Иван Кръстев: Светът никога няма да бъде същият

„Кризата с коронавируса е най-големият експеримент, който ще се случи в нашия живот. Този път светът наистина вече няма да бъде същият“, казва пред ДВ световноизвестният български политолог Иван Кръстев.

ДВ: Какъв е Вашият прочит на случващото се в кризата с коронавируса?

Иван Кръстев: Ние сме в един много ранен етап и опитите да разберем какво точно се случва и колко дълго ще се случва са рисковани. Това е все едно да се опитваш да разкажеш следвоенния свят, още преди да знаеш как ще свърши войната и кой ще я спечели. За мен е важно да видим кои са разликите между сегашната и предишните кризи: голямата финансова криза от 2008-2009 година и бежанската от 2015. Смятам, че сегашната криза има много по-голям потенциал да промени света, какъвто го знаем днес.

ДВ: Седем главни поуки от сегашната криза – за тях писахте наскоро в няколко международни медии. Кои са тези поуки?

Иван Кръстев: Нека да започнем с това, че тази криза предизвиква страх, а не просто тревожност. Психолозите правят отчетлива разлика между тревожността и страха, който винаги има много ясен обект. Ти знаеш от какво се страхуваш: от това да бъдеш заразен. А не си просто тревожен от чувството за неуютност и заплаха в един свят, който вече не разбираш. Това е много съществена разлика между днешната и предишните кризи: страхът. Той е чувство, което много по-мощно мобилизира хората и кара отделния човек да промени начина си на живот. Хората днес реагират по съвсем различен начин в сравнение с предишните кризи.

ДВ: Затова ли днес така масово ще възвръща доверието към държавата и към властта – една от Вашите седем поуки?

Иван Кръстев: Да, ние наблюдаваме завръщането на държавата. След финансовата криза имаше много коментари на мислители вляво, които предполагаха, че както след голямата депресия държавата ще се завърне. Тогава те главно си представяха една социална, преразпределителна държава. А днес държавата се завръща съвсем другояче: чрез политика на страха. Хората не просто толерират ограничаването на определени техни права – те са благодарни на държавата за това ограничаване.

Характерното за тази криза е, че изведнъж най-голямата заплаха се оказва човекът до теб. Което пък води до един странен ефект: отделянето, необщуването, социалната дистанция се превръщат във форма на солидарност. Ти помагаш на другите, като не се виждаш с тях, като не се докосваш до тях. Сега често се повтаря, че това е криза на индивидуалистичното общество, но реакцията на тази криза е едно много по-подчертано индивидуалистично поведение.

Иван Кръстев

ДВ: Още един сходен парадокс откривате в „седемте поуки“: пандемията е глобална, но мерките са стриктно национални. Навсякъде се затварят граници, националните държави изглеждат в подем.

Иван Кръстев: Вирусът не познава граници, а в същото време затварянето на границите се оказа първото и единственото общо решение във всички държави, независимо от различните им традиции и политически системи. В момента нито правителствата, нито обществата имат ясна представа какво се случва и какво ще се случва. И най-важното за всяко правителство е да създаде усещането, че ситуацията е под контрол. Тъкмо затварянето на границите по някакъв почти мистичен начин успява да убеди хората, че, първо, правителството се грижи за нещо, и, второ, че това е път към решаване на проблема. По тази причина ние се намираме в ситуация, в която през последните седмици ЕС е суспендиран.

Границите са затворени и за хора, и за стоки, пък и за правила и норми. Демокрацията също е суспендирана. В момента не е възможна каквато и да било „улична политика“, във всички държави опозицията напълно е загубила смисъла си. Избори се отлагат или отменят, а ако се провеждат, това ще става в много особена атмосфера. Дори самият капитализъм в някакъв смисъл е суспендиран: наблюдаваме много силно вмешателство на държавата в механизмите, по които работят пазарите. И то вмешателство, което се подкрепя от самите капиталисти, от големи компании. Така че ние сме част от най-големия социален експеримент, който ще се случи в нашия живот.

В продължение на седмици ние вече живеем в напълно различен политически и социален режим в сравнение с това, което до вчера сме мислели като „нормалност“. И за мен оттук се поражда най-важният въпрос: дали това ще ни имунизира към определен тип авторитарни практики или напротив – ще ги направи много по-приемливи за нас.

ДВ: Като трета поука от кризата посочвате завръщането на Експерта. Наблюдаваме го и в България: проф. Мутафчийски е по всички телевизионни канали, той влиза във всеки български дом. А доскоро Експертът беше низвергнат от популистите.

Иван Кръстев: Точно така. След финансовата и икономическа криза масово се твърдеше, че експертите нищо не разбират, че няма нужда от тях. Сега обаче, когато нашият живот е заплашен, хората не просто търсят информация – за тях вече е много важен източникът на информация. Те търсят не само медицинската експертиза на специалистите, които цял живот са се занимавали с вирусоголия например. Не, хората се връщат и към така наречените „мейнстрийм медии“. В момента, в който животът ти е заплашен, вече не е достатъчно просто нещо да ти бъде интересно – става ти много важно то да е вярно.

Освен това в момента тъкмо експертите, особено в медицинската професия, са онези, които поемат и най-големия риск. Защото те не могат да се самоизолират, те рискуват живота си, за да спасяват живота на други. Това е голямата разлика с финансовата криза, когато експертите изобщо не бяха застрашени, не поемаха никакъв риск, ако прогнозите им се окажеха грешни. Завръщането на държавата и завръщането на Експерта са тясно свързани. Държавата се завръща до голяма степен именно поради това, че има монопол върху експертизата.

ДВ: Една от много важните поуки, според Вас, се отнася до мъчителния баланс между желанието да се спасят стотици хиляди човешки животи и необходимостта да се спаси икономиката. Могат ли изобщо двете да се съизмерват?

КОРОНАВИРУС: ПРОФЕСИИТЕ, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ

Те ли са най-важните?

Подобни господа (и по-рядко дами) заемаха водещо място в системата през 2008 година – когато избухна предизвиканата от тях финансова криза. Нещо повече – банкерите дори бяха обявени за защитен вид. Защото без тях икономическата система просто не функционира. Но те ли са най-важните и днес?

Иван Кръстев: Този разговор е много различен в различните части на света, включително и поради много различната икономическа и демографска ситуация. Наскоро прочетох анализ на южноафрикански икономист, който казва приблизително следното: За една, според западните стандарти, бедна страна като Южна Африка, в която само 6% от хората са на възраст над 60 години, затварянето на икономиката ще убие повече хора, отколкото ако игнорираме пандемията. Не знам дали това е вярно или не – ясно е обаче, че тази криза непрекъснато променя и ще променя своя характер.

Тя започна като здравна криза, но постепенно икономическите ефекти ще стават все по-видими. И все повече хора ще се интересуват как продължителните мерки на ограничаване биха повлияли върху собствения им живот: дали ще има къде да работят и какво да работят. Правителствата още в един ранен момент взеха твърди мерки и успяха да убедят хората, че действията им са правилни и важни. Но занапред тези правителства постепенно ще се раздвояват под засилващия се натиск, който ще идва както от бизнеса, така и от хора, които се страхуват, че ще изгубят работата си.

ДВ: Напоследък отвсякъде чуваме едно: „Светът вече никога няма да бъде същият“. Как си представяте света след края на пандемията?

Иван Кръстев: „Светът няма да бъде същият“ – това го повтаряме вече много пъти през 21 век: след 11 септември, след финансовата криза, след бежанската криза. Мисля обаче, че този път това твърдение вече наистина е вярно. Този свят, който, според мен, вече си отиде в хода на сегашната криза, имаше една важна характеристика: ние не можехме да си представим свят, различен от него. А сега изведнъж, в рамките на няколко седмици, заживяхме в един напълно различен свят. В свят, в който например вредните емисии са рязко намалени, границите са затворени, самолетите не летят, избори се отлагат… Всичко това са неща, които хората доскоро не можеха изобщо да си представят, защото ние сме изцяло вкопани в своето всекидневие.

Тази криза е по-радикална от всяка друга криза, защото тя разруши нашето всекидневие. И в този смисъл по някакъв начин обърна света към бъдещето. Съвсем доскоро, особено в Европа, се беше надигнала много силна носталгична вълна: хората през цялото време по-скоро тъгуваха за миналото си, отколкото се надяваха на някакво бъдеще – и по тази причина не мислеха много за бъдещето. Тъкмо тази нагласа рязко се промени. Сегашната криза много радикално обръща Европа към бъдещето и ни задава въпроси, които сме опитвали да избегнем досега.

Прокуратурата помага на Костадинов да се прави на страдалец и политическа жертва

Иво Инджев

След като в навечерието на новата 2019 година руското посолство у нас легитимира като свой нов най-голям любимец варненския екстремист Костадин Костадинов, препубликувайки в своя сайт негова българофобска публикация в интернет, той получи нова награда за старанието си на провокатор.

Волно или без да иска прокуратурата се присъедини към изграждането на “революционния” образ на този политически номад. Постига го като му повдигна обвинение за “събуждане на неоснователна тревога у гражданите” спрямо мерките на правителството срещу китайската зараза. https://clubz.bg/96494-delo_sreshtu_lidera_na_vyzrajdane_sybudil_neosnovatelna_trevoga_u_grajdanite

Известният в социалните мрежи като Костя Копейкин ( по аналогия с герой на Гогол от “Мъртви души”, който проси в Санк Петербург пари за заслугите си на инвалид от войната, но накрая се превръща в бандит ) този самозван “възрожденец” получи по този начин нова инжекция опозиционен адреналин.

С неговата възбуждаща (по)мощ ще може да се дърви още повече като най-истинския, най-радикалния, най-безспорния опозиционер на евроатлантическото статукво – доколкото за такова можем да говорим в условията на вечно разкрачената между Изтока и Запада днешна власт.

Именно за тази роля се домогва Костадинов. И не само не го крие, а сам определя партията си като “единствената истинска опозиция”. В условията на извънредна липса на истинска опозиционност по време на извънредно положение путинофилстващият общинар е готов на всичко, за да си подсигури мечтаното бъдеще в парламента, където не успява да пробие досега. И ето че добави съчки в този огън с помощта на прокуратурата, която му помага да се прави на жертва на статуквото.

Не е за вярване, че това се случва преднамерено. Но е факт, от чиито последици Костадинов неминуемо ще се възползва в ролята на “мъченик”.

Историята помни примери на преминали през репресия по политичски причини екстремисти, които се превръщат в герои в очите на отчаяните си сънародници в момент на криза. Един такъв написа политичската си програма в затвора и озаглави “Моята борба”. Преди него н това поприще в изгнание в Шушенское се изяви друг дребосък, превърнал се в чудовище.

Дано властите, които помагат на Костаднов да вае имидж на страдалец, не са пропуснали уроците на историята.

НА СНИМКАТА: Костадинов редом с Нинова – засега “само” на площада. С прокурорска помощ може да се нареди до нея и в парламента.

Източна Европа – няма тестове, има цензура и изкушения за диктатура

Защо Австрия с население под 9 милиона души отчита 8 271 заразени, докато съседна Чехия (10.7 млн.) – 2 631, и Унгария (почти 10 млн.) – само 343-ма? Възможно ли е в Полша с нейните 38 милиона души 1 638 официално регистрирани случая да отразяват действителността?

На това разминаване започнаха да обръщат внимание западноевропейски медии и според няколко от тях причината е недостиг на тестове и на практика отсъствие на достатъчно масови проверки на населението. Проблемът е дали в Източна Европа може епидемията от коронавируса да се окаже извън контрол и да надхвърли капацитета на здравните системи – и без това с остаряло оборудване и болезнен недостиг на защитни средства – да се справят с нея.

И не само – в много от страните от ЕС в района са на власт политици с популистки разбирания, които може още да подронят крехките демокрации. В понеделник парламентът в Будапеща ще гласува правителствено предложение за безсрочно извънредно положение и още пълномощия на премиера Виктор Орбан.

Населението – макар и излязло преди близо две поколения от епохата на комунизма – изглежда приема случващото се за повторение на нещо, през което нацията е преминавала. Ограничения в движението, празни магазини, опашки… достатъчно възрастни хора помнят това и инстинктивно му се подчиняват.

Ако гледате картата на Европа, ще останете с впечатление, че на изток перспективите са доста по-добри, коментира „Обзървър“, особено на фона на кошмарните данни за смъртните случаи в Италия и Испания.

Отчасти, това може да се дължи на факта, че районът изпревари Западна Европа в по-решителните мерки. Но има загриженост, че официалните данни са занижени поради значително по-малкото тестове. Унгария, например, е направила под 24% от броя тестове в съседна Австрия.

„Разбира се, че малкото потвърдени случаи са заради малкото направени тестове. Имам колега, който имаше симптоми, остана си вкъщи 5 дни и още не е тестван“, казва лекарка от болница в Будапеща. „Все още нямаме достатъчно защитно оборудване.“ Тя описва как са се променили правилата при тях – FFP2 маски с висока защита имат право да носят само медици, прекарващи поне час с пациенти с коронавирус. Който има контакт с тях под час, получава обикновена хирургична маска.

В провинцията е още по-трудно. „Помогнете ни, нямаме ръкавици, маски, облекла, дезинфектанти или средства да платим за тях“, написа в профила си във „Фейсбук“ Барбара Гасьоровска, директор на болница в градче южно от Варшава. В Сучава в Румъния градската болница беше закрита, след като близо 100 медици се заразиха с COVID-19.

При такъв дефицит правителствата се обръщат към Пекин – през миналата седмица премиерите на Чехия и Унгария лично посрещнаха китайски самолети на пистата в Прага и Будапеща. В четвъртък във Варшава кацна самолет със 150 респиратора, 600 хил. маски и 250 хил. защитни облекла. В петък Бойко Борисов обяви, че е подписал договор с Китай за 50 респиратора и 1.1 млн. маски на цени доста над тези, които са в обществените поръчки в Западна Европа.

Сръбският президент Александър Вучич обещава да увеличи тестването и да премине към този модел, прилаган в Китай и Южна Корея. Но в страната няма капацитет на лабораториите за подобна кампания.

„Дори да правехме повече тестове, нямаме хора, които реално да ги вземат“, обяснява пред изданието Polska Times Гражина Холевинска, полски консултант по заразни болести.

В петък румънският здравен министър подаде оставка – само два дни, след като даде амбициозното обещание да тества всичките няколко милиона жители на Букурещ. Досега в цялата страна са направени около 12 хиляди теста.

Властите в Източна Европа повсеместно са критикувани за погазване върховенството на закона и в критичните времена продължават примери в тази посока.

В Полша сестра беше уволнена от директор на болница, защото публикува във „Фейсбук“ гневно описание на хроничния недостиг на елементарни неща и слабо управление. В България четирима лекари бяха предупредени от полицията, че с говоренето си „разпространяват паника“. В Унгария няколко лекари, с които разговаря „Гардиън“, казват, че са били предупредени от директорите на болниците си, че има много строги ограничения за говоренето с медиите.

Законът, който парламентът ще приеме утре, ще даде на Орбан право да управлява с укази и да вкарва в затвора хора за разпространяване на фалшива информация. Но има опасения, че това ще се използва и срещу критичните репортажи за начина, по който реагира правителството.

В Полша правителството настоява, че продължава с президентските избори на 10 май въпреки пандемията и несъгласието на повечето поляци с нежеланието на властта да ги отложи. В събота парламентът гласува поправка в закона за изборите, с която се позволява на възрастните да пуснат гласа си по пощата. Опозицията настоява, че проблемът е още преди това – няма възможност за нормална предизборна кампания.

Но „Ройтерс“ напомня, че в бившия комунистически блок много хора все още изпълняват безкритично като им се каже „вървете там, направете това и това“.

„Затворени граници, опразнени рафтове, затворени магазини? Добре дошли в детството ми“, казва 57-годишният чешки учен Ян Конвалинка. „Вече сме били в такава ситуация“

„Във Великобритания имате демокрация от много години и хората изпадат в паника при толкова необичайна ситуация. Ние се държим по-рационално“, коментира 59-годишният Пьотр Адамович, опозиционен депутат и бивш антикомунистически деец.

„Хората тук не се паникьосват“, казва и Андреа от Будапеща, която е родена в Румъния, където преди 1989 г. е прекарала в лагер заради опит да избяга в Унгария. „Баба ми е преживяла две войни, майка ми е родена по време на Втората световна война и после имахме комунизъм. Подготвени сме за всичко това.“ Мнозина тук помнят опашките за тоалетна хартия и някои храни, да не говорим за бананите и чакането години наред за лека кола.

„Не, това не е като комунизма, защото знаем, че скоро ще свърши“, коментира 51-годишният Филип Антош, обственик на чешката компания A-Hotel.com. „По време на комунизма смятахме, че никога няма да свърши.“

Има и още една голяма разлика – днес в Източна Европа все пак имат достъп до достоверни и авторитетни източници на информация. Преди 1989 г. имаше масова цензура и недоверие към управляващите, а преди епохата на интерент те бяха основният източник на данни.

За по-младите изключителната ситуация е невиждана. „Никога не съм допускал нещо подобно да се повтори“, казва 31-годишният Томаш Клима. „Но и мнозина забравят какво е било – че трябваше да питаш за всичко, държавата да ти позволи да пресечеш границата… Надявам се хората скоро да осъзнаят, че като позволят на държавата да контролира твърде много аспекти от живота им, дори и с добри намерения, те губят много от свободата си.“

Високата култура и неграмотният безработен са еднакво маргинални за властта

За да си маргинал, трябва да си безработен, иначе връзката с държавата я имаш по подразбиране, ще ти я напомни самата тя с данъка.

„Маргинал по етимология са хората, които са се самоизключили и нямат връзка с държавата.“

Финансовият министър Владислав Горанов, слава богу, най-сетне изясни от високите телевизионни трибуни , че не е имал предвид самоосигуряващите се адвокати, архитекти, художници, писатели. Той дори се зачуди защо са се обидили, та и Комисията за борба с дискриминацията сезирали – как въобще им е минало през ума, че той, министърът, ще нарече маргинали представителите на такива елитни професии и таланти… щом си плащат осигуровките.

Много преди да науча думата маргинал на български, я научих в часа по френски от френския вестник „Юманите“, от който учителката ни прочиташе по нещо, за да осъвремени интереса ни извън Русо и Юго. Та тя, учителката, ни преведе думата маргинали като… безработни хора. Знаете, че при капитализма има безработни, додаде с естествена идеологическа убеденост.

Самоизключването? То е взаимно

Как става самоизключването? И дали маргинали са само ромите, които не изпращат децата си на училище, за което намеква Горанов?

За да си маргинал, трябва да си безработен, иначе връзката с държавата я имаш по подразбиране, ще ти я напомни самата тя с данъка. А за да не си безработен, трябва да имаш образование, професия, занаят. Преди време синдикален активист ми разказа как прекосил нарочно пеша западните квартали на София до центъра, за да огледа средните професионални училища от близкото минало, в които се придобивала професия, и преброил поне седем-осем някогашни училища, изоставени, порутени, с изпочупени прозорци.

Така че именно от трайно безработните, за които бюрата по труда не могат да предложат никаква работа и накрая поемат да берат портокали и ягоди по света, а сега световната епидемия ги връща, се рекрутират маргиналите. Те са плодът на всяка радикална промяна, или реформа, която се прави от случайници на власт, виждащи най-много до върха на носовете си, стимулирани единствено от целта да стоят на власт.

Печалба за здравеопазването или произвеждане на маргинали

Държавата в лицето на финансовото министерство има пряка отговорност за изключването на големи групи хора, сред тях и безработни, конкретно от задължителното здравно осигуряване. От старта на здравната реформа с въвеждането на задължителното здравно осигуряване през 1999 г. до 2010 г. възстановяване на здравноосигурителните права беше възможно, като се платят вноските за една година назад. И немалко хора, включително безработни, си възстановяваха правата, за да не останат съвсем извън борда, поне за здравето си.

През 2010 г. периодът стана 3 години. Мнозина се разколебаха и само такива, които се срамуваха да бъдат смятани за декласирани типове и много им се искаше да бъдат третирани като редовни граждани, ако се разболеят, се навиха да платят за три години назад здравните вноски.

През 2015 г. задължителният период беше удължен на 5 години. Е, майната ви, рекоха си желаещите да се класират. Гледайте си работата. Ще я карам без здравни права. Да мра. Ще си остана маргинал.

През тези години Владислав Горанов е неизменно в Министерството на финансите и е вземал решения.

Най-малкото като заместник-министър (2010 г.), и министър (2015 г.).

И докато довчера той недоумяваше защо свободните професии са разпознали себе си в думата „маргинал“, за която пък изрично подчерта, че не била обидна, в неделя призна, че и на тях ще им бъдела отпусната помощ. „Краткосрочно с безлихвени кредити, с идеята, че тяхната дейност след 2-3 месеца ще продължи.“

Само че финансовият министър не направи разликата между краткосрочната помощ за един артист и сигурното умиране на целия културен живот заради пандемията. На театъра например – вековното упование в „оня различен съвършен свят“, символът на глада на цели поколения за… просто за Култура. Иронията се натрапва – високата култура и неграмотният безработен са еднакво маргинални.

Така че Горанов е прав в едно – ако думата маргинал е обидна, то далеч не е само за маргинала.

Урокът на вируса

Завръщането на света от вчера

Калин Янакиев, Култура

Предупреждавам в самото начало: не съм против въведените у нас и в цяла Европа мерки за сигурност във връзка със сполетялото ни бедствие. Не се чувствам компетентен да определя доколко адекватни са те, в частност в нашата страна. Като хуманитарий обаче съм изкушен да се замисля за уроците, които Провидението реши да ни преподаде с това бедствие.

Защото не можем да отречем, че от няколко години стана много актуално да се откриват „негативните страни на съвременната либерална демокрация“, която – особено ние, източно-европейците, след 1989 г. „понеже бяхме ентусиазмично-наивни“ изкопирахме „без много да мислим от Запада“. Мнозина дълбокомислено започнаха да разсъждават и за разлагащия (та даже и разчовечаващ) „ефект на глобализацията“.

В цяла Европа се появиха „консерватори“, прокламиращи необходимостта от завръщане към „Европа на отечествата“ и демонстративно започнаха да неглижират „неизбираните от никого“ евро-чиновници и общоевропейски институции, които „нямали никакво право да ни налагат своите правила“. Някои от най-автократично настроените започнаха да изобретяват дори нови форми на демокрация: „нелиберална демокрация“, „национална демокрация“ и т. н.

Та ето – казвам – победоносният ход на коронавируса с един замах нанесе мощен удар на критикуваната от тези хора „довчерашна демокрация“ и удовлетвори изведнъж всичките им желания. Европа пред очите ни се превърна в… „Европа на отечествата“, в Европа на затворените граници, на ограничените граждански права: на ограниченото право на придвижване, на ограниченото право на събиране, а на не малко места и на ограничената свобода на словото.

Пак повтарям: това днес, в по-голямата си част са принудени (неизбежни) ограничения, но нека забележим колко изключително депресиращи се оказаха те.

Урокът следователно, който ни се преподава е следният: „Ето ви я Европа на отечествата“, „ето ви я нелибералната демокрация“, „ето ви го по-строгия ред“. Харесва ли ви? И още, показва ни урокът на Провидението: вижте какво почти с неминуемост следва от разпадането на критикувания от вас глобален, не-партикуларен „полис“, който бе изграден в последните десетилетия. От неговото разпадане тутакси се възползват (днес само определени, но утре вероятно и по-многобройни) поместни автократи.

Така, възползвайки се от критичната ситуация „нелибералният демократ“, Орбан иска да разтури Парламента в Унгария, да отмени всякакви избори и референдуми (не докато се пребори с коронавируса, а „до второ“, негово нареждане), да замрази зачитането на всякакви човешки права.

Възкръсналите по неволя „отечества“ видяхме, тутакси развиха националния си егоизъм – научихме, че „отечествените“ власти в Полша и Чехия са присвоили помощи, изпратени от Германия за Италия. После се извиниха, но утре едва ли ще се извинят отново. Съвсем закономерно силните „отечества“ започнаха да „дирижират“ европейския „концерт“ и на хоризонта се очерта силуетът на слезлите от сцената след Втората световна война „Велики сили“, травматично ревнувани от „малките“ народи.

Казвам го за трети път – за случващото се днес няма идентифицируем виновник, защото вирусът не може да бъде определен като такъв. Но той ни показа какво няма как да не се случи, ако биха се осъществили идеите и мечтите на онези, които искаха да бъде „разглобен“ глобалният свят и преразгледана „либералната демокрация“.

Изпитанието ни го показа: глобализмът, освен възможност за бързо разпространение на заразата, освен ограничаване на „националните суверенитети“, означава обаче и – икономически обоснована – глобална отговорност за света, неизбежна солидарност, сдържане на егоизмите и авторитаризмите, т. е. все неща, които напълно заслужават за тях да се плати цената на „ограничаването на националните суверенитети“ и изгубването на „националните своеобразия“. Ние имахме всичко това само до вчера. Днес не можем да го имаме и няма как да отречем, че то никак не ни харесва.

Ако сега се прехвърлим на чисто битово-социално и нашенско равнище – особено ние, по-възрастните – не можем да не си дадем сметка, че днес нагледно сме в състояние да покажем на всички по-млади, които повярваха на приказките, че „при комунизма имаше ред и се живееше по-сигурно и по-спокойно“, как точно изглеждаха този „ред“ и това „спокойствие“. Защото, уважаеми, точно така както днес изглеждаха тогава градските градинки и паркове.

Никакви импровизирани младежки „купони“ до среднощ, никакви бири по пейките, никакви възгласи, китари. Делово преминаващи през алеите „труженици“ и… милиционери, които по всяко време и по всеки повод могат да ти поискат „документите за проверка“. Да, днес ситуацията е такава, защото „има вирус“. Тогава обаче – за когато ви разправяха колко било „спокойно“ тя бе такава, защото всяко струпване на повече от четири-пет човека можеше да доведе до предаването на идеологическия вирус на: „западното влияние“, на „тунеядството“, на „моралното разложение“…

А и въобще всяко спонтанно събиране в група съвсем органически бе бременно с появата на „заговор“. Вижте празните градинки, вижте разминаващите се бързешком хора, вечерната пустота и безшумие и чуйте какво ви казваме: ето така се живееше „спокойно“ преди 1989 г.

Прочетете по-нататък за арестувания Владимир Каролев, който на своя глава решил, вместо да се регистрира в полицията и да спази карантината в София, да иде на разходка в Разлог и нека ви кажем, че тогава – преди да дойде „разпасаната демокрация“ и съвсем без вирус – всеки въобще имаше свое „жителство“ и изобщо не можеше да се вдигне от града, в който е регистриран, за да се „премести“ в друг.

Ако ли пък някой – както правеха довчера – просто „си грабнеше палатката“ и отидеше да си я опъне край определено курортно селище без да се регистрира „в 24-часов срок“ в милиционерското управление там, подлежеше на „връщане обратно по т. нар. етапен ред“. Което – нека ви доверя – означаваше, конвоиран от милиционер, с преспиване в управлението на всяка по-важна гара, нарушителят, за наказание, да бъде прибран по местожителство след няколкодневно лашкане по влаковете. „Предпазната мярка“ тогава бе утвърдена като противодействие на „вируса“ на своеволието, който, ако бъде оставен без контрол, би могъл да доведе комунистическия „поданик“ до „инфекциозното заболяване гражданин“.

Пак казвам – за урок на въздишащите по „оня ред и спокойствие“, днешният коронавирус иронично реши да ни ги припомни. Е, харесва ли ви? Помолете се тогава вирусът да си остане завинаги тук!

Още по-нататък: днес се чувствате потиснати от страховете си за евентуален дефицит на стоки, унизени сте, че сте принудени да се запасявате с какво ли не, вместо спокойно да идете в съседния търговски център когато се сетите за нещо, което със сигурност ще намерите налице. Вирусът ви показва днес как живеехме с десетилетия ние. Харесва ли ви? Нали сега сте избавени от разгула на „потребителската култура“, която така красноречиво заклеймявахте до вчера. Коронавирусът ви освободи от „изкушението на Мол-а“, който, както ни учеше един охолен и „много духовен“ американски монах, бил по-пагубен за душите от вчерашния ГУЛАГ…

Накрая и този път ми се ще да се обърна към умножилите се през последните години „консервативни“ (и „национални“) християни. През тези дни на изпитание често чувам и чета, че сполетялото ни е „заради нашите грехове“. Казват го с драматично подбелване на очи и се успокояват, че са произнесли „правилната формула“.

По принцип, като вярващ, аз също съм съгласен с тях. Съгласен съм също, че би било дръзко да се опитваме да гадаем Божиите мисли и да се произнасяме за кои собствено „наши грехове“ ни сполетя бедствието. И все пак, лесно е да кажем – ами за греховете, които всеки от нас върши ежедневно. Лесно и неубедително е, защото ние, човеците, винаги вършим грехове ежедневно – никога не сме спирали да го правим. И все пак Господ ни наказва с това изпитание днес. При това, наказва ни май като цяла общност – като българи, като европейци. Защо? Макар да не можем да знаем, дадена ни е съвест и ние бихме могли да попитаме поне сами себе си.

В какво съгрешихме като общност? Като европейци? Защо например – ще предложа – не си помислим следното: само преди месец, спомнете си, на нашите граници се бяха струпали подгонени от един диктатор към друг диктатор и от него към нас, европейците, хиляди мъже, жени и деца, лишили се от дом, преживели ужасите на бомбардировки и химически обгазявания. Е, как реагирахме ние (мнозина европейци, с претенции за „консервативни защитници на християнска Европа“)?

Да припомня: нарекохме тези хора „нашественици“, поискахме гръмко „затваряне на външните граници на континента ни“. Стреляхме (гръцките граничари), убихме някои от тези нещастници. Не ги допуснахме в „християнска Европа“.

И ето: те останаха вън, а ние си останахме вътре. Останахме си – само че Бог ни затвори в това вътре и вместо отблъснатите „странници“, пусна в земите ни техните „еринии“ (за да се изразя в духа на древногръцката трагедия). Затвори ни „отвътре“ на свещените ни граници. Заради нашите грехове. Невъзможна ли ви се струва тази мисъл?

За радикална промяна на стратегията в борбата срещу коронавируса

С бързи тестове в рамките на по-малко от месец да се придвижим към състояние, което ще ни позволи да живеем относително нормално.

Илиян Василев е управител на консултантската компания „Иновативни решения за енергетиката“. Текстът му е от „Алтернативи & Анализи“.

Днес (в неделя – бел. ред.) заедно с много хора изгледахме презентацията на доктор Румен Хичев, който ръководи едно от звената в антикризисното реагиране на пандемията в Министерството на здравето на САЩ. Оставям настрана естествената гордост от това, че този български учен е намерил признание и уважение, щом са му поверили в този момент да участва,на висока позиция, в усилията за спасяване на Америка от „китайския“ вирус.

Толкова богата и стегната презентация досега българските зрители на бяха виждали. Това не е моя оценка, но и на професионалисти. Виждаме всякакви реалити конференции, цунами от данни и мерки, без контекст, стратегия и най-тревожното – не ражда увереност. Чувстваме се като информационни бройлери, които консумират все по-високи цифри на заразени и починали.

За това ще обобщя най-важното, заедно с размислите.

Първо, цялата теория на плато и пик в интерпретацията на властите е по-скоро инструмент за кризисно реагиране и отлагане на проблемите, отколкото стратегия, която да ни отведе до спасителен бряг. На фона на чутото и видяното в презентацията, приказките за „плато“ срещу „пика“ изглеждат по-скоро пиар наративи, през които се контролират обществените възприятия. Правят се ограничен брой тестове, те дават ограничени резултати и така наративът е контрол на информационния отпечатък на заразата – през данните за заразените.

До този момент, по признание на щаба, има извършени над 7000 теста, при това голяма част от тях двойни. Разбрахме, че премиерът редовно си прави тестове – лукс, който обикновеният човек няма. Тестваните обаче са 4000 души, огромната част от тях – в процеса на диагностика, предшестваща или съпътстваща лечение. На фона на 7 000 000 българи това прави под една десета от процента!? Тоест статистически пренебрежимо малка величина, за да може да даде изобщо представа за каквото и да било. Като тествате 300 души на ден, то и логически няма как да получите повече от 300 души заразени. И когато те са 20 или 30, можете да представите това на обществото като доказателство, че нещата са под контрол.

И тук опираме до местните интерпретации на теорията на платото и на пика. Доктор Хичев изрично подчерта, математическия модел не престава да бъда валиден, независимо от ограничеността и непредставителността на входните данни и непознаването на спецификата на местния алгоритъм на заразата, защото е построен въз основа на предишни, достатъчно добре и изучени пандемии.

Проблемът е в упованието върху „плато“, базирано на тези

ограничени тестове, с което да се оправдават мерките до този момент.

Технологията на управлението на кризата през управление на наративите е данни, тревожни данни, репресия, данни, тревожни данни, повече репресия.

Няма как с 0,05 от процента познания, базирани на съотношението обхват на тестове и население, да внушавате друго освен, че нямате представа нито за полезността на мерките, нито за мащаба на бедата. Наративът за платото просто е по-скоро психотерапия, отколкото управленски инструмент. Актюерите и статистиците ще ви кажат, че с такива пренебрежимио малки величини те не боравят.

Следователно, извън зоната на нашето познание, заразата се развива по свои закони, по своя логика, която изобщо не се интересува от притчите за „пик“ и „плато“. Нито е сигурно, че сме в „плато“, нито че сме избягали или ще избегнем „пик“. И след това ще кажат – „направихме каквото можахме“.

В модела, който пред зрителите разигра доктор Хичев, и който беше оригинално разработен за Америка, той вложи общоизвестните ни нам данни, за население, за диагностицирани, за тествани, за починали, за заболели и т.н. в България.

Резултатът беше стряскащ – няма да видим пик още 200 дни!?

Измамно се радваме, че сме премахнали пъпките по лицето, а проказата върлува в организма, това което наричаме грешна преценка, целеполагане и приоритизация. За 7 месеца светът, поне нашият с вас свят, ще се срути и няма да остане кой да се радва на спестения ни „пик“ и на комфорта на илюзорно „плато“. Забележете 200 дни за пик, а краят на платото е неизвестен.

Да не говорим, че досега моделите изобщо не отчитат увеличената смъртност от блокирането на здравната система, отлагането на планирани операции и лечение на болни. При горе цитираната прогноза пикът дава близо 90 хиляди хоспитализации и 11 хиляди починали. За да не се стряскате, годишно у нас умират над 110 хиляди души, тоест заразата няма да роди нещо изключително като смъртност и е напълно логично допускането, че диагностиката и лечението на пациенти с други болести заради вируса изведнъж ще дадат по-голяма смъртност отколкото самата зараза.

Оставям настрана професионализма и качеството на комуникационната стратегия до този момент, която започва с данните за Италия, стряска зрителите, това което нарекох „психокютек“, за да оправдае казармените методи по-късно и липсата на стратегия за живот в условията на зараза.

Тоест цялата досегашна стратегия, макар и да са правени полезни ходове, като социалното дистанциране, е по-скоро инстинктивна защитна реакция, но не и осъзната политика. Със сигурност обаче е

рецепта за катастрофа, която ще накара оцелелите в кризата да съжаляват.

Второ, което доктор Хичев заяви, че без масов скрининг, който да даде някакви реалистични входни данни, никакъв модел и никаква прогноза не може да работи. Дори това, което медицинският съвет с огромен зор успя да отвоюва през премиера от щаба, на фона на препоръките на доктор Хичев изглежда прекалено малко и прекалено късно.

В момента у нас, могат да се правят максимум 800, пряко сили 1000 RT-PCR теста. Те вършат работа за лечение и диагностика, но нямат отношение към управлението на социалните измерения на пандемията, нито помагат за оптимизиране на реакцията. За това именно са тези бързи и масови тестове, които се фокусират върху детекцията на имуноглобулините G и M. Доктор Хичев изрично подчерта – използването и оценката им въз основа на критерии като надеждност е погрешно, защото тяхната работа изобщо не е да се противопоставят на потвърдителните тестове. Те трябва да бъдат чувствителни, тоест да уловят тенденции и процеси, а на дават окончателно знание за състоянието на отделния тестиран човек.

От изнесеното стана ясно, че колкото по-бързо и по-масово започнат да се правят тези тестове, както в различните социални и рискови групи, по цялата територия на страната, толкова ще се увеличи вероятността от прицелни и успешни действията срещу невидимия враг. Доктор Хичев обърна внимание, че сме в надпревара във вируса, защото той

може да мутира, докато ние търсим противодействие.

Изясни и двата щама S и L, като изследванията продължават.

В статистическите модели дори извадки от 2-3 процента от групите, които могат да бъдат засегнати от вируса, вършат работа, ако са направени по методика, която да включва различни профил на рискови групи и райони, ако са част от непрекъснат и повтарящ се процес на сканиране и водят към заветната цел да бъдат изследвани 70 процента от населението, т.е. малко под 5 милиона души (което според доктор Хичев би дало пълен контрол над заразата). Обръщам внимание за разликата между социологическите проучвания, които дават представа за процеси в обществото само въз основа на извадка от 1000 души, и много по-сложните епидемиологични процеси, които изискват сканиране в много по-големи мащаби.

Да преценим. У нас има примерно 100 клинични лаборатории, те могат да правят между 20 и 30 хиляди бързи теста. Тук изхождаме от презумцията, че бързите тестове се правят предимно в клинични лаборатории. Но ако включим към тях и личните лекари и другите „спящи“ ресурси, включително мобилни и временни центрове, нещата могат да придобият съвършено различен характер и в рамките на по-малко от месец да се придвижим към състояние, което ще ни позволи да живеем относително нормално, като се освободим от плена на заразата, като таргетираме с щадяща карантина рисковите групи и позволим на обществото да излезе от ступора, който ни обрича на катастрофа. Неизбежно ще трябва да съхраним предпазни мерки, но

ще възстановим свободата на движение на хората и стоките.

Алтернативата е фалитите на фирми да застрашат финансовата система и икономиката, което пък ще срине здравната система в по-голяма степен от пандемията.

Още като започвахме проекта на Гражданската мрежа за реакция на кризи си казахме, че ще положим всякакви усилия за да не звучим политически, а само експертно. Участници в мрежата на доброволен принцип са много водещи учени, икономисти, лекари, предприемачи.

Големият проблем е в чуваемостта, в това, че има хора с правомощия, които отказват да приемат, че могат и да грешат и че е добре да се вслушат в различното мнение. Могат да имат най-добрите намерения и при друго време вероятно биха имали правото на претенция за незаменимост, но сега е криза. Очевидно проблемите нарастват и е въпрос на малко време всички да разберат, че живеем в извънредно време, което изисква извънредни подходи.

Добре е презентацията на доктор Хичев да бъде видяна от всички управленци, защото е направена от човек, който е извън гравитацията и конюнктурата на текущото у нас, а е безспорен авторите.

Дано го чуят, защото се носим безконтролно към пропаст.

С репресии, със затягане на дисциплината, на коланите, с диктатура, с ескалация на карантината, с прокурорски ексцесии и обвинения за невярна информация, с групов егоизъм пред обществения интерес просто сме обречени. Лидерите ни ще изглеждат все по-стреснати и все по-склонни да се спасяват поединично, с тестове за себе си и пиар.

За това за пореден път призовавам управленците да надмогнат собственото си его, да излязат от зоната си на непосредствения си управленски комфорт и да позволят на преден план, поне за шест месеца, докато преодолеем кризата, да излязат експерти, които извън политическата суета и целесъобразност, да изведат страната до спасителния брод. След това ще се върнат към нормалния си професионален живот, а ние към нормалния политически процес. Дори не говоря с конкретни имена, нито за щаба, нито за нелепостта на противостоенето между президент и премиера, още по-малко за суетността в политиката.

Нито има време, нито има смисъл.

На всяка цена вижте презентацията на доктор Хичев, от утре ще я има навсякъде в мрежата. От нея ще получите знания, ще получите увереност, че хората, които са я изготвили, които споделят нейните оценки и послания, са сред вас. Това са лекари, учени, икономисти, експерти с критично мислене, които не ви спестяват неудобни за тях истини, включително, че могат и да не знаят всички отговори, но усещате, че са искрени и знаят как да ви отведат до спасителния бряг.

Тревогата и напрежението могат да се родят у вас впоследствие, когато и ако съпоставите новите си знания от презентации, като тази на доктор Хичев, и реалността, която виждате във вашите екрани.

Вижте презентацията на доктор Хичев:

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/

След като Парламентът прие окончателно Закона за извънредното положение за борба с коронавируса, правителство обяви финансов пакет от 4.5 млрд. лева за подпомагане на бизнеса, пострадал от ограничителните мерки. Как се развива ситуацията в България – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, броят на болните от коронавирус е динамична величина, но има ли нещо ново като тенденция, което да отбележим за България?

– Може би, че броят на заразените вече надхвърли 250, като през последната седмица случаите се увеличават с около 20 на ден, докато в седмицата преди това увеличението беше с 10-11 души. Не се отбелязва обаче силно тревожна тенденция по отношение на смъртността – починалите, поне до преди 24 часа, си остават трима.

– Това показва ли, че приетите мерки за ограничаване на социалните контакти работят?

– Може би, макар в момента да е трудно да се каже кое работи и кое – не. Като цяло тук се спазват въведените ограничения. Е, има проблеми – например възрастните, най-рисковата откъм смъртност група, се оказаха и по-недисциплинирани, те не искат да се разделят с навиците си за срещи или групови разходки в парка, а в същото време – и най-малко ползват предпазни средства. Да, вероятно им е по-трудно да намерят маски и ръкавици заради дефицита им, но и навиците си казват думата – или неспособността им да реагират гъвкаво. Но все пак разделението на млади и възрастни е доста условно, има и доста млади хора, които се събират на тълпи, сякаш болестта не ги засяга – а, поне в българската статистика на заразените, младите са сериозна част, към 80 на сто, доколкото ми е известно.

– Пламен, мерки за извънредно положение в България има от 13 март, но чак този вторник Парламентът прие съответния Закон. Не е ли голямо забавянето?

– Въпрос на процедура е, Фили. Липсата на Закон обаче досега не попречи на ограничителните мерки, а част от новите мерки са предвидени за хипотетично бъдеще, което се надяваме да не дойде. Например – армията вече може да се задейства, но само ако положението започне да излиза извън контрол и полицията не се справя.

– По повод Закона за извънредното положение обаче имаше противоречия, стигна се и до вето от страна на президента – защо, какво всъщност стана?

– Стана нещо, което досега май не се беше случвало в българския политически живот – президентът наложи частично вето върху текстове от Закона, а Парламентът се съобрази с ветото. Факт е, че става дума за две изключително спорни предложения. Едното предвиждаше практическо ограничаване на свободата на словото „за изнасяне на невярна информация”. Естествено, в ситуация, когато за новия коронавирус твърде малко неща са сигурни, всяко мнение, различно от това на правителството, може да бъде обявено за вредно и опасно.

Това безумие отпадна, слава, Богу. Отпадна също наложената от БСП мярка уж за борба със спекулата – замразяване цените на всички стоки на средноаритметично за последните три месеца ниво. Това е абсурд поне по две причини. Първо, сега на пазара излизат пролетни плодове и зеленчуци, така че цените на ягодите например ще паднат многократно в сравнение с цените им през зимата. А и тъкмо ефектът от ниските цени на горивата по света да стигне до България, ще трябва да плащаме по старите високи цени. Вторият абсурд е, че замразяването на цените води веднага до тежки дефицити. А точно в момента това е най-лошото развитие, защото ще стимулира паника и презареждане на хората, плюс развитие на черен пазар и увеличаване на престъпността.

– А защо управляващите този път се съобразиха с президента?

– И това не мина без нови сериозни търкания, Фили, но ГЕРБ все пак прегласуваха закона, защото и двете мерки са откровено вредни. Да, във въздуха остана да виси въпрос без отговор – защо те изобщо ги приеха преди това. Но не по-малко важно, а донякъде и комично, Фили, в тази ситуация бе поведението на БСП, които първо със зъби и нокти защитаваха мярката за замразяване на цените, а после гласуваха единодушно срещу нея.

– След като бе приет Закона за извънредното положение, правителството обяви и финансови мерки за икономическите последствия от кризата. Какво се предвижда?

– Правителството създава финансов пакет от 4.5 милиарда лева за подпомагане на бизнеса и парите са ориентирани в няколко посоки. С 500 милиона се увеличава капитала на Българската банка за развитие и това е гаранционен фонд за кредити, които търговските банки ще отпускат на засегнати от кризата фирми. С 200 млн. лв. се гарантира отпускането на безлихвени кредити за работници в принудителен неплатен отпуск. 500 милиона са предвидени за допълнителни възнаграждения на лекари, полиция и армия, заради техния извънреден и опасен труд.

Част от сумата ще покрие също онези 60 процента от заплатите, които държавата се ангажира да плаща на работодатели, които не уволнят своите работници в кризата и им плащат останалите 40 на сто. Около 600 млн. лв. пък се смята, че ще останат в бизнеса заради отложеното до края на юни плащане на корпоративни данъци. 50 милиона лева са предвидени дори за традиционните великденски надбавки на пенсионерите.

Това са основните финансови пакети, Фили. Красен Станчев, един от водещите български икономически експерти, каза, че загубите само от затворените хотели и заведения е 50 млн. лв. на ден и парите, които отпуска правителството, ще стигнат за три месеца. Той добави, че трябва да има ясни критерии кои фирми имат нужда от помощ заради коронавируса – защото има и закъсали преди извънредната ситуация, които сега ще опитат да се възползват. Според Станчев, ще се наложи вероятно правителството да тегли и кредити, макар никой да не иска това. Разбира се, мерките са току-що обявени и е трудно да се даде реална оценка на ефективността им.

Срещу тях, разбира се, има и критики, макар че самата активност на правителството в тази посока е добър знак. Е, да, Германия вади 750 млрд. евро за същата цел, но, за съжаление, разликата не е само в обема на парите, а и в тяхната насоченост. Например 50 млрд. евро там са предвидени за спасяване на дребния бизнес, хората със свободни професии, хората на изкуството. В България това е сериозна част от населението, която плаща реални данъци, но ето, че сега е напълно пропусната за подпомагане от правителството. Не е справедливо обаче, а и не е умно, точно тези хора да понесат основната част от икономическата тежест, защото това може да разруши самата тъкан на българското общество.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/