които са особено добре подготвени за коронавируса?

Пациентите с тежки симптоми трябва да бъдат изолирани и да бъдат подложени на интензивно лечение. Това е възможно в интензивните отделения на почти всички болници.

Може ли да се предвиди кога ще отшуми епидемията?

Не. Дори в Китай, където броят на новозаболелите спада, не е сигурно, че може да се очаква скорошен край. При разхлабване на предприеманите сега ограничителни мерки може да се стигне до нов ръст на заразяванията и смъртните случаи. Специално за Европа към момента е невъзможно да се правят каквито и да било прогнози.

Доброволна карантина на цялата държава и всичко е 6

За маските, вирусите и паниката
Маска за лице

Снимка: © БГНЕС

Според вас маската за еднократна употреба може ли да ви предпази от коронавируса COVID-19?

Както може да се види по улиците и особено в градския транспорт, не са малко хората, които разчитат на парче плат пред лицето си да свърши именно това.

От Световната здравна организация (СЗО) обаче ясно препоръчват носенето на маска за еднократна употреба, само ако се грижите за човек, за когото се предполага, че е заразен с COVID-19, или ако кашляте или кихате.

„Ако нямате тези симптоми, няма нужда да носите маска, защото няма доказателства те да защитават хора, които не са болни“, казват в обяснително видео в сайта на СЗО.

В същото време в България, а вероятно и не само тук, маските се превърнаха в изключително търсен продукт, а някои се опитват да пробутват такива и като моден аксесоар. Печалбата, базирана на човешките страхове, не е нещо ново, но това е тема на съвсем отделен коментар.

Маските всъщност са просто симптом, ще прощавате избора на дума, за нещо друго – рискът от появата на паника около COVID-19.

Паниката, както във всеки друг случай, е плод на няколко фактора и тяхното взаимодействие: незнанието (липсата на информация) и усещането за не достатъчно адекватни мерки на властите.

Незнанието е свързано с това откъде хората черпят информация, какъв капацитет имат за нейното осмисленя и как я интерпретират. На това може да се противодейства с една ясна, конкретна и по възможност визуална кампания с разяснения за болестта. Ето го отново примера с видеата, за съжаление, само на английски, в сайта на СЗО.

Да сте видели нещо подобно у нас? Как информацията за коронавируса достига от властите до гражданите?

Отговорът е през медиите. А традиционните – телевизия, радио, печат – най-често съобщават за новите огнища, новите смъртни случаи и пр. Това е обяснимо: това са отклоненията от нормалното, това попада в дневния ред на емисията.

Същевременно обаче в наши дни има и друг фактор – социалните мрежи. Там се споделят и разпространяват лични истории и за липсата – реална или предполагаема – на адекватни мерки, било то на летищата или при ориентирането на хора, желаещи да се изследват за вируса. Такива истории придобиха популярност в последните дни, а след това се превърнаха и в телевизионни репортажи, с което достигнаха до още по-голям кръг от хора.

В крайна сметка всичко това създава усещането за хаос, липса на организация, неспазване на поети ангажименти и пренебрегване на отговорности.

С някои свои идеи властите също не си помагат. Да вземем например тази за „доброволната карантина“.

Това, на пръв поглед, е нелош призив за гражданска отговорност – всеки, върнал се от посещение в страна с доказани случаи на коронавирус, да остане в дома си за 14 дни, за да стане ясно дали не е бил заразен.

Всичко хубаво, но дори в този случай беше нужно десетина души да се упражнят вербално по темата, а накрая все още не е напълно ясно може ли да се вземе болничен за подобна „доброволна карантина“, или ще е нужно всеки, заточил се в дома си, да жертва платения си отпуск или половината си доходи за месеца с неплатен такъв.

Социалната съпричастност обаче има своите граници. С подобни неясни послания и постоянни допълнения и пояснения властите правят объркването още по-голямо.

Идеята за домашна карантина куца и в други отношения. Как например върналият се от чужбина ще се запасява най-малкото с хранителни продукти? Може би пазаруването ще се извършва от близките му? Ами ако цялото семейство е пътувало?

А близките не са ли също потенциални носители на вируса от момента, в който пътувалият се е прибрал вкъщи? И те ли ще останат под домашна карантина? А хората, с които те са контактували междувременно, и техните собствени контакти?

Ако тръгнем да разсъждаваме в тази насока, ще стигнем до абсурдното „Цяла България под домашна карантина“. За всеки случай…

Липсата на лесно достъпна и „смляна“ информация, спорните предложения и неясно доколко изпълнени мерки само засилват усещането за това, че страната не е подготвена не само за COVID-19, а за всяко по-заразно заболяване, което може да се появи и на наша територия.

Хората не са прасета и не става дума за свински грип – тук умъртвяването и изгарянето не са опция. Борбата с евентуалното разпространението е много по-сложна и не зависи само от доброволния дух за взаимопомощ на гражданите, но и от изграждането и задвижването на една гигантска машина за превенция и контрол на болестта.

Когато витае усещането, че такава „машина“ липсва, в обществения организъм се появяват условията за по-бързо разпространение на паниката.

А паниката е по-силно заразна и от вирусите.

Епидемия в страната вече има, но тя не е от COVID-19, а от шеги и закачки по темата. В циничното ни съвремие е много лесно да се шегуваш с всяка тема, а може би този лековат подход е другата ефективна мярка срещу появата на паниката освен даването на адекватна информация. Въпросът е покрай шегите да не се стигне до крайно подценяване на рисковете.

Съществува и друга опасност – една шега да не бъде възприета като такава от хора, които не разполагат с капацитет за критично мислене.

И така безумната идея, че COVID-19 се разпространява например и чрез 5G мрежите да бъде споделяна не само като гавра, но и като факт. В този ред на мисли – не, чесънът също не предпазва от вируса (пак по СЗО).

В крайна сметка заблудите и паниката идват от липса на информация. И пак с информация се побеждават.

Но за да дадеш такава информация, първо трябва да си наясно какво правиш.

В България плъзна вирус. От Барселона.

Любов по време на холера – такова е положението в управляващата коалиция. Само дето не е точно любов, а холерата е всъщност остро вирусно заболяване, идващо не от Китай, а откъм Барселона. Коментар от Даниел Смилов:

Бойко Борисов

Любов по време на холера – такова е положението в управляващата коалиция. Само дето не е точно любов, а холерата е всъщност остро вирусно заболяване, идващо не от Китай, а откъм Барселона. По древна българска медийна рецепта, вместо за испанското заболяване, предпочитаме да говорим за китайския коронавирус, който е по-опасен за света, но далеч по-безопасен за нашето правителство.

Аферата

Във великолепния роман на Маркес „Любов по време на холера“ любовта на героите не затихва, а даже се засилва с течение на времето. В нашата управляваща коалиция е обратното – колкото повече приближава краят на мандата, толкова по-често ГЕРБ и “Патриотите” започват да се сещат, че всъщност не се обичат чак толкова. След избора на членове в Комисията за регулиране на съобщенията Каракачанов, Симеонов и сие изведнъж “прозряха”, че ГЕРБ си управлява с ДПС. “Патриотите” дори поставиха ултиматум на официалния си партньор: „Или с нас, или с Движението”.

Този ултиматум бе приет от Борисов само за сведение, което пък доведе до протестна акция на “Патриотите” – на два пъти гласуваха заедно с БСП, изглежда за да го накарат да ревнува. Mалкият флирт предизвика събиране на коалиционен съвет с цел да се изгладят отношенията.

Много интензивно „изглаждане” е паднало явно на това мероприятие, защото Борисов излезе от него доста ядосан, а Каракачанов – пъхтящ и червен като домат. На въпросите на журналисти, зададени на Каракачанов, незнайно защо обидено отговаряше Борисов, като при това иронизираше думите на партньора си, “че повече така не може”. Уж беше заявено примирие, но всъщност стана ясно, че политическият еквивалент на помирителния секс е бил неудовлетворителен и за двете страни.

Оплакванията на “Патриотите” ескалираха, когато тази седмица прокуратурата и службите “атакуваха” шефа на Басейнова дирекция с цялата си огнева и театрална мощ. В ролята на господар на разследването Иван Гешев отново демонстрира своя вкус към безпричинно показни арести с използване на медийни ефекти и холивудска естетика. С робокопи, маски, автомати и прочие бе задържана една госпожа, въоръжена с писалка, която се оказа назначена от квотата на “Патриотите”.

След разправата с Нено Димов като изкупителна жертва за грешките на управляващите във водния сектор, това ново действие затвърди тенденцията: да се удрят хора от периферията на властта (а “Патриотите” определено са такива), за да се създаде впечатление, че ядрото на властта (ГЕРБ и ДПС) се бори срещу корупцията. Подобни основателни съмнения доведоха и до знаменателната фраза на Каракачанов, че “така повече не може да продължава”. На което Борисов също толкова знаменателно отговори, че “не може, но продължава”.

Два нови елемента

В цялата афера нямаше да има какво толкова да се коментира, ако не бяха два нови елемента. Първо, стана ясно, че Каракачанов и Симеонов третират Иван Гешев и прокуратурата не като независими, а като инструмент на коалиционния си партньор ГЕРБ. Това е единствената причина да вдигат скандал на Борисов заради действия на Гешев. И да държат отговорен Борисов за тях. Въпреки енергичните отрицания на премиера, позицията на “Патриотите” по този въпрос изглежда далеч по-аргументирана.

Вторият елемент е цялостната неудовлетворителност – със сигурност забелязана и от “Патриотите” – на мерките на правителството относно разпространението на Барселонавируса. Първо, медийното заглушаване на историята с жената, къщата и парите в Барселона, което в България беше успешно наложено за една-две години, бе “пробито” безвъзвратно от каталунския „Периодико“.

На камък удариха и опитите вестникът да бъде представен като маргинална маша на руски интереси – все пак аудиторията има някакво базово усещане за реалност. Второ, из медиите бяха пуснати “анализатори”, които да повтарят, че проблем с Барселонавируса няма: няма къща, няма жена, няма държавни пари, няма, няма, няма…

Проблемът с тази мярка е, че анализаторите – каквито и да са – няма как да знаят има ли престъпление или няма: става дума за сложни трансфери на пари, които могат да бъдат отхвърлени или потвърдени само от специализирани органи. А и както мнозина забелязаха, същите анализатори преди време обясняваха също толкова убедително, че един нямал асансьор, друг нямал тераса, а трети не бил източвал язовир.

И тук стигаме до последната група мерки, които са всъщност най-важните. Когато за премиера на една страна има съмнения, че е участвал в пране на пари, тези съмнения трябва да се разсеят максимално бързо от авторитетни, специализирани органи. При нас това е прокуратурата. Но нашите органи не се задействаха на базата на информация, която се оказа достатъчна, за да се задействат испанските.

Или испанците нещо се престарават, или нашите не са си свършили работата. Само тези са логически възможните версии и бързо трябва да се изясни коя от тях е вярната. Съдбата на нашето правителство зависи именно от това изясняване.

Страхът

“Патриотите” добре разбират този факт. И изпитват основателен страх, че може да се наложи да понесат политическата вина за нещо, за което наистина не са виновни. От това идва и позата им на морална ощетеност и онеправданост, която се опитват да заемат през последните дни. От това идва и дълбокото раздразнение на Борисов, който пък очаква от партньорите си да го подкрепят в добри и лоши времена, докато избори ги разделят.

А част от проблема е, че докато маските за коронавируса взеха да свършват, политическите маски за Барселонавируса не само не падат, но и при тях няма никакъв недостиг.

Данъкоплатците пак ще платят сметката за зрелищните арести

Стопкадър от ареста в "Басейнова дирекция" – тежковъоръжени полицаи с маски отвеждат обвиняемата.

© БНТ

Стопкадър от ареста в „Басейнова дирекция“ – тежковъоръжени полицаи с маски отвеждат обвиняемата.

„Дневник“ се обърна към юристи да коментират зрелищните арести, които прокуратурата провежда, и превръщането на мярката за неотклонение „задържане под стража“ на практика в наказание, въпреки че става дума за хора, които са невинни до доказване на противното. Изпратихме въпроси и на министъра на правосъдието Данаил Кирилов.

Поводът е серията от показни акции на прокуратурата в последните дни. В „Басейнова дирекция“ в Пловдив директорката, обвинена в безстопанственост, беше арестувана пред очите на всички от въоръжени с автомати полицаи. В дружество „Лъки инвест“ за замърсяване на две реки бяха арестувани двама души, единият на 84 г. Бившият екоминистър Нено Димов продължава да е в ареста от началото на януари след показно задържане пред телевизионните камери. Непълнолетни момчета без криминални досиета, съблекли в тролея момче, защото било с дрехи на мразен от тях футболен отбор, също бяха задържани. И още много обвиняеми „търкат наровете“ за демонстрация на държавната репресия. Случващото се изостри отношенията в управляващата коалиция – екоминистърът Емил Димитров предупреди, че чиновниците ще спрат да работят от страх от арест, а вицепремиерът Красимир Каракачанов се възмути: „Какви са тези акции от Цветаново време да пращат качулки с автомати срещу жена с писалка? Ми следващия път да пратя специалните сили с танкове!“

На въпросите ни пръв отговори Андрей Янкулов. Той беше прокурор в Софийската градска прокуратура, но в началото на годината напусна системата заради несъгласие със случващото се в нея. Бил е зам.-министър на правосъдието (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.).

Как се вместват в закона тези зрелищни арести? Има ли според вас нарушение на процесуалните правила, когато се използва несъразмерна сила?

– Формално всякакви задържания са в изпълнение на законови правомощия, защото и служителите на МВР могат да задържат до 24 часа, и прокурорите до 72, и съдът може да вземе т.нар. постоянна мярка (която всъщност не е постоянна, защото подлежи на периодично преразглеждане). В публичното пространство винаги е съществувало разбирането, че няма ли арест и мярка задържане под стража, все едно не се води същинско разследване.

Погледнато назад в годините, вълните на арести на толкова интересни хора, че с тях да започват новинарските емисии, не са някаква рядкост, истинска рядкост обаче са ефективните влезли в сила осъдителни присъди по тези случаи. Акциите, арестите и разследванията, ако не завършват с необжалваеми осъдителни присъди за твърдените извършители, неизменно пък водят до възможност за осъждане на държавата за вреди от незаконни действия на нейните органи. Така че съвсем реална хипотеза е едно формално законно задържане в рамките на разследването след финала на делото да се окаже без основание, защото наказателното производство срещу задържания впоследствие е прекратено или същият е бил оправдан.

Отделно от това, самата зрелищност и показаност на арестите неведнъж е водила до добили публичност осъдителни решения срещу България от Европейския съд за правата на човека, но това сякаш също няма никакво значение, всичко се повтаря.

Не беше толкова отдавна, че да не си го спомняме, времето, когато висши ръководители в МВР бяха хората с най-високия рейтинг в държавата, защото новините започваха с техните акции срещу всякакъв вид престъпност. Резултатите след години от тези акции от гледна точка не на пиар ефекта, а на наказателния процес, вече са съвсем отделен въпрос. Но те се размиват не само във времето, а и сред другите участници в същинския наказателен процес.

Така че по същество в момента не виждаме нищо по-различно от неща, които вече сме гледали. Разликата е само в някои нюанси.

Кой трябва да понесе отговорност, ако има прекомерна репресия? И какво може да се направи, ако специално създаденият съд на властта – спецсъдът – участва в тази прекомерност?

– Предвид факта, че мачът с прекомерната репресия е вече игран и резултатът от него е писан на сметката на данъкоплатеца, но въпреки това демонстративното мачкане на твърдените закононарушители продължава да се котира, данъкоплатецът и сега едва ли ще има проблем да си плати сметката за зрелищата, когато дойде след години.

Как възприемате думата „възмездие“ – от най-високо място в държавата се призовава за това?

– От най-високите места в държавата би трябвало да се призовава за правосъдие, а не за възмездие. Правосъдието не бива да е снизходително или кръвожадно, а най-малко е редно да се влияе от обществените настроения по конкретни случаи. Непрекъснато се търсят краткотрайни пиар ползи с непрестанното искане за увеличаване на наказанията като лесен отговор на трудната задача как адекватно да се реагира на престъпността.

Успоредно с това се наблюдава друг феномен – общоевропейската тенденция още от миналия век към намаляване на наказателната репресия напоследък се представя като някакъв едва ли не вреден неолиберализъм. Парадокс или не, в европейските общества и престъпността, и наказателната репресия намаляват.

През последните години станахме свидетели на странна субординация: Премиерът се срещаше с предишния главен прокурор всяка сряда и за тези срещи не беше оповестявана информация. Премиерът прекрати тези редовни срещи с новия главен прокурор, но обяви, че се е разбрал с него „да се размаже всичко живо, което цапа“. Силовият вицепремиер Красимир Каракачанов обяви, че не е информиран за силовите акции на прокуратурата. По силата на кой закон върви стиковката между премиера и главния прокурор? Трябва ли силовият вицепремиер да бъде уведомяван за действията на прокуратурата?

– Прокуратурата е в особено положение, защото е част от съдебната власт, но трябва да поддържа тесни връзки с изпълнителната, без която не би могла да осъществява основната си задача да провежда наказателно преследване. Срещите между ръководителите на прокуратурата и изпълнителната власт не би трябвало да са априори притеснителни, тъй като на тях най-малкото би следвало да се обсъждат само организационни въпроси, а не конкретни разследвания.

На практика обаче у нас се е създало фактическото положение, че ръководителят на структурата се ангажира не само да я управлява, но и е в течение и се разпорежда „извънпроцесуално“ по всякакви текущи въпроси. Не би трябвало да е работа нито на главния прокурор, нито на министъра на вътрешните работи или който и да е друг представител на изпълнителната власт да се разпорежда по което и да е конкретно разследване. То си има наблюдаващ прокурор или прокурори, съответно работата им може да бъде надзиравана от горестоящ прокурор или прокурори, има си и разследващи органи следователи и/или служители на МВР или други органи на изпълнителната власт в лимитирани случаи.

Само те трябва да могат да казват какво да се прави по досъдебното производство, а ако не работят качествено, има достатъчно механизми да бъдат сменени, но не и работата им да подлежи на текуща санкция по всеки въпрос от конкретиката на разследването от главен прокурор, министър, силов вицепремиер, премиер и пр.